РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501146 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение №260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по описа на РС-Бургас,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.“Витоша“ № 2, е осъдена да
заплати на Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни
страдания – отрицателно въздействие върху неговата психика и личност, в резултат на
повдигнатите му незаконни обвинения – по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК и по
чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК, по които е оправдан с Решение № 113/24.06.2016 г. по НД №
339/2016 г. на ВКС, I н.о.; сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – заплатени адвокатски възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното
производства, във връзка със същите обвинения, ведно със законната лихва, считано от
24.06.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 8, 11 лв., представляваща
сторените по делото разноски.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията на Х.А.. М. с ЕГН ********** за
сумата от 10000 лв., представляваща разликата между претендирания размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 15000 лв., и уважената част от иска в размер на
5000 лв., както и за сумата от 3200 лв., представляваща разликата между претендирания
размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди от 7200 лв. и уважената част от
иска в размер на 4000 лв.
Подадена е въззивна жалба с вх.№277500 от 09.06.2021 г. от Х.А.. М. с ЕГН
**********, с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. И.В., против Решение
№260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по описа на РС-Бургас в частта, с която са
отхвърлени исковете на ищеца над присъдените суми до пълния им претендиран размер и в
1
частта,а в която за разноски му е присъдена не пълната сума.
С въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е необосновано,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Излагат се доводи, че при определяне размера на обезщетение за неимуществени
вреди, първоинстанционният съд не е отчел всички вреди, претърпени от Х. М. във връзка с
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 от НК.
Първоинстанционният съд не е съобразил, че продължителността на наказателното
производство, тежките мерки за неотклонение и процесуална принуда, тежките ограничения
върху обвиняемия са следствие най – вече на обвинението по чл.321 от НК, като то е и по –
тежкото от повдигнатите на лицето обвинения. Всички страдания, затруднения и унижения,
които въззивния жалбоподател е твърдял в исковата молба и доказал, са следствие именно
от обвинението по чл.321 от НК. Първоинстанционният съд е следвало да присъди по –
висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, защото е следвало да отчете
пряката причинно – следствена връзка между наличното обвинение по чл.321 от НК и
налагането на тежките мерки за процесуална принуда.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, излага доводи, че в първоинстанционното решение липсват аргументи защо именно е
уважил иска при такова съотношение. Обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени адвокатски възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното производства,
във връзка със подвигнатите обвинения, следва да се присъди ако не в пълен размер, то поне
в по – голям размер от 4000 лв.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение
да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете на Х.М. над присъдените суми до
пълния им претендиран размер, като вместо това постанови решение, с което исковете за
имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Прокуратурата на Република България.
Подадена е въззивна жалба с вх.№274886 от 20.05.2021 г. от Прокуратурата на
Република България, представлявана от младши прокурор Богомила Колев от Районна
прокуратура - Бургас, против Решение №260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по
описа на РС-Бургас.
С въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно. Излага
подробни съображения относно липсата на доказателства в подкрепа на фактическите
твърдения, въведени с исковата молба. Районният съд е следвало да отчете евентуалната
предубеденост и заинтересованост на разпитаните по време на първоинстанционното
производство свидетели. Липсват ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за
публично разгласяване на обвинението.
Счита, че постановеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не
съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и на социално – икономическите условия на
живот в страната за периода. Не е съобразено, че наложената спрямо обвиняемия мярка за
неотлонение „задържане под стража“ се взема единствено от съда. Смята, че срокът на
задържане на лицето е бил законосъобразен и разумен. Следва да се има предвид и, че с
Решение № 113/04.06.2021 г. на ВКС, М. е признат за невиновен за извършване на
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК и чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК. В
останалата му част обаче Решение №32/08.02.2016 г. по ВНОХД №28/2015 г. е било
потвърдено. С последната М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.242,
ал.1, б.“д“ от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, от което е било
приспаднато времето на предварително задържане.
По отношение на наложената мярка „забрана за напускане пределите на страната“
излага доводи, че последната не е попречила на лицето да получи адекватно лечение в
Република България. Не са представени доказателства, от които да е видно, че
здравословното му състояние се е влошило именно след привличането му в качеството на
обвиняем. За продължителността на наказателното производство следва да се вземе предвид
2
и процесуалното поведение на другите обвиняеми/подсъдими и това на техните
процесуални представители.
Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в осъдителната му част, като
вместо последното да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Евентуално,
в случай че съдът счита предявените искове за основателни, моли да намали размера на
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Въззивните жалби са подадена в предвидения от закона преклузивен срок,
жалбоподателите са страни, които имат правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, подадени са от лица с представителна власт и са допустими
за разглеждане по същество.
При разглеждането на делото по същество, съобразно с представените доказателства,
становищата на страните и приложимото право, съдът приема за установено следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба на Х.А.. М. с ЕГН
**********, с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. Иглика Василевапротив
Прокуратура на Р България за заплащане на сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените душевни страдания –
отрицателно въздействие върху неговата психика и личност, в резултат на повдигнатото му
незаконно обвинение – по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, по което е бил оправдан
с Решение № 113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на ВКС, I н. о., и сумата 7 200 лв.
обезщетение за имуществени вреди, а именно: платени адвокатски възнаграждения, ведно
със законната лихва и направените по делото разноски.
Ищецът е изложил твърдения, че в резултат на неоснователното обвинение на
Прокуратурата в престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК, наказателното
производство срещу него е продължило близо 5 години. Лицето е било задържано повече от
месец, като при задържането му на 01.11.2011 г. е било в тежка хипертонична криза.
Налагането на тази мярка е било именно в резултат на това обвинение. Задържането е
откъснало лицето от семейството и от ежедневието му. Забрана за напускане на пределите
на страната в рамките на близо 4 години се отразила на здравословното състояние на ищеца,
тъй като не е бил допуснат извън страната за лечение.
Ищецът посочва, че през годините на провеждане на делото е живеел в постоянни
притеснения и стрес, който бил особено задълбочен от признаването му за виновен от
няколко съдебни инстанции за престъпление по чл.321 от НК. С прилагането на специални
разузнавателни средства спрямо ищеца, е било нарушено правото му на личен и семеен
живот. Посочва, че следствие на обвинението за престъпление по чл.321 от НК са му
извършвани финансови проверки от КОНПИ. В резултат на неоснователното му обвинение
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски да адвокатска защита в
рамките на наказателното производство в размер на 7200 лв. за всички съдебни инстанции.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер, евентуално иска размерът на обезщетението да бъде
намален.
Представени са писмени доказателства, ангажирани са гласни такива.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
С Постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2011 г. на прокурор във ВОП
Сливен по ДП № 92-РП/2011 г. на същата прокуратура, на въззивника - ищец са повдигнати
обвинения за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 1 и ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с чл. 93, т.
20 от НК и по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, а именно – че за времето
от началото на месец юни 2011 г. до 31.10.2011 г., в гр. Бургас, е организирал и ръководил
организирана престъпна група, създадена с користна цел – имотна облага, с участници в нея
– други лица, както и че на 18.08.2011 г. в гр. Бургас, в съучастие с друго лице, действайки в
качеството си на помагач, умишлено го е улеснил да извърши – в изпълнение на решение на
ОПГ, престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 93, т. 20 от
3
НК, чрез набавяне на средства, като му е предоставил собствения си лек автомобил, за да
пренесе с него през границата на Република България стоки и предмети от благородни
метали за търговски и производствени цели в големи размери, на обща стойност 58 970 лв.,
без знанието и разрешението на митниците.
Със Заповед за полицейско задържане рег. № 1477/01.11.2011 г. въззивникът - ищец е
задържан за срок от 24 часа, а с Постановление на военния прокурор от същата дата – за 72
часа, на основание чл. 64, ал. 2 от НПК.
С Определение № 52 от 04.11.2011 г. по ЧНД № 281/2011 г. на Военен съд - Сливен, по
отношение му е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
По делото е представен фиш за спешна медицинска помощ от Център за спешна
медицинска помощ, гр. Бургас от 01.11.2011 г., видно от който на лицето Х.М. е оказана
спешна помощ по повод хипертонична криза.
С Постановление от 07.11.2011 г. е възложено на ТД – Бургас към КУИППД, гр.
София, да се установи притежаваното движимо и недвижимо имущество, както и
финансовите му средства.
С писмо от 09.11.2011 г. ТД – Бургас към КУИППД, гр. София, е уведомила
Военноокръжна прокуратура, че във връзка с влязло в сила споразумение по НОХД №
53/2009 г. на ОС Бургас лицето се проверява, съответно – допуснато е обезпечение и е
предявен иск срещу него по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИИПД. Приложена е обезпечителна
заповед.
С Постановление за привличане на обвиняем от 18.11.2011 г. обвиненията са
прецизирани, като второто от тях е квалифицирано по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл.
20, ал. 4, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 93, т. 20 от НК.
С Постановление от 05.12.2011 г. на военен прокурор на ищеца е наложена забрана за
напускане пределите на Република България, на основание чл. 68, ал. 1 от НПК.
С Постановление от 06.12.2011 г. наложената мярка за неотклонение "Задържане под
стража" е изменена в по-лека – "Гаранция" в размер на 4 000 лв.
С Определение № 63/19.12.2011 г. по ЧНД 321/2011 г. на ВС Сливен, на основание чл.
72 от НПК, са наложени запори на парични средства и леки автомобили, както и въз-брана
на недвижим имот, собствени на ищеца.
С Постановление от 18.06.2012 г. е отказано образуването на ДП за извършено
престъпление от общ характер по назначената с Постановление от 05.04.2012 г. всеобхватна
финансова проверка, съгласно методическите указания на Главния прокурор на Република
България, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
В първоинстанционното производство са представени два броя искания от Х.А.. М. до
военния прокурор за разрешение за временно напускане на пределите на Република
България, с цел – лечение в Република Турция, съответно – от 24.09.2012 г. и от 07.10.2012
г., които не са уважени.
На 21.11.2012 г. военен прокурор от ВОП Сливен е внесъл обвинителен акт, с който е
повдигнал и поддържал обвинения срещу ищеца за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1,
вр. с ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл. 18, ал. 1 и вр. с чл. 20, ал. 4 от
НК, както и срещу други лица. Образувано е НОХД № 268/2012 г. на ВС Сливен.
С Присъда № 5 от 08.04.2013 г., съдът е признал подсъдимия за виновен по
повдигнатите обвинения и му е наложил наказания, съответно – от пет години и от три
години и половина "Лишаване от свобода" и "Глоба" в размер на 20 000 лв.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на ищеца е определено общо наказание от пет го-дини
"Лишаване от свобода", към което е присъединена изцяло и глобата.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, от размера на наложеното наказание "Лишаване
от свобода" е приспаднато времето на задържането му по делото – от 01. 11. до 06.12.2011 г.
С Решение № 37 от 30.10.2013 г., постановено по НОХД № 26/2013 г. на ВАС София
първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
4
С Решение № 225 от 15.07.2014 г. по НД № 184/2014 г. на ВКС, III н. о., въззивното
решение е отменено в частта относно осъждането на ищеца и останалите подсъдими по
повдигнатите им обвинения, относно приложението на чл. 242, ал. 7 от НК, чл. 53, ал. 1 от
НК, разноските по делото и разпореждането с веществените доказателства, и делото е
върнато за ново разглеждане на Военно-аперативния съд - София, от друг съдебен състав от
стадия на съдебното заседание.
С Решение № 31 от 10.11.2014 г., постановено по НОХД № 31/2014 г. на Военно-
аперативния съд – София, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на Военен съд - Сливен. Искането на защитата на да бъде
отменена наложената му ограничителна мярка "Забрана за напускане пределите на
Република България" е оставено без уважение.
С Присъда № 9 от 15.07.2015 г. по НОХД № 103/2014 г. на Военен съд - Сливен
въззивникът е признат за виновен по повдигнатите обвинения, като за престъплението по чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за
срок от пет години, а за това – по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал.
4 от НК, такова от три години и "Глоба" в размер на 20 000 лв.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание от пет години
"Лишаване от свобода", към което е присъединена изцяло и глобата.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, от размера на наложеното наказание "Лишаване
от свобода" е приспаднато времето на задържането.
С Решение № 32 от 08.02.2016 г. по ВНОХД № 28/2015 г. на Военно – апелативния съд
- София Присъдата на Военен съд - Сливен е потвърдена изцяло.
С Решение № 113 от 04.06.2016 г. по КД № 339/2016 г. на ВКС, I н. о., решението на
въззивния съд е изменено – отменено е в частта относно осъждането по чл. 321 от НК и по
чл. 242, ал. 1, б. "ж" от НК, както и относно произнасянето по чл. 23 от НК, а М. е оправдан
по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК – че в периода
от началото на месец юни 2011 г. до 31.10.2011 г. в гр. Бургас е организирал и ръководил
организирана престъпна група – за да бъдат извършвани престъпления по чл. 242, ал. 1, б.
"д" от НК, създадена с користна цел, в която са участвали другите подсъдими, и за това по
чл. 242, ал. 1, б. "ж" от НК – да е действал в изпълнение на решение на ОПГ. Приложен е
закон за еднакво престъпление – по чл. 242, ал. 1, б. "д" от НК. В останалата му част
Решението е оставено в сила.
Въз основа на Решение от 28.11.2019 г. на ЕСПЧ Страсбург, постановено по жалба на
М. – с № 1230/2017 г., в сила от 28.02.2020 г., т. е. след завеждане на настоящото дело пред
РС София на 30.04.2019 г., е направено искане за възобновяване на наказателното
производство в частта, с която М. е признат за виновен и осъден. Образувано е НД №
336/2020 г. на ВКС, III н. о. С Решение № 97/21.12.2020 г. е възобновено наказателното
производство по КНД № 339/2016 г. на ВКС, като е отменено постановеното по него
решение, както и Решение № 32/08.02.2016 г. по ВНОХД № 28/2015 г. на Военно –
апелативния съд и потвърдената с него Присъда № 9/15.07.2015 г. на Военен съд - Сливен по
НОХД № 103/ 2014 г., в частта, с която М. е признат за виновен и е осъден за престъпление
по чл. 242, ал. 1, б. "д", вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а делото е върнато на ВОП
Сливен – за изпълнение на дадените указания.
По делото са представени договори за правна защита и съдействие и фактури, от които
се установява, че в хода на цялото наказателно производство въззивникът е заплатил общо 7
200 лв. адвокатски възнаграждения.
По делото е представена справка от СДВР за водени досъдебни производства срещу
Хюсеин Ахмен М., справка от НСлС за водени досъдебни производства срещу същото лице.
Представена е и справка за съдимост за лицето Х.А.. М., видно от която същият е
осъждан по четири производства, три от тях преди процесното.
По делото в качеството на свидетел са разпитани свидетелите Г.М., живуща на
5
съпружески начала с ищеца, и З.З. – негова майка, от чиито показания се установява, че на
01.11.2011 г. – сутринта, въззивникът Мехмед е бил задържан от органите на МВР пред
собствения на семейството им златарски магазин, находящ се в т.нар. битак в ЖК "Меден
рудник", гр. Бургас, като той е бил поставен легнал на земята от полицейските служители –
с поставени белезници, посинял е и е получил хипертонична криза. На място е дошла
линейка и му е била оказана медицинска помощ. Впоследствие е бил откаран в следствения
арест, където е пребивавал 36 дни. По това време въззивникът е бил откъснат от
семейството и децата си. Полицейската акция, както и повдигнатите обвинения са били
отразени в медиите, в резултат на което бизнес-партньорите и приятелите му са се
отдръпнали от него. В училище съучениците на децата му са ги обиждали и са им се
подигравали. Финансовто му положение се е влошило – теглил е кредити, включително и за
защитата си по де-лата, които още изплаща. Влошило се е и здравословното му състояние –
разболял се е от диабет и е имал проблеми със сърцето. В тази връзка е поискал да се лекува
в Република Турция, но с оглед наложената му забрана да напуска пределите на страната,
както и отказите на наблюдаващия прокурор да му разреши временно това, не е успял да
получи адекватно лечение. Настъпило е и влошаване на отношенията с братята му, които са
го порицавали. Всичко това, както и мълвата сред близки и познати, че се занимава с
наркотици, предвид обвинението му за ръководство на организирана престъпна група, е
причинило на ищеца силен стрес и душевни страдания – налагало се е да обяснява, че не е
виновен, прибирал се е у дома и се е затварял сам в стаята, не е обръщал внимание на децата
си. След влизането в сила на присъдата, ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за
срок от две години и три месеца, което се е отразило неблагоприятно, както на него, така на
семейството му.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Според нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от него, или че то не е престъпление. В конкретния случай безспорно е
установено, че срещу ищеца са били повдигнати обвинения за извършване на престъпления
по чл. 321, ал. 1 и ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с чл. 93, т. 20 от НК и по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж",
вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, като наказателното производство по обвинението по чл. 321, ал. 1 и
ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с чл. 93, т. 20 от НК е приключило с Решение № 113 от 04.06.2016 г. по
КД № 339/2016 г. на ВКС, с което ищецът е оправдан по така повдигнатото обвинение.
По време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват
се моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и
общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи.
Този факт не се променя и от това, че е налице частично оправдаване на лицето по
едно от деянията, за които му е повдигнато обвинение. Съгласно трайната практика на ВКС /
ТР № 3/2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК ВКС, т. 11; Решение № 645 от 14.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 54/2010 г., III г. о./ обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично
оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди, като при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди се вземат предвид броят на деянията, за които е постановена
оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца
съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко
6
едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените
вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД.
В тази връзка е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на
Държавата за дейността на правозащитните й органи, в конкретния случай - Прокуратурата
на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо
дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство, дали
процесуално – следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на
НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган. Тук е мястото да се отбележи, че
твърдението на Прокуратурата във въззивната й жалба, че не е пасивно легитимирана да
отговаря за действията на трети лица, както и че мярката задържане под стража е взета от
съда, са юридически неверни. Пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е именно
Прокуратурата на РБ, която осъществява надзора за законност върху действията на
разследващите органи по досъдебното производство. Прокурорът е държавният орган, който
ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор; проверява дали деянието съставлява
престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване на
наказателното производство, събрани ли са достатъчно доказателства, подкрепящи
обвинението. Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ
характер; участва в съдебното производство като държавен обвинител; взема мерки за
отстраняване на допуснати закононарушения по реда, указан в НПК и упражнява надзор за
законност при изпълнение на принудителните мерки (така чл. 46, ал. 1 и 2 от НПК).
Провеждайки докрай досъдебното производство и повдигайки и поддържайки незаконното
обвинение срещу ищеца, Прокуратурата на РБ чрез прокурорите при отделните си
структурни звена е отговорна за настъпилите от незаконното обвинение преки и
непосредствени неимуществени и имуществени вреди на ищеца. Именно по предложение на
Прокуратурата на РБ е взета наложената мярка за неотклонение.
По отношение на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
настоящата инстанция намира следното:
Съобразно трайната практика на ВКС обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности на
личността, както и социалното му общуване. Затова е прието, че при установяване на този
вид обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания
и преживявания в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са
подробно описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение на неимуществени вреди от
съответното действие, бездействие или акт на държавни орган по чл. 2 ЗОДОВ. Когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то
тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от
предмета на иска. В този смисъл са Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г.
о., Решение № 6318.03.2016 г. по гр. д № 5124/2015 г., III г. о., Решение № 165/16.06.2015 г.
по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., Решение № 434/25.11.2015 г. по гр.д. № 2934/2015 г., ІV г. о.,
Решение № 138/08.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г., ІV г. о. и др. В тази връзка доводите
във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, че ищецът следва да представи доказателства
7
за неимуществените вреди , така и за причинно – следствената им връзка с обвинението не
са съвсем прецизни. Това е вярно, но както бе посочено, само за твърдените болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение.
Конкретно за размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т.3 в
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е указано, че значими конкретни обстоятелства на случая
са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има ли
влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца,
възможностите за професионална изява и развитие в служебен и личен план и др. В случая е
налице частично оправдаване на ищеца, поради което настоящият съд следва да съобрази и
броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените
дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка
между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат
за невинен и причинените вреди.
Следва да се посочи, че обвинението, за което е оправдано лицето, е за „тежко
престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което по закона е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от пет години.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че производството е продължило почти
пет години, като в съдебната му фаза е разглеждано многократно от различни съдебни
инстанции. Преди да бъде оправдан по обвинението по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от
НК е бил осъден за същото на „лишаване от свобода“ за срок от „пет години“. Това са
обстоятелства, които са оказали въздействие върху психическия мир на лицето, като са му
причинили стрес и тревога. В тази връзка е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности на личността, както и социалните отношения и общуване. Касае се за вреди, които
всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.
Следва да се отчете и обстоятелството, че при задържането си, лицето е получило
хипертонична криза, както и като цяло здравословното му състояние се е влошило, бизнес-
партньорите и приятелите му са се отдръпнали от него. В училище съучениците на децата
му са ги обиждали и са им се подигравали, а предвид обвинението му ищецът е изпитал
силен стрес и душевни страдания – налагало се е да обяснява, че не е виновен, не е обръщал
внимание на децата си. Посочените обстоятелства се установяват от представените
доказателства по делото, включително показанията на разпитаните по делото свидетели.
БОС намира за неоснователно възражението на Прокуратурата, че районния съд
неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Г.М., и З.З.. В случая, от
свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, безспорно се установяват
претърпените вреди, като не са налице основания за тяхното игнориране. Фактът, че единият
свидетел живее на съпружески начала с ищеца, а другата свидетелка е майка на ищеца, сам
по себе си не води до основание да не бъдат ценени показанията им от съда, като е съвсем
нормално и логично страната да посочи близки лица, с които е общувала и които имат
непосредствени наблюдения и впечатления от неговото психическо и емоционално
състояние. Ето защо, възраженията на въззивната Прокуратура в този смисъл са
неоснователни.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с оглед наличието на
неприключило наказателно производство срещу ищеца по обвинението по чл. 242, ал. 1, б.
"д", вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК, не може да обсъжда законосъобразността на
наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда, извършените процесуално-
следствени действия, както и търпяното наказание "Лишаване от свобода". В настоящото
производство не може гражданският съд да преценява инцидентно дали най-тежката мярка
за неотклонение, или като цяло която и да е мярка за процесуална принуда, е щяла да бъде
наложена и в случая, в който на лицето е била повдигнато само обвинение по чл. 242, ал. 1,
8
б. "д", вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК, както и какво влияние е оказало обвинението
по чл. чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК, тъй като не разполага с такова правомощие
/арг. чл. 17 от ГПК/.
В исковата молба са релевирани и неимуществени вреди, за които се твърди да са
произтекли от актовете и действията на КПКОНПИ. Дори да има такива вреди обаче, съдът
не би могъл да ги разгледа в рамките на настоящия спор, респ. не би могъл да присъди
обезщетение на това формално непредявено основание, тъй като отговорността за вреди,
произтичащи от действията на КПКОНПИ е уредено като отделно, самостоятелно и
специално основание за реализиране на отговорността на Държавата в ЗОДОВ.
Във връзка с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2004 г. по т. д. № 3/2004
г. на ОСГК ВКС, трябва да се направи съпоставка между престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, по обвинението за извършването на което ищецът е признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила присъда, за което е предвидено наказание "Лишаване
от свобода" за срок от 5 до 15 години, и това по чл. 242, ал. 1, б. "д" и б. "ж", вр. с чл. 18, ал.
1 и чл. 20, ал. 4 от НК, наказателното производство за което е възобновено /без
квалификацията по б. "ж", с оглед оправдателната присъда по нея/ и към настоящия момент
не е приключило – наказания "Лишаване от свобода" за срок от 3 до 10 години и "Глоба" от
20 000 до 100 000 лв., т. е. касае се за по-тежко наказуем престъпен фактически състав, по
който лицето е оправдано.
На настоящият съд е служебно известно, че от въззивника - ищец се води друго
гражданско производство за незаконно обвинение за извършени престъпления, които
многократно били преквалифицирани в хода на воденото срещу него наказателно
преследване в периода 13.01.2011 г. - 04.05.2017 г., и които завършили с две оправдателни
присъди. / Решение № 260324 от 19.04.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 176/2021 г.,
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас/. По това производство ищецът
по настоящото дело е предявил иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършени престъпления, многократно
преквалифицирани по чл. 304а, предл. първо, алт. 6, вр. чл. 304, ал. 1, предл. първо, алт. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. С Присъда № 2 от 18.04.2017 г. на ПАС по в.н.о.х.д.
№ 307/2016 г. деецът е окончателно оправдан за гореописаното деяние. Поради частичното
съвпадане на периодите по двете обвинения, като по част от тях ищецът е оправдан,
включително и по процесното, то настоящият съд следва да съобрази факта на другото
незаконно обвинение, по което производството е приключило с оправдателна присъда, текло
през част от времетраенето на процесното, доколкото търпяните неимуществени вреди са и
по двете и не могат да бъдат разграничени, като при определяне на размера на процесното
обезщетение се съпоставени тежестта на двете незаконни наказателни преследвания и
техният принос за настъпилия вредоносен резултат. /Така Решение № 60174 от 3.08.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2982/2020 г., III г. о., ГК/. Наличието на други обвинения е относимо
като факт и без да е въведено като основание на иска. В случай на образувани други искови
производства, които не са приключили с окончателен съдебен акт, какъвто е и настоящия
случай, съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди като включва и
основания, за които не е сезиран, чрез механично редуциране на едно глобално определено
от него обезщетение до идеална част, съответна на вредите по процесното незаконно
обвинение в престъпление, съотнесена с вредите от общия брой незаконни обвинения, които
не са предмет на настоящото дело. В гореизложения смисъл е трайната практика на ВКС по
чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 216/28.11.2014 г. по гр. д. № 1604/2014 г. на ІІІ г.
о.; решение № 554/06.03.2013 г. по гр. д. № 266/2012 г. на IV г. о.; решение № 449/16.05.2013
г. по гр. д. № 1393/2011 г. на IV г. о.; решение № 216/28.11.2014 г. по гр. д. № 1604/2014 г.
на III г. о.; решение № 135/28.10.2020 г. по гр. д. № 4581/2019 г. на ІІІ г. о.; решение №
61/28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о.; решение № 150/20.12.2018 г. по гр. д. №
871/2018 г. на ІІІ г. о.; решение № 240/04.01.2017 г. по гр. д. № 1117/2016 г. на ІІІ г. о.;
решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г. на ІV г. о. и др./. Фактът на други
обвинения, завършили с оправдаване на лицето, е от значение за съда при изследване на
причинната връзка и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД, поради което настоящият съд
9
го обсъжда единствено с оглед съобразяването с тези критерии. В тази връзка преживените
страдания за периода на процесното обвинение 2011-2016 г. не са били в резултат само на
незаконното обвиняване за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК, предмет
на настоящото дело, но и на това по чл. 304а, предл. първо, алт. 6, вр. чл. 304, ал. 1, предл.
първо, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, приключило с оправдателна присъда
през 2017 г.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че предходните осъждания на ищеца,
за които междувременно той е реабилитиран, в случая са ирелевантни. Обстоятелство дали
по отношение на предходни осъждания е налице реабилитация, е ирелевантно за относимия
към спора факт, че лице, което вече е било в досег с наказателно производство и е било
осъждано, е запознато със същността, фазите и последиците на евентуално ново наказателно
производство. /Така Решение No 29 от 16.03.2020 г. на ВКС по гр. д. No 1892/2019 г., III г.о.,
ГК/. Тези обстоятелства имат относителна тежест по посока намаляне размера на
съответното обезщетение.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление по процесното
наказателно производство, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в
психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото
обвинение и страха от осъждане. Освен това, видно и от свидетелските показания, ищецът е
бил злепоставен сред близки и познати предвид характера на деянието, в което е бил
обвинен, здравословното му състояние се е влошило, бизнес-партньорите и приятелите му са
се отдръпнали от него. В училище съучениците на децата му са ги обиждали и са им се
подигравали, а предвид обвинението ищецът е изпитал силен стрес и душевни страдания –
налагало се е да обяснява, че не е виновен, прибирал се е у дома и се е затварял сам в стаята,
не е обръщал внимание на децата си.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че с оглед критериите
на чл. 4 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните
доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на
процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 7000 лв., ведно със законна лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 24.06.2016 г. до окончателното
изплащане.
В този смисъл следва да се отмени обжалваният съдебен акт в частта за присъдени
неимуществени вреди, като се присъдят още 2000 лева обезщетение или общ размер от 7000
лева. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната част,
касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед прецизиране на правната
квалификация на иска.
По отношение на размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди,
настоящата инстанция намира следното:
Заплатените в рамките на наказателното производство възнаграждения за
осъществяваната правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с
обвиненията в престъпления, по които ищецът е бил оправдан или наказателното
производство е било прекратено, съставляват понесени от него имуществени вреди, които са
в причинна връзка с незаконното наказателно производство. Част от пълното и главно
доказване в настоящия процес са фактите на сключването на договори за правна помощ и
съдействие с адвоката, осъществявал защитата на ищеца в наказателното производство, на
уговорените размери и заплащането на адвокатските възнаграждения.
Действително по настоящото производство са представени договори за правна защита
и съдействие, фактури, както и приходно касови ордери, от които се установява, че в хода на
цялото наказателно производство въззивникът е заплатил общо 7 200 лв. адвокатски
възнаграждения. Страните по тези договори не са посочили отделни суми за защита по
отделно повдигнатите обвинения. Към момента на сключването на договорите и
заплащането на възнагражденията не е съществувала в Наредба № 1 на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения норма, подобна на тази по чл. 13, ал. 3 /нова от
2016 г./ - за защита по няколко обвинения, възнаграждението по ал. 1, предвидено за най-
тежкото обвинение, да се увеличава с 1/2. Това означава, че договарянето е изхождало като
10
база от минималните размери за всяко отделно обвинение. Така според действалите
редакции на нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС към момента на сключването
на договорите за правна помощ, за защита на подсъдимия минималното възнаграждение по
дела, за които се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода е било 500 лв., а за
тези с предвидено наказание лишаване от свобода до 15 години - 800 лв. Съдът намира, че
при липсата на други критерии, то следва да се приеме този на подзаконовия нормативен акт
като пропорция /съотношение/, което се явява 800 към 1300 /сборът от дължимите суми по
Наредбата за всяко едно от обвиненията/ според тежестта на обвинението /или 8/13 за по-
тежкото обвинение и 5/13 за по-лекото обвинение/. При това положените и в рамките на
заплатените на възнаграждания от по 7200 лв., делът на възнаграждението за обвинението
по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК е 8/13 /или 4430, 76 лв. /, а делът на
възнаграждението за обвинението по чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК е 5/13 /или 2769,24 лв./. С
Тълкувателно решение 1 от 2017 г. по т.д.1 от 2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при иск
по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес. Въпреки това предвид правната и фактическа сложност по производството съдът не
намира, че са налице основание за намаление на заплатеното адвокатско възнаграждение, а и
такова няма как да се извърши предвид това, че заплатените възнаграждения са съобразени с
минималните разери, посочени в Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В този смисъл следва да се отмени обжалваният съдебен акт в частта за присъдени
имуществени вреди, като се присъдят още 430, 76 лева обезщетение или общ размер от 4430,
76 лева.
С оглед на частичното изменение на решението на БРС, следва да се осъди
Прокуратурата да заплати на въззивника 12, 95 лева разноски за въззивната и първата
инстанция съразмерно на уважената част.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по описа на РС-
Бургас В ЧАСТТА , в която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
уважен за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени душевни страдания – отрицателно въздействие върху
неговата психика и личност, в резултат на повдигнатите му незаконни обвинения – по чл.
321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК и по чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК, по които е оправдан с
Решение № 113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на ВКС, I н.о., както и В ЧАСТТА , с
която искът е отхвърлен за сумата над 5000 лева до 7000 лева, както и за разликата над 4000
лв. до размер на 4430, 76 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди – заплатени адвокатски възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното
производства, във връзка със същото обвинение КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България - гр.София, бул. "Витоша"2, да
заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 7 000 (седем хиляди) лева - обезщетение за търпени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени душевни страдания – отрицателно въздействие върху неговата
психика и личност, в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение – по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, по което подсъдимият е бил оправдан с Решение №
113/24.06.2016 г. по НД № 339/2016 г. на ВКС, I н. о., и сумата от още 430,76 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения
за защита в съдебното производства, във връзка със същото обвинение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България - гр.София, бул. "Витоша"2, да
11
заплати на Х.А.. М. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4, 84 лева за разноски над
присъдения размер в първата инстанция и за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260676 от 05.05.2021 г. по гр.д. №6873/2020 г. по описа
на РС-Бургас в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 и следв. ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12