Решение по дело №134/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 280
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20204430200134
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

24.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД

на първи юни

Шести наказателен състав

година 2020

В публично заседание в следния състав:

  

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 134 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №19-0938-005497 от 02.12.2019г. ***на сектор "Пътна полиция" към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и и чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на П.П.С. ***, административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.П.С., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв.  Д., която изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА № 110545 от 21.11.2019г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 21.11.2019г. около 02:15 часа в гр. Плевен,ж.к. ***с посока на движение към блок ***жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил *** с временен рег. № ***, собственост на Г.И.Т. с ЕГН: ********** и е извършил следното: Управлява след като няма това право – неправоспособен, във връзка със съставен АУАН серия АА №250582/16.11.2019г. по чл.5а ал.3 т.1 от ЗДвП (Управлява с концентрация на алкохол над 0,5 промила на хиляда).

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.Л.Д. и свидетелите П.Г.Г. и С.Г.К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят Д. и свидетелите Г. и К.са категорични, че на 21.11.2019г. около 02:15 часа в гр. Плевен,ж.к. ***с посока на движение към блок ***жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил *** с временен рег. № ***, собственост на Г.И.Т. с ЕГН: **********. Според актосъставителя Д. и свидетелите Г. и К.жалбоподателят С. управлявал МПС след като няма това право – неправоспособен, във връзка със съставен АУАН серия АА №250582/16.11.2019г. по чл.5а ал.3 т.1 от ЗДвП. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Г. и К., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя С. по управление на лекия автомобил. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя С. в нарушение, което не е извършил. Също така показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Г. и К.съответстват напълно на приобщеното като веществено доказателство по делото чрез неговото видео и звуко възпроизвеждане един брой оптичен носител с номер 05-01-001099, съдържащ 19 броя файла от камери 01, 02 и 03 за часовия диапазон от 03:11 ч. до 03:57 часа на 21.11.2019г. за служебен автомобил ***с рег.№ ***числящ се н.О.н.М. ***. В подкрепа на показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Г. и К.са и приобщените като писмени доказателства по делото писмо вх. рег. №5847/02.03.2020г. от ***на дирекция „Инспекторат“, копие на становище рег. № 4575р-459/10.12.2019г., копие на сигнал вх. № 812102-2194/16.12.2019г., копие на писмо рег.№ 4575р-55/06.01.2020г. и копие на писмо до О.н.М. ***90/09.03.2020г.  от ***на  дирекция „Вътрешна сигурност“. Твърденията на жалбоподателя С., че не е управлявал автомобила според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се по категоричен начин от показанията на свидетелите Д., Г. и К..

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.П.С. е извършил нарушение по чл.150а от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото нито фактите, описани в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, нито доказателствата по делото обуславят извод, че П.П.С. е бил неправоспособен.

Съгласно трайното разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС.

За да придобие „правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи сложен фактически състав, предвиден в чл. 151 ЗДвП,  който включва: навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст, завършен десети клас на средно образование,  провеждане на  обучение и полагане на теоретико-практически изпит по правилата на ЗДвП, физическа (а в предвидените в закона случаи и психическа) годност и преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ.  Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС. Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година.

Придобитата от дадено лице правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според изричната законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Законът презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния талон към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е единствената разпоредба предвиждаща загуба на правоспособността за управление на МПС.

По аргумент за противното дадено лице ще е неправоспособно по смисъла на чл. 102 и чл. 177 ЗДвП само в две хипотези: 1. когато никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери придобитата правоспособност и 2) когато поради отнемане на всички точки към контролния му талон, то е загубило правоспособността си. Така изрично Решение № 211 от 28.10.2016 г. по н. д. № 724 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 320 от 30.06.2003 г. по н. д. № 112/2003 г., II н. о. на ВКС, Решение № 83 от 25.02.2010 г. по н.д. № 14/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 17 от 24.01.2015 г. по нак. д. № 1758/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 190 от 05.04.2012 г. по нак. д. № 495/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 257 от 16.05.2011 г. по н.д. № 1397/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 204 от 07.05.2009 г. по н.д. № 158/2009 г. на Върховен касационен съд.

Съгласно чл. 50 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. От цитираната легална дефиниция следва, че притежаването на валидно СУМПС е необходима предпоставка за упражняване на правоспособността да се управлява МПС, респективно липсата на валидно СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, което обаче не означа, че тя се губи. По тази причина и като предпоставка за издаване на ново СУМПС (при подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, при изтичане срока на валидност на старото СУМПС, при промяна данните на водача, при издаване на дубликат поради изгубване или унищожаване на старото) или за връщане на отнето от контролните органи СУМПС в чл. 12, чл. 15 и чл. 24 от Наредба № I-157 не е предвидено полагането на нов теоретико-практически изпит.

Единствено в хипотезата на СУМПС иззето на основание чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП поради изчерпване на контролните точки на водача той губи правоспособността си и тя се възстановява след полагане на нов теоретико-практически изпит. И в тези случаи, обаче загубата на правоспособността не следва от отнемането на СУМПС, а настъпва по силата на закона от датата на отнемане на всички контролни точки на водача. Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак. д. № 641/2009 г. на Върховен касационен съд.

В случаите на изгубване на всички контролни точки лицето е неправоспособно и спрямо него не намира приложение санкцията по чл. 343г НК- Решение № 307 от 17.07.2009 г. по н.д. № 284/2009 г. на ВКС, Решение № 121 от 21.02.2012 г. по нак. д. № 215/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение№ 221/ 27 май 2015 г., първо наказателно отделение , наказателно дело № 408 по описа за 2015.

От правилото, че извън случаите на чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП липсата на СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, но не е равнозначно на липса на такава следва, че в случаите, когато на лицето веднъж е било издадено валидно СУМПС, което е удостоверило наличието на правоспособност, но впоследствие по някаква причина е останало без валидно СУМПС, то лицето е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г НК. Така изрично Решение № 281 от 22.06.2009 г. по н.д. № 292/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 221 от 15.11.2016 г. по н. д. № 907 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.

В практиката е прието, че типична хипотеза, когато лицето, макар и правоспособно е без валидно СУМПС и респективно носи отговорност по чл. 343в, ал.2 НК и чл. 177 ЗДвП е когато СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Това е така, доколкото с изтичането срока на валидност на старото СУМПС, то не се подновява автоматично, а за да бъде издадено ново СУМПС, водачът следва с представянето на надлежни документи да докаже продължаващата наличност на физическа /а в предвидените в закона случаи и психическа/ пригодност. Така изрично Решение № 70/07 април 2016 г., трето наказателно отделение, н. д. № 204/2016 година, Решение № 44 от 19.02.2013 г. по нак. д. № 2161/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 209 от 19.12.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 25/14 март 2018 г, I НО, наказателно дело № 1181 по описа за 2017г. В случая обаче, доколкото правоспособността не е загубена, за издаването на СУМПС не се налага полагането на нов теоретично-практичен изпит.

Друга типична хипотеза, в която се приема, че макар и правоспособно лицето е „без валидно СУМПС“ е когато лицето е било временно лишено от правоуправление, СУМПС е предадено на контролния орган, срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, но водачът не е направил необходимите постъпки и представил необходимите документи, за връщането на СУМПС. Сходна е и хипотезата, когато срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, лицето е отправило искане за връщане на СУМПС, представило е необходимите документи, но на основание чл. 159, ал.2 ЗДвП връщането на СУМПС е отказано, поради наличие на незаплатени глоби по невлезли в сила наказателни постановления или присъди. Така Решение № 961 от 25.04.2019 г. по адм. д. № 826 / 2019 г. на III състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1570 от 05.07.2018 г. по адм. д. № 1457 / 2018 г. на XXV състав на Административен съд – Пловдив.

В приложното поле на хипотезата „липса на валидно СУМПС“ е и случаят, когато лицето притежава СУМПС, но за по-ниска категория МПС от това, което е установено, че управлява при проверката. И в този случай лицето носи отговорност по чл. 343в, ал.2 ЗДвП и чл. 177 ЗДвП. Тъй като притежава СУМПС за по-ниска категория, то е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г НК. Така Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС.

