Присъда по НОХД №186/2021 на Окръжен съд - Разград
| Номер на акта: | 17 |
| Дата: | 19 юли 2021 г. |
| Съдия: | Емил Димитров Стоев |
| Дело: | 20213300200186 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 23 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НПК, по внесен обвинителен акт по ДП № 275 - ЗМ - 28/2021 г. по описа на
РУ МВР Исперих против ИЛХ. АЛ. АХМ., роден на 11.02.1983 г. в гр.
Исперих, живущ в с. Лъвино, български гражданин, с ЕГН ********** по
обвинение в това, че на 05 срещу 06.02.2021 г. в село Лъвино, Община
Исперих, с пневматична пушка „Хатсан“ /Hatsan/, модел „Вортекс 125“
/“Vortex 125“/ с № *********, калибър 5,5 мм., умишлено умъртвил другиго -
С. ФеД. Д. от същото село - престъпление по чл. 115 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като заявява,
че е налице едно „филмирано убийство“, тъй като охранителна камера,
поставена от подсъдимия е документирала извършените действия, а е
разпитан и очевидец на самото деяние. Според прокурора е установено, че
при извършване на деянието подс. А. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е бил в
състояние на силно раздразнение и не се е бранил от противоправно
нападение. Прокурорът посочва, че е налице едно довършено престъпление и
е налице причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
увреждането на пострадалия. Прокурорът счита, че при определяне на
наказанието следва да се отчетат причини, мотиви, цел на извършване на
престъплението, личността на подсъдимия, степента на неговата обществена
опасност, обществената опасност на деянието и няма пречка да се приложи
института на чл. 55 НК, тъй като деянието е изолирана проява, смекчаващите
обстоятелства са значителни и се наблюдава техен превес. Прокурорът
предлага да се определи наказание 6-7 години лишаване от свобода.
Прокурорът счита, че гражданските искове са доказани по основание и по
размер и предлага съда да ги уважи.
Съдът е конституирал Н. С. Д. - дъщеря на С. ФеД. Д. като частен
обвинител и граждански ищец. Приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия ИЛХ. АЛ.
АХМ. за сумата 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на престъплението.
В съдебно заседание повереника адв. Антон М. заявява, че обвинението
е безспорно и е убеден, че съдебният състав ще определи едно справедливо
наказание. Моли гражданския иск да бъде уважен в предявения размер.
В съдебно заседание повереника адв. Р.М. заявява, че от доказателствата
се установява по безспорен и несъмнен начин вината на подсъдимия. По
отношение на размера на наказанието моли съда да постанови наказание,
съобразено със закона и неговата тежест.
По отношение на гражданския иск моли да бъде уважен, тъй като
1
болките и страданията, които ищцата изживява по загубата на своя баща са
неизмерими в пари, а претендираният размер е съобразен със съдебната
практика.
Съдът е конституирал АЙД. Ф. Д. - брат на С. ФеД. Д., като частен
обвинител и граждански ищец. Приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия ИЛХ. АЛ.
АХМ. за сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на престъплението.
В съдебно заседание адв. Р. – повереник на АЙД. Ф. Д. заявява, че
обвинението е доказано по безспорен начин от субективна и обективна
страна, а и подсъдимият сам признава всички факти и обстоятелства. По
отношение на размера на наказанието счита, че следва да бъде определено над
средния размер и не е съгласен, че са налице особени смекчаващи вината
обстоятелства, тъй като въпреки, че св. Д.Х. и починалото лице С. Д. са
навлезли в имота, те не са предприели никакви увреждащи действия нито към
подсъдимия, нито към негови близки или към имота. Още в самото начало
подсъдимият излязъл със заредена пушка, насочена към тях и предупредил,
че ще ги убива. Според повереника се касае за едно хладнокръвно и
предумишлено убийство дотолкова, тъй като при вторият изстрел оръжието е
било допряно до жизнено важен орган, където се намира съответната артерия.
Според адв. Р. предявения граждански иск, в размер на 30 000 лв., е
съобразен със съдебната практика, тъй като от доказателствата по делото е
видно, че починалия С. Д. е бил неразделен с брат си А.Д., работели са
заедно, всеки ден са били заедно, подкрепяли са се във всеки един момент.
Моли съда да уважи изцяло гражданския иск.
Подсъдимият ИЛХ. АЛ. АХМ. се явява в съдебно заседание на
16.07.2021 г. и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях.
Защитникът на подсъдимия адв. П. прави искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, заявява, че
подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.
В пледоарията си адв. П. заявява, че никой не оспорва факта на
причиняване на смъртта, но изтъква, че деянието е извършено в късен час,
през нощта, във видимо нетрезво състояние на пострадалия и спътника му.
Защитникът изтъква, че подсъдимият е извършил предупредителен изстрел с
притежаваната от него въздушна пушка, но вместо този изстрел да
възпрепятства лицата, то точно обратното, изстрелът е бил възприет от
2
пострадалия и спътника му като индикация, че могат да продължат това
влизане вече в дворното място. Според адв. П. са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства:
личността на подсъдимия, т.е. неговата обществена опасност:
неосъждан, няма данни за противообществени прояви на територията на
селото и в района, тих, затворен в себе си, с фамилна обремененост от
психично заболяване;
дори да няма доказан физиологичен афект, поведението на пострадалия
в голяма степен е повлияло в негативна насока по отношение действията
на подсъдимия. Пострадалият е употребявал няколкократно обидни
изрази към сестрата и в някаква степен към майката на подсъдимия.
подсъдимият първоначално не е имал намерение умишлено да умъртвява
или каквото и да прави по отношение на тези гости, а е потърсил помощ
на тел. 112.
Поради това, според защитника, при определяне размера на наказанието,
трябва да бъде приложен чл. 55 НК.
Намира, че тежкото алкохолно опиване на пострадалия, както и
поведението му след предупредителния изстрел е довело до вид
съпричиняване на деянието от страна на подсъдимия.
Подсъдимият А., упражнявайки правото си да се изкаже последен,
заявява, че съжалява за извършеното.
Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и
събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:
Подсъдимият ИЛХ. АЛ. АХМ. е български гражданин, роден на
11.02.1983 г. в гр. Исперих, живущ в с. Лъвино, с основно образование, не е
женен, не работи, не е осъждан.
И.А. страда от лека умствена изостаналост, която представлява
недоразвитие на интелекта, настъпило в резултат на ранно увреждане на
централната нервна система. Налице е най-леката степен на олигофрения -
дебилността, с относително добре развита реч, втората сигнална система е по
правило развита, но мисленето не достига до логични абстракции, а е
предимно конкретно, образно.
Касае се за примитивна, дисхармонична личност, незрял, в процес на
3
застой на психичните механизми, с повишена импулсивност и скъсен праг на
раздраза, което затруднява общуването с хората, отчужден от света и
актуалните събития. Тревожен, често нямал способност да контролира
импулсите, емоциите и действията си. С нагласа на недоверие към света и
околните. Мисленето и действията му често се определяли от външни
ситуации. Контактността циклично се променяла, голяма в период на
повишено настроение, малка през период на потиснатост.
Леката умствена изостаналост е свързана с нарушения освен в интелекта
и във всички психични процеси. Възприятията на А. протичали със забавен
темп, като обемът на възприемания материал бил стеснен. Трудно забелязвал
връзките между обектите и лицата. Характерна била намалената му психична
активност, което водело до ограничена възможност да възприеме и осмисли
детайлите и свойствата на наблюдаваното. Намалена била и възможността да
открива съществените елементи, оттам и да оцени риска от нанасяне на вреда.
Мисленето му се изразявало в оскъден запас от представи, бедни и
фрагментирани, недостатъчно диференцирани една от друга. Нарушена била
и регулиращата роля на мисленето, чрез която да осмисли и прецени реално
ситуацията. За И.А. било трудно да намери вътрешно-логични връзки и
отношения, освен елементарни такива, които бивали възприемани на
примитивно ниво, по типа „стимул-реакция“ /налице е усещане за заплаха, с
реакция за елиминиране на заплахата/.
Поведението му освен от личностните предиспозиции било повлияно в
голяма степен и от социална дезинтеграция. През последните години се
наблюдавал дезадаптивен модел на поведение, при ограничени социални
контакти и прекомерна употреба на алкохол. Наблюдавала се липса на
перспектива, снижаване на морално-етичните задръжки, липса на
удоволствени преживяваня. Ниският социален статус, затаворената социална
среда, когнитивния дефицит и личностните предиспозиции съдействали за
изграждане на неадекватен модел на социализация, която се отразявало при
формирането на ценностната система и устойчивостта на стрес намалявала.
Развивал се социален инфантилизъм, индивидуалистична ценностна
ориентация, самоконтрола намалявал, подтиснат и намален е капацитета от
възможности за намиране на адекватни начини за справяне с трудностите.
Създавали се предпоставки за извършване на асоциални действия. Реакциите
му се определяли предимно от вътрешното му състояние /нагони, стаени
комплекси/.
Подсъдимият не работел в последните две години, употребявал
ежедневно алкохол - бира, в количества около два литра.
През 2021 г. И.А. живеел, заедно със своите родители и сестра - св. В. А.,
в с. Лъвино, в къща на ул. „Шести Септември“ № 27. Подсъдимият не
поддържал интимни връзки или приятелства, нямал приятелска среда и
контактувал само в тесния социум, включващ семейната среда.
4
И.А. притежавал пневматична пушка „Хатсан“ /“Hatsan“/, модел
„Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с № *********, калибър 5,5 мм., която
представлява неогнестрелно оръжие. С пушката могат да се възпроизведат
изстрели при единична стрелба, като при всеки следващ е необходимо да се
зареди отново. Възпроизвеждането на нежелан изстрел без натискане на
спусъка е невъзможно. Сачми, изстреляни от пушката, притежават
достатъчна кинетична енергия за нанасянето на проникващи поражения върху
меки тъкани от човешкото тяло и на дистанция над 15 м. Газовете,
изхвърлени от цевта на пневматична пушка не нанасят поражения върху
открити меки тъкани на човешкото тяло, включително и при плътен упор.
Във връзка с нападение, станало преди време, подс. А. монтирал камери
за наблюдение на къщата.
На 05.02.2021 г. в с. Лъвино сутринта, св. Д.Х. отишъл в дома на С. Д., за
да му помогне при извършването на ремонтни дейности при негов съсед.
Около 15.30 часа приключили работа и им било платено със сумата 30 лв. и
един литър домашна ракия. Двамата заедно отишли в дома на Д.. По-късно
там дошли и други техни познати - св. Б.Р., св. С.С. и св. С.И.. В дома на Д.
употребили алкохол. Около 22 часа, в дома на Д. останал само св. Х.. Повлиян
от употребения алкохол, Д. започнал да разказва на св. Х., че периодично
имал полови контакти със св. В. А.. Предложил му да го придружи до дома на
св. А., за да предложи на последната да преспи в дома му и да осъществят
полов акт. Св. Х. се съгласил и двамата, около 23 часа, се отправили към дома
на св. А..
Д. бил алкохолно повлиян. Установена е концентрация на етилов алкохол
в кръвта - 2,9 промила, която отговаря на тежка степен на алкохолно опиване,
при което силно са нарушени равновесието, походката, координацията на
движение, вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето,
говорът е неразбираем, тежко е потисната дейността на централната нервна
система.
Пристигнали до дома, в който живеели св. В. А. и подс. И.А.. Мястото,
въпреки уличното осветление, било сравнително тъмно. С. Д. бил облечен с
тъмно яке и шапка. Без да влизат в двора на дома, Д. и св. Х. застанали срещу
прозореца на стаята, ползвана от св. А. и С. Д. започнал да вика: „В., в къщи
ли си, тук ли си? Идвам да те еба, искам да те чукам....“
Виковете на Д. продължили около пет минути и били чути от св. А. и от
подс. А.. И.А. взел въздушната си пушка, заредил я със сачма, взел и други
сачми в себе си и излязъл в двора пред къщата. Подс. А. се обърнал по посока
на виковете и видял две лица, като от светлината на уличната лампа, успял да
забележи, че били мъже, единият от които по-нисък и млад от другия. Докато
подсъдимият излизал, Себйдин Д. продължил да отправя неприлични
предложения спрямо св. А.. Подс. А. ги запитал, кои са, какво искат и с
пушката в ръце тръгнал към пътната врата. Д. също попитал подсъдимия кой
5
е, на което последният отвърнал, че е брат на св. В. А. и казал да се маха, в
противен случай щял да му „....види сметката и убие...“ . В изпълнение на
предупреждението си, И.А. се придвижил до дворната пътна врата, отворил я
и произвел изстрел в посока към С. Д.. Като видял това св. Х. извикал на Д. да
си тръгват. Д. не го послушал и тръгнал срещу подсъдимия. Двамата се
озовали един срещу друг, като Д. се придвижвал напред, а подсъдимият
назад, но с лице към Д.. Така влезли в двора. Докато се придвижвали подс. А.
отново заредил пушката, поставил сачма в нея и я насочил към Д.. Когато Д.
достигнал на около метър от И.А., той насочил пушката към Д., опрял я под
главата му - в областта на шията и произвел изстрел. През това време, св. Х.
стигнал до Д., който след произведения срещу него изстрел започнал да губи
равновесие. Св. Х. хванал Д. го и извел от двора, за да се отдалечат от дома на
И.А., но Д. паднал на земята в безпомощно състояние, като издавал хрипащи
гърлени звуци. Подсъдимият А. извикал към тях: „Него го убих и теб ще
убия“. Приближил до пътната врата на двора, заредил пушката, преброил до
три и възпроизвел изстрел в посоката, където били Д. и св. Х.. Продължил да
вика, че го убил, отново заредил пушката, преброил до три и произвел
изстрел, въпреки виковете на св. Х., че Д. умира. След това И.А. се прибрал в
дома си и съобщил за станалото на телефонен номер 112.
Св. Х. помислил, че А. отишъл за боеприпаси и изплашен започнал да
прави опити да свести Д.. Направило му впечатление, че Д. диша трудно. За
да облекчи дишането му, св. Х. разкопчал якето му и видял, че по блузата му
имало кръв. За да не ги открие подсъдимия, св. Х. хванал за ръцете Д.,
издърпал го в близките храсти и по мобилният си телефон сигнализирал
спешна медицинска помощ. Св. Х. се уговорил със служителите на спешна
помощ да ги посрещне на главния път. След пристигането им, се качил в
специализирания автомобил и ги упътил до мястото, където укрил Д.. Докато
преминавали край дома на подс. А., последният стоял пред къщата с пушка в
ръце.
Въпреки оказаната медицинска помощ С. ФеД. Д. починал.
Проектилът, изстрелян от подсъдимия, с пневматичната пушка, причинил
следните увреждания на Д.:
1. Сляпо огнестрелно нараняване в дясната половина на шията и
върховия дял на десния бял дроб:
- кожна рана в близост до дясно/долната част на щитовидния хрущял с
размери 11-8 мм., при несъбрани ръбове, леко отзяващи; отстояние 146 см. от
петите;
- пълно разкъсване на дясната вътрешна гръдна артерия на 0,5 см. от
изхода й от подключична артерия;
- контузия и раневи канал /разкъсване/ във върховия дял на дясното
6
крило на белия дроб - вход в паренхима на белия дроб с направление
отгоре/надолу и отвътре/навън с рязка промяна на траекторията и изход през
задно-горната му повърхност;
- проектил в меки тъкани под дясна раменна линия откъм гърба;
- кръвопропивания около мястото на входната рана и кръвонасядане на
мястото на намиране на проектила;
2. Остра кръвозагуба – 2100 мл. кръв в дясна гръдна половина;
3. Изразен оток на мозъка; умерено изразен оток на белия дроб и
точковата кръвоизливчета по повърхността; дискретна аспирация на кръв;
бледи послесмъртни петна; мековата слезка; анемия на вътрешните органи;
Причината за настъпилата смърт е острата кръвозагуба от разкъсване на
дясна вътрешна гръдна артерия, резултат от нараняване в шийно-гръдния
отдел в дясно.
Настъпилата смърт е в причинно-следствена връзка с полученото
нараняване от пневматично оръжие.
Пристигналите служители на МВР задържали И.А., след което, по реда
на чл. 212, ал. 2 от НПК, било започнато досъдебно производство.
Описаната фактическа обстановка е безспорно установена от събраните
доказателства. Не се оспорва от подсъдимия и защитата. Цялата
доказателствена съвкупност еднопосочно и безпротиворечиво подкрепя
самопризнанието. Обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, в частта че
произвел изстрели без да зарежда пушката с метална сачма, са защитна теза,
която е изоставена в съдебно производство, с оглед направеното признание.
От показанията на св. Д.Х. (л. 34, л. 48) се установяват събитията на
05.02.2021 г. в двора на къщата на подсъдимия и след това. Показанията в
тази част се подкрепят от записите от охранителните камери и
видеотехническата експертиза.
От показанията на сестрата и бащата на подсъдимия се установяват
данни за развитието му, отношенията му с околните и от показанията на св. В.
А. за събитията на 05.02.2021 г. в двора на къщата им - В. А. (л. 36, л. 46) –
сестра на подсъдимия, А.И. (л. 50) – баща на подсъдимия.
От показания на роднините на починалия Д. се установяват данни,
относно отношенията им: А.Д. (л. 54) – брат на С. Д., А.М. (л. 56) – сестра на
С. Д., Е.Д. (л. 52) – брат на С. Д..
От показанията на свидетелите Б.Р. (л. 42), С.С. (л. 44), С.И. (л. 45)
7
се установява поведението, преди деянието, на Д. и св. Х., вида употребен
алкохол от Д..
От показанията на св. Б. Д. (л. 40) и В.Г. (л. 38) – служители на МВР
се установяват възприетите данни при преглед на записите от охранителните
камери.
Писмените доказателства по делото: справка за съдимост (л. 227),
биографична справка (л. 31), препис извлечение от акт за смърт (л.155),
удостоверение за наследници (л. 156), справка за родствени връзки (л. 157),
декларация за семейно и материално положение (л. 32).
Заключенията по назначените по делото експертизи са ясни,
категорични, обосновани и няма съмнение в правилността им: СМЕ (л. 84),
КСППЕ (л. 94), Балистична експертиза (л. 119), Видео-техническа експертиза
(л. 137), Аудио-техническа експертиза (л. 145), Химическа експертиза (л. 128,
л. 132).
Безспорно се установява от показанията на св. Х., записите от
охранителните камери на къщата, заключението по видеотехническата и
аудиотехническата експертиза, както и частично от обясненията на
подсъдимия, последователността на действията и изразите, употребени от
подсъдимия и Д. на 05 срещу 06.02.2021 г.
Безспорно се установява от всички събрани доказателства, че на 05
срещу 06.02.2021 г. в село Лъвино, Община Исперих, подсъдимият А.
произвел изстрел с пневматична пушка „Хатсан“ /Hatsan/, модел „Вортекс
125“ /“Vortex 125“/ с № *********, калибър 5,5 мм. в областта на шията на С.
ФеД. Д., в резултат на което настъпила остра кръвозагуба от разкъсване на
дясна вътрешна гръдна артерия и по този начин умишлено умъртвил С. ФеД.
Д. от същото село, с което осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 115 от НК.
Категорично и безспорно е установена причината за смъртта на Д. и
начина на причиняването ѝ. Без съмнение извършител на деянието е подс. А..
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им. И.А. е съзнавал, че
произвеждайки изстрел, с притежаваното от него пневматично оръжие, в
упор и в жизненоважна област, ще причини смъртта на Д. и е искал
настъпването на смъртта на Д..
Установено е от показанията на св. Х., записите от охранителните камери
и записите от обажданията на тел. 112 от подсъдимия, че същият многократно
е заявил, че ще убие Д., след прострелването, че ще убие и св. Х. и след това и
пред служител от ЕЕН 112, че е прострелял човек и той ще умре.
8
Мястото, в което е насочен изстрела и поведението на подсъдимия преди
и след деянието, сочат че е съзнавал обществената опасност на извършеното и
е искал настъпването на общественоопасните последици – причиняване
смъртта на Д..
Категорични са заключенията на експертите, че въпреки заболяването от
което страда, общите познания и интелектуалния потенциал на И.А. са
достатъчни извършеното деяние да бъде осъзнато като увреждащо ответната
страна.
Съдебният състав намира, че А. е извършил престъплението при пряк
умисъл и няма основания, които да изключват наказателната му отговорност.
Бил е вменяем към момента на извършване на деянието. Ясният спомен на
подсъдимия за станалото, защитното му поведение – твърдение на ДП, че не е
заредил пушката, че не я е насочвал към Д., сочи че не е налице и афект. В
този смисъл е и заключението на вещите лица по КСППЕ.
Безспорно поведението на Д., който през нощта отишъл при дома на
подсъдимия, викал, отправял непричини предложения към сестрата на
подсъдимия, смущавал спокойствието на семейството на подсъдимия е
укоримо и неправомерно. Не е налице обаче нападение, което непосредствено
е застрашавало подсъдимия или негови близки. Степента на опиянение, в
която е бил Д., прави трудно осъществимо нападение от негова страна, което
да е реална заплаха. Освен това преди да излезе подсъдимият и да произведе
изстрел, Д. не е приближавал до къщата му.
По наказанието.
За престъплението по чл. 115 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от десет до двадесет години.
Прокурорът предлага да се определи наказание при условията на чл. 55
НК – в размер на 6-7 години.
Защитника излага доводи, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, а и съпричиняване от страна на пострадалия, поради което
наказанието следва да се определи в условията на чл. 55 НК.
Поверениците на гражданския ищец и частен обвинител Н.Д. считат, че
съда следва да определи справедливо наказание.
Повереника на гражданския ищец и частен обвинител А.Д. счита, че
наказанието следва да се определи над средния размер на предвиденото в
закона.
Съдът намира, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства –
чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието за извършеното, още
при подаване сигнал на тел. 112, здравословното състояние. Поради това
9
следва да се наложи наказание лишаване от свобода към минималното
предвидено в НК – 10 години.
Съдебният състав счита, че смекчаващите обстоятелства не са
многобройни, нито изключителни и не обуславят извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Подсъдимият е
произвел изстрел от упор към Д. и продължил да стреля в посока на Д. и Х.
след като са напуснали двора на къщата му.
Съдебният състав намира, че установените смекчаващи вината
обстоятелства изключват определяне на наказание над средния размер на
предвиденото в закона. Нито данните за личността на подсъдимия обуславят
извод, че за поправянето му е нужно такова интензивно въздействие и
лишаване от свобода за повече от 15 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а НК съдът определи наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на
НК на 10 години лишаване от свобода и намали така определеното наказание
с една трета, като осъди подсъдимия А. на 6 години и 8 месеца лишаване от
свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС наказанието следва да
се изтърпи при първоначален строг режим.
Веществените доказателства пневматична пушка „Хатсан“ /“Hatsan“/,
модел „Вортекс 125“ /“Vortex 125“/ с №*********, калибър 5,5 мм. и 2 бр.
кутии със сачми, които принадлежат на подс. Д. и са послужили за
извършване на умишлено престъпление, на основание чл. 53 НК се отнемат в
полза на държавата.
По гражданските искове.
Исковете са с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Налице са всички елементи на непозволеното увреждане -
виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с
настъпилите вредни последици.
В случая е установено, че подсъдимият е действал виновно и
противоправно, като е умъртвил С. Д.. Налице е причинна връзка между
действията на подсъдимия и причинения на пострадалите вредоносен
резултат - претърпени неимуществени вреди.
Предявен е граждански иск от Н. С. Д. - дъщеря на С. ФеД. Д. против
подс. А., с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата 100 000 лв. – обезщетение
10
за претърпените неимуществени вреди и законната лихва от 06.02.2021 г.
Налице са всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД - виновно
противоправно деяние, настъпили вредни последици и пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка между деянието и настъпилите
вреди. Предявеният иск е основателен.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размера на дължимото от подсъдимия обезщетение
за причинените на пострадалата Н.Д. – дъщеря на починалия неимуществени
вреди, обусловени от смъртта на баща се определя по справедливост като
следва да се отчетат конкретните обстоятелства, характерът и начинът на
извършване на увреждането, причинените морални страдания и др.
Без съмнение на пострадалата Д. са причинени отрицателни психически
изживявания и страдание, породени от загубата на баща . Това страдание е
трайно и продължително. Внезапната загуба на родител и начина, по който е
настъпила оставя трайни неблагоприятни последици върху психиката на
ищцата. Страданията нямат паричен еквивалент и трудно могат да бъда
остойностени в пари. С оглед критерия по чл. 52 ЗЗД, съдът като взе предвид
връзката и отношенията между гражданския ищец и починалия, като родител
и дете, възрастта на жертвата, прие че искът следва да бъдат уважен изцяло за
сумата 100 000 лева. Основателно е и искането за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното заплащане на
сумата.
Подсъдимият дължи държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 4% от сумата.
Предявен е граждански иск от АЙД. Ф. Д. - брат на С. ФеД. Д., против
подс. А., с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата 30 000 лв. – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и законната лихва от 06.02.2021 г.
Съгласно ТР по дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както
и братята и сестрите на починалия и неговите възходящи и низходящи от
втора степен.
Налице са всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД - виновно
противоправно деяние, настъпили вредни последици и пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка между деянието и настъпилите
вреди. Предявеният иск е основателен.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размера на дължимото от подсъдимия обезщетение
за причинените на пострадалия А.Д. – брат на починалия неимуществени
вреди, обусловени от смъртта на брат му, се определя по справедливост, като
11
следва да се отчетат конкретните обстоятелства, характерът и начинът на
извършване на увреждането, причинените морални страдания и др.
Установява се, че Д. претърпял отрицателни психически изживявания,
породени от загубата на брат му. Внезапната загуба на близък родственик –
брат и начина, по който е настъпила смъртта предизвиква неблагоприятни
последици върху психиката на ищеца. С оглед критерия по чл. 52 ЗЗД, съдът
прие че искът следва да бъдат уважен изцяло за сумата 30 000 лева.
Основателно е и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД до окончателното заплащане на сумата.
Подсъдимият следва да заплати на основание чл. 189 НПК и разноските
направени от частния обвинител и граждански ищец за възнаграждение на
адвокат в размер на 2 000 лв.
Подсъдимият дължи държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 4% от сумата.
Съдът намира, че при определяне размера на обезщетенията по
предявените граждански искове са отчетени всички обстоятелства,
включително поведението на С. Д.. Не може да се приеме, че е налице
съпричиняване единствено поради обстоятелството, че късно през нощта Д.
отишъл и викал пред дома на подсъдимия. Желанието на подсъдимия е било
да преустанови действията на Д. и с цената на живота му. Действията на
пострадалия Д. не биха довели до причиняване на смърт, за да се преценява
въпроса за негов принос към вредоносния резултат. Съществувал е
правомерен начин за прекратяване на неправомерните действия на
пострадалия, чрез отправяне на сигнал на телефон 112 до МВР, чиито
служители са компетентни да възстановят нарушения обществен ред. Това
подсъдимият е направил едва след убийството.
На основание чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
разноските по делото.
Съдия:
12