Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                            

                                                                 №.......

                        

                                                 гр.ЛОВЕЧ, ………….2018 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 101 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.71 от ТЗ.

 

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А.П.Д., ЕГН **********, в качеството и на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** срещу  „***” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н., с посочено правно основание чл.71 ТЗ, и с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че всяка една от малолетните наследници на Б.Г.Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч, починал на 14.05.2014 г. - Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. притежава по 3262 броя поименни акции от капитала на дружеството.

Производството е образувано след постановено по реда на чл.210,ал.2 ГПК  определение № 906/11.12.2017 г. по гр.дело № 391/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което са разделени предявените от ищците с една искова молба искове по чл.110 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК срещу Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н.и по чл.71 ТЗ срещу „***” АД.

Ищцата излага, че трите малолетни ищци, заедно с Ю.П.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** и Г.Б.Н., ЕГН **********, са наследници на починалия на 14.05.2014 г. Б.Г.Н., ЕГН **********.

С Решение №147 от 14.10.2014 г., постановено по гр.д. 39313/2014 г., по описа на Софийски районен съд, 86 състав, шестимата наследници са приели по опис наследството на Б.Г.Н., част от което са и 19 575 броя поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 2 лева, на обща стойност от 39 150 лв., от капитала на ответника „***” АД

Твърди се, че за малолетните наследници, представлявани от своята майка и законен представител А.Д., притежаващи по 1/6 от общо наследените акции, упражняването на права върху тяхната реална част от наследството, се оказва невъзможно. Според ищците, разпоредбата на чл.177 ТЗ се тълкува превратно от ответника и става пречка за упражняване на правата им в дружеството, тъй като противоречи на интересите на останалите трима наследници- физически лица и изключват възможността да бъде реализирано съвместно упражняване на правата им чрез излъчване на представител. Това води до пълна невъзможност ищците да упражняват акционерните си права- неимуществени и имуществени. Изтъкват, че постигането на съгласие за доброволна делба на акциите се оказало невъзможно, а предвид задължителната практика на ВКС, съдебната им делба е недопустима. Затова считат, че акциите са съсобствени, но делими и с оглед правата на ищците (1/6 от общия брой), всеки от тях притежава реално 3262 броя. Неделими в съпритежание остават 3 броя поименни акции от капитала на дружеството на стойност 6 лева.

Молят да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че всеки един от малолетните наследници на Б.Н.- Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. притежава по 3262 броя поименни акции от капитала на дружеството.

Ответникът е представил отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на иска.

Според него предявеният иск  е недопустим поради това, че исковете за установяване на членствени права изискват като процесуална предпоставка ищецът да установи качеството си на акционер върху определен брой акции, а ищците са придобили не отделни акции, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана от техния наследодател. Поради това счита, че те не могат да се легитимират в настоящия процес като отделни акционери в дружеството, притежаващи самостоятелни права по чл. 181, ал. 1 от ТЗ, а такива могат за упражняват по реда на чл.177, изр.2 ТЗ- заедно с останалите съсобственици на процесиите акции, като определят общ пълномощник по реда на чл. 177 от ТЗ.

Ответникът излага и подробни съображения за неоснователност на претенциите.

Не оспорва правата на ищците като наследници по закон на Б.Г.Н. и придобиването на 1/6 ид.част от притежаваното от него имущество, включително и акциите от капитала на дружеството. Позовавайки се на чл.177 изр. 1. от ТЗ изтъква, че всеки един от ищците (както и всеки един от останалите наследници) е придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана приживе от техния наследодател.

Според ответника прекратяването на съсобствеността върху наследените акции между наследниците на Б.Н. и придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой акции изисква съгласие на наследниците относно индивидуализиращите белези на акциите - по вид, клас, брой, пореден номер, а по делото липсват доказателства, подобно съгласие да е постигнато от наследниците на Б.Н. и наследените акции да са реално поделени между тях.

Оспорва и твърдението в исковата молба, че в момента на наследяването настъпва „автоматичен" ефект на разпределение на наследените акции между наследниците - т.е. без да са нужни изрични волеизявления на съсобствениците за доброволна делба на акциите и счита това за фактически невъзможно. Твърди, че разпоредбата на чл.177 от ТЗ изрично регламентира неделимостта на акциите и допуска една акция да принадлежи на повече от едно лице без да създава задължение за прекратяване на съсобствеността върху акции, независимо от начина, по който такава съсобственост възниква - било чрез правна сделка, било чрез наследяване.

В срока по чл.372 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба. Излагат подробно съображения за неоснователност на наведените от ответника твърдения и аргументи, както и за неприложимост на цитираната съдебна практика.

Твърдят, че останалите наследници на Б.Н.- Ю.П.Н. и Г.Б.Н., са членове на Съвета на директорите на „***" АД и формират/изразяват правната воля на юридическото лице чрез неговите действия или бездействия и на практика блокират реализацията на наследствените права на ищците, като ги възпрепятстват да упражняват правата си на акционери и да реализират наследствените си права в техния пълен обем. По този начин не признават правото на ищците да получат своята част от наследството, макар формално да заявяват обратното. Отказът на останалите наследници на Б.Н. да извършат разпределение на акциите от капитала на дружеството фактически представлява оспорване на правата на ищците върху посочените акции от капитала на ,,***" АД. В тази връзка сочат, че дружеството отказва и да се съобрази с Решение № 147/14.10.2014г., по гр.д. № 39313/2014г. по описа на Софийски районен съд за приемане на наследството по опис, както и на издадения Алонж №1 към Книгата на акционерите на ответното дружество.

Ищците изразяват становището си, че дори притежаването на идеална част от акции, обуславя процесуалната им легитимация за предявяване на иска по чл.71 ТЗ, тъй като дружеството, чрез своите органи на управление, отрича и не признава качеството им на „акционери", като ги възприема само за „съсобственици", което, потвърждава правния им интерес от предявяването на иска срещу „***" АД.

Оспорват и твърденията за неоснователност на иска. Считат, че са самостоятелни акционери на реален брой поименни акции от капитала на дружеството, а не съсобственици на по 1/6 идеална част от всяка една акция и подчертаното противопоставяне на понятията „съсобственици" и „акционери" от страна на Дружеството не намира законова опора, тъй като всеки притежател на акции е акционер, без значение дали притежава акции самостоятелно или съвместно. Излагат и съображения, че с приемането на наследството, върху наследниците преминават по закон всички права, които е притежавал техният наследодател, а в настоящия случай, наследниците наследяват и встъпват в членствени правоотношения, като стават акционери в дружеството, в което наследодателят им е бил акционер, и акциите се наследяват така, както са издадени, респ. - временните удостоверения. Необходимо и достатъчно е наследниците да уведомят дружеството, за да бъдат вписани в Книгата на акционерите, което ищците са сторили, но въпреки това правата им се оспорват.

Сочат, че Съветът на директорите, като управителен орган на ответното дружество, има задължението да приведе издадените временни удостоверения в съответствие с променените обстоятелства и настъпилото правоприемство, като спази разпоредбите на чл.179 и чл.183 от ТЗ, тъй като по закон е задължен да води добросъвестно дружествените книги.

Оспорват тълкуването на чл.177 ТЗ, дадено от ответника, и твърдят, че съсобствените 19 575 броя поименни акции могат да се разпределят между шестима наследника, като за неделимият остатък се извърши доброволна делба или се назначи общ представител /ако липсва съгласие за делба/, какъвто е смисълът на тази правна норма.

В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа изразеното становище за недопустимост и неоснователност на иска по изложените съображения.  Допълва, че всичките шестима наследници на Б.Н. са поставени в еднакво правно и фактическо положение и нито един от тях не е допускан от дружеството да упражни права по наследените права върху акции, като вземе участие на общите му събрания и гласува на тях.Затова в алонж към книгата на акционерите е вписало всеки един от наследниците като съпритежател на 1/6 ид.част от общия брой наследени акции от капитала на дружеството, с указание, че правата по съвместно притежаваните акции се упражняват чрез общ пълномощник, съгласно чл.177 ТЗ.

В съдебното заседание ищците се представляват процесуално от адвокат И.Ц. от Адв.дружество „Гугушев и партньори”, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, а ответникът, чрез пълномощника си –адвокат С.Б. от Адв.дружество „Тодоров и Дойкова” прави искане за отхвърляне на предявения иск. Представили са в срок подробни писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че ищците Б.Б.Н., П.Б.Н., Б.Б.Н., заедно с неучастващите в настоящето производство лица Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н., са наследници на Б.Г.Н., починал на 14.05.2014 г. и че притежават по 1/6 идеална част от неговото наследство част (определена съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството), включващо и правото на собственост върху 19 575 акции, всяка с номинална стойност от 2 лева от капитала на „***” АД, ЕИК ***  Поради това, че ищците са малолетни, същите са приели наследството на своя баща по опис, съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.2 ЗН, видно от Решение № 147 от 14.10.2014 година по гр.дело № 39313 по описа за 2014 година на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 86 състав.

Установява се от представеното по делото копие на Алонж № 1 към Книга за акционерите и удостоверение на „***” АД, че в книгата на акционерите е отразен фактът че считано от 14.05.2014 година законните наследници на Б.Г.Н., вписан като собственик на 19 575 поименни налични акции, всяка с номинална и емисионна стойност от 2 лева от капитала на дружеството , притежават заедно по смисъла на чл.177 от Търговския закон, акции от капитала на дружеството в идеални части от по 1/6. Изрично е посочено, че правата по съвместно притежаваните  от посочените лица акции се упражняват заедно чрез упълномощен от тях пълномощник, съгласно чл.177 от ТЗ.

В хода на производството по делото ответниците са представили писмени доказателства, от които е видно, че с Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 година ищците са прехвърлили на „М.А”ЕООД цялото си наследство, оставено им от Б.Г.Н., описано в Решение № 147/14.10.2014 г. на СРС, ІІІ г.о., 86 състав, включващо и собствеността им и върху 3262 бр. акции за всяко от децата в „***” АД  (като общият брой акции, приет от наследниците е 19 575 броя акции) и 3 броя акции, притежавани в съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н..

При така изложените факти съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран с искове с правно основание чл.71 от ТЗ - за защита на членствените права на ищците, които притежават от капитала на „***” АД, поради това, че същите са нарушени от органите на дружеството.

Искът по чл.71 ТЗ не е ограничен със срок.

Съдът приема, че искът е допустим. В този смисъл се е произнесъл ВКС с Решение № 62 от 28.06.2017 г. по т. д. № 298/2016 г., I т. о., ТК, като е приел, че „Процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество е налице и за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи идеални части от всяка акция” . В него се споделят и мотивите, изложени в определение № 88/15.02.2016 г. по ч.т.д.№ 2857/2015 г.на ІІ т.о,постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК ., в което са изложени съображения, че  строго личният характер на неимуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, изключва съвместното им упражняване и поставянето на изискване за съвместна процесуална легитимация (задължително другарство) при предявяване на иска от всички съпритежатели, фактически представлява лишаване от такава защита.

По въпроса за процесуалната легитимация при наследените акции  в отговора на исковата молба ответниците се позовават и на статията на проф.д-р О.Стамболиев, в която обаче авторът също изразява становището си, че всеки от наследниците притежава индивидуална процесуална легитимация да предяви иск за защита на членствени права и конституирането на останалите наследници не е задължително.

В писмената защита ответникът оспорва допустимостта на исковете и поради отпаднал за ищците правен интерес, поради това, че дружеството е уведомено, че с договор за продажба на наследство от 04.01.2018 година ищците Б., П. и Б. Н.и, чрез своя законен представител А.П.Д. са продали наследството си, описано в решение № 147 от 14.10.2014 г. по гр.д.№ 39313/2014 г. на СРС на „М.А.”ЕООД.

Действително, както е посочил и ответникът, при предявен установителен иск, какъвто е и този по чл.71 ТЗ, съдът е задължен да следи за наличието на правен интерес по време на цялата висящност на производството, включително и към момента на постановяване на съдебния акт.

Съдът приема обаче, че прехвърлянето на акциите в хода на висящото производство на трето лице не може да има за последица загуба на легитимацията на ищците и недопустимост на иска. В предмета на договора за продажба на наследство са включени и притежаваните от всяка от ищците по 3262 броя поименни акции от капитала на ***” АД (а не както е сочи от ответника по 19 950 бр.). Доколкото ответникът в хода на цялото производство отрича тези права на ищците, за тях съществува правен интерес да установят собствеността си върху тези акции, предмет на прехвърлителната сделка. От представения договор е видно, че прехвърлянето на акциите е уговорено да стане след осъществяването на конкретни предпоставки и условия и в срокове, за които липсват доказателства, че са изпълнени към настоящия момент (напр.плащането на цената). Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

По основателността на претенциите.

При действието на чл.153 и чл.154 ГПК ищците следва да докажат наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл.71 ТЗ и че с действията си органите на ответника са нарушили законово регламентираните им членствени права, засегнали са неблагоприятно правата им сфера чрез отричане на действителните им права като акционери. В тяхна тежест е да докажат твърденията в исковата молба относно невъзможността да упражняват правата си върху акциите по начина, посочен в чл.177 ТЗ.

В търговското право понятието акция се разглежда в три основни аспекта: като част от капитала на акционерното дружество (чл.158 ТЗ), като легитимация на акционера в качеството му на участник в капитала на АД (чл.181 ТЗ) и като ценна книга (чл.175 ТЗ).

Всеки акционер участва с акциите, които притежава в капитала на АД. Съотношението между сумата на номиналните стойности на акциите и стойността на капитала показва какво е участието на акционера в дружеството. От гледна точка на акционера акцията се определя като титул за участието му в АД, т.е. материален носител, даващ на нейния притежател правото на участие в акционерното дружество, както и основните права, които носи- право на глас в ОСА, право на дивидент и на ликвидационен дял при прекратяване на АД (чл.181 ТЗ). Акционерът е носител и на други субективни права, произтичащи или свързани с основните, които са установени в закона- напр.правото да получи акции, правото на участие в управлението, правото на информация, правото да избира и да бъде избиран, правото на обжалване  на решенията на общото събрание и др., както и на допълнителни права, предвидени в устава и израз на договорната свобода. Като ценна книга акцията удостоверява, че притежателят и участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на АД (чл.175 ТЗ). Може да се разглежда и като документ, който инкорпорира права, които се упражняват чрез нейното предявяване и може да бъде обект на сделки (чл.78 ЗС).

В момента на смъртта на едно лице се открива неговото наследство (чл.1 ЗН). Наследството представлява преминаване на имуществото на починалия  върху неговите наследници по закон или към други лица, в случаите на направено от него завещание. При наследяването върху наследника преминават в съвкупност прехвърлими имуществени права и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта си. Акциите, като съвкупност от имуществени и членствени правоотношения, могат бъдат наследявани на общо основание (универсално правоприемство), включително и от недееспособните, които придобиват качеството акционери. В настоящия случай, поради смъртта на акционера Б.Н., членството му в акционерното дружество се наследява и акциите му преминават по пътя на универсалното правоприемство върху неговите наследници по закон. Тъй като те са няколко, към всеки от тях преминава съответната дробна част от имуществото на наследодателя, включващо и поименните акции от капитала на ответника.

В правната теория се приема, че акцията е обект на вещно право на собственост и упражняването на правата по нея попада под режима на движимите вещи ( напр. проф.О.Герджиков в „Коментар на ТЗ). В тази връзка в приложеното от ответниците изследване по въпроса на проф.И.Русчев  „Върху наследяването на налични акции и на членствено правоотношение” (Заб. в преписа липсват последните страници) се разглежда и този въпрос, като се изтъква, че наличните акции могат да бъдат обект на два вида субективни права: права върху ценна книга и права по ценна книга. В качеството им на писмени документи се разглеждат като особен вид движими вещи  и за съсобственост може да се говори само по отношение на правата върху ценната книга- документа, но не и за правата, обективирани в нея- членствените правоотношения. Направен е извод, че „имуществения характер на акцията се определя не толкова от качеството и на вещ с определена стойност (което може да отсъства, както е при безналичните акци), а от стойността на инкорпорираните в нея членствени права”. Това е мотивирало извода, че институтът на съсобствеността и правилата, регулиращи отношенията между съсобствениците, не могат да намерят приложение при акциите. По този начин, според автора, „няма основание наследяването на акции да бъде приравнено към режима на наследяване на вземания, каквато тенденция се наблюдава в съдебната практика”. Приема и че преди разпределението на акциите, отделен наследник на починал акционер не е активно легитимиран да иска вписване на припадащ му се брой акции в книгата на поименни акционери. Същият обаче не отрича възможността наследници на починалия акционер да защитят правата с иск за наследство по смисъла на чл.110 ГПК.

Такъв иск е допустим и възможен и той обвързва страните по него, т.е. наследниците, но не и търговското дружество (чл.298, ал.1 ГПК). За да бъде то обвързано и съответно задължено да зачете правата на всеки от наследниците като акционер, е необходимо те да установят със сила на пресъдено нещо тези свои права и по отношение на търговското дружество.

