Мотиви по нохд № 248 по
описа на ПпРС за 2019 година
Подсъдимият Г.Т.И. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „на
23.05.2019 г. , в с.М., общ.П., ул.“***“№**, при условията на опасен рецидив,
чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи – 2 бр. парфюми на обща стойност 30 лв. и мобилен телефон „Нокия“ на стойност 20 лв., или всичко на обща стойност
50.00 лв., от владението на Ю.М.Ш. от с.с., без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои“ – престъпление по чл.196,ал.1,т.2, вр. с
чл.195,ал.1,т.3,вр. с чл.194,ал.1 и чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Т. ТО П. в с.з. поддържа обвинението като доказано по
несъмнен начин, пледира за налагане на ефективно наказание ЛОС определено по
реда на чл.55 от НК, както и уважаване в пълен размер на претенцията за
имуществени вреди.
Подсъдимият И.,
редовно призован, явява се в
разпоредителното и в съдебното заседание, възползва се от правото си да не дава
обяснения по обвинението, в предоставената последна сума се признава за
виновен.
В
проведеното разпоредително заседание съдът прие за съвместно разглеждане граждански
иск предявен от пострадалия Ш. против подсъдимия, за заплащане на сумата 50 лв.
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението, като конституира пострадалия само като
граждански ищец. В с.з. ГИ се поддържа в заявения размер.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Г.Т.И. ***, бил със средно образование, трайно безработен, осъждан многократно за
престъпления против собствеността, както следва:
1./ С пр.№
63/08.07.2003 г. по нохд № 111/2003 г. на ПРС за престъпление по чл.195,ал.1,
вр. с чл.63,ал.1,т.3 НК, извършено в периода 04.12.-14.12.2002 г. му е наложено
наказание 5 м.
ЛОС, отложено по реда на чл.66 НК за срок от 2 год. Присъдата влязла в сила на
23.07.2003 г.;
2./ С пр.№
880/17.11.2005 г. по нохд № 391/2005 г. на ПРС за престъпление по чл. 198,
ал.1,вр. с чл.63,ал.1,т.3 НК,извършено на 12.04.2005г., му е наложено наказание
5 м. ЛОС.
На осн. чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение за ефективно изтърпяване и
наказанието в размер на 5 м.
ЛОС по нохд №111/2003 г. на ПРС /по п.1/. Присъдата влязла в сила на 02.12.2005
г.;
3./ С определение за одобряване на
споразумение от 17.03.2006 г. по нохд № 70/2006 г. на ПРС, за престъпление по
чл.198, ал.1,вр. с чл.63, ал.1,т.3 НК, извършено на 26.08.2005 г., му е
наложено наказание 7 м.
ЛОС. На осн.чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение за ефективно изтърпяване и
наказанието в размер на 5 м.
ЛОС по нохд №111/2003 г. на ПРС (по п.1). Определението влязло в сила на
17.03.2006 г.;
4./ С пр.
№ 386/07.06.2006 г. по нохд №177/2006 г. на ПРС, за престъпление по чл.195,
ал.1, вр. с чл.63,ал.1,т.3 НК, извършено в периода 30.03.2005 г. – 11.06.2005
г. му е наложено наказание „обществено порицание” чрез прочитане на присъдата
по Радиовъзел-гр.П. Присъдата влязла в сила на 22.06.2006 г.;
5./ С определение за одобряване на споразумение по нохд № 238/2007 г. на ПРС, за
престъпление по чл.195,ал.1 НК, извършено на 15.04.2007 г., му е наложено
наказание 6 м. ЛОС, като на осн.чл.59,ал.1 НК е
приспаднато времето през което осъдения е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 24.04. 2007 г. Определението влязло
в сила на 05.07.2007 г.;
6./ С пр.
№ 214/14.09.2007 г. по нохд № 254/2007
г. ПРС, за престъпление по чл.195,ал.1 НК, извършено за времето от 10.01.
до 10.03.2007 г., му е наложено наказание 1 г. и 6 м. ЛОС. Присъдата влязла в сила на 28.11.2007
г.;
7./ С пр.
№ 309/26.11.2007 г. по нохд № 433/2007
г. ПРС, за престъпление по чл.194,ал.3 НК, извършено на 17/18.03.2007 г.,
му е наложено наказание 4 м
ЛОС. Присъдата влязла в сила на 11.12.2007 г.;
8./ С пр.№
248/11.10.2007 г. по нохд № 337/2007 г.
на ПРС, изменена с р.№323/ 17.12.2007 г. по внохд
№ 389/2007 г. на ТОС, за престъпление по чл.195,ал.1 НК, извършено на
20.04.2007 г., му е наложено наказание 8 м. ЛОС. Присъдата влязла в сила на 17.12.2007
г. С определение от 06.02.2008 г. по чнд № 9/2008 г. на ПРС е определено общо наказание по нохд № 238/2007 г., нохд № 254/2007 г., нохд №
433/ 2007 г.
и нохд № 337/2007 г. всички на ПРС, а именно най-тежкото от тях 1 г. и 6 м. ЛОС, увеличено по реда на
чл.24 от НК на 2 год. ЛОС. Определението влязло в сила на 21.02.2008 г., като
определеното общо наказание е изтърпяно изцяло с дата на изтърпяване 22.05.2009
г.;
9./ С пр.
№103/18.03.2010 г. по нохд № 60/2010 г.
на ПРС, потвърдена с реш. № 64/ 12.05.2010 г. по внохд № 104/2010 г. на ТОС, за престъпление по
чл.196,ал.1,т.2 НК, извършено в периода 13
до 23.09.2009 г., му е наложено наказание 1 г. и 6 м. ЛОС. Присъдата влязла в сила на 12.05.2010
г.;
10./ С пр.
№141/29.04.2010 г. по нохд № 111/2010 г.
на ПРС, за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 НК, извършено в периода от 06.07. до 06.12.2009
г., му е наложено наказание 1 г.
и 8 м.
ЛОС. Присъдата влязла в сила на 14.05.2010 г. С опр.№ 250/08.09.2010 г. по чнд № 230/ 2010
г. на осн.чл.23-25 НК е определено общо наказание по
нохд № 60/2010 г. и нохд № 111/2010 г., а именно най-тежкото от тях 1 г. и 8 м. ЛОС, увеличено по реда на
чл.24 НК на 2 г.
ЛОС. Определението влязло в сила на 23.09.2010 г., като определеното общо
наказание е изтърпяно на 28.10.2011 г.;
11./ С
пр.№ 301/14.11.2012 г. по нохд №
284/2012 г. на ПРС,
за престъпление по чл.196, ал.1,т.2 НК,
извършено в периода от 15.02.2012 до 18.03.2012 г., му е наложено
наказание 3 г. ЛОС. Присъдата влязла в сила на 29.11.2012 г. Видно от
направеното в справката за съдимост отбелязване, наказанието е изтърпяно на
23.10.2015 г.;
12./ С
пр.№ 269/07.12.2016 г. по нохд №
325/2016 г. на ПРС,
за престъпление по чл.196, ал.1,т.2 НК,
извършено в периода от 03.06.2016 до 06.06.2016
г., му е наложено наказание 1 г. ЛОС. Присъдата влязла в сила на 22.12.2016
г. Видно от направеното отбелязване, с протокол по чнд
№ 928/2017 г. на ОС П., е предсрочно условно освободен на 27.09.2017 г.
с остатък от наказанието 2 м. и 25 дни при същия изпитателен срок.
На
23.05.2019 г. св.Р.Р. и подс.И.
***, където около обяд решили да се надбягват с конски каруци, след което
потеглили към с.Г., общ.П. Около 14.00 ч. св.Р. и подс.И.
тръгнали с коня и каруцата на св.Р., а след тях се движела друга каруца, в
която били Л.Л. /брат на подсъдимия, заличен като
свидетел по делото в с.з. по реда на
чл.119 от НПК/ и неговия непълнолетен син. След
като стигнали до с.М., подс. И. указал на св.Р. да отбие встрани от пътя за с.П.
и да спре, тъй като ще отиде да види баджанака си – пострадалия Ю.Ш.,***. Приближаването на каруцата и последвалото
пристигане на подсъдимия било пряко наблюдавано от пострадалия Ш., който се
уплашил и избягал в съседната къща на ул.“***“ № **, където живеела св.В.Б., и
подал сигнал на тел.112. Същевременно подс.И. прескочил оградата на двора, разбил заключената със
секретна брава входна врата, след което влязъл в жилищните помещения. В една от
стаите намерил и взел мобилен телефон „Нокия“ и 2
парфюма с вместимост от по 100 мл. След това се върнал обратно до изчакващия го
с каруцата си св.Р. и двамата продължили към с.Г., общ.П. Там подс.И. предложил на св.А. да закупи за 10 лв. телефона „Нокия“, но последния отказал, тъй като не му трябвал /показания
в с.з. л.25/. По повод подадения от пострадалия сигнал до тел.112 на място в
с.М., общ.П. бил изпратен патрул от РУП П., който обходил района, но не открил подс.И. /докладна записка л.10/, след което и самия
пострадал подал жалба за случилото се /л.8/. С постановление от 04.07. 2019 г.
било образувано и ДП № 188/2019 г. по описа на РУП П. за извършеното на
23.05.2019 г. престъпление, като в ходи на същото била назначена оценъчна
експертиза, в заключението към която /л.69/ в.л.Д.П. оценило инкриминираните
вещи на обща стойност 50.00 лв. /оценявани са и предварително заявени от
пострадалия слънчеви очила и джобно ножче, които обаче не са част от
обвинението/.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в
с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 188/2019 г. по описа на РУП
П. писмени доказателствени средства – свидетелство за съдимост, експертно
заключение по изготвена оценителна експертиза, прието по реда на
чл.282,ал.3,вр. с ал.1 НПК, което съдът прие като обосновано и непротиворечиво.
Установените в хода на съдебното следствие фактически обстоятелства се
подкрепят и допълват в детайли и чрез показанията на изслушаните с.з. свидетели
Ю.Ш. /пострадал/, Р.Р., В.Б. и С.А... Съдът дава вяра
изцяло на всички свидетелски показания, като приема, че са непротиворечиви,
обосновани и логически свързани, като правилно отразяват възприятията на всеки
един от тях относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на
доказване. Подсъдимият И. не дава обяснения нито в досъдебната фаза, нито в
хода на съдебното следствие, като единствено в предоставената му последна дума
признава вината си и съжалява за стореното. Ето
защо и с оглед установената в хода на съдебното следствие безспорна фактическа
обстановка и след направения по реда на чл.14 и
чл.107,ал.5 от НПК анализ на доказателствения материал, съдът прие, че подс. И.
е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
Установявайки
конкретните действия, чрез които подс.И. е отнел
движимите вещи от дома на св.Ш., съдът намери, че от обективна страна е преодолял
преграда, здраво направена за защита на
лица или имот – входна врата заключена със секретна брава - правна квалификация
по чл.195,ал.1,т.3,пр.2 НК. Касае за
входна врата на жилище - преграда, която съдът определя като съоръжение,
предназначено за изключване и ограничаване на достъпа на трети лица до вещите,
намиращи се в помещенията зад нея и предпазването на тези вещи от каквото и да
било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез взломяване на преграда е сложно престъпление, което изисква
от една страна преодоляване на преградата, а от друга
страна последващо отнемане на вещи, като пряко следствие от преодоляването. В
конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице – чрез
упражненото физическо въздействие с ритник върху нея, подс. И. е направил
вратата негодна да изпълнява своята защитна функция, което от друга страна е
довело до безпрепятственото проникване в
жилищните помещения и отнемане на вещите.
Отчитайки
посоченото в справката на съдимост на подс.Г.И. съдът
намери, че правилно деянието му е квалифицирано като значително по-тежко
наказуемо, тъй като е осъществено при условията на опасен рецидив и в двете му проявни форми – квалификация по чл.196, ал.1,т.2 НК, във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК. Конкретно,
осъждането обуславящо приложението на чл.29,ал.1,б.”а” НК е наказанието в
размер на 1 г. наложено му по нохд № 325/ 2016 г. на ПпРС, изтърпяно на
27.09.2017 г. От така посоченото е видно, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за квалификация на настоящото му деяние, като извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,ал.1,б.”а” НК, тъй като: 1.)
деецът е извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление по см. на чл.93,т.7 НК – престъпленията по чл.196,ал.1,т.2 от НК
са наказуеми с ЛОС от 3 до 15 г.;
2.) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване от
свобода-наложено е наказание 1 г. ЛОС; 3.)изпълнението на това наказание не е
отложено по чл.66 НК. Установява се и втората хипотеза на опасния рецидив – по
чл.29,ал.1, б.”б” от НК. Отново, изхождайки от посочените в справката му за
съдимост осъждания е видно,че са налице формалните изисквания и по втората
форма по чл.29,ал.1 от НК, поради това,
че: 1.) Подсъдимият е осъждан два или повече пъти по отделни влезли в сила
присъди – по нохд № 284/2012 г. – 3 г. ЛОС, изтърпяно на 23.10.2015 г. и отново
по визираното по-горе нохд № 325/2016 г. на ПпРС; 2.)Наложените отделни
наказания “лишаване от свобода” са постановени изцяло за извършени от него
умишлени престъпления от общ характер; 3.) За поне едно от осъжданията (в
конкретния случай по всички осъждания) е постановено ефективно изтърпяване на
наказанието. Отделно, налице е и последното формално изискване по чл.30 от НК,
тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на последното наказание ЛОС.
При индивидуализацията на наказанието, след
извършване на цялостна проверка на събраните по
делото доказателства,съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и 54 НК като
отчете, че е налице едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, а
именно изключително ниска стойност на причинените вреди – 50 лв. – обстоятелство,
към което следва да бъде причислено тежкото материално и социално положение на подсъдимия,
както и причините обусловили извършване на престъплението; проявеното макар и
за пръв път в последната дума разкаяние и съжаление за стореното, което мотивира съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 НК. От друга страна
съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелства съдебното миналото на
подсъдимия извън осъжданията взети предвид при квалификацията на настоящото
престъпление. Именно предвид това негово съдебно минало, действията по настоящото дело
са квалифицирани значително по-тежко като извършени при условията “опасен
рецидив” по см. на чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” НК. Независимо обаче от
изключително ниската стойност на предмета на престъплението /впрочем вредите не
са възстановени на пострадалия/, следва да се отчете и приеме, че настоящото му
деяние е поредно престъпно посегателство върху чуждата собственост, мотивирано
изцяло от начина му на живот, тежкото материално и социално положение.
Наказанието,
предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл. 196, ал.1, т.2
от НК е от 3 до 15 г. ЛОС, поради което отчитайки наличието на специален
минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът
на основание чл.55,ал.1,т.1 НК го индивидуализира в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
отчете, че в този макар и минимален размер успешно ще бъдат реализирани целите
визирани в чл.36 НК. При определяне на наказанието съдът отчете, че изтърпените
до момента ефективни наказания лишаване от свобода не са оказали своето
поправително и превъзпитателно въздействие, доколкото подс.И.
е продължил да извършва престъпления против чуждата собственост. На основание
чл.57,ал.1,т.2,б.“б ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се изтърпи при първоначален “строг” режим.
Съдът се произнесе и по предявеният граждански
иск, като прие, че са налице всички елементи за уважаването му в пълен размер.
Това е така, защото в наказателния процес се доказа по несъмнен начин, че
събитието, от което произтичат имуществените вреди действително е настъпило;
това събитие има характер на престъпление;престъплението е извършено именно от
подсъдимия, срещу когото е насочен гражданския иск; настъпилите вреди се
намират в непосредствена причинна връзка с деянието му. Размерът на вредите
съдът прие за установен въз основа на изготвеното експертно заключение по СЧЕ,
като осъди подсъдимия И. да заплати на пострадалия Ю.Ш. сумата 50.00 лв.
/петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното й изплащане.
Съдът се произнесе и
по въпроса за разноските, като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да
заплати сумата 100.40 лв., от които 50.40 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР
Т. и 50.00 лв. представляваща 4 % д.т. върху уважения размер на гражданския иск
– по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.
Водим от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: