№ 49932
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110140637 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба и уточняваща такава от 29.08.2025 г., подадени от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу К. Е. Г., с които по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
1 252,70 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит № 000LD-R-005573 от
17.02.2011 г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и К. Е. Г.,
вземанията, по който са прехвърлени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с
договор за цесия от 02.04.2024 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното
плащане, сумата от 248,80 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.05.2018 г. до 15.02.2021 г., и сумата от 359,46 евро, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.05.2018 г. до 12.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 28.04.2021 г. по ч.гр.д. № 22829/2021
г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата
молба.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба
чрез адв. В. Н. - САК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, подаден е писмен отговор от ответника в срока по
1
чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.
1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД срещу К. Е. Г. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1 252,70 евро, представляваща главница по Договор за
банков кредит № 000LD-R-005573 от 17.02.2011 г., сключен между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и К. Е. Г., вземанията по който са прехвърлени от ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с договор за цесия от 02.04.2024 г. на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 248,80 евро, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 15.02.2021 г., и сумата от
359,46 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 12.03.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22829/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права, при твърденията, че на 17.02.2011 г.
между ответника К. Е. Г., в качеството на кредитополучател, и ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД (Банката), в качеството на кредитодател, бил сключен
договор за банков кредит № 000LD-R-005573, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 1800 евро. Посочва, че кредитополучателят
се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване – 15.02.2021 г., като е уговорен размер на възнаградителна лихва – базовия
лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент за евро бил в размер на 7,9900 % годишно,
а договорения годишен процент на разходите бил 20,93 %. Твърди, че след усвояване на
кредита, кредитополучателят е погасил чрез плащане главница в размер на 10,17 евро на
28.03.2011 г. и възнаградителна лихва в размер на 2,93 евро на 15.03.2011 г.; 19,67 евро на
28.03.2011 г.; 0,48 евро на 15.04.2011 г.; 4,91 евро на 26.04.2011 г. Посочва, че кредитът е в
просрочие считано от 15.04.2011 г., както и че Банката не се е възползвала от правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че на 02.04.2024 г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД и „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, по силата на който задължението на ответника,
2
произтичащо от договор за банков кредит от 17.02.2011 г. е изкупено от „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД. Сочи, че уведомление за цесия е изпратено на ответника с
препоръчана пратка на „Български пощи“ АД, пощенски служител бил посетил адреса на
ответника, но не го открил, нито е открил друго лице, живеещо на адреса, което е съгласно
да получи пратката, съответно е залепил уведомление в какъв срок и къде може да бъде
получена пратката. Ответникът не е получил пратката в указания срок и тя е върната в
цялост на ищцовото дружество. Претендират се разноски, както в настоящото производство,
така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата К. Е. Г.
чрез адв. В. Н., с който се оспорват предявените искове. Излагат се твърдения, че
представеният по настоящото дело договор за цесия е нищожен, тъй като в него не била
посочена цена. Сочи се, че ищецът не е представил посочените в договора за цесия
приложения, за които е посочено в договора, че са неразделна част от него, откъдето стига до
извод, че не е представен договорът, въз основа на който са предявени претенциите.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Направено е искане за присъждане на разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма
такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК –няма
такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно
облигационно отношение между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ответника по
договор за банков кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в
размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума; размерът на непогасеното задължение; настъпване на изискуемостта на
процесното вземане; сключен договор за цесия, по силата на който „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу ответника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между
„Първа инвестиционна банка“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по
силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата
молба, наличието на валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за
3
кредит и нейния размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава,
както и размера на задължението.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
6. По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание
чл. 146, ал. 4 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лв., вносими
от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Юлия Нитова. Вещото лице да се уведоми за поставените
задачи, след представяне на доказателство за внесения депозит.
По искането, предявено по реда на чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ за разкриване на
информация, представляваща банкова тайна, във връзка с всички операции, свързани с
правоотношението по договор за банков кредит № 000LD-R-005573, сключен на 17.02.2011
г., съдът ще се произнесе след като вземе предвид становището на назначеното по делото
вещо лице.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.02.2026 г. в 10:20 ч., за която
дата да се призоват страните с копие от определението.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага
4
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни
по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим
арбитър.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5