№ 256
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000680 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, чрез пълномощника адвокат В.П.,
срещу постановеното решение №260191 от 13.05.2021 г. по търг.дело
№1241/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З..
С постановеното решение е осъдено застрахователното дружество да
заплати на Ж. АТ. ЯНК., както следва:
сумата от 90 000 лв., предявена като частична от сумата 140 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни
болки и страдания – стрес, страх и негативни емоции, в резултат на
претърпяно от нея ПТП на 26.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 28.05.2019 г. до окончателното плащане,
сумата от 285 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение, които са в пряка-причинно
следствена връзка с получените увреждания в резултат на ПТП от 26.11.2018
1
г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до окончателното
плащане,
както и разноски.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение
частично, като моли да се намали размера на присъдените обезщетения и се
постанови, че законната лихва се дължи от 28.08.2019 г. Претендира и
разноските.
Счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди не отговаря на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, че
съдът неправилно е възприел и обсъдил фактическата обстановка, относима
към съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата съгласно чл.51,ал.2 от
ЗЗД, както и че неправилно е определена началната дата, от която се дължи
законна лихва за забава върху присъдените обезщетения, като е изложил
аргументите си.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Ж. АТ. ЯНК., чрез
пълномощника и адвокат А.А., в който се изразява становище за
неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се моли да не се
уважава. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
18.06.2021 г. Въззивната жалба е подадена чрез куриер на 02.07.2021 г. в
двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт. Отнася се до размера на присъдено застрахователно обезщетение за
неимуществени и за имуществени вреди в резултат на ПТП, до наличие на
съпричиняване от страна на ищцата за вредоносния резултат, до начален
момент, от който се дължи законната лихва върху дължимите обезщетения.
Видно от данните по делото, ищцата претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от
26.11.2018 г., когато на пешеходна пътека била блъсната от лек автомобил
2
марка О., модел К., с рег.№*********, управляван от водача Д.Д.Д.,
застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка
Гражданска отговорност със застрахователна полица №*****************.
Посочва, че е отправила покана до застрахователя на 06.10.2019 г., като с
допълнително заявление от 28.05.2019 г. приложила всички изискуеми
документи, изискващи се от страна на застрахователя. Няма произнасяне от
застрахователя, поради което възниква правото и да предяви настоящия пряк
иск срещу него. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
90 000 лв. частична претенция от 140 000 лв., както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 285 лв. - за закупуване на корсет от 250 лв. и
наколенка от 35 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до
окончателното плащане.
Твърди, че по случая е образувано НОХД №1848/2020 г. на Районен
съд С.З., приключило със споразумение относно това, че Д.Д.Д. е извършил
престъпление по чл.343,ал.3,б.а, във вр. с чл.343,ал.1,б.б, във вр. с чл.342,ал.1
от НК при управление на лекия автомобил, като е нарушил правилата за
движение по пътищата, в следствие на което и е причинил многостепенна
телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е
управлявал, без да има необходимата правоспособност.
Ищцата твърди, че в резултат на посоченото ПТП и е причинена
многостепенна средна телесна повреда, а именно:
- счупване на тялото на втори поясен прешлен и счупване на 5,6 и 7
ребро в дясно, причинило трайно затруднение на движението на снагата,
- счупване на таза в областта на кръстната кост в ляво,
- счупване в областта на тялото на лявата срамна кост и клона на
лявата седалищна кост, причинили трайно затрудняване на движението на
долен ляв крайник,
- счупване на главичката на дясната малкопищялна кост, причинило
трайно затрудняване на движението на долен десен крайник.
Била хоспитализирана по спешност в УМБАЛ проф.д-р Ст.К. за
времето 26.11.2018 г. – 01.12.2018 г. След изписването и се наложило да
ползва отпуск за временна нетрудоспособност до 24.04.2019 г., поради
невъзможност да се придвижва и изпитваните силни болки. Наложило се да
3
носи медицински корсет за продължителен период време – около шест
месеца. Не можела да се придвижва, изпитвала нетърпими болки,
безпомощност и паника, че може пак да и се случи нещо при пресичане на
пешеходна пътека, чувствала се притеснена дали въобще ще се възстанови в
степен да продължи нормално живота си. Изключително подробно описва
състоянието си, чувствата си и изпитаните болки от пътнотранспортния
инцидент до настоящия момент.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба и
прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД – пострадалата
навлязла внезапно на платното за движение, без да се съобрази с пътната
обстановка преди навлизане в платното за движение с движещия се
автомобил, неговата посока и отстояние, на следващо място не е провеждано
лечение и рехабилитационният режим не е спазван, както и не са провеждани
контролни прегледи навременно. Алтернативно прави следните възражения
за съпричиняване от страна на ищцата – предприемане пресичане, без да се
огледа за приближаващи автомобили, използвайки чадър, който е преграждал
периферното и зрение, като по този начин се е поставила в опасност.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
медицинска и автотехническа експертиза за установяване механизма на ПТП
и причинените увреждания. Разпитани са и свидетели за състоянието на
ищцата, които имат непосредствени впечатления. Това са нейна близка и
сестра и.
Така, по делото се установяват деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, установени по НОХД, които следва да се вземат
предвид при разрешаване на гражданските последици от деянието. Видно от
констатациите на автотехническата експертиза, описан е най-вероятният
механизъм на ПТП, като ищцата е била пешеходка и е пресичала ул.Х.Б. по
източната пътека тип Зебра на кръстовището с ул.П. в посока от север на юг в
началото на деня при облачно и дъждовно време, дори в условията на
осветление на фарове на къси светлини, при което фронта на осветляване на
пътното платно пред левия фар е около 50 метра пред автомобила. Ударът е
настъпил с предните леви състави/извивката на предната броня в лявата и
част спрямо посоката на движение на пешеходката и в последствие с
предното челно ляво стъкло в лявата му част. Пешеходката е имала
4
възможност да види приближаващия се автомобил преди да стъпи на
пешеходната пътека, като няма данни по делото за зрителна преграда пред
нея и пред водача на автомобила, която да е пречка всеки един от тях да
възприеме своевременно другия участник в движението. Пешеходката е
имала възможност да отреагира и да избегне удара, като спре на
разделителната линия при условие, че не е имало друг автомобил, движещ се
по северната лента на ул.Х.Б. в посока от изток на запад, но не е била длъжна
да стори това. Чадърът, който е носела по време на ПТП, не е ограничавал
периферното и зрение от техническа гледна точка.
От констатациите на медицинската експертиза се установяват
описаните в исковата молба травматични увреждания на ищцата, които
отговарят да са получени при настъпилото ПТП. Счупването на тялото на
втори поясен прешлен е причинило трайно затруднение на движението на
снагата за срок от 12 месеца. Счупването на 5,6 и 7 ребро в дясно също е
причинило трайно затруднение на движението на снагата, но за срок около
1,5 – 2 месеца. Счупване на таза в областта на кръстната кост в ляво, на
лявата срамна кост и клона на лявата седалищна кост са причинили трайно
затрудняване на движението на долен ляв крайник за срок около 4-5 месеца.
Счупването на главичката на дясната малкопищялна кост е причинило
трайно затрудняване на движението на долен десен крайник за срок около
1,5 – 2 месеца. Тези оздравителни процеси са протекли нормално. Проведени
са консултации, които са отразени в описателната част на заключението.
Проведени са рехабилитационни процедури по медицинските документи,
които са започнали навреме за възстановяване и предотвратяване на
допълнителни усложнения. В началния момент след инцидента и първия
месец болките са били интензивни, като впоследствие са отслабвали и към
момента е налице дискомфорт и неразположение при натоварване и
продължително стоене в изправено положение. В първите 60 дни е била
необходима 24 часова грижа, тъй като е била налице невъзможност
пострадалата сама да се обслужва при посочените счупвания.
От показанията на разпитаните свидетели се установява състоянието
на ищцата след ПТП и към настоящия момент. Свидетелката Е.Й., нейна
близка, се установява, че ищцата я извикала след ПТП и я посетила в
болницата. Била много зле, отчаяна и с болки. При изписването участвала
при пренасянето и от болницата, което било инфарктно и рисково. Извикали
5
приятели, тъй като ищцата била в хоризонтално положение, имало опасност
да се прекъсне гръбначния и стълб и да се парализира, намерили по-голям
автомобил. След това болките били невероятни, не можела да сяда месеци
наред, била с корсет, изпитвала голям дискомфорт. Сестра и се пренесла да
живее при нея. Два,три месеца не можела да се обслужва. В момента изпитва
стрес, като на пешеходна пътека започва да трепери.
От показанията на свидетелката Д.А., сестра на ищцата, че се е
грижила два месеца, като първия месец сестра и била напълно неподвижна, а
през втория започнало раздвижването и. Мъките на ищцата били големи, не
можела да спи от болки, приемала лекарства. Била и нужна помощ и след
изтичането на двата месеца. Не можела да преминава на пешеходни пътеки.
Професурата и се забавила с около една година. Понастоящем изпитвала
паник атаки, сърцебиене, не може да извършва тежки дейности, като чистене.
Съдът намира, че следва да кредитира събраните по делото
доказателства, като има предвид, че експертизите са изготвени от
специалисти на база данните по делото, а свидетелските показания са
непосредствени и непротиворечиви. Тези доказателства следва да бъдат
преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Страните на практика не
спорят, че на ищцата следва да се заплати застрахователно обезщетение, т.е.
за основанието на иска. Спорят за неговия размер и за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата съобразно въведения предмет на
въззивното обжалване.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за
увреждането, обезщетението може да се намали. Това означава, че той с
конкретно установено действие или бездействие трябва да е оказал влияние
върху вредите, т.е да има причинно следствена връзка между неговото
поведение и настъпилите вреди. В случая възражението на ответника се
основава на поведението на ищцата, като счита, че е била длъжна да се
съобрази с приближаващите се превозни средства, с валежа, мокрото пътно
платно, тъмната част на деня, носенето на чадър и багаж от нейна страна, да
се огледа и тогава да тръгне да пресича пътното платно. Като не е сторила
това е нарушила правилата за движение и сама се е поставила в риск. Това
възражение подлежи от доказване от страната, която го твърди, като в тази
връзка е назначената автотехническата експертиза. На база констатациите на
6
вещото лице и обяснителната част от заключението му обаче не може да се
направи извод, че ищцата е допринесла за настъпването на ПТП. Несъмнено
се установява по делото, че ищцата, като пешеходка, се е движила по
пешеходната пътека тип Зебра, където е с предимство пред движещия се
автомобил и не е била длъжна да спре на разделителната линия, за да избегне
сблъсъка с автомобила. Водачът на лекия автомобил е могъл да я възприеме,
тъй като по делото няма данни за зрителни прегради. Бил е на такова
разстояние от пешеходката и спрямо скоростта, с която е управлявал
автомобила, че е могъл да спре. От значение е и мястото на частта на лекия
автомобил, с която е ударена пешеходката. Не се установява внезапно
навлизане на пътното платно от страна на пешеходката, същата да не се е
огледала при пресичане на пътното платно, както и носеният от нея чадър да
е оказал влияние върху периферното и зрение. Същата е посещавала
рехабилитационни процедури, благодарение на които се е възстановила и не
се е стигнало до допълнителни усложнения. Ето защо и при посочената
фактическа обстановка по делото, не се доказва съпричиняване от страна на
ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Възражението на ответника
следва да се отхвърли, като неоснователно и недоказано.
Следва да се пристъпи към преценяване размера на
застрахователното обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД. Имайки предвид
настъпилите увреждания на ищцата в резултат на ПТП, посочени в исковата
молба и установени от медицинската експертиза, както претърпените болки и
страдания непосредствено след инцидента, по време на болничното лечение и
след това по време на оздравителния процес, причинената многостепенна
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението
на снагата и долните крайници за продължителен период от време,
психическият срив на ищцата, настъпилата промяна в резултат на ПТП,
забавянето на професурата и с около една година, тези конкретни
обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне размера на
обезщетение, като се
отчетат интензитетът им и влиянието им върху личността на
7
пострадалата, нейната жизнеспособност, както и нормативно определените
лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в
страната към момента на настъпване на ПТП. При отчитане на всички тези
критерии, справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди в
съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 90 000 лв. Тази сума следва да
се заплати от застрахователното дружество за изпитаните болки и страдания
от страна на ищцата. Тъй като се претендира сумата от 90 000 лв. частична
претенция от 140 000 лв., следва да се уважи предявения иск.
Върху така посочената сума се дължи законната лихва на основание
разпоредбата на чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, предвиждаща покриване на лихвите от
страна на застрахователя в рамките на застрахователната сума. Началният
момент, от който се дължи, е посочен в чл.429,ал.3 от КЗ. Това е по-ранната
измежду двете дати - датата на уведомяване от застрахования за настъпилото
застрахователно събитие или датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице. В случая се установява втората дата на
предявяване на застрахователната претенция от ищцата, която е 28.05.2019 г.,
когато ищцата е приложила изискуемите документи от застрахователното
дружество. Ето защо, законната лихва е дължима, считано от тази дата до
окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди
в размер на 285 лв. - за закупуване на корсет от 250 лв. и наколенка от 35 лв.,
установява се, че ищцата е направила разходи за покупката им, като са
представени за това надлежни документи. Същите са били необходими с
оглед настъпилите увреждания. Ето защо и тъй като са в пряка причинно
следствена връзка с уврежданията, настъпили при ПТП , се явяват
имуществена вреда по смисъла на закона и следва да се присъдят на ищцата,
ведно със законната лихва също от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане
по горе изложените съображения.
С оглед гореизложеното, следва да бъдат уважени предявените
искове за посочените размери. Тъй като окръжният съд е стигнал до същите
изводи, неговото решение следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба се
явява неоснователна, като не следва да се уважава.
По отношение на разноските -
Ответникът в настоящото производство е претендирал направените
8
разноски, но няма предсдтавени доказателства за това, както и списък по
смисъла на чл.80 от ГПК. Ето защо, не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260191 от 13.05.2021 г.
по търг.дело №1241/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9