О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
217/02.04.2019
гр.Варна, 01.04.2019год.
Апелативен
съд-Варна, търговско отделение, в закрито заседание на първи април 2019год., в
състав:
Председател:
Р.Славов
Членове:Д.Маркова
М.Христова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.т. дело № 117/2019г., намери
следното:
Производството е по чл.267 ал.1 от ГПК.
С решение № 913/28.11.2018год. по т.д. № 1619/2017год. на
ВОС, съдът е: Признал за установено в отношенията между НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ гр.София и ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност
, ЕИК *********, със седалище гр.Девня, Промишлена зона, съществуването на
вземане на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, спрямо ПОЛИМЕРИ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, в размер на 129 902,69лв, от което 109 600,31лв-
главници и 20 302,38лв- лихви до 17.03.17г., възникнали по декларации обр.6,
изд. за периода 12.05.13г. до 13.03.17г., ведно с лихвите до оконч.погасяване
на главниците, на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, като е Отхвърлил иска за сумата от 2451,21лв,
съставляваща разликата над размера от 129902,69лв. до пълния предявен размер от
132353,90лв, представляваща главница по
РА №03251300182/17.01.14г., като неоснователен: Отхвърлил предявения от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София
срещу ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище
гр.Девня, Промишлена зона, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за
установяване на поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на
505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА №03251300182/17.01.14г.,
по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, като неоснователен: Осъдил е ПОЛИМЕРИ АД – в
несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище гр.Девня, Промишлена зона, ДА
ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, сумата от 1609,63лв., представляваща
направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Осъдил е
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София ДА ЗАПЛАТИ на ПОЛИМЕРИ АД – в
несъстоятелност , ЕИК *********, представлявано от синдика И.Б., сумата от
92,83лв., представляваща направени в производството разноски: Осъдил е ПОЛИМЕРИ
АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 1299,03лева,
представляваща дължимата за
производството по уважения иск държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ.
Недоволни от решението
са останали страните по делото:
Производството
е образувано по въззивна жалба от синдика на „Полимери“АД-/в н./ гр.Девня- И.Т.Б., представляван от синдика И.Т.Б., чрез адв.Е.Д.
срещу постановеното решение в частта му
с което исковете срещу дружеството са уважени, както и срещу решението в частта
му, с която същото е осъдено да заплати разноски.
Счита
решението в обжалваните частти за неправилно- поради необоснованост на същото и
поради процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон, по изложени съображения, като се иска
неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
Относно оплакването за допуснати процесуални
нарушения излага следното: Съдът е допуснал за разглеждане претенциите които са
обективно съдединени и на различно основание: По РА и по Декларации, за
главници и лихви, съответно за установяване на различна поредност на приети в
производсвото по несъстоятелност вземания. В проведеното на 25.06.2018год.
заседание по делото са поискали съда да коригира докалада по чл.146 ГПК, като
индивидуализира претенциите на НАП по основаниие и размер, но съдът е приел,
чие не са налице основания за това и е приел доклада така , както е изложен в
определение № 1509 от 30.04.2018год.:
Също в нарушение на
съдопроизводствените правила, съдът не е е разпределил доказателствената тежест
между страните и конкретно не е указало на НАП да докаже твърдението си, че е
предприело действия по принудително изпълнение на процесните неприети вземания,
което е било оспорено с отговора на исковата молба. Счита нарушението за
съществени, тъй като в резулатат на него ВОС не е разгледал и възражението на
въззивника, че претендираните за установяване от НАП вземания по Декларациите
са погасени чрез плащане.
Излага, че съдът е допуснал нарушение
на чл.236 ГПК, понеже съдът не е обсъдил всички възражения на страните,
конкретно на синдика на „Полимери“АД/в н./, а именно:
Възраженията, че НАП имат право да преценят как да
разпределят постъпилите плащания от „Полимери“АД/н/, по Декларациите, съответно
че „Полимери“АД/н/ не може да упражни правата си по чл.169 ал.3 ДОПК.
Относно твърдението за противоречие с
материалния закон и необоснованост на обжалваната част от решението:
Излага, че с ИМ НАП претендира
установяване на вземане в размер на 109 600,31лв. по декларации за периода
04.06.2013год.-13.03.2017год. Видно от приетата ССЕ и представените 78 бр.
платежни нареждания-неоспорени от ищеца, както и от признание на последния,
„Полимери“АД/н/ е платило на ищеца задължения по процесните декларации за
периода 04.06.13год.-13.03.2017год. сума в размер на 133 891лв., а за
периода до края на 2017год.-сума в размер 141 210,15лв. След като НАП претендира по-малка сума по процесните
декларации, следва че искът в тази си част е неоснователен. За това
претендираното от НАП задължение от 109 600,31лв. е погасено чрез плащане.
Счита за неоснователно възражението на НАП, че има право да прецени как да разпределят
постъпилите плащания по декларациите, съответно че „Полимери“АД /н/, не може да
упражни правата си по чл.169 ал.3 ДОПК.
Относно вземането за лихви в размер
на 20 302,38лв.: Решението в тази част е неправилно, понеже след като са
неоснователни главните претенции за вземания по главници по Декларациите,
следва че са неоснователни и акцесорните претенции за лихви върху тях, поради
което искъгт следва да се отхвърли изцяло в тази му част.
В евентуалност счита, че претенцията
на НАП за главници по Декларациите следва да бъде уважена за сумата от
69 242 лв., съответно за сумата от 62 305,89лв. и да бъде отхвърлена
за разликата до пълния претендиран размер от 109 600,31лв. понеже:
Според Доп.ССЕ, вземанията на НАП по
Декларациите след извършените плащания
са в размер на 69 242лв., поради което претенцията е основателна
само до този размер:
В евентуалност вземанията на НАП са в
размер на 47 294,42лв. понеже: В производството по несъстоятелност на
„Полимери“АД /н/, по РА са приети вземания в размер на 566 559,11лв. а от
страна на НАП са претендирани 519 264,69лв., за сметка на платената от
дружестното сума в размер на 47 294,42лв. по процесните Декларации.
Следователно, вземанията по процесните декларации в размер на 47 294,42лв.
вече са приети в допълнителен списък № 17, като част от вземанията по РА,
поради което не може да се установяват отново. За това претенцията на НАП е
основателна но само за сумата от 62 305,89лв., която е останала непогасена
след извършените плащания от „Полимери“АД/н./.
С оглед на изложеното, счита че се налага промяна в решението и относно вземането за лихви, като същото
бъде намалено да 13 204 лв. в първия случай, съответно до 12 680 лв.
във втория. Оспорва решението и относно присъдените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като счита, че такива не се дължат, понеже НАП не са
представили списък по чл.80 ГПК.
С жалбата е направено искане, в
случай че съдът приеме за основателно изложеното относно допуснатите
процесуални нарушения, да бъде допълнен доклада по делото, като бъдат
индивидуализирани претенциите на НАП по основание и размер, включително и по
отделни декларации, както и да бъде разпределена доказателствената тежест между
страните, съобразно твърденията и възраженията на страните пред ВОС.
С жалбата се иска решението да бъде
отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Срещу решението е постъпила жалба от
ищеца НАП-Соофия, която го обжалва чрез процесуален представител, в частта с
която предявения иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ
за установяване на поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер
на 505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА
№03251300182/17.01.14г., по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, е отхвърлен като
неоснователен:
Счита решението за неправилно поради
необоснованост и незаконосъобразност и като такова се иска решението зда бъде
отменено в обжалваната част и постановено ново, с което исковете бъдат уважени.
Оспорва извода на съда, че
ревизионния акт установява публични задължения, като едва с влизане в сила на
акта, задълженията са окончателно индивидуализирани и установени по основание и
размер. Излага, че данъкът е публично държавно вземане, като негова
характеристика е законоустановеност по основание, размер и субекти. Затова
задълженията за данъци са винаги
ликвидни и с настъпване на датата на падежа стават изискуеми. С ревизионният
акт се констатира вече възникнало по
силата на закона данъчно задължение, тъй като данъчните задължения стават
изискуеми с настъпването на определения падеж. За това, с РА се признават или
задължения, а не се създават такива, понеже същият има само декларативно
действие. Основната функция на РА е да послужи като изпълнителен титул, като с
него се консатира вече възникнало по силата на закона данъчно задължение.
Насрещната страна- „Полимери“АД/в
н./, не е изразила становище по жалбата:
-синдикът на „Полимери“АД/н./, чрез
писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като
неосниователна, по изложени съображения.
Жалбите отговарят на изискванията на
чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.
По така направеното искане от
въззивника синдика на „Полимери“АД /в н./ съдът съобрази следното: Преди
всичко, съдът не намира че са допуснати твърдяните процесуални нарушения,
респективно исковата молба не съдържа твърдяните недостатъци, поради следното:
Специфичното при исковете по чл.694
ал.2 ТЗ е, че същият трябва да възпроизведе вземането, предмет на иска, така
както е предявено с молбата по чл.685, респективно по чл.688 ал.1 ТЗ.
А съобразно чл.685 ал.2 ТЗ,
кредиторът посочва основанието и резмера на вземането, привилегиите и
обезпечеенията … и представя писмени
доказателства. В случая е видно, че тези изисквания са спазени. Исковата молба
по чл.694 ал.2 ТЗ на НАП-София възпроизвежда молбата за предявяване на публични
вземания на основание чл.688 ТЗ /стр.8/, която от своя страна отговаря на
цитираните изисквания на чл.685 ал.2 ТЗ.
Но разгледано и по същество
оплакването, не се установява твърдяното нарушение. Видно е, и ясно е изложено
в исковата молба, че се иска установяване на неприетите вземания по
допълнителен списък № 2/стр.83/, представляващи сумата от
2 451,21лв.-Главница по ревизионен акт №..: Главница 112 160,31лв.-Дължими суми по декларации
обр.6 за периода 2013-2017год. и лихви 21 550,88лв.- Следователно, внесено
е ясно разграничение относно основанието на претенциите, предмет на
установителния иск. Към молбата по чл.688 ТЗ и към ИМ е представен РА, описани са всички декларации, формиращи процесната
сума, като са представени и копия на същите-стр.37-81. За това възражението за
нередовност на ИМ се явява неоснователно и следва да се остави без уважение,
респективно, не следва да бъде прилаганва процедурата по чл.129 ал.2 ГПК.
Относно твърдението за неправилно
разпределяне доказателствената тежест: Настоящият съд намира оплакването за
неоснователно, поради следното:
Съдът, спазвайки изискването на
чл.154 ГПК е разпределил доказателствената тежест в няколко съдебни акта:
Разпределянето на доказателствената тежест на всяка от страните, съобразно
тяхното процесуално качество, е извършено и се съдържа с определението по
чл.374 ал.2 ГПК /конкретно на стр. 261 от първоинстанционното дело/, както и в
първото о.с.з. проведено на
25.09.2018год. /стр.339/. Конкретно и в
двете определения, съдът е посочил, че ищецът носи доказателствена тежест за
установяване на твърдените факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, а именно-наличието на публични вземания, настъпила изискуемост и
размер на същите, съгласно чл.154 ал.1 ГПК: Относно ответната страна е посочил,
че същата следва да установи правоизключващите и правопогасяващи спорното право
факти, на които основава своите възражение,
в това число и извършено плащане.
Видно е, както се посочи, че при разпределяне на доказателствената
тежест е спазено изискването на чл.154 ГПК ал.1 ГПК, респективно не се
установява твърдяното нарушение на същата.
В допълнение, относно изричното
оплакване, че съдът не е възложил, че в тежест на ищеца е да установи
образуването на изпълнителни дела:
От една страна, това е свързано с
установяване на вземанията на ищеца и тяхната изискуемост, поради което и
попада в общата разпределена тежест на ищеца, относно установяване на
задълженията към НАП. Респективно, при недоказване на обстоятелство, от което
страната черпи права-т.е. което е вменено в нейна тежест на доказване, страната
не би могла да основава претнециите си на него. За това въззивникът не е
засегнат от твърдяното нарушение, респективно няма интерес от направеното с
въззивната жалба искане.
С други думи, ответникът няма правен
интерес от това искане, понеже твърдяното нарушение не накърнява неговите
права. Неуказването на страната за данъчната тежест, която носи в процеса, е процесуално
нарушение, което засяга нейните права, понеже би довело в крайна сметка за
пропуск на страната в чиято тежест е да установи дадено обстоятелство. За това, оплакване в тази насока може да се
направи от страната, чиято е доказателствената тежест относно даденото
обстоятелство.
В случая недоказването на твърдяното
обстоятелство, при относимост на същото, не може да накърни интересите на
насрещната страна. За това, дори и да е налице такъв пропуск, право на
оплакване има страната, чиято носи доказателствената тежест за неговото
доказване.
Предвид изложеното, направените с
жалбата искания следва да се оставят без уважение.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивната жалба на синдика на „Полимери“АД-/в н./ гр.Девня- И.Т.Б.,
чрез адв.Е.Д. и въззивната жалба на НАП гр.София, чрез пълномощник А.Й.
срещу решение № 913/28.11.2018год., по
т.д. № 1619/2017год. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ без уважение
направеното с въззивната жалба на синдика на „Полимери“АД-/в н./ гр.Девня искане за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
НАСРОЧВА производството в
о.с.з. на 21.05.2019 год. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.