№ 61
гр. гр. Тутракан, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200102 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0362-000128 от 08.04.2021 г.
Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на А.П.Д., с ЕГН
********** от *** за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала
жалбоподателката Д., която го обжалва в срок чрез адв. П.И. от ***. В с. з. се
явява лично и с редовно упълномощения процесуален представител адв. И. от
***. Моли съдът да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и
издадено при съществено противоречие на процесуалния и материалния
закон.
Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР гр. Тутракан не се
представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на
спора.
Районна прокуратура гр. Силистра Териториално отделение гр.
Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Актосъставителят И.Д.Л. и свидетелите Т.Г.С. и Н.Х.П. са служители в
РУ на МВР гр. Тутракан.
На 17.03.2021 г. актосъставителят и свидетеля С. изпълнявали
служебните си задължения на територията на с. Зафирово, обл. Силистра,
като осъществявали контрол на скоростта на движение на МПС. Били заели
установъчен пункт по ул. „Трети март“ до ЗК „Ген. Атила Зафиров.
Около 11:30 часа те получили сигнал от оперативния дежурен при РУ
Тутракан, че има подаден сигнал от гражданин на телефон 112 за лице,
управляващо лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *** по главен път гр.
Силистра към гр. Русе. Сигналът съдържал информация, че водачът на
горепосочения автомобил навлизал в лентата за насрещно движение
многократно и създавал предпоставки за възникване на ПТП. Около 11:50
часа полицейските служители видели въпросния автомобил да се приближава
към тях. Актосъставителят Л. излязъл от полицейския автомобил и подал на
водача ясен сигнал със стоп палка посочвайки мястото за спиране.
Автомобилът преминал покрай тях, като водачът не изпълнил
разпореждането на полицейския служител и продължил движението си към с.
Богданци. Двамата полицаи видели, че автомобила се управлява от лице от
женски пол.
След като водачът на автомобила не изпълнил полицейското
разпореждане, двамата служители на РУ Тутракан потеглили със служебния
автомобил, като последния бил управляван от актосъставителя, който
включил звуков и светлинен сигнал. Водачът на автомобила продължил
движението си без да спре. Актосъставителят и свидетелят имали постоянен
визуален контакт с автомобила. Актосъставителят Л. направил няколко опита
да изпревари автомобила, но това било невъзможно, предвид
обстоятелството, че водачът многократно напускал лентата си за движение,
като навлизал в насрещната такава и в банкета на пътя. Тъй като това
създавало предпоставки за настъпване на ПТП, Л. със стоп палка, изнесена
през отворения прозорец на служебния автомобил подавал сигнал на
насрещно движещите се автомобили да отбият встрани от пътното платно.
Непосредствено преди табелата за населено място с. Богданци,
2
актосъставителят успял да изпревари въпросния автомобил,застанал пред
него и постепенно намалявайки скоростта си на движение, принудил водача
да спре.
При извършената проверка се установило, че водач на автомобила е
жалбоподателката А.П.Д. от гр. Силистра. Същата била отведена в РУ на
МВР гр. Тутракан, където й била извършена проверка за употреба на алкохол.
Техническото средство не отчело употреба на алкохол в издишания от водача
въздух. Жалбоподателката заявила на полицейските служители, че скоро е
посетила опреснителни курсове. Актосъставителят й показал най – често
срещани пътни знаци, но същата ги разпознала. Заявила, че е чула звуковия
сигнал, подаден от полицейският автомобил, но не е спряла, тъй като търсела
подходящо място да стори това. Отведена била в ФЦСМП гр. Тутракан,
където й бил извършен медицински преглед.
След като приел, че с деянието жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, актосъставителят И.Д.Л., в качеството си на
служител на РУ на МВР гр. Тутракан, на длъжност мл. автоконтрольор, в
присъствието на свидетелите Т.Г.С. и Н.Х.П., съставил на жалбоподателката
Д. АУАН серия Г бл. № 893636/17.03.2021 г.
Жалбоподателката е бил запозната със съдържанието на АУАН,
подписала го без възражения и получила препис от същия.
На 08.04.2021 г. Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан, в качеството
си на АНО, е издал Наказателно постановление № 21-0362-000128 за това, че
„на 17.03.2021 г. в 11.50 ч. в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул. „Трети март“
до ЗК „Ген. Атила Зафиров“ в посока гр. Силистра – гр. Русе управлява лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, като неспира плавно на
посоченото място или в най – дясната част на платното за движение, при
подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е нарушила чл. 103 от
ЗДвП“. На основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, АНО е
наложил на жалбоподателя А.П.Д. административни наказания „Глоба” в
размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
На 22.04.2021 г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
гласни доказателства - показанията на разпитания актосъставител И.Д.Л. и
3
свидетелите Т.Г.С.,М. П. Т. и Н.Х.П., както и приетите писмени такива, които
съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и непротиворечащи
си.По нейно искане съдът изслуша и жалбоподателката.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
АУАН, с който е сложено началото на административно наказателното
производство, е съставен от длъжностно лице, имащо съответните
правомощия. Актът съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити.
Описанието на деянието е изчерпателно, ясно и съответстващо на закона.
АУАН е подписан от нарушителя и препис от него му е връчен по надлежния
ред.
Атакуваното НП също е издадено от имащ съответните правомощия
държавен орган. Същото съдържа всички изискуеми от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
реквизити. Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от него на
адресата.Материалния закон е бил приложен правилно от АНО.
С деянието си жалбоподателката не е изпълнила вмененото й от чл.103
от ЗДвП задължение да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на указаното от контролния орган място.Сигнал да спре е бил
ясно подаден от актосъставителя Л.,за което свидетелства както самия той
така и свидетелите Т. и С..Тримата са категорични и последователни в
показанията си,че жалбоподателката не е преустановила движението на
управлявания от нея автомобил и продължила по пътя към
с.Богданци.Спирането й е било осъществено в началото на с.Богданци по
принудителен начин.
Съдът намира,че допуснатото различие в АУАН и атакуваното НП при
описание на допуснатото от жалбоподателката административно нарушение
на модела на автомобила,като в АУАН е посочен модел „Пасат“ на
„Фолксваген“,а НП е посочен модел „Поло“,е несъществено и по никакъв
начин не води до невъзможност да се индивидуализира МПС, с което е било
допуснато нарушението или до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателката,под каквато и да е форма.Както в АУАН така и в НП
4
управлявания от жалбоподателката автомобил е бил достатъчно точно
индивидуализиран чрез регистрационния му номер и марката на автомобила.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката,че е била
поставена в невъзможност да възприеме подадения й сигнал поради силния
дъжд,който е валял.Актосъставителя и св.С. посочват,че при подаване на
сигнала наистина е валял дъжд,но неговия интензитет не бил голям и не е
намалявал видимостта.Последната е била над километър. Св.Т.,който се е
намирал в управляван от съпругата му автомобил, движещ се след
управлявания от жалбоподателката автомобил,ясно е възприел подадения от
актосъставителя сигнал за спиране със стоп палка. В действителност той се е
намирал на по-голямо разстояние от контролния орган,в сравнение с
жалбоподателката и е възприел подадения сигнал. Налага се извода,че
сигнала за спиране е бил ясно подаден и е нямало пречки той да не бъде
възприет от жалбоподателката.
Съдът счита,че представената справка от процесуалния представител на
жалбоподателката,не доказва по категоричен начин,че при подаване на
сигнала за спиране от актосъставителя е имало валеж с голям
интензитет,който да е ограничавал видимостта до степен да не може
жалбоподателката да възприеме сигнала.Справката е изготвена от
Националния институт по метрология и хидрология филиал Варна-
метеорологична обсерватория Силистра.В същата е посочено,че за времето от
7.10 ч до 13.40 ч. е валял умерен дъжд.Сигнала е бил подаден на
жалбоподателката в 11.50 ч. Сумарно за цялото денонощие на 17.03.2021г. е
валял 18.4 л/кв.м.което не е значително количество. Налага се извода,че
валежът от дъжд не е бил пречка да се възприеме подадения сигнал и не е
ограничавал видимостта.Следва да се посочи и това,че съгласно цитираната
справка, метеорологични наблюдения в с.Зафирово обл.Силистра, не се
извършват.Най-близката метеорологична станция за такива измервания се
намира в гр.Главиница /чиито показания са посочени в справката/ и отстои от
местото,където е бил подаден сигнала на жалбоподателката да спре
управлявания от нея автомобил,на между 9 и 10 километра по въздушна
линия.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на жалбоподателката, че
на посоченото от актосъставителя и св.С. место не й е бил подаван сигнал да
5
преустанови движението си и тя е видяла полицейски служител да пресича,
пътя,движейки се пеш към полицейски автомобил, само в района на
бензиностанция „Петрол“,но не и в района на ЗК“Атила Зафиров“,където са
се намирали с автомобила си актосъставителя и св.С..Освен актосъставителя
и св.С. и св.Т. посочва точното место,където са се намирали първите двама и
е бил подаден сигналът за спиране.Именно липсата на полицейски патрул в
началото на ул.“Трети март“,където се намира и бензиностанция „Петрол“, е
провокирало св.Т. да звъни отново на телефона за спешни повиквания.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателката,че в конкретния случай е бил нарушен принципа едно лице
да не бъде наказван два пъти за едно и също нещо,като се позовава на
решение № 87/2021г. на АС Силистра с което е отменена наложена със
ЗППАМ на жалбоподателката и ТР № 3/2015г.Цитираното ТР е неотносимо
към конкретния случай.Не е налице и нарушаване на посочения принцип,тъй
като принудителната административна мярка не е наказание и налагането й
има други,различни от административното наказание, цели.
Съдът намира,че не следва да обсъжда,като неотносими към предмета
на настоящото административно-наказателно производство съдържащите се в
жалбата твърдения досежно несвързаните с установяване и администриране
на нарушението,извършено от жалбоподателката, действия на полицейските
органи.
Чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда за извършено нарушение на
чл.103 от ЗДвП, административни наказания „глоба” в размер от 50 лв. до 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест месеца.В
конкретния случай АНО е наложил на жалбоподателката наказания „глоба” в
размер на 50 лв. т.е. в размер на минимума и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца т.е. в размер на максимума,предвиден от
закона.Това по принцип е допустимо,но е необходимо да бъдат изложени
мотиви,защо АНО определя за едното от кумулативно предвидените от
закона наказания минимален размер,а за второто максималния,предвиден от
закона размер.Съдебния контрол не се ограничава само с това съдът да
провери дали наложените наказания са в рамките на предвиденото от
законодателя,но и дали правилно е определен техния размер,в
случаите,когато наказанията не са определени от законодателя във фиксиран
6
размер.В тази насока следва да се посочи,че декларативното посочване,че
„при индивидуализацията на наказанието е съобразен чл.27 ал. 2 от ЗАНН“ не
е достатъчно,тъй като не може да се получи реална представа за мотивите на
АНО да определи съответните размери на наказанията и съответно да бъде
осъществен съдебен контрол върху тях.
Липсата на мотиви в тази насока, налага атакуваното НП да бъде
изменено в частта за размера на наложеното наказание „лишаване от право да
се управлява МПС“,като бъде определен минималния,предвиден от закона
размер,а именно за срок от един месец.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0362-000128 от 08.04.2021 г., с
което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на А.П.Д., с ЕГН
**********, от *** за извършено нарушение на чл. 103от ЗДвП, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на същата
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца,в частта за размера на
наложеното административно наказание лишаване от право да управлява
МПС,като определя срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0362-000128 от
08.04.2021 г., на Началникът РУ на МВР гр. Тутракан в останалата му част,
като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7