Разпореждане по дело №484/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 83/12.06.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 91/2014 г., М.т районен съд е признал подсъдимата Н. И. М. за невиновна в това, че през периода 20.04.2005 г. - 28.02.2014 г. в с. А., общ. М., обл. К., след като е била осъдена с решение № 226/20.09.2005 г. по Г. д. № 140/2005 г. по описа на М. районен съд, влязло в сила на 08.11.2005 г., да издържа свои низходящи – дъщеря Н.Н.М., на 13-годишна възраст, и син С.Н.М., на 9-годишна възраст, чрез баща им Н.М., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, или общо 107 месечни вноски в размер на 11 034,00 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК.

Въззивното производство е образувано по протест на Р. П. - М., с който така постановената присъда се атакува като неправилнÓ, с твърдения, че същата не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимата Н. М. да бъде призната за виновна и да бъде осъдена за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като й бъде наложено наказание съобразно повдигнатите й обвинения. В съдебно заседание прокурорът от О. П. - К. поддържа протеста така, както е предявен. Развива съображения, че е безспорно установено по делото съзнателното неизпълнение от страна на подсъдимата на задължението за заплащане на издръжка за двете й деца по влязлото в сила решение, тъй като същата е била известена за постановяването на въпросното решение. Представителят на държавното обвинение счита, че за съставомерността на деянието от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус на осъденото да заплаща издръжка лице, получаваните от него възнаграждения, здравословното му състояние, евентуалното му затруднено положение или обстоятелството, че има и други деца, освен тези, на които е осъден да заплаща издръжка. Освен това, в пледоарията си прокурорът набляга и на обстоятелството, че в деветгодишния период от време, в който подсъдимата не е заплащала дължимата от нея издръжка, същата е имала възможност да поиска от съда намаляването й.

Подсъдимата Н. И. М. не подава възражение срещу депозирания протест. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Окръжният съд, след като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Протестът е подаден в срок, с оглед на което е допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимата М. обвинение, събрал е необходимите и относими доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка пред настоящата инстанция.

Подсъдимата Н. И. М. е родена на * г. в Г. Ч., с постоянен адрес в с. Я., общ. А., обл. К., българска гражданка, със средно образование, безработна, разведена, неосъждана, ЕГН *.

От фактическа страна се по делото се установява, че с решение № 226/20.09.2005 г., постановено по Г. д. № 140/2005 г. по описа на М. районен съд, бракът между подсъдимата Н. М. и свидетеля Н.М. е прекратен, като упражняването на родителските права на родените от брака деца Н.Н.М., с ЕГН *, и С.Н.М., с ЕГН *, са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с децата. Със същото решение подсъдимата Н. М. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 40,00 лв. за детето Н., и 35,00 лв. за детето С., считано от 20.04.2005 г., като решението е влязло в сила на 08.11.2005 г. Въз основа на така постановеното съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 14.11.2005 г., във връзка с който е образувано изп. д. № 354/2005 г. по описа на Съдебно изпълнителната служба при М. районен съд /СИС при МРС/. На 12.04.2006 г. съдебният изпълнител, след като констатирал, че длъжника по изпълнителното дело - подсъдимата М., няма сключен трудов договор, както и няма декларирано движимо и/или недвижимо имущество, е съставил констативен протокол по реда на чл. 2, ал. 2 от тогава действащата Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Протоколът е изпратен на Община К., след което присъдената издръжка за двете деца е изплащана по реда на посочената Наредба чрез Община М., считано от 20.04.2005 г.

С Решение № 22/05.03.2008 г., постановено по Г. д. № 5/2008 г. по описа на М. районен съд, е изменен размерът на присъдената издръжка от 40,00 лв. на 65,00 лв. за детето Н., и от 35,00 лв. на 60,00 лв. за детето С., считано от 28.12.2007 г., като решението е влязло в сила на 20.05.2008 г. Въз основа на така постановеното съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 09.07.2008 г. Изплащането от страна на Държавата чрез Община М. на така присъдената издръжка /ведно с увеличението/ е продължило през целия процесен период от време – от 20.04.2005 г. до 28.02.2014 г., като подсъдимата е заплатила по изпълнителното дело суми в общ размер на 740,13 лв. чрез наложен запор до трето задължено лице /с платежни нареждания от 10.10.2011 г., 11.01.2011 г., 09.01.2012 г., 09.02.2011 г., 09.03.2011 г., 07.08.2012 г. и 09.12.2012 г./, използвани за дължими държавни такси и разноски по ТДТССРГПК.

С решение № 150/20.12.2012 г., постановено по Г. д. № 191/2012 г. по описа на М. районен съд, подсъдимата М. е лишена от родителски права спрямо децата Н.Н.М., с ЕГН *, и С.Н.М., с ЕГН *, като й е определен режим на лични отношения със същите.

Общият размер на заплатените чрез община М. вместо подсъдимата М. суми за издръжка за горепосочения период възлизат на 11 405,00 лв., видно от писмо с изх. № 1100-293/29.05.2014 г., от Кмета на Община М., адресирано до М. районен съд.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимата, които съдът кредитира изцяло като вътрешно непротиворечиви, достоверни и подкрепени от останалите доказателствени материали, събрани в хода на производството, и в които същата по същество прави признание, че не е заплащала дължимата издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца; от кореспондиращите им показания на свидетеля Н.М., на които съдът също дава вяра изцяло като логични, последователни, безпротиворечиви и намиращи подкрепа в другите събрани по делото доказателствени материали; както и от останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, аналогична и на приетата от районния съд, последният е намерил деянието на подсъдимата М. за несъставомерно от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е признал за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд е намерил, че за съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът да не е изпълнил влязло в сила решение за плащане на издръжка в размер на две или повече вноски, но също така е необходимо от субективна страна това неизпълнение да е съзнателно, като за наличието на тази съзнателност у дееца е необходимо доказването на обективна възможност за изпълнение на задължението и липсата на пречки, препятстващи заплащането на издръжката. Съдът е приел, че за да бъде приложена процедурата по чл. 92 от СК /отм./ и чл. 152, ал. 1 от сега действащия СК – за изплащане от Държавата за сметка на неизправния длъжник на присъдена издръжка на непълнолетни деца – български граждани, следва по изпълнителното дело да се установи, че неизправния длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, т.е. че тази процедура се прилага при налична и пълна невъзможност да се изпълнява задължението по присъдената издръжка от страна на длъжника. Основавайки се на обстоятелството, че по образуваното изп. д. № 354/2005 г. по описа на СИС при МРС с констативен протокол от 12.04.2006 г. е установено от съдебния изпълнител, че подсъдимата М. не работи и няма декларирано движимо и недвижимо имущество, което е дало основание присъдената издръжка да бъде изплащана от Държавата чрез Община М., и това изплащане продължава и до настоящия момент, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че за подсъдимата Н. М. е налице налична и пълна невъзможност да заплаща присъдената издръжка, а това обстоятелство, от своя страна, изключва съзнателното неизпълнение на задължението за плащане на издръжка.

Настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд за несъставомерност на осъщественото от подсъдимата Н. М. деяние по предявеното й обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК от субективна страна. ДеÚствително, от събраните по делото доказателства от обективна страна се установява по несъмнен начин осъществяване от подсъдимата М. на деяние, съставомерно по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като същата е била осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи –ненавършилите пълнолетие деца на подсъдимата Н. и С., и не е изпълнила задължението си да заплаща издръжката на посочените лица в размер на повече от две месечни вноски, и по-конкретно, 107 броя месечни вноски за периода 20.04.2005 г. - 28.02.2014 г. От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи, с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост, изводът за осъществяване от подсъдимата на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като за това е необходимо неизпълнението да бъде съзнателно. Именно с употребения в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК израз „съзнателно” законодателят е отграничил това престъпление от обикновените случаи на извършване на умишлено престъпление, като същото предполага не само съзнаването от дееца, че е осъден да издържа свои низходящи и че не изпълнява задължението си в размер на две или повече вноски, но и наличието на обективна възможност за заплащане на дължимата издръжка, т.е. наличие на доходи, движимо и/или недвижимо имущество, от което да реализира доходи, с които да изпълнява задължението си. В настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд, от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че по отношение на подсъдимата М. е налице обективна невъзможност да заплаща присъдената издръжка на непълнолетните й деца. Впрочем, именно липсата на доходи, движимо и/или недвижимо имущество у подсъдимата, т.е. обективната й невъзможност да заплаща издръжка на низходящите си, е причината същата да бъде изплащана през целия инкриминиран период от Държавата чрез Община М.. А именно установената обективна невъзможност подсъдимата да заплаща издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца предпоставя липсата на съзнателно неизпълнение на това задължение. По тези съображения и деянието по повдигнатото на подсъдимата обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК се явява несъставомерно от субективна страна, което от своя страна налага признаването й на основание чл. 304 от НПК за невиновна и нейното оправдаване, до какъвто обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че протестът е неоснователен, а обжалваната присъда – обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 83/12.06.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 91/2014 г. по описа на М. районен съд.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.