№ 42124
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110154903 по описа за 2024 година
На 24.9.2024г. СРС, 125 – ти състав, по заявление от 17.9.2024г. е издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу А. Семеоновна Ш. с ЕГН **********.
Видно от служебно извършена справка по реда на Наредба № 14/2009 г., А.
Семеоновна Ш. с ЕГН **********, е починала преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – на 16.3.2024г. Длъжникът по заявлението не е бил правосубектен към
датата на подаването му, поради което и липсва страна и не е създадено валидно
процесуално правоотношение със съда.
Ако не е създадено валидно процесуално правоотношение, поради липса на
ответна страна, или пък ако неправилно е прието от съда че е създадено редовно
процесуално правоотношение, както е в процесния случай, не може да съществува и
процесуално правоприемство. Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има
предвид случаите при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен
лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е
разглеждания случай. Затова в този случай не следва да се спира производството по
делото, не следва да се издирват и съответно конституират правоприемниците на
починалата страна, както и да им се изпращат преписи от издадената заповед за
изпълнение, а издадената заповед по аргумент от чл.415,ал.2 ГПК, следва да се
обезсили от СРС. I отд. намира, че не са налице основания за допускане на
касационното обжалване. По този въпрос съществува непротиворечива практика на
ВКС - напр. Определение № 356/30.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г. на ВКС, ТК, I
отд., Определение № 456/19.12.08 г. по ч г. д. № 487/2008 г. на ВКС, ТК, II отд.,
Определение № 485/30.12.08 г. по ч. т. д. № 506/2008 г. на ВКС, ТК, II отд.,
Определение № 464/22.12.08 г. по ч. т. д. № 510/2008 г. на ВКС, ТК, II отд.
Ето защо, при липсата на правосубектност на длъжника, издадената заповед
1
следва да се обезсили.
С оглед изложеното и на основание чл.415,ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК№
29852/24.9.2024г., издадена по ч..гр.д.№54903/20234г. от СРС, 125 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му, пред СГС, от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2