РЕШЕНИЕ
№261746/25.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, на двадесет и трети април две хиляди двадесет и
първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д. Д.
сложи за разглеждане докладваното
от районния съдия гр. дело № 2303 по описа на ВРС за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба на М.П.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Л.Д. ЕГН **********, с
адрес: ***, с която против Община В., представлявана от кмета И.Н.П., адм.
адрес: гр. В., ***, са предявени субективно съединени искове за признаване за установено
по отношение на ищците М.П.Р. и Д.Й.С., че ответникът не е собственик на общо
4/9 идеални части, притежавани от ищците, както следва: М.П.Р. – 1/6 ид.ч.; Д.Й.С.
– 1/6 ид.ч. и П.Л.Д. – 1/9 ид.ч., от недвижим имот представляващ ПИ с
идентификатор * по КККР на гр. В., с площ от * кв.м, находящ се в гр. В., с.о.
„М.р., Б.ч., Д.“, м. „А.“, при граници ПИ с идентификатори: *, *, *, *, *, * и *.
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните от ищците права:
Ищците са
наследници на Д.Н.Г., починал на * г., като с решение №*/* г. на ОСЗГ – В. им е
признато право на възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху лозе с площ от 2500 кв.м, находящо се в землището на с. В., м-ст
„В.“, представляващ терен по § 4 ПЗРЗСПЗЗ. С
оглед решението на административния орган и поради претенции на трети лица
върху имота, наследниците на Д.Г.Н. предявяват иск с правно основание чл.97,
ал.1 ГПК /отм./ против С.С.В.и Ж.Н.В., въз основа на който е образувано гр.дело №*/* г. по описа на BPC-XXI
състав.
В хода на съдебното производство е установено, че ответниците, явяващи се купувачи
на имота, черпят право на собственост от праводателя си Д.С.Д., който се
легитимира като собственик въз основа нотариален акт /НА/ №* т. 2 д. */* г. Съгласно същия документ за
собственост, той
придобива по
замяна по ЗТПС, лозе в
м-ст „В.“ с площ от 2.5 дка срещу включено в ТКЗС с. В. негово лозе от 2.5 дка в м. „Ч.“, землище на с.В., при съседи:К.Г., А.К., П.М. и К.М. Твърди се, че с имота, придобити чрез
замяна, са
извършени разпоредителни сделки, обективирани в НА №*, т.III от *г. и НА №* т.Ш от *г., №* т.VIII от * г. и №*, т.IХ от * г. С оглед
извършеното разпореждане с имота и застрояването му, с решение от 9.02.2010 г. по в.гр.д.№*/* г., Окръжен съд – В. приема, че замяната е действителна и легитимира
ответниците като собственици на имота. Със същото решение е намерено, че приложима е
разпоредбата на чл.18з
ал.3 ППЗСПЗЗ, като замяната
следва да се счита за извършена между имотите на двамата бивши собственици Д.С.и Д.Н.Г., като
за наследниците на последния е налице правото да претендират възстановяване на
право на собственост върху имота в м-ст „Ч.“.
След проведеното съдебно производство, ОСЗГ-В.
постановява ново решение - №8/* г., с
което признава правото на собственост на наследниците на Д.Н.Г. върху лозе с
площ от 2,5 дка, м-ст „Ч.“, землище на с. В., терен по § 4 ПЗРЗСПЗЗ.
Според ищците,
имотът притежаван
от Д.С.Д., преди
замяната, описан в НА №* т.Х от * г., е идентифициран и означен като
имот №* по
плана на стари имотни граници на местността, а по ПНИ на СО „М. р., Б.ч. и Д.“, одобрен със заповед №* от * г. на областния
управител на област В., същият представлява
имот №*, КР *. След интегрирането на ПНИ в действащата
кадастрална карта на гр. В., процесният имот получава идентификатор *, с площ от 2187 кв.м, при съседи имоти с
идентификатори: *, *, *, *, *, *, *. В кадастралния регистър е записан като
собственост на Община В..
Твърди се, че във връзка с провеждане на реституционната
процедура от наследниците на Д.Н.Г. за процесния имот, е подадено заявление за изменение на кадастралния
регистър към ПНИ, в който като собственик на имота е вписана Община В.. Ищците сочат, че въз
основа
заявление №*/* г. на първата от ищците
- М.П.Р.,*** е образувано административно производство, вселдствие, на
което, за процесния имот е съставен Акт за общинска частна
собственост /АЧОС/ №* от *г.., вписан под № * т.XVII от * г. в Служба по вписванията - гр. В.. Ищците оспорват ответникът да е собственик на
процесния имот. Намират, че в АЧОС не е посочено конкретно правно основание за придобиване правото на собственост, като е вписана само общата разпоредба на чл.2 ал.1
т.7 ЗОС. Твърдят, че актът
няма правопораждащо действие, а само констативно и то при условие, че
удостоверява осъществяване на конкретно
придобивно основание. Оспорват наличие на законовите предпоставки, визирани в ЗСПЗЗ, за възникване на правото на
общинска собственост, респективно, твърдят, че те са отпаднали и понастоящем не са налице, тъй като по отношение на
този имот е налице незавършена реституционна процедура от страна на
наследниците на Д. Н. Сочат, че с оглед
заявените
претенции от страна на Община В. относно правото на собственост, Началникът на
СГКК издава заповед №* от * г., с която
отказваа
изменение в кадастралния регистър относно собствеността върху имота, поради наличие на спор за материално
право. Обосновават правния си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск против ответника, с невъзможността за тях, като наследници на Д.Г.Н., да
довършат реституционната процедура по реда на § 4 ПЗРЗСПЗЗ, като намират, че
след финализиране на същата, със заповед на кмета на Община В. по чл.28а
ППЗСПЗЗ, всеки от първите двама ищци ще се яви собственик на 1/6 ид.ч. от
имота, а третият ищец – на 1/9 ид.ч. /общо 4/9 ид. ч./. При горните доводи,
настояват за уважаване на претенцията им.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността
на предявения иск. Заявява собственически права върху имота въз основа АЧОС №
9707/22.12.2017 г., вписан по надлежния ред в СВ – В.. Намира, че ищците
обосноват правото си на собственост с реституционно решение - № 8/4.12.2018г.
на ОСЗГ - В., което няма конститутивно действие. Като основание за издаване на
АЧОС е посочен чл.2 ал.1 т.7 ЗОС. Съгласно чл.5 ЗОС общината удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху
имоти с акт за общинска собственост /АОС/. АОС е официален документ, съставен
от длъжностно лице по ред и форма, определени в ЗОС Съгласно чл.5 ал.3 ЗОС АОС
няма правопораждащо действие, т.е.
няма конститутивно действие, а само удостоверително такова.
Заявява, че
изложените в исковата молба факти и обстоятелства не са спорни, както и
приложените писмени доказателства са известни на общинската администрация,
конкретно на Комисията по § 4к, ал. 12 ПЗРЗСПЗЗ, назначена с нарочна заповед на
кмета на Община В.. Не спори, че в Община В., дирекция „Общинска собственост,
икономика и стопански дейности“, отдел „Земеделие“ е образувана и съхранявана
административна преписка по заявление, peг. № */* г. от М.П.Р., относно
изменение на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на м-т „М. р., Б. ч. и Д.“ -
с.о., КР *, землище кв. „В.“, община В., в частта на НПИ № *. От съдържанието
на приложеното към преписката копие на протокол № 313/29.11.2017 г. от
заседание на комисията по § 4к, ал. 12 ПЗРЗСПЗЗ, назначена със заповед № */* г.
на кмета на Община В. се установява, че по т. 1 е разгледано заявление peг. № */*
г. от М.П.Р.,*** и постъпило в община В. с вх. № */* г., относно изменение на
ПНИ на местност „М. р., Б. ч. и Д.“ - с.о. КР 517, землище кв. В., община В., в
частта на имот № * по ПНИ. Комисията е счела представените от М.П.Р. документи
за недостатъчни за установяване правото на собственост на наследниците на Д.Г.Н.
върху имот № 3217 по ПКП към ПНИ на с.о. „М. р., Б. ч. и Д.“, съответно за
вписване на собствеността на наследниците на Д.Г.Н. в регистъра към ПНИ за имот
№ * поради което е взела следното решение: „Комисията предлага на Началника на
СГКК гр. В. да издаде заповед на основание чл. 56, ал. 2 АПК по силата на която
да прекрати административното производство образувано по заявление peг. № */*
г. от М.П.Р.,*** и постъпило в община В. с вх. № * ПР_002ВН/*г., относно
изменение на ПНИ на местност „М.р., Б. ч. и Д.“ - с.о. КР 517, землище кв. В.,
община В., в частта на имот № * по ПНИ.“
Въз основа на
горепосоченото решение е издадена заповед № */* г., с която е прекратено
административното производство по изменение на КККР на гр.В., за имот с
идентификатор *. Постановеният индивидуален административен акт е обжалван от М.П.Р.
пред Административен съд - В.. С определение № */* г. по адм. дело № */*г. по
описа на АСВ, съдът е отменил заповедта и е върнал административната преписка
на началника на СГКК - В. за произнасяне по заявление, вх. № АУ075457ПР/* г. на
М.П.Р..
Твърди се, че
процесният имот попада в територия по § 4 ПЗРЗСПЗЗ и е в границите на селищно
образувание „М. р., Б. ч. и Д.“, землище кв. В., община В., област В., - такова
по § 4, ал.2 по силата на нарочна заповед на областен управител на област В. от
2008 г. Съгласно предвижданията на ПНИ, новообразуваният поземлен имот /НПИ/ № *
е индивидуализиран с площ 2187 кв.м и е записан на ответника, без документ за
собственост. Съгласно Таблицата към ПНИ на с.о. „М. р., Б. ч. и Д.“, стар ПИ
3217 е записан на „Община В.“. В площта на стар ПИ * са включени имоти по ПКП *,
записан на Община В., имот № *, записан на К. Ш. К., за който в отдел
„Земеделие“, Община В. няма данни за предоставено право на ползване по ред на §
4 ПЗРЗСПЗЗ и имот № *, записан на П.И.Т., за който в отдел „Земеделие“, Община В.
има данни за извършено плащане по Оценителен протокол */* г. След одобряване
през * г. и влизане в сила на ПНИ на с.о. „М. р., Б. ч. и Д.“, в частта на ПИ №
*, с площ 2187 кв.м, няма проведена процедура нито в Община В., нито в район „П.“
при Община В. за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на §
4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице.
По силата на
решение № 322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет - В. са одобрени околовръстните
полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на брой, в това
число и на м-ст „М. р., Б. ч. и Д.“. Решението на ОбС - В. е обнародвано в ДВ,
бр. 59/21.07.2000 г. След влизането му в сила, територията е загубила
земеделския си характер и е станала урбанизирана. Твърди се, че именно на това
основание процесният имот не съставлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ - чисто земеделска
такава - мери, пасища, ливади и др. територията на м. „М. р., Б. ч. и Д.“е
включена в територия по § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ, за която има одобрен и влязъл в сила
ПНИ. От момента на влизане в сила на решението на ОбС - В., респективно на
създаването на селищно образувание „М. р., Б. ч. и Д.“, земята е загубила
земеделския си характер, съответно същата не съставлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ, поради
което не е налице хипотезата на визираната правна норма.
Ответникът сочи,
че процесната територия, в която попада ПИ № 4324 /индивидуализиран с
приемането на ПНИ с площ 2187 кв.м/ съставлява земеделска земя по смисъла на
чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно
предвижданията на одобрения с Решение № 799-5, Пр. */*г. на ОбС - В. и влязъл в
сила ПУП-ПУР на СО „М. р., Б. ч. и Д.“, 5 кв.м от процесния ПИ с идентификатор *
попадат в уличната регулация.
Твърди, че Община В.
е придобила правото на собственост върху поземлен имот № * с площ 2187 кв.м,
съгласно одобрения през * г. ПНИ на СО „М. р., Б. ч. и Д.“ex lege, като без
значение е фактът кога е съставен АОС. Правото на собственост на Община В. е
признато с ПКП и Таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на старите
собственици, които са съставните елементи на един план на новообразуваните
имоти. Претендира да е собственик на процесния имот. Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ, земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. При тези доводи настоява за отхвърляне на
предявения иск.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
С нотариален акт № *, том Х, дело
№*/* г. за собственост на недвижим имот по давност, Д.С.Д., жител ***, е
признат за собственик, по давност, на недвижим имот, находящ се в землището на
с. В., В., м-ст „Ч.“, с площ от 2,5 дка, при съседи: К.Г., А.К., П.М.и К.М.
На * г.,
с нотариален акт № *, том 2, дело №*/* г. за собственост на недвижим имот,
заменен срещу имот, включен в ТКЗС, е признато правото на собственост на Д.С.Д.
върху недвижим имот, представляващ лозе, находящо се в землището на гр. В.,
м-ст „В.“, с площ от 2,5 дка, при граници: Й. А., С. С., П., Ж.Т. и път, дадено
му от ТПС комисия, в замяна срещу включеното в блока на ТКЗС, с. В., негово
лозе с площ от 2,5 дка, при граници: К.Г., А.К., П.М. и К.М.
На
следващия ден – * г., с НА № *, т.3, д. №*/* г. Д.С.Д. дарява на сина си М.Д.С.,
1 дка от придобития по замяна недвижим имот – лозе с площ от 2,5 дка, находящо
се в землището на гр. В., м-ст В., а останалата част от имот в размер на 1,5
дка, дарява на сина си А.Д.С. /с НА № *, т.3, д. №*/* г./.
Синовете на Д.С.Д. се разпореждат
с получените по дарение недвижими имоти, като М.Д.С. продава своя имот на С.С.В./НА
№*, т.*, д. №*/* г./, а А.Д.С. продава собствения си имот на С.Г.С.
От представено по делото
удостоверение за наследници, издадено от община В., район „П.“, се установява,
че ищците са деца на низходящите наследници на Д.Г.Н., б.ж. на гр. В., роден на
*** г., починал на * г., както следва: М.Д.П. - дъщеря, починала на * г.,
наследена от двете ѝ дъщери: ищцата М.П.Р. и З.П.Ж.; В.Д. К. – дъщеря,
починала на * г., наследена от двете ѝ деца: ищцата Д.Й.С. и Д.Й.Д.; Л.Д.Н.
– син, починал на 15.05.2009 г., наследен от съпругата М.Д.Н. и синовете Д.Л.Д.
и П.Л.Д. – ищец по делото.
С решение №1037/10.12.2003 г. на
ОСЗГ – В., на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1, чл. 18з, ал.1
ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Г.Н., в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1. лозе с
площ от 7 дка, пета категория, находящ се в терен по §4 /ПЗРЗСПЗЗ/, гр. В., в
местността „В.“, имот № част от парцел №11079 от кадастралния план /КП/,
изработен 1956 г., установен с нотариален акт № */* г.; 2. лозе с площ от 2,5
дка, пета категория, находящ се в терен по §4 /ПЗРЗСПЗЗ/, гр. В., в местността „В.“,
имот № част от парцел №11079 от кадастралния план /КП/, изработен 1956 г.,
установен с нотариален акт № */* г., установен с нотариален акт № */* г.
Посочено е, че възстановяването на
правото на собственост върху имотите, разположени в територии по §4 ПЗРЗСПЗЗ,
ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа влезлия в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по
чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗЗ.
Със същото решение, на
наследниците на Д.Г.Н. е отказано да бъде възстановено правото на собственост
върху лозе с площ от 4 дка, находящо се в землището на гр. В., м-ст „В.“, за
който е посочено, че е установен с „друг документ“.
По делото са представени
преписи от решение №*/13.11.2008 г. по гр.д. №*/* г. на ВРС, *
с-в, и решение №*/* г. по в. гр. д. №*/* г. на ВОС. Видно от горепосочените
съдебни актове, производството по гр.д. №7570/2007 г. по описа на ВРС е образувано
въз основа иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, предявен иск от наследниците на Д.Г.Н.
– Л.Д.Н., М.Д.П. и В.Д.К. против С.С.В.и Ж.Н.В., за приемане на установено,
че ответниците не са собственици на ПИ 128 по КП на местност „В.”, землището на
гр. В., с площ
927 кв.м. и граници: ПИ 129, ПИ 130, ПИ 132, ПИ 133, ПИ 127 и път. С решение
№3120/13.11.2008 г. по гр.д. №7570/2007 г. на ВРС, потвърдено с решение
№160/09.02.2010 г. по в. гр. д. №236/2009 г. на ВОС, предявеният иск е намерен
за неоснователен и е отхвърлен.
С
решение №8/04.12.2018 г. на ОСЗГ – В., след влизане на горепосочените съдебни
решения в сила, е признато правото на собственост на наследниците на Д.Г.Д.
върху следния недвижим имот – лозе с площ от 2,5 дка, в терено по §4 ПЗРЗСПЗЗ,
находящ се в замлището на гр. В., м-ст „Ч.“, като със същото решение се изменя
решение №1037/10.12.2003 г. на ОСЗГ – В., в частта по т.2. Изменението е
извършено въз основа двете решения /№3120/13.11.2008 г. по гр.д. №7570/2007 г.
на ВРС, и №160/09.02.2010 г. по в. гр. д. №236/2009 г. на ВОС/ и установеното с
нотариален акт № 191, том 2, дело №846/1965 г.
На 22.12.2017 г., на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, е съставен Акт за частна общинска собственост № 9707 за поземлен имот /ПИ/
с идентификатор *, находящ се в гр. В., СО „М. р., Б. ч. и Д.“, м-ст „А.“, при граници: ПИ *, *,
*, *, *, *, *. По делото е представен пълен препис от книжата по преписката,
образувана по съставяне на АЧОС №9707/22.12.2017 г.
Видно от
скица на поземления имот, граници на същия са имоти с идентификатори: *, *, *, *,
*, * и *. В петитума на исковата молба е допусната техническа грешка, като
вместо правилния идентификатор на един от съседните имоти - * е посочен
идентификатор *.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че за СО „Манастирски
рид, Бялата чешма и Дъбравата“ е налице влязъл в сила ПНИ, одобрен със заповед
№РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област В., като
съгласно регистъра на имотите към ПНИ, процесният имот с № по ПНИ – 4324 и площ
от 2187 кв.м, е записан на Община В..
Страните не спорят, че със
заявление, peг. № АУ075457ПР/21.08.2017 г. на М.П.Р., е поискано изменение на
ПНИ на м-т „М. р., Б. ч. и Д.“, землище кв. „В.“, община В., в частта на НПИ № 4324, като на заседание на
комисията по § 4к, ал. 12 ПЗРЗСПЗЗ, назначена със заповед № */* г. на кмета на
Община В. е разгледано заявлението и е намерено, че представените от заявителя
документи са недостатъчни за установяване правото на собственост на
наследниците на Д.Г.Н. върху имот № 3217 по ПКП към ПНИ на с.о. „М. р., Б. ч. и Д.“, съответно за вписване на
собствеността на наследниците на Д.Г.Н. в регистъра към ПНИ за имот № 4324,
като е взето решение да бъде предложено на началника на СГКК – В. да откаже
издаване на заповед, на основание чл. 56, ал. 2 АПК. Не е спорно, че въз основа
на горепосоченото решение е издадена заповед № 18-796/26.01.2018 г., с която е
прекратено административното производство по изменение на КККР на гр.В., за
имот с идентификатор *, отменена и върната за прозинасяне от административния
орган, с определение № 1531/10.05.2018 г. по адм. дело № 1003/2018 г. по описа
на АСВ.
По делото е допуснато провеждане
на съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение, на която се
установява, че недвижимият имот посочен в НА №*, том *, дело №*/* г. /с който Д.С.Д., жител ***, е признат за
собственик по давност на недвижим имот, находящ се в землището на с. В.,
Варненско, м-ст „Ч.“, с площ от 2,5 дка, при съседи: К.Г., А.К., П.М.и К.М./, е
идентичен на имот с №* по помощния кадастрален план, като ПИ №* и процесния
имот с идентификатор * по КККР на гр. В., представляват част от имота, описан в
НА №165, том 10, дело №4110/1964 г.
Вещото лице е намерило, че имотът
по АЧОС №*/* г. е идентичен на ПИ * от ПНИ, на процесния имот с идентификатор *
и имота по НА №*, том 10, дело №*/* г., но същият не е
идентичен с имота по т.2 на решение №*/* г. на ОСЗГ – В., с имота решение №*/* г. на ОЗСГ –
В. и този, предмет на НА №*/* г.
Процесният имот, в периода преди
колективизацията до 2000 г., е бил земеделски имот – лозе. Същият не е бил
държавна собственост. Обхваща следните имоти от КП на ползвателите: част от
имот №*, записан на П. И. Т., имот №* на К.Ш.К., част от имот №* – без име в
разписния лист. Не е установено процесният имот да е бил предоставен за
ползване по реда на §4 ПЗРЗСПЗЗ, на кого, както и проведена ли е процедура по
изменение на влезлия в сила ПНИ по правилата на ЗСПЗЗ. Със заявление
№40300/17.01.1992 г., наследниците на Д.Г.Н. не са заявили за възстановяване
имот от 2,5 дка в м-ст „Ч.“, землището на с. В., като в т.6 от заявлението е
заявен имот – лозе от 2,5 дка, м-ст „В.“, като в списъка с уточнените
местности, имотът е описан като имот №11079, т.е. според вещото лице, със
заявлението е заявен за възстановяване вече заменения имот по НА №191, т.2, д.
№846/1965 г. Направено е уточнението, че м-ст „В.“ попада в землището на гр. В.,
а СО „М. р., Б. ч. и Д.“ – в землището на с. В., като разстоянието между двете местности е около
2128 м. Към настоящия момент имотът не е стопанисван, същият е изоставен и не е
ограден.
В заключението на допуснатата по
делото допълнителна съдебна експертиза, вещото лице сочи, че местността „Ч.“, в
която се намира имот – лозе с пространство 2,5 дка, при граници: К.Г., А.К., П.М.
и К.М., предмет на замяна в протокол на ТПС комисия, е част от землище на кв. В.,
в частност, м-ст „М. р., Б. ч. и Д.“, селищно образувание от 2000 г. Местност „Ч.“ е другото, българско
наименование на м-ст „А.“, като в съдебно заседание експертът потвърждава
категоричния си извод, че м-ст„Ч.“ е идентична с м-ст „А.“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК. Същите са допустими, поради което
съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Според разрешението дадено с т.1
от Тълкувателно решение /ТР/ № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за ищеца
е налице, когато притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Съгласно мотивите на същото ТР, правен интерес от
предявяване на този иск е налице и при конкуренция на твърдени от двете страни
вещни права върху един и същ обект.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи наведените
от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника, включително фактите и обстоятелствата обуславящи придобиването на
имота по силата на закона. Съответно в тежест на ответника по делото е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, основанието, от което
правото е възникнало, а именно, че е осъществен фактическият състав на
придобиването по реда на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ или на основанието, посочено в АОС.
Ищците заявяват собственически
права върху процесния имот -
ПИ с идентификатор * по КККР на гр. В., с площ от 2187 кв.м,
находящ се в гр. В., с.о. „М.р., Б.ч., Д.“, м. „А.“, като сочат, че същият е придобит
по наследство от общия им наследодател Д.Н.Г., починал на *
г., а правото им на собственост е признато с решение №*/* г. на ОСЗГ – В.,
изменено с решение №*/*18 г. на ОСЗГ – В..
От събраните по делото писмени
доказателства и от приетите заключения на съдебните експертизи, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, се установи, че имот с идентификатор * -
по КККР, за който е съставен оспореният акт за общинска собственост е идентичен
на имота по НА №*, том 10, дело №*/* г. /недвижим имот, находящ се в землището на с. В.,
В., м-ст „Ч.“, с площ от 2,5 дка, при съседи: К.Г., А.К., П.М.и К. М./, но
същият не е идентичен с имота по т.2 на решение №1037/10.12.2003 г. на ОСЗГ – В.
/лозе с площ от 2,5 дка, пета категория,
находящ се в терен по §4 /ПЗРЗСПЗЗ/, гр. В., в местността „В.“, имот № част от
парцел №* от кадастралния план /КП/, изработен 1956 г./, както и с имота по решение №*/*
г. на ОЗСГ – В., с което е изменено решение №*/* г. на ОСЗГ – В., в частта по
т.2, като по отношение на този имот, вещото лице е намерило, че не може да бъде
установена еднозначно идентичността му с процесния имот. Последният не е
идентичен и на имота, получен в замяна от Д.С.Д., а именно – лозе, находящо се в землището на гр. В.,
м-ст „В.“, с пространство от 2,5 дка, при граници: Й. А., С. С., П., Ж.Т. и
път, дадено му от ТПС комисия.
Разпоредбата на чл.10, ал.13
ЗСПЗЗ определя, че се възстановява
собствеността върху земи, притежавани от собствениците им преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били
продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други
държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този
закон. Такова
изключение е предвидено с разпоредбата на чл.18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, според която,
когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се
възстановява върху имота, притежаван преди замяната, но ако е налице
застрояване или са извършени разпоредителни сделки със земята, получена при
замяната, последната остава в сила.
По делото бе установено, че с
двете части от получения в замяна недвижим имот, представляващ лозе, находящо
се в землището на гр. В., м-ст „В.“, с площ от 2,5 дка, при граници: Й. А., С.С.,
П., Ж.Т. и път, дадено на Д.С.Д. от ТПС комисия, в замяна срещу включеното в
блока на ТКЗС, с. В., негово лозе с площ от 2,5 дка, при граници: К.Г., А.К., П.М.
и К.М., са били извършени разпоредителни сделки още през 1965 г., т.е. далеч
преди влизане в сила на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр.17 от 01.03.1991 г./, поради което
предпоставките на чл.18з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ са налице и замяната остава в
сила.
С оглед горното, съдът намира, че
не е налице идентичност на процесния имот, за който е съставен оспореният от
ищците АЧОС №9707 от 22.12.2017 г., с имота по решенията на ОСЗГ - В., който същите
твърдят, че са придобили по наследство от общия им наследодател Д.Г.Н., правото
на собственост, по отношение, на който им е признато с решение №1037/10.12.2003 г. на ОСЗГ – В.,
изменено с решение №8/04.12.2018 г. на ОЗСГ – В..
Разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ
определя, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или държавата, е общинска собственост, като придобиването на правото на
собственост става по силата на закона. На основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ,
земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, се
стопанисва и управлява от общината, като след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници, земите стават общинска собственост.
Според заключението на първата
експертиза, в периода преди колективизацията до 2000 г. /когато с решение
№322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет – В., са утвърдени околовръстните
полигони на новите селищни образувания/, процесният имот е бил земеделски. По
делото не бе установено същият да е бил държавна собственост; за него няма
издаден предходен АДС. Не са установени данни за идентичност с имот, който да е
бил възстановен с реституционно решение, респективно с такъв, по отношение, на
който е налице отказ за възстановяване.
Съдът намира, че ответникът
проведе успешно доказване на правото си по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, определящ, че
земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. Процесният имот има характер на земеделска
земя; не е държавен, правото на собственост върху същия не е възстановено, не е
бил изкупен от ползватели.
При горните доводи, съдът намира
предявения иск за неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед установената неоснователност
на предявения иск, съдът не следва да се произнася по искането на ответника за
провеждане на косвен съдебен контрол за законосъобразност на посочените
административни актове, на основание чл.17, ал.2 ГПК.
При този изход от спора и на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват сторените по делото разноски
в общ размер на 625 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Л.Д. ЕГН
**********, с адрес: ***, субективно съединени искове против Община В.,
представлявана от кмета И.Н.П., адм. адрес: гр. В., ***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на общо
4/9 идеални части, притежавани от ищците, както следва: М.П.Р. – 1/6 ид.ч.; Д.Й.С.
– 1/6 ид.ч. и П.Л.Д. – 1/9 ид.ч., от недвижим имот представляващ ПИ с
идентификатор * по КККР на гр. В., с площ от 2187 кв.м, находящ се в гр. В.,
с.о. „М.р., Б.ч., Д.“, м. „А.“, при граници ПИ с идентификатори: *, *, *, *, *,
* и *, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Л.Д. ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Община В., представлявана от кмета И.Н.П., адм.
адрес: гр. В., ***, сторените разноски по делото в общ размер на 625 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: