О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ /………...10.2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV с-в, в
закрито заседание на четвърти октомври
2022 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело №1121 по описа за 2022 год, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгл.чл.144 от АПК.
Делото е било образувано по жалба на „Златни пясъци“ АД, ЕИК ******представлявано от К.О.К., „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, ЕИК******, представлявано от В.Б.Ч. и „Голдън турс“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от М.С.З., срещу отказ на Главния архитект на община Варна, обективиран в писмо № АУ027959ВН_001ВН/13.04.2022г., да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти по чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
С решение
№1012/21.07.2022 г. съдът е отменил отказа и е върнал преписката за ново
произнасяне, с указания за издаване на разрешението. Със същото решение
Община Варна е осъдена да заплати на
жалбоподателите сторените разноски в размер на по 2550 лв., за всеки от тях, от
които 50 лв. държавна такса и 2500 лв. възнаграждение за един адвокат.
В срока
по чл.248, ал.1 от ГПК, процесуалният представител на ответника депозира молба
за изменение на решението в частта за разноските, като претендира за намаляване
размера на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно, възражение за
което е направено още в хода на пледоарията му.
В срока
по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпило становище по молбата от процесуалния
представител на жалбоподателите.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Искането
за изменение на произнасянето в частта му за разноските е депозирано
своевременно и от легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по
същество е основателно.
Производството по делото е с предмет оспорване отказ на Главния архитект на община Варна, обективиран в писмо № АУ027959ВН_001ВН/13.04.2022г., да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти по чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Адв. Й.-С.
е процесуален представител и на тримата жалбоподатели, като е изготвила жалбата
и е участвала в единственото по делото открито заседание.
От
друга страна преценена в цялост, фактическата сложност на делото е невисока, а
казусът не се характеризира и с особена правна сложност; не са налице и
затруднения, породени от участието на множество заинтересовани страни.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а
именно до минимума на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тази наредба е издадена въз основа на законова
делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма законова делегация
същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, което е в правомощията на съда. Поради това не следва да се
прилага правилото на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,
ограничаващо намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до
двукратния размер на посочения в наредбата, а размерът може да се намали до
регламентирания с наредбата минимум. Като в тази връзка е и задължителната
практика на ВКС в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК. В т.3 на цитираното решение е
прието, че при прилагането на чл. 78, ал.5 от ГПК съдът не е ограничен с
намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до двукратния минимален
размер, а до минималния такъв според Наредба № 1. По конкретния казус
адвокатското възнаграждение е определено в размер на 2500 лева, което
действително е прекомерно високо и не е съобразено с действителната правна и
фактическа сложност на делото. Поради което и настоящият състав намира, че
същото следва да бъде намалено до минималния размер посочен в чл. 8, ал.2, т.1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. - 900 лева.
Предвид
изложеното и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ решение №1012/21.07.2022 г. по адм.д.№1121/2022 г. на ВАдм.С, ХХІV с-в, В ЧАСТТА, с която Община Варна е
осъдена да заплати
на „Златни пясъци“ АД с ЕИК ****** сума в размер
на 2550 /две хиляди петстотин и петдесет/ лева разноски по делото, като НАМАЛЯВА
размера им на 950/деветстотин и петдесет лава/лева;
на
„Паркстрой - Златни пясъци“ ООД с ЕИК******, сума в размер на 2550 /две хиляди
петстотин и петдесет/ лева разноски по делото, като НАМАЛЯВА размера им на
950/деветстотин и петдесет лава/лева;
на
„Голдън турс“ ЕООД с ЕИК ****** сума в размер на 2550 /две хиляди петстотин и
петдесет/лева разноски по делото, като НАМАЛЯВА размера им на 950/деветстотин и
петдесет лава/лева.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд-София.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: