РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500326 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника по гражданско дело
№1218/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас- „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Витоша“№89Б с
ЕИК *******, чрез адв.М.В., с адрес за призоваване гр. Бургас, ул.“С. С.“***,
против постановеното по същото дело решение № 217/08.06.2021 г. в
осъдителната му част за: главница, мораторна лихва, законна лихва за забава
върху главницата, считано от подаването на исковата молба, до
окончателното изплащане и разноски.
Въззивната жалба сочи решението за неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. То е
необосновано, т.к. правните изводи на съда не намират подкрепа в закона и
доказателствата по делото.
Съобразявайки наличните данни (вкл. неоспорената техническа
експертиза, изслушана пред окръжния съд), страната акцентира, че при
1
сключването на договора ищецът е декларирал два броя заключващи
устройства, но след кражбата е представил на застрахователя само едно от
тях, а другото дава възможност автомобилът свободно да бъде приведен в
движение от лицето, в което се намира.Намира това за неизпълнение на
договорните задължения на застрахованото лице да представи всички
заключващи механизми, което е основание за отказ да изплати
обезщетението, макар извън приложното поле на чл.408от КЗ, уреждащ
императивно основанията за това. Според жалбоподателя нормата не засяга
свободата на договаряне в насока определяне на покрития от застраховката
риск. В случая намира приложение т.9.3.2 от Общите условия (ОУ)
предвиждаща, че при настъпване на кражба на цялото МПС, ако
застрахованият не представи всички обявени заключващи механизми,
застрахователят не предоставя застрахователно покритие по застраховката.
Застрахованият се е съгласил на това условие, с което е бил запознат, т.к. при
подписването на договора е получил екземпляр от ОУ на застрахователя.Дори
при допусната грешка или невярно деклариране, застрахованият е обвързан
от задължението си да представи на застрахователя при настъпването на
застрахователното събитие толкова устройства, колкото е обявил
предварително.Моли за отмяна на съдебното решение в осъдителните части и
за произнасянето на ново, отхвърлящо претенциите изцяло.Дири разноски по
делото. Не ангажира нови доказателства.
В отговора, депозиран от въззиваемия ищец А. Т. Г., чрез адв. С.К.-
БАК, със съдебен адрес:гр.Б., ул.“Р.“ № ***, въззивната жалба се сочи за
допустима, но неоснователна. Позовава се на това, че по делото са безспорно
доказани фактът на кражбата на застрахованото МПС и застрахователното
правоотношение, което страните са създали за такъв случай. Застрахователят
е отказал да плати дължимото покритие, поради представянето на два ключа с
видими различия помежду им, приемайки това за неизпълнение на
задължението на застрахования да му представи всички предварително
заявени заключващи устройства, но това му поведение е необосновано,
защото по делото не се доказва твърдяното наличие на предпоставки за
прилагане хипотезата на чл.10.6 от ОУ към застрахователния договор, което
би обосновало отказ на застрахователя по чл.408,ал.1,т.3 от КЗ. Ключовете,
които застрахованият му е предал са именно тези, които е получил при
закупуването на автомобила и които е имал при застраховането.Счита, че
2
несъответствието помежду им не е по негова вина, респективно и
настъпилите щети не са в резултат на негова груба небрежност или невярно
деклариране.По делото липсвали доказателства, обосноваващи пряка
причинна връзка между неизпълнението на задължението да предаде всички
заключващи устройства, с които разполага и настъпилата кражба, подлежаща
на обезщетяване. С оглед това поддържа мотивите на първата инстанция, че
застрахователят е бил длъжен да провери състоянието на декларираните
заключващи устройства към момента на сключването на договора и ако не
функционират или при несъответствие, да отбележи това в подадената от
застрахования декларация, както и извода за неоснователност на всички
въведени защитни възражения на ответника по делото.Счита за необосновани
твърденията на въззивника за наличието на хипотетична застрахователна
измама Намира претенцията си за изцяло доказана по основание и
размер.Моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Дири
разноски. Не ангажира доказателства.
Служебната проверка на апелативния съд, извършена с Определение
№221/23.07.21г. по в.гр.д.№326/21г. по описа на Апелативен съд-Бургас,
приема въззивната жалба за редовна, а проверката по чл. 269 от ГПК, сочи
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид въведените в жалбата оплаквания за
неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред Окръжен съд-Бургас са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ, вр. чл.79 и чл.409 КЗ вр.чл.86 ЗЗД от А.
Т. Г. от гр.Бургас против „ДЗИ - общо застраховане“ ЕАД-гр. София, за
осъждането на ответното дружество да му заплати 75 000 лв. като
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане, и 11
041.66 лв. като мораторна лихва за периода 23.12.2018 - 04.06.2020г.,както и
направените по делото разноски.
Претенцията за главница е обоснована с твърдението, че собственият на
ищеца лек автомобил с peг. № *******, марка „П.“, модел „К. ***“ , е
застрахован по „Каско+“ при „ДЗИ — общо застраховане“ ЕАД с валидност
3
на застраховката в периода 10.08.2018 - 09.08.2019 г., за застрахователна сума
от 75 000 лв.и с това, че е настъпило покрито от посочената застраховка
събитие „кражба“, станало на дата 24.12.18г.
Автомобилът бил закупен на 07.03.2018г. с договор с нотариална
заверка на подписите в гр.В. от две физически лица, като тогава имал peг. №
*******. На 15.03.2018г.автомобилът бил пререгистриран и получил ДК №
******. След това бил застрахован по „Каско“ в ЗД „Олимпик“, а на
09.08.2018г. с „Каско+“ в „ДЗИ — общо застраховане“ ЕАД при
застрахователна премия от 4390 лв., разсрочена на 4 равни вноски, от които
собственикът платил преди събитието първите две. Твърди, че е спазил
всички изисквания на дружеството при сключването на застраховката-
автомобилът бил огледан, сниман, ищецът представил на застрахователя
двата получени при сделката автомобилни ключа. На 23.12.2018г. паркирал
колата пред бл.*** в к-с „Б. М.“ в Бургас около 20.00 ч. На следващия ден
излязъл около 09.15 - 09.25 ч. и не намерил автомобила си. Веднага се обадил
на тел. 112 и отишъл във Второ РУ-Бургас, където подал сигнал за кражба.
По-късно подал и заявление за щета, заведена под № ******* при
застрахователя, приложил изисканите му документи, като представил и
ключовете за автомобила, а също и постановление на РП-Бургас за спиране на
образуваното по случая досъдебно производство. С писмо от 04.10.19г.
застрахователят уведомил застрахования, че отказва изплащане на
застрахователно обезщетение, поради липса на основание. Ищецът обаче
счита, че претенцията му за получаване на обезщетението е основателна, т.к.
са налични всички изисквания, визирани в КЗ за това и поддържа, че в случая
не намира приложение нито една от хипотезите на чл.408 от КЗ, при които
застрахователят може да откаже плащане.
В отговора на исковата молба претенцията се оспорва от ответника
изцяло както по основание, така и по размер. Не се оспорва валидността на
застрахователния договор, нито действието му към датата на събитието, но се
твърди наличие на предпоставките по чл.408 от КЗ за отказ за заплащане на
застрахователното обезщетение, защото при завеждането на щетата
собственикът е представил фактически само едно от обявените при
сключването на договора две заключващи устройства. Това неизпълнение на
поетите съгласно Общите условия(ОУ) задължения на застрахования, е
4
счетено за съществено за интереса на застрахователя и обосновава отказ за
изплащане на обезщетението, защото автомобилът може да бъде свободно
придвижван с непредставения ключ. С това поведението на застрахования
създавало предпоставки за увеличаване на риска. Счита за неизпълнено и
задължението на застрахования по чл.10.6 от ОУ- при изгубване на
заключващи механизми да уведоми в срок от 24 часа застрахователя и да
подмени за своя сметка заключващите механизми, което също е основание за
отказ за плащане.Позовава се също на чл.т.9.3.2 от ОУ, според който
непредставянето на всички обявени заключващи механизми(а също
дистанционни управления, активиращи устройства и приставки на
допълнителните средства за защита), е основание за отказ застрахователят да
изплати щетата.Твърди и нарушение на чл.395 от КЗ, според който
застрахованият е длъжен да вземе всички мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и пр., но в случая такива не са взети от
застрахования. Това окачествява поведението на ищеца като проява на „груба
небрежност“ и според чл.9.1.8 от раздел „Общи изключения“ на ОУ, е
самостоятелно основание за отказ да се плати щета. Позовава се и на
неспазване на задълженията на застрахования по т.10.1,т.10.2,т.10.3 от ОУ,
което осъществявало хипотезата на чл.408, ал.1,т.3 от КЗ и е основание за
отказ от заплащане на обезщетение. За такова основание изтъква и факта, че
при заявяването на щетата застрахованият декларирал неверни обстоятелства
за броя на наличните ключове, като изхожда от обстоятелството, че при
предходното застраховане на автомобила по „Каско“ в „Олимпик“, пак е
декларирал два оригинални ключа. Позовава се на чл.363, ал.4 от КЗ.
Оспорени са всички обстоятелства, с които ищецът обосновава претенцията
си за получаването на застрахователно обезщетение за откраднатия
автомобил, включително кога и как е станала кражбата.Позовава се и на
т.10.8 от Раздел І на ОУ на застраховка „Каско“. Евентуално е възразил и за
неизпълнение на задължението за своевременно уведомяване на
застрахователя за настъпилото събитие (чл.403, ал.2 и 4 от КЗ).При
евентуалност е поискал намаляване на размера на обезщетението,
позовавайки се на т.10.8 от ОУ. На основание чл.390 от КЗ, евентуално
поддържа тотална щета. Поддържа също, че т.к. автомобилът не бил снет от
отчет, застрахователят не е изпаднал в забава.
Предявеният иск за главница е оспорен и по размер, с подробно
5
изложени съображения. Направено е възражение за прихващане на дълга на
ответника с този на ищеца за останалите неплатени две вноски от
застрахователната премия и е оспорена дължимостта на законна лихва за
забава, включително и за началния й момент, съгласно чл.405 КЗ.
С решението си първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца
67 261,10лв. застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил,
определяйки за дължима на това основание сумата от 69 500лв. (съобразно
приетото по делото експертно заключение), намалена със задължението на
ищеца да доплати на ответника останалите две вноски от застрахователната
премия(уважено е евентуалното възражение на ответника за прихващане на
двете насрещни задължения до размера на по-малкото).Присъдил е законна
лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата молба,
до окончателното изплащане. Претенцията за мораторна лихва е уважена
също частично-за 9790,22лв.(предвид по–ниския размер на присъдената
главница)и за периода от 28.12.18г., до 03.06.20г. Исковете над горните суми,
до заявените от ищеца размери, са отхвърлени като неоснователни. На
страните са присъдени и съдебно-деловодни разноски.
За да постанови този извод, първата инстанция е отхвърлила като
неоснователни всички въведени от ответника възражения срещу
основателността на предявената главница, като е счела за налични
предпоставките за присъждането на обезщетението, а именно: валидно
застрахователно правоотношение и настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит от застрахователя риск. Не се приемат за доказани
визираните в закона(КЗ) и ОУ на дружеството основания за отказ от плащане
или за намаляване размера на застраховката.
Въззивният съд споделя горните крайни правни изводи, като в тази
връзка и съобразно оплакванията на жалбоподателя, насочени само срещу
основанието за дължимост на главницата, излага следните съображения:
Защитната позиция на въззивника сочи на липсата на спор по
фактическата обстановка, установена от първата инстанция на база
събраните по делото доказателства.С оглед това и настоящият състав
приема за установено от данните по делото, че ищецът е закупил на 07.03.18г.
в гр.В. от две физически лица л.а. „П. ***“с рег.№*******, на
15.03.18г.сменил регистрацията му на ******* и го застраховал по „Каско“
6
първо в ЗК“Олимпик“ АД на стойност 95 000лв., а от 09.08.18г.- в ответното
дружество по продукт „Каско+“, за покритие от 75000лв., при
застрахователна премия с разноски от общо 4477,80лв., дължима за периода
на застраховане(10.08.18г. - 09.08.19г.) на четири равни вноски от
по1119,45лв., две от които са платени.На 28.12.18г. ответникът е уведомен от
ищеца за настъпило застрахователно събитие „Кражба на цял автомобил“,
станало на дата 24.12.18г.в гр.Бургас. Към уведомлението са представени
изисканите от застрахователя документи и 2 бр. ключове за автомобила.По
случая е образувано ДП 3483/18г. по описа на БРП, от дата 24.12.18г.,срещу
неизвестен извършител, за престъпление по чл.346,ал.1 от НК, което е спряно
с постановление на БРП от 27.08.19г., поради неразкриване на извършителя.
При сключването на застраховките от ищеца, той е декларирал пред
застрахователите, че разполага с два оригинални ключа за процесното МПС,
но пред ответника, пред разследващите противозаконното отнемане на
автомобила органи и в настоящото производство, е представил два фабрични,
т.е. оригинални ключа за „П.“, които обаче са доказано различни-в тази
връзка е изслушана пред първа инстанция нарочна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът възприема за годно доказателство.Единият от тях е за
застрахованата кола- обстоятелството не е предмет на спор по делото и се
признава от дружеството.Според експерта другият ключ е от друг автомобил
„П.“.
Твърдението на ищеца, че при покупката автомобилът му е предаден
именно с тези два различни ключа, се подкрепя изцяло от показанията на св.
И., които не са в противоречие с останалия, събран по делото доказателствен
материал.Свидетелят е очевидец на договарянето при покупката на „П.“-то и
на проведения между ищеца и продавачите разговор по повод установеното
още тогава различие в двата дадени му ключа от автомобила, обяснено от
продавачите с това, че тях са получили, когато придобили колата.С единия от
ключовете автомобилът се привеждал в движение. Показанията на
разпитаните пред окръжния съд свидетели Г. и Н.(служители на ДЗИ), не
оборват тази фактология, тъй като установяват, че при сключването на
настоящата застраховка ( и при първата с „Олимпик“), ищецът декларирал
два ключа, но представил само един, който бил предмет на оглед и
заснемане.
7
При тези данни съдът приема за установено, че още от придобиването
на автомобила ищецът е разполагал само с един оригинален ключ за
привеждането му в действие, макар продавачите да са му предали още един
фабричен ключ от друга лека кола със същата марка.
По приложението на правото:
Застрахователният договор на страните е валиден и кражбата на
автомобила на ищеца е станала по време на действието му. Противозаконното
отнемане на автомобила е риск, покрит от застраховката. Следователно
предпоставките на чл.405, ал.1 от КЗ за основателно претендиране на
обезщетение от застрахования спрямо застрахователя, са доказани по делото.
Спорът между страните пред въззивния съд е правен и само по
наличността на твърдените от застрахователя визирани в договора и КЗ
предпоставки, които да го освободят от дължимата отговорност.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на въззивника за
недължимост на застрахователното обезщетение, т.к. са недоказани, поради
което и неоснователни.
Чл. 408 от КЗ предвижда възможен отказ на застрахователя за
заплащане на обезщетение по застрахователна полица като изключение и в
хипотеза, при която е доказано неизпълнение на задължение по договора от
страна на застрахования, явяващо се значително с оглед интереса на
застрахователя, което е предвидено в закон или в застрахователния договор и
е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно нормата
изисква кумулативното наличие на двете горепосочени предпоставки:
неизпълнение на значително за застрахователя задължение и пряка причинно-
следствена връзка между това неизпълнение и последвалото застрахователно
събитие.
В случая застрахователят се позовава на неизпълнение на задължения
на застрахования, които са залегнали в ОУ и видно от полицата са били
сведени до знанието на последния при сключването на договора, като той е
заявил писмено, че ги приема, следователно на основание чл.348 от КЗ, ОУ на
дружеството се е превърнало в неразделна част от договора.
Позоваването на т.9.3 ОУ,вр.т.9.3.2 ОУ, създаваща задължение
застрахованият да представи със заявлението за щетата всички обявени
8
заключващи устройства, което не бил изпълнил и на т.10.6 ОУ –
застрахованият да уведоми своевременно(в 24 часа) застрахователя за
установена липса на заключващи механизми(вж.и т.9.3.3 от ОУ), като
обезопаси автомобила със смяната им за своя сметка, което също не е
изпълнил и затова губи право на обезщетение, е изцяло неоснователно, т.к.
установените по делото факти не могат да се подведат под хипотезите на
посочените норми(клаузи). Доказаната от ищеца по делото фактическа
обстановка е съществено различна, а именно, че още от закупуването на
автомобила е притежавал два различни фабрични ключа, от които само
единият пасва на автомобила, т.е. той изначално е разполагал само с един
оригинален ключ за този автомобил. Застрахователят, носещ тежестта да
докаже неизпълнението на задълженията на застрахования по договора, не е
представил доказателства, които да установят фактическа обстановка
различна от горепосочената. Следователно доводите му за приложение на
горните две, изключващи отговорността му клаузи от ОУ, са недоказани и
като такива-неоснователни.
Позоваването на т.10.1,2 и 3 от ОУ, създаващи задължения на
застрахования да полага уговорената грижа на добър стопанин за поддръжка
в техническа изправност и добър вид както автомобила, така и защитните му
системи и съоръжения, които се твърди, че не били изпълнени, също е
неоснователно, т.к. данните в процеса не установяват такова неизпълнение.
Единственото неизпълнено задължение на застрахования е това, че не е
заявил във въпросника, даден му за попълване от застрахователя при
сключването на договора, че разполага само с един оригинален ключ за
автомобила, който застрахова при условията на „Каско+“. Вместо това е
декларирал невярно и пред двете застрахователни институции(вж.
показанията на св. Г. и св. Н. в БОС), че притежава два оригинални ключа от
този автомобил.
С оглед това се оказва, че ищецът не е нарушил и изискванията на т.3.6
от ОУ, вменяващи му да предостави на застрахователя всички заключващи
механизми на колата, при сключването на застраховката, респективно не е
налице и неизпълнение на договора, изразяващо се в непредставяне на всички
предварително декларирани заключващи устройства, при заявяване на
застрахователната щета.
9
Така се поставя въпросът дали невярното деклариране на броя на
заключващите устройства на застрахования автомобил е основание
застрахователят да откаже изплащане на уговореното обезщетение.
В т.10.8 от ОУ е предвидено, че ако застраховащият не изпълни свои
задължения, произтичащи от общите условия и следствие на това настъпи
застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на
риска, за увеличаване на вредите или се попречи на установяване на
причините за застрахователното събитие и размера на действителните вреди,
или на обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/или за
определяне на застрахователното обезщетение, застрахователят има право да
откаже или да намали застрахователното обезщетение.
Съдът счита, че в този случай нормата няма приложение.
На първо място по делото няма данни за пряка причинно-следствена
връзка между поведението на ищеца (невярно деклариране на броя на
заключващите автомобила устройства) и настъпилото застрахователно
събитие (кражба на МПС).
На следващо-увеличаване на риска от настъпването на горното събитие,
поради невярното деклариране на броя на ключовете, също не може да се
обоснове, доколкото полученият при сделката оригинален ключ за
автомобила, поставящ го в движение, е отчетен от собственика при
заявяването на щетата, а и защото закупеният не от производител автомобил е
имал предходни собственици и правилата на формалната логика допускат
различни хипотези на погиване, изгубване, задържане, противозаконно
отнемане на другия оригинален ключ преди сделката с ищеца. Принципно не
може да се изключи възможността да са били изработени дублиращи
заключващи устройства за автомобила от други лица, имали достъп до него,
както и за това МПС да са били“обучени“ ключове, каквато хипотеза е
развита от вещото лице по техническата експертиза при разпита му пред
първа инстанция в открито съдебно заседание на 18.03.21г. Иначе казано,
пряката причинно-следствена между горепосочените два факта се губи,
поради възможността за противозаконно отнемане на автомобила от
собственика му по различни начини и без ползването на втори оригинален
ключ.
В конкретния случай невярното деклариране не създава пречки и за
10
установяването на вредите от кражбата, или на обстоятелствата около самото
застрахователно събитие, респективно не увеличава размера на щетата, нито
осуетява настъпването й.
Предвид горното, като съобразява и споделя наличната в такава насока
съдебна практика(вж. Решение№313/06.03.19г. по т.д.№3012/17г. по описа на
ВКС), в което са цитирани редица други решения на Върховния съд,
приемащи, че не всяко неизпълнение на договорно задължение води до
изключване на отговорността на застрахователя, а само тези, които са
съществени за неговия интерес и имат доказана причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие, настоящият съдебен състав приема, че
в конкретния казус не се установяват основания за отказ застрахователят да
плати уговореното обезщетение.
Предвид наличието на договорните и законови предпоставки за
изпълнение и липсата на пречки за това, претенцията на ищеца за
застрахователно обезщетение, поради кражбата на застрахования му
автомобил, е доказана по своето основание.
Т.к. конкретни възражения за размера на това обезщетение не са
изнесени пред въззивния съд, нито има въведени самостоятелни оплаквания
срещу присъдените мораторни лихви, съдът приема, че обжалването на
решението в тези части е само в контекста, че недължимостта на главницата
има за последица отпадане и на акцесорните задължения. Т.к. главницата е
дължима в размера, присъден от първата инстанция, заявената по делото
претенция за лихви следва да бъде уважени също в размер, постановен от
първоинстанционния съд.
С оглед съвпадението на правните изводи на двете съдилища по
повдигнатия спор, решението на Окръжен съд- Бургас следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, уважаваща заявените осъдителни искове на
въззиваемия ищец спрямо въззивника ответник.
При този изход от въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, въззиваемият има право на всички направени в производството по
делото пред Апелативен съд-Бургас съдебни разноски, в размера на
уговорения и заплатен от страната хонорар за един адвокат от 2 780лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217/08.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1218/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ДЗИ - общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. "Витоша“ № 89Б, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „С. С.“ № *** (адв. М.В. от АК-Бургас), да
заплати на А. Т. Г., ЕГН ********** от гр. Бургас, к-с “Б. М.“ бл.№ ***, вх.
***, ет. ***, ап. *** сумата 2 780 лв. съдебно-деловодни разноски, сторени за
адвокатско възнаграждение за защита по в. гр. д. № 326/2021 г. по описа на
Апелативен съд - Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12