След като няма съмнение, че наследниците могат доброволно да извършат разпределение на наследените акции, следва да се приеме, че не би следвало да съществува пречка съдът да се произнесе  по въпроса за това разпределение, когато някой от наследниците не е съгласен и/или злоупотребява с правата си. Още повече това е оправдано когато поради липсата на съгласие би се затруднила или дори блокирала дейността на търговското дружество, поради невъзможността акционерите- наследници да упражнят правата си по акциите заедно, чрез определяне на пълномощник (чл.177 ТЗ), а това не е целта на закона.

Спорните въпроси в теорията и практиката свързани с елементите на членственото правоотношение, включващи имуществени и неимуществени права и техния характер, не може да имат за последица невъзможност за отделния акционер да защити своите членствени права, когато са нарушени, още повече че такова ограничение в чл.71 ТЗ не съществува. Комплексния характер на членственото правоотношение включва разнородни права, но основни сред тях са облигационните- право на вземане върху част от печалбата и право на ликвидационен дял при прекратяване на дружеството. Затова и съдебната практика приема, че наследяването на акции е сходен с режима на наследяване на вземания, при които делбата също е недопустима.

С  отговора на исковата молба ответникът е представил Алонж № 1 към Книга на акционерите на „***” АД и Удостоверение, издадено от дружеството, от които се установява, че ищците не са вписани като акционери, притежаващи самостоятелно определен брой акции, съответстващ на наследствения им дял (за който няма спор между страните), а  шестимата наследници на акционера Б.Г.Н. са вписани като притежатели по на 1/6 идеална част от 19 575 поименни налични акции ( всяка с номинална и емисионна стойност от 2 лева) от капитала на „***” АД.Изрично е посочено, че правата по съвместно притежаваните от тях акции се упражняват заедно чрез упълномощен от тях пълномощник съгласно чл.177 от ТЗ. Това дава основание на съда да приеме за доказано твърдението на ищците, че ответникът отрича техните самостоятелни права на акционери (което прави и в хода на производството), а изискването за упълномощаване на общ пълномощник от всички наследници, предвид липсата на съгласие между тях, прави невъзможно упражняването на тези права. Аргумент в тази насока е и фактът, че дружеството се представлява от един от наследниците- Ю.П.Н., а в съвета на директорите освен Ю.Н. влиза и друг от наследниците- Г.Б.Н.. Третият член на съвета на директорите на „***” АД е дружество-„***”АД, представлявано от Г.Б.Н., а в съвета на директорите му посочените лица също участват.

Според чл.5 от обявения в ТР  устав на „***” АД, капиталът на дружеството е в размер на 278 880 лева, разпределен в 139 400 бр. поименни акции с номинална стойност на всяка една от 2 лева, записан изцяло. Акциите са разпределени в купюри от по 1,5 и 10 и кратни на 10 и същите дават на акционера право на глас в общото събрание, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерно с номиналната стойност. Според Алонж № 1, притежаваните от бившия акционер Б.Н. акции са общо 19 575 поименни налични, всяка с номинална и емисионна стойност от 2 лева.

 Доколкото акциите на ответното дружество са само поименни и налични и не съдържат привилегировани права, разпределянето им между наследниците на Б.Н. не представлява сложност.Всеки от наследниците ще придобие брой акции, съответстващ на неговия дял в наследството, определен съгласно разпоредбите на Закона за наследство.В случая няма спор, че правата на всички наследници на Б.Н.  са равни и са по 1/6 идеална част.Всеки от тях при разпределението на акциите следва да получи по 3262 броя поименни акции от капитала на дружеството, а по отношение на останалите 3 броя акции като неделим остатък, остава режимът, визиран в чл.177 ТЗ.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника „***” АД, че всяка от ищците: Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., които като малолетни се представляват от тяхната майка и законен представител А.П.Д., притежава по наследство от акционера Б.Г.Н.  по 3262 броя поименни акции от капитала на дружеството.

  Ищците са поискали присъждане на разноските по делото.С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по делото, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                             Р   Е   Ш   И :     

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.71 от ТЗ, по отношение на „***” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н. , че Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител А.П.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, притежават по наследство от Б.Г.Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч, починал на 14.05.2014 г., по 3262 (три хиляди двеста шестдесет и два) броя поименни акции с номинална стойност всяка от 2 лева от капитала на дружеството.

 ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н., да заплати, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, разноски по делото в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: