№ 8626
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110146474 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
13.05.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 46474/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „БВИГ“ АД срещу СО, в която се сочи, че на
25.04.2023 г. в гр. София, водачът Д. Б. управлявал лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № СВ
.............. СК, като се движел по бул. „Шипченски проход“ с посока на движение към ул. „К.
Лулчев“ и в района на бул. „Шипченски проход“ № 6 попаднал в необезопасена и
несигнализиран дупка. Поддържа, че в следствие на попадането в препятствието по
автомобила били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на произшествието за
лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № СВ .............. СК е имало валидно сключена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователно полица №
4704230200008721/09.03.2023 г., която била с период на застрахователно покритие от
29.03.2023 г. до 28.03.2024 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
1
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470423232322247 по която на 02.05.2023 г.
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 180,14 лева. Твърди, че с
плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента, като излага подробни съображения, че именно ответника е имал задължение да
поддържа пътната настилка. Поддържа, че с регресна покана от 30.05.2023 г. ответника е
поканен да заплати претендираната сума, но и до момента не бил възстановил дължимата
сума. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва. Твърди, че не са доказани всички елементи от фактическият състав
на регресната претенция, като сочи, че в случая не било доказано наличието на
застрахователно правоотношение, което обосновава с представените общи условия от
ищеца. Поддържа, че не можело да е установи, че твърдените вреди от ищеца били
причинени от процесното ПТП, чийто механизъм също не бил изяснен, като вредите били в
следствие на друг инцидент, който бил настъпил при различен механизъм, а освен това
размер на вредите бил силно завишен. Навежда доводи за недоказаност на механизма на
ПТП-то, съответно, че водачът не бил спазил правилата на ЗДвП. Излага съображения, че
липсвало застрахователно правоотношение, което обосновава, като сочи, че липсвало и
покрит застрахователен риск. Прави възражение за съпричиняване, което аргументира.
Поддържа, че не е налице бездействие по отношение поддръжката на пътя, тъй като бил
сключен договор с „Х“ АД по силата на който дружеството трябвало да извършва ремонт и
поддръжка на процесния участък, като именно последното дружество отговаряло при
грешки, недостатъци и пропуски при ремонта и поддръжката на пътя. С оглед договорните
отношения обосновава правен интерес от привличането на „Х“ АД като трето лице-помага,
за което прави искане. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба и с оглед направено искане за привличане на
трето лице-помагач „Х“ АД, като е предявен обратен иск. Поддържа, че страните се
намирали в облигационни отношения, като ответника по обратния иск има договорно
задължение да поддържа и ремонтира участъка, където било настъпило процесното ПТП –
въз основа на Договор № СОА19-ДГ-55-382/11.06.2019 г. Навежда доводи, че ако главния
иск бъдел уважен, трябвало да се уважи и обратният иск, тъй като се касаело за хипотеза на
неточно изпълнение на договора. Излага съображения за това какви са били задълженията
на ответника по обратния иск във връзка със сключения договор. Твърди, че съобразно
уговореното в договора, ако било причинено ПТП или била възникнала щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна
имуществена отговорност за причинените вреди. Иска ответника по обратния иск да бъде
осъден да заплати сумата от 180,14 лева в случай, че ищеца по обратния иск бъде осъден да
заплати същата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по обратния иск,
като претенцията се оспорва. Твърди, че претенцията била бланкетна, като единствено било
посочено от какво се твърдяло, че произтичало облигационното отношение между страните.
Поддържа, че във връзка с изпълнението на договора, съобразно уговореното се правели
месечни и постоянни инспекции, като с протокол от 27.04.2023 г. не било констатирано
некачествено изпълнение на обекта и същият е бил приет без забележки. С оглед на това
инвокира довод, че ищецът е признал и надлежно е приел работата, което обосновава.
Развива съображения, че по договора можело да се ангажира отговорност само за
възложената работа, а ищеца по обратния иск не бил ангажирал доказателства в тази насока.
Твърди, че е изправна страна по договора. Иска отхвърляне на предявени иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
I. По отношение на предявения главен иск:
СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45
ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в
правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност
заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата
на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977
г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при
действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ,
тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и
съща.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
3
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е
причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика –
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Представен е Протокол за ПТП № 1834593., като се установява, че на 25.04.2023 г.,
лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № СВ .............. СК се движи по ул. „Шипченски проход“,
с посока ул. „К. Лулчев“, където преминава през необозначена дупка на пътното платно.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена
автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и
Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се установява, че механизма на
ПТП-то е следния на 25.04.2023 г., лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № СВ .............. СК се
движи по ул. „Шипченски проход“, с посока ул. „К. Лулчев“, където преминава през
4
необозначена дупка на пътното платно в следствие на което по автомобила са били налице
имуществени вреди по предна и задна лява гума, които са в пряка причинно-следствена
връзка с инцидента. Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановява на
увредения лек автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 185,26
лева.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на СО (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг.
чл. 167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това са си задължение, същият е изпълнил
5
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото
именно поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което
следва да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение
последният е встъпил в правата на увредения срещу делинквента.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск, като с оглед принципа на диспозитивното
начало, който е основен за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК),
претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че безспорно е
установен – от събраните писмени доказателствени средства и заключението на САТЕ
механизма на процесното ПТП. В тази насока не могат да се споделят възраженията на
ответника, че не било посочено къде точно на улицата, съответно при какви размери на
дупката било настъпило ПТП-то, респ. че механизма на ПТП-то бил различен или вредите
били от друг инцидент. От една страна както беше посочено релевантните обстоятелства са
изяснени категорично от писмените доказателства по делото и заключението на САТЕ, а от
друга страна е правно абсурдна тезата на ответника, че механизма на ПТП-то бил различен,
вкл. с посочени примери, които обаче са спекулативни – „напр. удар в бордюр“. Подобно
задължения за увреденото лице няма. Напротив, релевантен е противоправният резултат, а с
оглед изясненото по-горе от правна страна по-скоро релевантен е извод в противна насока –
ответникът следва да организира така поддържането на пътната мрежа на територията на
СО, респ. гр. София, че да няма дупки при попадането в които да се увреждат автомобилите,
респ. ако са налице дупки или ремонтните дейности свързани напр. с изрязване на асфалт,
продупчване на покритието и т.н., то те да бъдат надлежно обозначени, за да може всеки
водач на МПС да може да ги възприеме своевременно и да предприеме своевременни
действия и мерки за избягване на препятствието на пътя.
На следващо мястото, настоящият съден състав намира, че не следва да взема
предвид възраженията на ответника досежно облигационното отношения по
застрахователния договор и общите условия към него. Основен принцип на облигационното
право е този за относителното действие на облигационното отношения, поради което
договорът поражда действие само между страните, а по отношение на трети лица, когато
законът го допуска, поради което само в последната хипотеза трети лица могат да черпят
възражения от договорните отношения, какъвто не е процесният случай – арг. чл. 21, ал. 1
ЗЗД. В този смисъл, доводите на ответника, че не бил налице застрахователен договор, респ.
условията по застрахователния договор за плащане на застрахователното обезщетение са
ирелевантни и не следва да бъдат вземани предвид.
Неоснователни са доводите на ответника, че ПТП-то било настъпило поради вина на
водача, поради което било налице съпричиняване. По делото нито са сочени, нито са
събрани доказателства в тази насока – че с поведението си водачът е допринесъл обективно
за настъпването на ПТП-то и вредоносните последици, поради което, съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
претендираната главница, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действително.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да уважи претенцията по регресния иск
в цялост.
6
II. По отношение на обратните искове:
СРС, 156-ти състав е сезиран с последващо обективно и пасивно, субективно
съединени осъдителни (обратни) искове с правно основание: чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр.
чл. 82 ЗЗД.
Обратният иск е форма на защита на страната в процеса, като същата цели в едно
производство да разреши евентуално възникналия правен спор с третото лице-помагач, при
положение, че бъде уважен предявения главен иск. Тоест, обратният иск срещу третото-лице
помагач винаги е под вътрешнопроцесуалното условие, че главният иск е основателен.
Тоест, в случая с оглед изложеното по-горе за основателност на главният иск, съдът намира,
че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявените обратни
искове.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за обществена поръчка с предмет поддържане на процесния
пътен участък; 2) виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника –
неизпълнение на задължения по договора 3) настъпването на имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби – т.е. ищецът да докаже, че е намалял активът му, че се е
увеличил пасивът му или че е сторил разноски по процесния договор за поддръжка на
пътния участък обект, който да е бил валидно сключен и с достоверна дата за процесния
период с оглед неизпълнението на задължението на ответника, и 4) причинна връзка между
виновното неизпълнение на договорното задължение за ответника и настъпването на
вредоносния резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и
представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от неосъществяването на
дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитените
негови блага.
Представен е Договор от 11.06.2019 г., сключен между СО от една страна, в
качеството на възложител и „Х“ АД от друга страна, в качеството на изпълнител. По силата
на договора възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява да извършва на дейности по
поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в съответствие с
техническата спецификация на възложителя на територията на СО – VI зона, включващо
райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“. Като възложителят се е задължил да
заплаща извършените дейности съобразно договореното.
Съгласно договореното в чл. 8 от Договора, контролът по изпълнението на договора
се осъществява посредством месечни и постоянни инспекции, извършени от представител
на възложителя, упражняващ контрол. Възложителят може и сам да упражни контрол
винаги, когато счете това за необходимо. Месечните инспекции са планирани предварително
от представителя на възложителя, упражняващ контрол. Те могат да се провеждат през
последната седмица на всеки месец и да бъдат с продължителност не повече от 3 дни. На
инспекцията присъстват и представители на изпълнителя. Основната цел на проверките е да
позволи на представители на възложителя, упражняващ контрол да провери дали
изпълнителя поддържа повереният му обект на съответното ниво на обслужване, съгласно
изискванията на възложителя. Представителя на възложителя, упражняващ контрол, трябва
да уведоми изпълнителя за датата, часа и мястото, където проверката трябва да започне, най-
малко 48 часа предварителни. Изпълнителят е задължен да присъства на датата, часа и
мястото, определени от представителя на възложителя, упражняващ контрол.
Съответно в чл. 8 от договора в ал. 4 до ал. 16 подробно са разписани действията във
връзка с извършването на проверки.
7
Извършвайки по правилата на чл. 20 ЗЗД систематическо, логическо и
телеологическо тълкуване на тези клаузи, настоящият съдебен състав, достига до правния
извод, че с оглед постигане непосредствената цел на договора (основанието на тази
двустранна възмездна сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД) възложителят не само
е организирал начина на извършване на възложената работа по пътна поддръжка и ремонт,
но е могъл и е бил длъжен да осъществява непосредствен контрол върху осъществените от
изпълнителя дейности по пътна поддръжка и ремонт. Но дори и да не бе изрично уговорено,
тези субективни права произтичат от закона с разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, която
предписва, че поръчващият (възложителят) може да проверява изпълнението на договора
във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. В този смисъл, може да се направи
обоснован правен и житейски извод, че след като възложителят определя параметрите на
извършваните дейности по договора за изработка, а така също може да извършва контрол по
всяко време във връзка с изпълнението, то ответникът е възложил дейност по поддържане и
ремонт на пътища на територията на гр. София и СО.
Съдът констатира обаче, че в процесния случай по делото не са ангажирани никакви
доказателства (досежно приложенията към договора), за да може да се направи извод дали
процесния участък е бил част от договора.
Ето защо, при неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Въпреки това, дори съдът да приеме, че процесният пътен участък е включен в
предмета на сключения между страните договор, то следва да се отбележи следното:
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните с обективирани в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения
– арг. чл. 180 ГПК.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за
изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои
средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се
задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа
възнаграждение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
8
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства досежно възлагане за
извършването на работа, респ. такива за приемането на работата или отказ да се приеме
последна поради обективни обстоятелства, респ. установяването на обстоятелства свързани
с приложението на чл. 265 ГПК. Следователно, при неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При това положение, съдът счита, че извън първата предпоставка по обратния иск –
наличието на договор правоотношение, то останалите не са доказани, поради което и не
следва да ги обсъжда в цялост, а претенцията по обратния иск следва да бъде отхвърлена
изцяло.
За пълнота трябва да се спомене, че представения протокол за месечна инспекция от
27.04.2023 г. касае период след процесния, а отделно от това изобщо не може да се направи
извод от последния, че се касае за участъка от пътя, който се стопанисва от ответника, че е
бил вменен в отговорност на ответника, респ. че същия касае дейности, които изобщо касаят
поддържането на пътя в смисъла на процесния случай. Дори обаче да се направи извод в
противната насока, то практически това би довело до извод, че работата е приета без
възражения (арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД), поради което ответника по обратния иск, който е
изпълнител по договора е изпълнил надлежно задълженият си, за което от ищеца-
възложител е налице надлежно извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл. 175
ГПК. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите доказателства по
делото води до изясняван на действителното фактически и правно положение между
страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
III. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат ищеца и ответникът по обратния иск.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди
сумата от 755,00 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответникът по обратният иск не е направил искане за присъждане на деловодни
разноски, като не е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. ................. да заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК:
....................., със седалище и адрес на управление: гр. ...................., на основание чл. 410 КЗ,
9
във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 180,14 лева, представляващи регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение за това, че на 25.04.2023 г., лек
автомобил „Тойота Айго“, рег. № СВ .............. СК се движи по ул. „Шипченски проход“, с
посока ул. „К. Лулчев“, където преминава през необозначена дупка на пътното платно в
следствие на което по автомобила са били налице имуществени вреди по предна и задна
лява гума, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, ведно със законната
лихва от 18.08.2024 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от СО, с адрес: гр. ................. срещу „Х“ АД, ЕИК:
..............., със седалище и адрес на управление: гр. ..................., за заплащане на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, на сумата от 180,14 лева, представляващи
имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, поради виновно неизпълнение на
Договор от 11.06.2019 г., сключен между СО от една страна, в качеството на възложител и
„Х“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО, с адрес: гр. ................. да заплати на
ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ....................., сумата от 755,00 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „Х“ АД, ЕИК:
............... на страната на ищеца СО, с адрес: гр. ..................
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10