№ 422
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601415 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения М. Т. М. за възобновяване на наказателното производство
по НОХД № 4112/24 год. на СРС,по което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство,по силата на което се е признал за виновен в извършено
престъпление по чл.343б,ал.3 от НК и му е определено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца,както и на основание чл.343г във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК е лишен от
правоуправление за срок от 16 месеца.
Твърди,че съдът е допуснал нарушение,свързани с отменителното основание по
чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК,в която насока излага,че е нарушил
задължението си по чл.382,ал.7 от НПК да прецени законосъобразността на споразумението-
доказано ли е по несъмнен и безспорен начин извършеното от него.
Поддържа,че престъплението,предмет на споразумението,не е доказано по посочения
начин,тъй като е тестван за употреба на наркотици с Drug Test 5000,който е дал положителен
резултат за наличие на наркотични вещества,но според указанията на
производителя,положителният резултат не е достатъчен за доказване на употреба на
наркотични вещества без лабораторен тест на кръвта,поради което след положителен
резултат се препоръчва вземане на проба от кръв за потвърждаващ анализ в максимално
кратък срок.
1
Заявява,че не е дал кръв за лабораторен тест на кръвта,с което е нарушил чл.174,ал.3 от
ЗДвП ,но това представлява административно нарушение,а не престъпление.Цитира
посочената разпоредба,според която водач на МПС,който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и /или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.
С оглед на горното прави искане за възобновяване на наказателното производство,отмяна на
определението за одобряване на споразумението и признаването му за невиновен в
извършено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.
В съдебно заседание осъденото лице е представлявано от защитник,който поддържа
искането по изложените в него съображения и моли осъдения да бъде оправдан или делото
да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане,в хода на което да се съберат
доказателства за осъществен състав на престъпление.
В правото си на лична защита М. поддържа,че е отказал да даде кръв и урина за изследване
по разпореждане на полицаите,които са го съпроводили до ВМА.Твърди,че последните са го
накарали да се обади на жена си,която да изтегли пари от картата си и да се срещнат пред
ВМА,но след това се отказали в последния момент.Твърди още,че е сключил споразумението
по съвет на майка му и на тогавашният му адвокат ,който му казал,че положението му е
безнадеждно.Признава,че е употребявал марихуана,но не и метамфетамин.
Прокурорът намира,че искането е неоснователно,тъй като не са налице основанията за
възобновяване,още повече,че М. доброволно е подписал споразумението.
В последната си дума осъденият М. моли делото да се преразгледа.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
С обвинителен акт на СРП подс.М. М. е предаден на съд за извършено от него
престъпление по чл.343б,ал.3 от НК и е образувано НОХД № 4112/24 год. по описа на СРС.
На 17.04.2024 год. е проведено разпоредително заседание,в хода на което страните са
взели становище по въпросите от кръга на чл.248,ал.1 от НПК ,като подсъдимият и
защитникът му са заявили,че желаят сключването на споразумение.В резултат на това съдът
е дал ход на съдебното следствие по реда на гл.29 от НПК ,приел е предложения му проект
за споразумение,а подсъдимият е заявил,че се признава за виновен,разбира последиците от
споразумението и е съгласен с тях,както и че доброволно го е подписал.
Вследствие на това съдът е постановил определението си,с което е одобрил
споразумението,по силата на което за извършено от подс.М. престъпление по чл.343б,ал.3 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца при първоначален общ
2
режим на изтърпяване,като е приспаднал времето на задържането му по ЗМВР и НПК и
лишаване от правоуправление за срок от 16 месеца с приспадане на времето,през което е бил
лишен от това право по административен ред.
С определение от 29.04.2024 год. ,на основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в
изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и два месеца,наложено
на подс.М. по НОХД № 6922/23 год. по описа на СРС и на основание чл.57,ал.1,т.3 от
ЗИНЗС е определен общ режим на изтърпяването му,на основание чл.25,ал.2 от НК е
приспаднато времето,през което е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД №
4112/24 год. на СРС и на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.3 от НК е присъединено
наказанието глоба в размер на 3000 лв.
САС счита искането за възобновяване за допустимо,тъй като е подадено в срок от
легитимирана страна,срещу акт,непроверен по касационен ред.
На първо място трябва да се посочи,че в това производство съдът е обвързан от
посочените основания за възобновяване,като проверката не включва установяването на нови
фактически положения и събиране на доказателства,а съдът разглежда делото като
инстанция по правото,но не и по фактите.
В искането си защитникът на осъденото лице по настоящото дело релевира неправилно
приложение на материалния закон и процесуални нарушения,довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия- касационни основания по смисъла на чл.422,ал.1,т.5 във
вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
САС не констатира нарушение на материалния закон в поддържания от защитата
смисъл.Видно е от материалите по делото,че М. се е признал за виновен по обвинението за
извършено от него престъпление по чл.343б,ал.3 от НК и признанието му е подкрепено от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на св.Д. Г.,М. Н.,К. Ц.,Т.
М. и С. Б.,протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози,разпечатка от теста и касета,протокол за сервизна проверка на техническото
средство,талон за изследване и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,което
изследване не е проведено поради писмения отказ на М. да даде проби за изследване,който
отказ е документиран освен в протокола и в книгата за регистрация на лицата за медицински
преглед по реда на Наредба №1/2017 год. на МЗ,МВР и МП,Наредба № Н-5/2012 год. на МО
и с постановление по реда на НПК,водена в Клиника „Спешна токсикология“ във ВМА.
С оглед на горното съдът е изпълнил задължението си по чл.382,ал.7 от НПК и като е
констатирал,че споразумението не противоречи на закона,го е одобрил.Материалния закон е
приложен правилно,тъй като извършеното от М. е съставомерно по чл.343б,ал.3 от НК ,по
силата на която разпоредба се наказва водач на МПС,който управлява след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.Употребата на последните в конкретния случай е
установена по надлежния ред-с Drug Test 5000 и съобразно изискванията на чл.3,ал.1 и
чл.6,ал.10 от Наредба №1/2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
3
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.При извършената
проверка на място, с тест, е установена употребата на наркотични вещества от страна на М.
и същият след това е отказал да даде проби за изследване,поради което и правилно са
приложени посочените по-горе разпоредби и е прието,че употребата на наркотични
вещества е установена по надлежния ред.
Неудачно е позоваването от страна на защитата на чл.174,ал.3 от ЗДвП,според която
извършеното от М. представлява административно нарушение,а не престъпление.В отговор
на това е необхоД. да се изтъкне,че законодателят криминализира управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози ,а правната уредба в ЗДвП и НК е
уеднаквена,като в чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП се забранява на водачите да управляват МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.За разлика от случаите на употреба на
алкохол,при които от съществено значение за съставомерността на деянието е установяване
на степента на повлияване на организма на водача,определена в промили,то при употребата
на наркотични вещества и техни аналози е ирелевантно обстоятелството дали и в каква
степен деецът е бил обективно повлиян от употребата на наркотично вещество,като за
изпълнение на признаците от състава на престъплението е достатъчно да бъде установена
употребата им,а в конкретния случай тя е установена от направения тест,показанието на
което техническо средство е меродавно предвид последващия отказ на М. да предостави
биологични проби за изследване.
Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е за
това,че производството пред СРС е приключило незаконосъобразно с постигане на
споразумение за прекратяването на наказателното производство,което противоречи на
закона.В тази насока са развити аргументи за това,че по делото не са взети мерки за
разкриване на обективната истина,а подсъдимият е подписал споразумението,след като се е
поддал на настояването на майка му и защитникът му да го подпише.
САС не счита,че в случая са нарушени процесуални разпоредби,тъй като не е имало
пречка производството да се развие по реда на гл.29 от НПК.Сключеното споразумение не
противоречи на закона и на морала.Същото е подписано доброволно от подсъдимия с ясното
съзнание,че последното има значението на влязла в сила присъда,изразил е съгласието си с
това и се е отказал от разглеждане на делото по общия ред.Няма данни по делото
споразумението да е било подписано не по волята на осъдения,а под въздействието на други
външни фактори или оказано му давление,които да внесат съмнение,че то е направено
доброволно и изразява неговата действителна воля.Следва да се отбележи,че същностна
характеристика на производството по гл.29 от НПК е ,че последното протича по
диференциран ред,като подсъдимият доброволно се отказва от разглеждане на делото по
общия ред,т.е. от провеждане на състезателно производство за събиране и проверка на
доказателствата,съзнателно се лишава от процесуалната възможност да релевира
обстоятелства,оспорващи фактическото обвинение и да навежда доводи от правна страна.В
този смисъл доводите за съществени процесуални нарушения са неоснователни доколкото
осъденият сам и доброволно се е отказал от разглеждане на делото по общия ред.
4
По изложените съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Т. М. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 4112/24 год. по описа на СРС,НО,6- ти състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5