Лишаването на лицето от право да управлява МПС за известен период от време по административен или съдебен ред представлява временна забрана да се упражнява придобитата вече правоспособност. Така Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС. Въпреки наличието на тази временна забрана лицето не губи правоспособността си, поради което и СУМПС се възстановява след изтичане срока на наказанието без полагане на теоретико-практичен изпит. Именно защото правоспособността не се губи и в тези случаи санкцията по чл. 343г е приложима и спрямо лица, които са временно лишени от правоуправление. Така изрично ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК, Р Е Ш Е Н И Е № 467/09 декември 2014г., първо наказателно отделение, нд № 1531 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 204 от 28.06.2012 г. по нак. д. № 518/2012 г. на Върховен касационен съд.

Отнемането на СУМПС въз основа на ПАМ или по реда на чл. 69а НК също е самостоятелна хипотеза със свое приложно поле, уредено в чл. 102 и чл. 177 ЗДвП. И в този случай за времето, в което СУМПС е отнето лицето не може да управлява законосъобразно МПС, тоест не може да упражнява правоспособността си. Макар да не може да я упражнява обаче и в тази хипотеза лицето не губи правоспособността си, поради което и в този случай спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г. Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. на Върховен касационен съд.

В конкретния случай нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление са изложени обстоятелства, които да обуславят извод за неправоспособност на жалбоподателя П.П.С.. От справката за нарушител водач на жалбоподателя С. е видно, че същият притежава СУМПС, което удостоверява придобитата правоспособност.

Както вече се изясни по-горе нито лишаването на жалбоподателя С. от право да управлява МПС, нито изземването на неговото СУМПС по административен ред с ЗППАМ, нито невръщането на СУМПС след изтичане на срока на лишаване от права, поради неплатени глоби по силата на чл. 159 ЗДвП не са превърнали жалбоподателя С.  в неправоспособно лице. Посоченият в обстоятелствената част на АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление акт за установяване на административно нарушение бл.№250582 от 16.11.2019г. по никакъв начин не е превърнал жалбоподателя С. в неправоспособно лице.

Поради изложеното приетото от административнонаказващият орган, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил *** с временен рег. № ***, собственост на Г.И.Т. с ЕГН: ********** като неправоспособно лице не съответства нито на фактите изложени в АУАН и НП, нито на доказателствата по делото.

С обжалваното наказателно постановление №19-0938-005497 от 02.12.2019г. на ***сектор "Пътна полиция" към О.н.М. *** на жалбоподателя С. е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съобразно тази правна норма наказва се с глоба от 100 до 300лв лице, което управлява моторно превозно средство, след като е лишено от това право по съдебен или административен ред. Санкционната норма урежда две хипотези за ангажиране на административнонаказателната отговорност на „правоспособни водачи”, т.е. такива, които са придобили правоспособност да управляват МПС – първата се отнася за „правоспособни водачи”, лишени от това право по съдебен ред ; и втората хипотеза урежда случаите, когато „правоспособни водачи” са лишени от правоспособност да управляват МПС по административен ред. В конкретния случай е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обжалваното НП, като в обстоятелствената част като нарушение е описано управление на МПС от неправоспособен водач, а в диспозитива административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП за управление на МПС след лишаване от това право по съдебен или административен ред. Поради допуснатото противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обжалваното наказателно постановление, не може да бъде установена действителната воля на административнонаказващия орган. В тази насока е и константната съдебна практика, като например Решение по НАХД №3561/08.05.2001г на СГС, според която в АУАН и в НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаване правото на защита във всички случаи води до порочност на съставения АУАН и на издаденото НП, тъй като представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение води незаконосъобразност на обжалваното НП и е основание за отмяната му.

За пълнота следва да се отбележи, че на жалбоподателя С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, видно от приобщената като писмено доказателство по делото ЗППАМ №19-0938-002013 от 16.11.2019г. Както бе посочено по-горе изземването на СУМПС на жалбоподателя С. по административен ред с ЗППАМ не са го превърнали в неправоспособно лице, но за управлението на МПС на 21.11.2019г., след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по реда на чл.174 т.1 или 4 от ЗДвП, е следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.4 от ЗДвП.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

При този изход на процеса въззиваемата страна О.н.М. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0938-005497 от 02.12.2019г. на ***сектор "Пътна полиция" към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП на П.П.С. ***, административно наказание глоба в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА О.н.М. да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН на П.П.С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: