№ 9590
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110124600 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „Т,Б, срещу С. Й. П..
В исковата молба се твърди, че С. Й. П. е била клиент на „Т, Б, ет. 3, ап.
29 в качеството й на общински наемател на имота и е потребявала топлинна
енергия за абонатен № 172641, инсталация № *********, като не е заплатила
начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2074,90 лева – главница, представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2020 г. до
04.2022 г.; сумата от 366,48 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; сумата от 30,41 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022 г. и лихва в размер на 6,84 лева за периода от 15.11.2020 г. до
16.10.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
01.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60342/2023 г. по описа на
СРС, 78-ми състав.
Ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че не е приемала общите условия на ищеца и не е уведомявана за
дълговете. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.
Твърди, че не е доказана изправността на уредите, с които се измерва
доставената топлинна енергия. Счита, че общите условия на ищеца са
нищожни, тъй като липсват параметри на доставената услуга. Моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3.Доказателствена тежест По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1.
наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната
енергия на ответницата и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната
сума. Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот
е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответницата за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответницата следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответницата за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период. Ответницата следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т,Д на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представената по делото Заповед № ЖН-04-48 от 03.06.20214 г. се
установява, че кметът на СО-район „Люлин“ на основание чл. 19, ал. 1 от
2
Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Столична община е настанил С. Й. П. и членовете
на семейството и в общинско жилище, находящо се на адрес гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 616, вх. Б, ет. 3, ап. 29. Представено е заявление/декларация от
страна на ответницата, подадено на 30.06.2014 г., с която е поискала да й бъде
открита партида за процесния имот. Като доказателство по делото е
представен Договор за наем от 31.07.2014 г., с който наемодателят Столична
община е предоставил за ползване на наемателя общинско жилище, находящо
се на адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 616, вх. Б, ет. 3, ап. 29 като сключеният
между страните договор е бил безсрочен. В качеството на наемател на
процесния имот ответницата се явява страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Неоснователни са
доводите, че тя не е облигационно отношение с ищеца, доколкото общите му
условия не я обвързват. На първо място съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и
без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е
възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. На следващо място ответницата
сама е подала заявление за откриване на партида, като е декларирала
желанието сключване на договор за ищеца. Неоснователни са доводите на
ответницата за нищожност на общите условия и противоречието им със ЗЗП.
Ответницата е оспорила, че ищецът е доставил твърдяното в исковата
молба количество топлинна енергия. Доколкото купувачът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които
се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 2163,91 лв. С оглед принципа на
диспозитивното начало претенцията е основателна до размера на
претендираната сума – 2074,90 лв.
Ответницата е оспорила годността на измервателните уреди на ищеца.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза в ищцовото
дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера
с електронен блок тип Multicall 66 C в абонатната станция /АС/ съгласно 8
Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен
контрол и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две
години. Посочено е, че проверката е извършена от „А,Д. Ответницата е
направила възражение, че дружеството „А,Д е било с отнет лиценз, поради
което ищецът не е доказал годността на измервателните уреди. На първо
3
място ищецът е доказал своите твърдения за годността на уредите с приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, а доколкото ответницата твърди, че
дружеството „А,Д е било с отнет лиценз, тя носи тежестта да го докаже.
Въпреки това не са ангажирани доказателства по делото относно тези нейни
твърдения. В писмените бележки ответницата е цитирала решение на бургаски
административен съд, с което е била отхвърлена жалба на „А,Д против
заповед за на председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с която бил отнет лицензът на жалбоподателя за
оправомощаването му за проверка на водомери за студена и топла вода и
топломери. Въпреки това не се установява дали решението е влязло в сила, а
освен това, доколкото същото е поставено след процесния период, то не следва
да указва влияние за извършените проверки. На последно място следва да се
отбележи, че в действащите към съответните периоди наредби за
топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на
показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
/възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната
сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за
преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са
ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР
в установения за това срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял
топлинна енергия на адреса на стойността по изравнителните сметки.
С оглед на това съдът счита, че искът за цената на доставената от
дружество топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло за сумата в размер
на 2074,90 лв.
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за
погасяването на задължението по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали
през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения,
давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно
чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се
съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с
подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение 01.11.2023 г.,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 01.11.2020 г. Доколкото изискуемостта на задълженията настъпва 45
4
дни след изтичане на периода, за който се отнасят, то задълженията от
01.06.2020 г. до 31.08.2020 г. са погасени по давност, доколкото изискуемостта
на задълженията за месец август е настъпила на 16.10.2020 г., тоест пред а
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 01.11.2020 г. Видно от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза задълженият за тези периода от юни 2020 г. до август 2020 г. са в
размер на 333,45 лв. С оглед на това оставащата дължима главница е в размер
на 1741,45 лв., до която сума следва да бъде уважен предявения иск.
По отношение на претенцията за извършена услуга дялово
разпределение от съдебнотехническата експертиза се установява, че услугата
е извършвана в процесния период – от „Т,“ ЕООД. Претенцията е за период
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., като от експертизата се установява, че цената на
услугата е 30,40 лв. По отношение на възражението за давност по отношение
на главницата за дялово разпределение същото отново е частично
основателно. Предвид липсата на уговорен срок за изпълнение на
задължението за плащане на цената за дялово разпределение давността
започва да тече считано от възникване на задължението - арг. от чл. 114, ал. 2
ЗЗД. Това означава, че давността за вземането за дялово разпределение за
м.09.2020 г. е започнало да тече на 01.10.2020 г. и същата е изтекла на
01.10.2023 г., поради което задължението за дялово разпределение за месец
септември е погасено. С оглед на това оставащата дължима главница за дялово
разпределение в размер на 28,88 лв. дължима за периода от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите. Доколкото главните искове са
частично основателни, то акцесорните задължения по отношение на
отхвърлените главни претенции също са неоснователни. По отношение
режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през
процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, 3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл.
33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е. преди
31 юли на съответната година. Ищецът претендира мораторна лихва от
15.09.2021 г., а доколкото фактурата за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е
била издадена на 31.07.2021 г., то ответницата е била изпаднала в забава от
тази дата. Въпреки това поради частичната основателност на главния иск,
частично основателен е и акцесорния иск за мораторна лихва като по реда на
чл. 162 ГПК съдът изчислява дължимата мораторна лихва в размер на 307,71
лв., дължима за периода 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
5
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но
такива са сторени единствено от ищеца. Ищецът е заплатил 99,57 лв. разноски
в заповедното производство, от които 49,57 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. В исковете е заплатил държавна такса в
размер на 49,60 лв., депозит за особен представител в размер на 250 лв.,
депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 350 лв., както и следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С
оглед уважената част от иска за заповедното производство на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 83,48 лв., а за исковото 628,39 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски. Така
мотивиран, съдът
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че С. Й. П., ЕГН 6,Д, следните суми: сумата от 1741,45 лв.–
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. за недвижим имот с адрес:
гр. София, гр. София 13,9; сумата от 307,71 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; сумата от 28,88 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 01.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
60342/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена
на топлинна енергия за разликата над сумата от 1741,45 лв. до пълния
предявен размер от 2074,90 лв. и за периода 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., иска
за мораторна лихва над сумата от 307,71 лв. до пълния предявен размер от
366,48 лв., иска за главница за дялово разпределение над сумата от 28,88 лв.
до пълния предявен размер от 30,41 лв. и за периода 01.09.2020 г. до
30.09.2020 г., както и иска обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение в размер на 6,84 лева за периода от 15.11.2020
г. до 16.10.2023 г.
ОСЪЖДА С. Й. П., ЕГН ,4, да заплати на „Т, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски в заповедното производство 83,48 лв. и в исковото
производство 628,39 лв.
Решението е постановено при участието на „Т,” ЕООД като трето лице
6
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7