РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110200616 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ****** срещу наказателно
постановление № ДАИ-0000440 от 17.09.2024 г., издадено от Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр.
София, с което за нарушение на чл.153б, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), вр. чл.4д, ал.1, пред.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели
на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания (НАРЕДБАТА), на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 лева, на основание чл.178в, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Излагат се подробни доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на производството.
1
Твърди се и липса на извършено нарушение от дружеството. Претендират се
разноски.
В откритото съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно
уведомено, не се явява представител.
Процесуалният представител на АНО счита жалбата за неоснователна и
иска издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин, а мястото на
извършването му било по седалището на дружеството. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в законоустановения
срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред Районен съд - София.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Дружеството „*******“ ООД имало издадено Удостоверение за
регистрация № 0060 от 10.10.2012 г. за организиране и провеждане на първо и
второ психологическо изследване по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП, издадено
на основание чл.153в, ал.4 от ЗДвП. На 31.10.2022 г. дружеството било
преобразувано на ******“ ЕООД, но въпреки това и след тази дата то
продължило да организира и провежда психологически изследвания на база
издаденото на „*******“ ООД Удостоверение за регистрация № 0060 от
10.10.2012 г.
При извършена проверка по документи от служители на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, сред които и
свидетелката М. И., било установено, че на 22.04.2024 г. в гр. София,
дружеството-жалбоподател ******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Красно село, бл. 209, вх. Б, ет. 1, ап. 92, е
организирало провеждането на първо психологическо изследване по реда на
НАРЕДБАТА по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП на лицето ****, ЕГН
********** в психологическа лаборатория № 142 в гр. ***, ул. „*****“ № 16,
без издадено удостоверение за регистрация по чл.153в, ал.4 от ЗДвП на името
на ******“ ЕООД и без същата да е регистрирана по реда на чл.153в от ЗДвП,
2
ползвайки правата на „*******“ ООД.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 320631 от
02.07.2024 г. за нарушение на чл.153б, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.4д, ал.1 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил
предявен на представляващ нарушителя, който го подписал с отбелязване, че
ще възрази.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично
доказана и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № ДАИ-0000440 от 17.09.2024 г., с което за нарушение на
чл.153б, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.4д, ал.1,
пред.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.178в, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелката М. И. и приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелката лично е извършила проверката и пресъздава
обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприела. Обстойно разказа
за извършената проверка и резултатите от нея, като показанията й са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства и съответстват напълно на описаното в съставените
АУАН и НП. Приложените по делото писмени доказателства също
потвърждават думите на свидетелката относно извършеното психологическо
изследване на лицето ****, ЕГН ********** в психологическа лаборатория №
3
142 в гр. ***, ул. „*****“ № 16 на 22.04.2024 г. и липсата на валидно
удостоверение за тази дейност.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично доказана
описаната по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на представляващ дружеството-жалбоподател. НП е издадено от
компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е
описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са
нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
нарушителя.
Съгласно чл.153б, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Психологическите изследвания по
чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 се организират и провеждат: първото и второто
психологическо изследване - от регистрирани при условията и по реда на този
закон и притежаващи удостоверение за регистрация: болници за активно
лечение и от групови практики за медицинска помощ, в които работи поне
един психолог; медицински центрове и диагностично-консултативни
центрове, в които работи поне един психолог; центрове за психично здраве, в
които работи поне един психолог“. Разпоредбата на чл.4д, ал.1, пред.1 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. гласи, че: „Удостоверението за регистрация е
4
поименно и правата по него не могат да бъдат прехвърляни на трети лица“. По
делото категорично се доказа от обективна страна, че дружеството „*******“
ООД е имало издадено Удостоверение за регистрация № 0060 от 10.10.2012 г.
за организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по
чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП, издадено на основание чл.153в, ал.4 от ЗДвП.
На 31.10.2022 г. обаче, дружеството е било преобразувано на „***“ ЕООД, но
въпреки това на 22.04.2024 г. е организирало провеждането на първо
психологическо изследване по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от
ЗДвП на лицето ****, ЕГН ********** в психологическа лаборатория № 142 в
гр. ***, ул. „*****“ № 16, без издадено удостоверение за регистрация по
чл.153в, ал.4 от ЗДвП на името на ******“ ЕООД и без същата да е
регистрирана по реда на чл.153в от ЗДвП, ползвайки правата на „*******“
ООД. С оглед на това от обективна страна е налице нарушение на цитираните
по-горе законови разпоредби.
Относно мястото на извършване на деянието, то действително това е
град София, както е посочено в издаденото НП, понеже там е седалището и
управлението на дружеството-жалбоподател ******“ ЕООД, а самото деяние
се изразява в организиране провеждането на първо психологическо изследване
по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП на лицето ****.
Следователно тук няма значение къде фактически е било проведено
психологическото изследване (това е станало в град ***), а къде е било
организирано провеждането. Тази организация се извършва от дружеството
******“ ЕООД по неговото седалище и място на управление, които са в град
София.
Съгласно чл.264, ал.1 от Търговския закон ТЗ): „Търговско дружество
(преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на
правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид
(новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник
на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация“.
Настоящият случай е такъв, като на 31.10.2022 г. дружеството „*******“ ООД
се е преобразувало в ******“ ЕООД и новоучреденото дружество става
правоприемник на преобразуващото се дружество. В разпоредбата на чл.264з,
ал.5 от ТЗ обаче е посочено, че: „Разрешения, лицензии или концесии,
притежавани от преобразуващото се дружество, преминават върху
новоучреденото дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не
5
предвиждат друго“. Издаденото на „*******“ ООД Удостоверение за
регистрация № 0060 от 10.10.2012 г. за организиране и провеждане на първо и
второ психологическо изследване по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП е трябвало
да премине върху новоучреденото дружество ******“ ЕООД след
преобразуването, понеже последното е правоприемник на прекратеното
дружество, но в случая това не е станало заради разпоредбата на чл.264з, ал.5
от ТЗ, понеже законът (ЗДвП) предвижда друго. Съгласно чл.153б, ал.1, т.1 от
ЗДвП само групови практики за медицинска помощ, в които работи поне един
психолог, могат да организират и провеждат първо и второ психологическо
изследване по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП, а след преобразуването
груповата практика за медицинска помощ е станала индивидуална такава,
поради което и по силата на закона няма право да организира и провежда
психологически изследвания по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП. Предвид на
това и заради ограничението на закона, то няма как удостоверението за
регистрация по чл.153в, ал.4 от ЗДвП да премине върху новоучреденото
дружество. В случай, че новоучреденото дружество отново беше групова
практика за медицинска помощ, то нямаше да има никакъв проблем и можеше
да продължи да използва издаденото удостоверение на прекратеното
дружество, но след като новоучреденото дружество вече е индивидуална
практика за медицинска помощ, то няма как да извършва психологически
изследвания по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП на база това удостоверение.
След преобразуването и ако новоучреденото дружество беше поискало да му
бъде издадено удостоверение за организиране и провеждане на първо и второ
психологическо изследване по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП, то издаване на
такова щеше да му бъде отказано, поради ограниченията на чл.153б, ал.1, т.1
от ЗДвП. Най-вероятно служителите на дружеството са знаели, че няма как да
им бъде издадено ново удостоверение, след като вече се касае за
индивидуална практика за медицинска помощ и затова са продължили да
извършват психологически изследвания на база на старото удостоверение,
което обаче е незаконно. По същия начин, примерно, ако едно дружество иска
да осъществява банкова дейност, то задължително трябва да е акционерно
дружество и ако в един момент това акционерно дружество, което има
разрешение за банкова дейност бъде преобразувано примерно в дружество с
ограничена отговорност, то от този момент нататък, макар да е
правоприемник на акционерното дружество, новоучреденото дружество няма
6
да има право да извършва банкова дейност, понеже в закона е предвидено, че
такава може да осъществяват само акционерни дружества. Освен това и в
чл.4д, ал.1, пред.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. е посочено, че
удостоверението за регистрация е поименно, а в случая името на дружеството
е било променено след преобразуването.
Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо
лице, което носи безвиновна, обективна отговорност, то не е необходимо
обсъждането на субективната страна на нарушението, към която освен
наличието на вина, спадат също така мотивите и причините за неговото
извършване. Те в случая са ирелевантни, понеже е достатъчно да е налице
нарушение само от обективна страна, каквото има.
Дружеството-жалбоподател правилно е санкционирано на основание
чл.178в, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда глоба или имуществена санкция в
размер на 3000 лева за физическо или юридическо лице, което организира и
провежда психологически изследвания по реда на наредбата по чл.152, ал.1,
т.2 и ал.2 без издадено удостоверение за регистрация за организиране и
провеждане на психологически изследвания. Наложената имуществена
санкция е във фиксиран размер от 3000 лева, поради което съдът не може да я
изменя.
Съдът счита, че нарушението не представлява маловажен случай. С
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено
разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да
се определи един случай като „маловажен“ се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на
настоящия казус обаче, предвид значимостта на регулираните обществени
отношения, съдът счита, че извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на нарушения от този вид, тоест то се явява типично, обичайно. Следва да се
посочи, че дружеството е било преобразувано още през месец октомври 2022
7
г., а нарушението е било извършено на 22.04.2024 г., тоест поне година и
половина след преобразуването то е продължило да извършва такива
психологически изследвания без надлежно удостоверение за регистрация,
което завишава степента на обществена опасност на извършеното. С оглед на
това, настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един единствен свидетел.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ДАИ-0000440 от
17.09.2024 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр. София, с което за нарушение на чл.153б,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.4д, ал.1, пред.1 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
8
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
на „***“ ЕООД, ЕИК ****** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание
чл.178в, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК ****** да
заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9