Р Е Ш Е Н И Е
№ 1624
Град Пловдив, 23 юли 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1700
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано
е по жалба на Х.З.Г. *** против решение № 173 от 28.05.2019 г. на директора на
ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалба вх.№ РД-16-2369 от 14.05.2019
г. Х.З.Г., ЕГН **********, срещу разпореждане с изх.№ С190016-137-0003787 от 18.04.2019
г., издадено от И.Г., публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ в ТД Пловдив на
НАП, с което е отказано погасяване по давност на публичните задължения по изп. дело № 13157/2009 г., произтичащи от ревизионен акт №
********* от 14.06.2012 г., на обща стойност 185 902,99 лева.
Според жалбоподателя
решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че
няма надлежно наложени обезпечителни мерки в периода 2012 г. – 2017 г., които
да са довели до спиране на давността, а издадените през 2018 г. и 2019 г. са
след изтичане на 5-годишната давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и
присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по същество са
изложени в депозираните на 12.07.2019 г. писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище (л.5) и в
съдебното заседание оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на
директора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, видно от
известието за доставяне (л.25), поради което е допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение директорът на ТД Пловдив на НАП
е оставил без уважение жалбата на Х.Г., защото публичните задължения, за които
публичният изпълнител е постановил отказ за погасяване по давност в общ размер
на 185 902,99 лева са включени в съобщение за доброволно изпълнение от
15.12.2011 г. и разпореждания за присъединяване от 16.07.2012 г. и от
11.03.2014 г. на основание чл.172, ал.2 ДОПК давността е прекъсната, а с
постановленията за налагане на обезпечителни мерки от 09.02.2011 г., от
10.04.2012 г., от 04.10.2012 г., от 17.01.2013 г., от 05.02.28 г. и от
23.01.2019 г. на основание чл.172, ал.1, т.5 ДОПК давността е спряна. Посочено
е, че давностният срок за най-стария период 2008 г. започва да тече от 01.01.2010 г., а със започването на ревизионното производство
давността и спряна за 1 година, с присъединяването на ревизионния акт по
образуваното изпълнително дело давността е прекъсната, като преди това с
издаване на първото постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки от 05.10.2010 г., които са продължени, и последващите постановления за
налагане на обезпечителни мерки давността е спряна, като длъжникът може да се
възползва единствено от 10-годишната погасителна давност, която към настоящия
момент не е изтекла. Според директора на ТД Пловдив на НАП казаното се отнася
за всички задължения за ДДФЛ, ДДС, ДОО и ЗО за 2009 г. и 2010 г., поради което
обжалваното разпореждане е прието за законосъобразно.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя от процесуалния представител на ответника се представиха заверени
копия от ревизионен акт № ********* от 14.06.2012 г. и ревизионен акт №
********* от 05.10.2010 г., които не са нови доказателства, доколкото са
изпълнителни титули по изп. дело № 13157/2009 г. и
част от преписката по издаване на оспореното пред териториалния директор
разпореждане на публичния изпълнител.
Представеното от процесуалния представител на
жалбоподателя постановление за възлагане на недвижим имот от 05.12.2017 г. няма
отношение към настоящия спор, доколкото постановлението за налагане на
обезпечителни мерки върху същите недвижими имоти е издадено на 09.02.2011 г.,
преди публичната продан от 2017 г. и въпросното постановление, т.е., към
момента на налагане на обезпечителните мерки жалбоподателят е бил собственик на
възбранените имоти и възбраната е възпроизвела своето правно действие.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав напълно споделя развитите в решението
на директора на ТД Пловдив на НАП мотиви, поради което те няма да бъдат
преповтаряни.
Налице са
безспорни доказателства за образуване на изпълнително производство и за
издаване на постановления за налагане на обезпечителни мерки – все факти от
обективната действителност, които водят до спиране и прекъсване на давността.
С предприемането
на действия по принудително изпълнение и с издаването на постановление за
налагане на обезпечителни мерки погасителната давност е била прекъсната по
аргумент от чл.172, ал.2 ДОПК и съответно спряна по аргумент от чл.172, ал.1,
т.5 ДОПК, то от 16.07.2012 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност за
задълженията, установени с ревизионния акт от 2012 г., която е спряна с
издаването на постановленията за налагане на обезпечителни мерки от 04.10.2012
г., от 17.01.2013 г., от 05.02.28 г. и от 23.01.2019 г. В този смисъл обоснован
и правилен е изводът на териториалния директор, че към настоящия момент не е
изтекла абсолютната 10-годишна давност, с изтичането на която съгласно чл.171, ал.2 ДОПК се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, защото
жалбоподателят може единствено на това основание да иска погасяване на
публичните си задължения.
Неоснователно и
некореспондиращо със приложеното по делото запорно съобщение до ОДМВР Пловдив,
сектор ПП – КАТ (л.37 от делото), където е отбелязано налагането на запор върху
лек автомобил и ремарке на 23.01.2013 г., е възражението на жалбоподателя за
липса на надлежно наложени обезпечителни мерки в периода 2012 г. – 2017 г.
Видно от цитираното запорно съобщение, запорът върху моторните превозни
средства е произвел своето правно действие на 23.01.2013 г. и с налагането му
на основание чл.172, ал.1, т.5 ДОПК давността за задълженията, установени с
ревизионния акт от 2012 г., е спряна. Следователно, противно на застъпеното от
жалбоподателя становище, още през 2013 г. е наложена обезпечителна мярка, която
е произвела целеното правно действие, а ако действително е извършено
разпореждане от страна на жалбоподателя със запорираната вещ, това е въпрос,
който стои извън предмета на настоящото дело и не касае законосъобразността на
обжалваното решение.
Доколкото по
безспорен начин е установено прекъсването и спирането на давността за
задълженията, установени с ревизионния акт от 2012 г., съдът намира за правилен
и обоснован изводът на териториалния директор, че жалбоподателят може да
обоснове искането си за тяхното заличаване единствено с изтичането на
абсолютната 10-годишна давност, която към настоящия момент не е изтекла.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответната дирекция сумата 500
лева, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание
чл.268 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.З.Г., ЕГН **********,***, против решение № 173 от
28.05.2019 г. на директора на ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА Х.З.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на ТД Пловдив на НАП сумата 500 (петстотин) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: