Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 5463 по описа за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 405 КЗ.
Ищецът Р.Д.Р. твърди, че на
13.09.2016 г. сключил с ответника „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД договор за
имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно“,
обективиран в застрахователната полица № 0020090201601381, за личният си лек
автомобил Ф.Б.peг. № В 5783 ВК. Посочва, че срокът на
действие на договора бил от 13.09.2016 г. до 13.09.2017 г. Уговорена била
застрахователна сума в размер на 5200 лева и застрахователна премия от 318.24
лева, която заплатил при сключване на договора.
Ищецът излага, че на 24.04.2017
г. предоставил автомобила на Д. Р.. Последният го паркирал в гр. Варна, на ул.
„П“, пред Първа езикова гимназия, като по-късно, отивайки до автомобила,
установил, че е увредена задната броня. В тази връзка уведомил застрахователя,
който извършил оглед, изготвил снимков материал и съставил опис по щета №
00200900694/2017 г. Твърди, че до момента не е получил необходимото
застрахователно обезщетение, поради което извършил проучване и установил, че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 330 лева.
Отправя искане до съда за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10 лв., представляваща
частичен иск от общо 330 лева – застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 24.04.2017
г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 0020090201601381 от 13.09.2016 г., за лек автомобил Ф.Б.peг. № В 5783 ВК, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В съдебно заседание е допуснато изменение
на иска, като същият е предявен за сума в размер на 275.18 лв., частична
претенция от 330 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, който
оспорва предявения иск като неоснователен. Потвърждава, че към 24.04.2017 г.
между ищеца и ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за имуществена застраховка на МПС, както и че на
посочената дата е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие.
Посочва, че по повод подаденото от ищеца уведомление за регистриране на щета
посредством изготвена експертна оценка застрахователят е констатирал, че
стойността на разходите за възстановяването на автомобила е в размер на 62.20
лв. Посочената сума била изплатена на Р.Р. на
07.06.2017 г.
Развива подробни съображения за
обвързващата сила на Общите условия. Твърди, че с подписването на процесната
застрахователна полица ищецът е потвърдил, че е получил общите условия по
застраховката, съгласен е с тях и ги приема като неразделна част от
застрахователния договор. Поддържа, че дължимото застрахователно обезщетение е
изчислено съобразно Общите условия по договора и Указания /вътрешни правила на
застрахователя/ за извършване на ликвидационна дейност по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“, одобрени от Комисията по
финансов надзор. Заявява, че в уведомлението за щета застрахованият изрично е
посочил, че желае щетите да му бъдат възстановени по експертна оценка, в
какъвто смисъл е и застрахователният договор. Поради изложеното счита за
задължително приложението на Методиката за определяне на застрахователни
обезщетения на застрахователя. Посочва, че само ако застрахованият представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди и за
извършен ремонт в специализиран сервиз, застрахователят не може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства, при условие че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност.
Позовава се на чл. 19, ал. 1 и 2
от Общите условия, съгласно които при частични щети застрахователят определя
размера на обезщетението въз основа на опис на увредените детайли, изготвен при
огледа и го предоставя по експертна оценка, съгласно действащата Методика за
определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя или МПС се
ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с който има сключен договор -
доверен сервиз. В този смисъл намира за недопустимо застрахованият да се
отклонява от така уговорените методи за оценка на щетите.
Оспорва размера на предявения иск
като прекомерен.
Оспорва и акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва, като възразява, че ищецът не е посочил банкова
сметка, ***.
Моли предявеният иск да бъдат
отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва
да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) настъпили
вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие – покрит
риск.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и за ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователната полица № 0020090201601381/13.09.2016 г., за лек
автомобил Ф.Б.peг. № В 5783 ВК, със срок на действие
от 13.09.2016 г. до 13.09.2017 г., че в срока на договора са настъпили
процесните вреди вследствие на застрахователно събитие – покрит риск, както и
че в полза на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 62.20
лв.
Следователно между страните е
безспорно възникването на юридическите факти, обуславящи ангажиране
отговорността на застрахователя. Спорен по
делото е въпросът относно начина, по който следва да се определи размерът на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна
граница е уговорената застрахователна сума /арг. от
ал. 1/. В случаите на пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за
възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на
законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че
в пълен обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор. Трайната
съдебна практика е еднопосочна – в случаите на съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение се определя по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, а уговорки,
съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема
на отговорността на застрахователя са непротивопоставими
на застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница
при определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор
между страните относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната
стойност на вредата.
Поради така изложените
съображения съдът намира, че клаузата на чл. 19, ал. 1 от Общите условия,
съгласно която размерът на обезщетението се определя по експертна оценка
съгласно действащата методика на застрахователя, в доверен сервиз или по
представени оригинални разходни документи, е приложима единствено в случаите,
когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение. При съдебно предявена претенция за плащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението съобразно
предвидените императивни законови правила.
По делото е
назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Вещото лице е
изчислило, че стойността на необходимия ремонт, определена по средни пазарни
цени към датата на произшествието -- 24.04.2017 г., е в размер на 337.38 лв. с
ДДС. Съобразно методиката на застрахователя същата възлиза на 72.30 лева.
В случая релевантна за определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение е стойността на разходите за
възстановяване на автомобила, определени по средни пазарни цени, предлагани
както в сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008,
така и в сервизи, непритежаващи такъв а именно – 337.38 лв. с ДДС.
След приспадане на изплатената
сума от 62.20 лева дължимият остатък от застрахователното обезщетение възлиза
на 275.18 лева.
Предвид горното предявеният
частичен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. На ищеца следва да
бъде присъдена и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска, доколкото присъждането ѝ е законна последица от уважаване на
иска. Не биха могли да бъдат споделени доводите на ответника, че такава не се
дължи, защото ищецът е посочил, че желае претендираната сума да му бъде
изплатена чрез пощенски запис, тъй като разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК не
поставя ограничение досежно начина на плащане. В случая е неприложимо
изискването за предоставяне на банкова сметка ***. 380, ал. 3 КЗ, което касае
хипотезата на извънсъдебно предявяване на претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и случаите на предявен иск срещу
застрахователя.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за дължима държавна
такса в размер на 50 лева, внесен депозит за САТЕ в размер на 75 лева и
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. – 360 лева
с ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.Р., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 275.18 лева
/двеста седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
частичен иск от общо 330 лева – застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 24.04.2017
г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 0020090201601381 от 13.09.2016 г., за лек автомобил Ф.Б.peг. № В 5783 ВК, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 08.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.Р., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 485.00 лева /четиристотин осемдесет и пет лева/, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: