Решение по дело №168/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, във връзка с чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от ЕТ"**", ЕИК **, с.В., общ.С., област Ямбол, против Решение за налагане на финансова корекция №28/311/01118/3/01/04/02 от 01.04.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с искане решението да бъде обявено за нищожно.Посочва се противоречие с влязло в сила съдебно решение по адм.д.№2983/2018г. на Върховния административен съд на Република България.

С обжалвания акт на основание чл.20а ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.46 ал.1 и 2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г., на основание точка 8.1. от Договор №28/311/01118 от 06.10.2014г., във връзка с неизпълнение на задължения по т.4.12 и т.4.18 от същия договор и чл.16, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г., във връзка с чл.1, ал.2, чл.70 ал.1, т.4, т.7 и т.10, във връзка с чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1 и §4 ал.3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 34 743.35 лева за частта национално финансиране по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е.В. от АК – Смолян, редовно упълномощен.Жалбата се поддържа с искане да бъде постановен съдебен акт, с който да се обяви за нищожно решението на налагане на финансова корекция, предмет на настоящото производство, като издадено в противоречие на влязъл в сила съдебен акт. Счита се за безспорно, че преди процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено предходно такова, което е включило в себе си финансова корекция както на средства, които са финансирани от Европейските структурни фондове, така и на средства, финансирани от националния бюджет. Безспорно е обстоятелството, че това предходно решение е било предмет на съдебен контрол от Административен съд – Ямбол и от Върховния административен съд. Безспорно е обстоятелството, че в правния мир е налице постановен съдебен акт, с който съдът е разгледал спора по същество и се е произнесъл с диспозитив, с който е отменил процесното решение за налагане на финансова корекция в частта, в която е наложена такава на средства, финансирани от националния бюджет. Решението на Върховния административен съд е влязло в законна сила и е породило своето действие. Настоящото решение за налагане на финансова корекция е повторно такова и то противоречи на сочения съдебен акт, доколкото вече е налице произнасяне на съдилищата по случаи дали финансова корекция на средства от националния бюджет може или не може да бъде наложена. В настоящия случай е налице пълна както обективна, така и субективна, идентичност по отношение на фактическите и на правните основания на повторно издадения административен акт. Фактическите основания на повторно издадения акт, който е предмет на настоящия спор, са идентични с тези, които са били с предходно отмененото решение за налагане на финансова корекция. Единственото ново, което е добавено, това е разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, но процесуалният представител на жалбоподателя моли съдът да има предвид и факта, че към датата на постановяване решението на Върховният административен съд е била действаща тази разпоредба и съдът е взел предвид и под внимание същата. С оглед на това се счита, че в случая е налице предпоставката, визирана в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, а именно повторно издаденото решение за финансова корекция противоречи на решението на Върховния административен съд.В случай че съдът не приеме, че това решение е нищожно, се иска съдът да го отмените като незаконосъобразно - издадено при съществени процесуални нарушения. Решението не е връчено на адреса на жалбоподателя, при издаването му грубо е нарушена разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, дотолкова доколкото не е налице предходно уведомяване за откриване на настоящото производство и не е дадена възможност на жалбоподателя да ангажира своята защита чрез представяне на доказателства, а това във всички случаи е порок и нарушение на административнопроизводствените правила.Иска се съдът да обяви за нищожно обжалваното решение, алтернативно да го отмени като неправилно.Претендира присъждане на направените разноски.

Ответната страна- Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмено становище чрез юрисконсулт, в което оспорва жалбата Счита, че съобразно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Относима към момента на издаването на оспорения административен акт е нормата на чл. 1, ал. 2, изр. второ от ЗУСЕСИФ (изм. и доп., бр. 85 от 24.10.2017 г. на ДВ), в която е предвидено, че „средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.“С изменението се въвежда унифициран подход, при който административноправната уредба на ЗУСЕСИФ, съгласно която се управляват средствата от ЕСИФ, да бъде приложима и по отношение на осигуреното от националния бюджет национално финансиране като част от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Предложението цели обезпечаване принципа на добро финансово управление по отношение и на националното съфинансиране, предвидено по програмите. Въвеждането на националното финансиране в обхвата на ЗУСЕСИФ има за цел единствено тази част от предоставената безвъзмездна финансова помощ да бъде управлявана и разходвана по установения административноправен ред, приложим и за средствата от ЕСИФ. По този начин допълнението в ЗУСЕСИФ не предлага нов законодателен подход. Единствената цел е да се регламентира приложимия ред по отношение и националното финансиране, съобразявайки вече възприетото законодателно решение в чл.62 от ЗПФ, съгласно който органите, отговорни за финансовото управление на средствата от ЕС, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатели суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране. Моли съдът да отхвърли жалбата против решението за финансова корекция, да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, жалба с искане за обявяване нищожност на административен акт може да бъде подадена без ограничение във времето. Решение за налагане на финансова корекция №28/311/01118/3/01/04/02 от 01.04.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" засяга неблагоприятно адресата си ЕТ"**", ЕИК **, с.В., общ.С., област Ямбол, поради което жалбата с искане за обявяването му за нищожно е допустима за разглеждане.

По съществото на спора, съдът взе предвид следното:

С Решение № 28/311/01118/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция издадено от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София, на ЕТ"**", е определена финансова корекция в размер 173 716.75лв., представляваща 100% санкция от размера на отпуснатата финансова помощ по Договор №28/311/01118 от 06.10.2014г..Решението е било предмет на съдебен контрол по адм.д.№185/2017г. на Административен съд Ямбол, който е отменил същото с Решение №№ 5/5.1.2018г. По реда на инстанционния контрол първоинстанционният съдебен акт е бил отменен с Решение №709/17.01.2019г. по адм.д.№2983/2018г. на Върховния административен съд.С това окончателно решение съдът се е произнесъл по съществото на спора като е изменил решение за налагане на финансова корекция №28/311/01118/3/01/04/01 с изх. №01-6500/3466 от 05.06.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена сума от 173 716.75лв., и е определил за основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 138 973.40 лв.

По делото няма спор, че разликата между сумата на финансова корекция, определена с Решение № 28/311/01118/3/01/04/01(173 716.75лв.) и определената с Решение №709/17.01.2019г. по адм.д.№2983/2018г. на Върховния административен съд(138 973.40 лв.) е именно сумата на определената финансова корекция с обжалваното в настоящото производство Решение за налагане на финансова корекция №28/311/01118/3/01/04/02 от 01.04.2019г.(34 743.35 лв.) и представлява частта национално финансиране по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ – като мотив за издаване на решението за финансова корекция от 2019г. органът посочва, че липсва установяване на дължимостта на точно тази сума, представляваща изплатено финансиране от Националния бюджет, позовава се на разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ(изм. и доп., бр.85 от 24.10.2017г. на ДВ), според която за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.

Обжалваното решение за финансова корекция е нищожен административен акт – постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.177, ал.1, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Повторно издаден акт при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт, не поражда правни последици.

В случая Решение за налагане на финансова корекция №28/311/01118/3/01/04/02 от 01.04.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие“ е в противоречие с влязлото в сила решение на ВАС, постановено по адм.д.№ 2983/2018г.. Актът е издаден между същите страни, за разликата в частта относно основата, върху която е определена финансовата корекция с влязлото в сила съдебно решение. Двата административни акта са издадени на едни и същи правни основания, с изключение на изменената разпоредба на чл.1, ал.2 изр.2 от ЗУСЕСИФ, на която е извършено позоваване в акта. В повторно издадения акт липсват изложени нови фактически основания във връзка с нарушението, като издателят е препратил към тези в писмо изх.№01-6500/1212 от 08.03.2017г., с което е открил производството по налагане на финансова корекция, завършило с издаване на Решение № 28/311/01118/3/01/04/01. С изменението на това решение Върховният административен съд е решил въпроса за налагане на финансовата корекция по същество, не е останал висящ за разрешаване въпрос, като съдът е изложил мотиви и по отношение на акта в частта му за определената корекция, представляваща национално съфинансиране.

Само когато отмяната на административния акт е на основание съществени нарушения на административно-производствените правила, не е налице хипотезата на чл. 177, ал.2 от АПК, тъй като съдът не разрешава спора по същество, а отменя акта или действието само на процесуално основание. В конкретния случай се установява безспорно, че с Решение №709/17.01.2019г. по адм.д.№2983/2018г. на Върховния административен съд съдът се е произнесъл по съществото на спора като е изменил решение за налагане на финансова корекция №28/311/01118/3/01/04/01 с изх. №01-6500/3466 от 05.06.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена сума от 173 716.75лв., и е определил за основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 138 973.40 лв.

Според чл. 142 от АПК, съответствието на един оспорен административен акт със закон се преценява към момента на издаването му, такъв мотив се съдържа и в Решение №709/17.01.2019г. по адм.д.№2983/2018г. на Върховния административен съд , но цитираната редакция на ЗУСЕСИФ е обнародвана в ДВ, бр.85 от 24.10.2017 година, а фактическите основания за налагане на финансовата корекция са изложени в писмо изх.№01-6500/1212 от 08.03.2017г. и възпроизведени в предходното решение за налагане на финансова корекция с дата на издаване 05.06.2017 г. , т.е. преди изменението на закона, на който не е придадено обратно действие. Само нови фактически установявания биха могли да послужат като основания за налагане на финансова корекция, какъвто не е настоящият случай. Въпреки приетото от съда с влязъл в сила съдебен акт, в повторно издадения от административния орган акт отново е посочено, че финансовата корекция следва да бъде определена и върху средствата, представляващи изплатено финансиране от националния бюджет. Извършено е позоваване на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), съгласно която за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Тази разпоредба, макар и действаща към датата на издаване на оспорения в настоящото производство акт, не би могла да обоснове извод за неговата законосъобразност, тъй като е издаден на същите фактически основания, на които е издаден и предходният такъв. Добавеното в оспорения акт правно основание на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСИФ не е във връзка с нови факти - такива, които да са настъпили след първоначално издадения административен акт. Касае се за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо с настъпила законодателна промяна да се обосновава последващия акт, още повече при липса на възобновено административно производство.

Поради изложеното съдът намира жалбата за основателна, като Решение за налагане на финансова корекция №28/311/01118/3/01/04/02 от 01.04.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" следва да се обяви за нищожно.Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя – такива са сторени в размер 3500лв. платено адвокатско възнаграждение и в размер 277.95лв. платена държавна такса. Възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар от жалбоподателя съдът счита за неоснователно – по арг. от чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв..При интерес 34 743.35 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер 3429.47лв., следователно платеното в размер 3500лв. го надвишава незначително и не може да бъде счетено за прекомерно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 пр. 1 от АПК, във връзка с чл.177, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на Решение за налагане на финансова корекция №28/311/01118/3/01/04/02 с изх.№01-6500/1212 от 01.04.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което е определена финансова корекция в размер 34 743.35 лева(тридесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и три лева и тридесет и пет стотинки) на ЕТ"**", ЕИК **.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да заплати на ЕТ"**", ЕИК **, с.В., общ.С., област Ямбол, разноски за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса общо в размер 3777.95лв.(три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева, деветдесет и пет стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок.

	Съдия:	/п/ не се чете