Р Е Ш Е Н И Е
№ 581
гр.Плевен, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №823 по описа за 2019г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от ЕТ „Айтунг-А.О.“***,
чрез адв. Н.П. ***, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
София, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира
присъждане на обезщетение в размер на 680лв. за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени по административно-наказателно производство по
обжалване на Наказателно постановление
№15-1502875/12.06.2014г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ Плевен
разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане и на направените
разноски по настоящето дело.
В исковата молба се твърди, че с НП
№15-1502875/12.06.2014г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ Плевен на
ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 7000лева, като по жалба на
търговеца е образувано НАХД №198/2014г. по описа на Районен съд Никопол. Твърди
се, че с решение районният съд е изменил наказателното постановление, като е
намалил имуществената санкция на 300лева. Сочи се, че в производството пред
Районен съд Никопол ЕТ е бил защитаван от адвокат, на когото е заплатил
възнаграждение в размер на 680лева, съгласно сключен договор за правна защита и
съдействие. Счита се, че платеният адвокатски хонорар се явява имуществена
вреда, причинена от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В
заключение се моли ответникът да бъде осъден да заплати на основание чл.1 ал.1
от ЗОДОВ обезщетение в размер на 680лева. Претендира се присъждане на разноски
по настоящето дело.
От ответника не е депозиран писмен отговор по исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от
адв.Н.П. ***, която моли за уважаване на исковата молба в пълен размер.
Алтернативно, ако се приеме, че НП не е отменено изцяло, то се иска да бъде
присъдено обезщетение съгласно уважената част. Представя писмени бележки с
подробни доводи за основателност на исковата претенция.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
безспорно установено, че с Наказателно постановление№15-1502875/12.06.2014г. на
Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ Плевен на ЕТ„Айтунг-А.О.“*** е
наложена имуществена санкция в размер на 7000лева, на основание чл. 414 ал.1 от КТ, за нарушение на чл.244 т.2 от КТ и чл.12 ал.1 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
По жалба на ЕТ, чрез адв.И.А., с
Решение №57/07.11.2014г. по НАХД №198/2014г. по описа на Районен съд Никопол е
изменено наказателното постановление, като размерът на имуществената санкция е
намален от 7000лева на 300лева. По делото са проведени две открити съдебни
заседания, на които ЕТ е представляван от адв.А., която е и изготвила и подала
жалбата. На л.8 от делото на РС е приложено пълномощно за изготвяне на жалба и
процесуално представителство по НАХД и Договор за правна защита и съдействие от
14.07.2014г., сключен между ЕТ и адв.А., като между страните е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 580лева с посочване, че е платено в брой.
Решението на РС- не е обжалвано пред касационна инстанция и същото е влязло в
законна сила на 27.11.2014г., видно от отбелязването направено по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка
между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ София, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на ИА „Главна инспекция по труда“ е самостоятелно юридическо лице на
бюджетна издръжка. Ето защо последната е пасивно легитимирана да отговаря по
иска за обезщетение за вреди на ЕТ.
В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът
намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във
връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди,
че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно
постановление, като в производството по неговата изменение са извършени разходи
за адвокатско възнаграждение.
Искът е предявен от ЕТ, претендиращ имуществени вреди
в резултат на изменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в
хода на НАХД №198/2014г. по описа на РС-Никопол разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и
ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед
изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно издадено
наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил
своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и във двете
хипотузи.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е частично основателен по размер. За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., дейността по административно наказване
по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл.6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред.
Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че
при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с
което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен
акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложеното НАХД
№198/2014г. на РС-Никопол, че наказателното постановление е изменено, като
драстично е намален размерът на наложената имуществена санкция, което решение е
влязло в законна сила, тъй като след надлежното му връчване на страните, то не
е обжалвано пред касационната инстанция. Действително, разпоредбата на чл.204
ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменени и изменени административни
актове, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за
незаконосъобразни и отменени в съответната част или изменени. Следователно,
налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предвид наличието на изменено по съдебен ред наказателно
постановление. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията
на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт в изменената му
част.
За пълнота следва да се
посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена
адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в
случая ЕФ, бъде отменен като
незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на
ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките
на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува
друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл.1 ал.1
и чл.4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на НАХД №198/2014г. на РС-Никопол е представен
договор за правна защита и съдействие, като видно от същия уговореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 580лева, заплатено в брой. Съгласно ТР
по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай такова отбелязване в договорите
за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата
от 580лв. е реално изплатена на упълномощения адв.А., която е изготвила жалбата
и се е явила в съдебните заседания и
представлявала ЕТ пред районния съд.
Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да
се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното:
Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се
отличава с фактическа или правна сложност, касае се за
административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник
за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило на едно съдебно
заседание. Тъй като упълномощеният адвокат
е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на
дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7 ал.2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. В случая, тъй като пред РС-Никопол наказателното постановление не е било
изцяло отменено, а само изменено – наложената с него имуществена санкция е била
намалена от 7000лева на 300лева, съобразно извършената от съда редукция следва
да се прецени и дължимото обезщетение, произтичащо от заплатеното адвокатско
възнаграждение. В случая редукцията е в размер на 6700лева. Разпоредбата на
чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.3 за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждение, което при интерес от 5000 до 10 000 лв. е в размер на 580 лв. +
5 % за горницата над 5000 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който в случая
е размерът на редукцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 665 лева.
Доколкото, обаче, доказаният като платен размер на адвокатското възнаграждение
е 580лева, то предявената искова претенция следва да бъде уважена до този
размер, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 680
лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издадено незаконосъобразно наказателно постановление в изменената
му част. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно
това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат
на наказателното постановление, издадено от Инспекция по труда Плевен, което е било изменено, ищецът е следвало да
ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването му НАХД №198/2014г.
на РС-Никопол. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от
15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия
По изложените по-горе съображения, предявеният иск се
явява основателен и доказан по основание,
и частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 580 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
от ищеца за защитата му по НАХД №198/2014г.
на Районен съд Никопол. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 680лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адв.П., която в исковата
молба е претендирала присъждане на разноските по настоящето производство.
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Нормата на чл.10
ал.3 от ЗОДОВ
е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и
предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ИА „Главна инспекция по труда“ София
да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 25лв., представляващи внесена
държавна такса за образуване на дело съобразно чл.2а т.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска, както следва:
договореното и платено възнаграждение за един адвокат, представлявал
ищеца в настоящото производство е 300 лева, поради което размерът на
разноските, които следва да се присъдят на ищеца за процесуално
представителство по настоящото дело от упълномощения адвокат съразмерно с
уважената част на иска, са 256 лева (580/680=х/300). За разликата над тази сума
до пълния претендиран размер на платено адвокатско възнаграждение искането за
разноски по настоящото производство следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ София да заплати на ЕТ „Айтунг-А.О.“***, с ЕИК:*****,
представлявано от управителя А.О.О., на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 580лева (петстотин и осемдесет лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени по НАХД №198/2014г. на Районен съд Никопол,
като за разликата над присъденият размер до пълния претендиран размер от 680 (шестстотин и
осемдесет лева) ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ София да заплати на ЕТ „Айтунг-А.О.“***, с ЕИК:*****, представлявано от
управителя А.О.О., направените по делото разноски в размер на 25лева,
представляващи дължима и внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ София да заплати на ЕТ „Айтунг-А.О.“***, с ЕИК:*****, представлявано от
управителя А.О.О., сумата от 256лева (двеста петдесет и шест лева), представляващи разноски в настоящото съдебно производство
–възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от исковата претенция, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 300 лева (триста лева) ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски като неоснователно.
Решението може да се оспори с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/