№ 277
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500266 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
На второ повикване в 10:27 ч.:
Страните не се явяват, редовно призовани.
На именното повикване в 10:30 ч.:
Не се явяват страните.
Постъпили са молби от страните без третото лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД, с които молят да се даде ход на делото.
Жалбоподателя представя и списък на разноски по чл. 80 от ГПК, както
и договор за правна защита и съдействие.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №1136 от 16.12.2021г.
постановено по гр.д.№20215220101222 по описа на съда за 2021г. е признато
за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на В. Г. Д. с ЕГН
**********от град ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Топлофикация-
София“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град ***,
1
представлявано от изпълнителния директор *** за следните суми, за които е
издадена Заповед №1414/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.401 от ГПК по ч.гр.д№2971/2020г. по описа на РС-Пазарджик, а именно:
главница в размер на 602.82лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода месец юли 2016г до месец април 2019г, лихва за
забава върху тази главница в размер на 97.25лв. за периода 15.09.2017г. до
02.09.2020г., главница в размер на 44.55лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода месец август 2017г. до месец април 2019г. и лихва
за забава върху тази главница в размер на 9.29лв. за периода 01.10.2017г до
02.09.2020г, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на заявлението-11.09.2020г. до окончателното изплащане
на сумите. Със същото решение е осъден В. Г. Д. с ЕГН ********** от град
*** да заплати на „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление град ***, представлявано от изпълнителния директор ***
сумата от 75лв. разноски за заповедното производство и сумата от 980лв.
разноски за исковото производство.Посочено е в решението, че е постановено
при участие на трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София“ЕАД , ЕИК ***, а именно - „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК *********.
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№1231 от 20.01.2022г.
подадена в срока по чл.258 от ГПК от ответника по иска В. Г. Д. чрез
пълномощника си адв. К.И. Б.. На първо място се поддържа, че неправило
съдът се произнесъл за цялото вземане в хипотеза, че част от сумите са били
изрично признати от ответника в подаденото от него възражение, при което
ищецът няма правен интерес от иск тъй като сумите не са спорни, но съдът
приемайки иска за допустим, допуснал съществено процесуално нарушение.
Ищецът предявил претенция каквато не притежава, защото неин носител е
трето лице, неучастващо в делото,и е осъществил недопустима по смисъла на
чл.26 ал.2 от ГПК суброгация.На следващо място се твърди, че поради липса
на предвидена в ОУ на Топлофикация София уговорка за лихва върху
дяловото разпределение, същата ставала изискуема след покана, а такава
нямало изпращана на длъжника поради което не се дължала лихва върху
дяловото разпределение.Признава се факта на инициирано от ищеца и
приключило заповедно производство по чл.410 от ГПК. Акцентира на факта
на подадено от длъжника на 08.02.2021г. възражение по чл.414 от ГПК, в
което е оспорена сумата от 180лв за главница за топлинна енергия за периода
2
м.юли 2016г.м. май2017г., сумата от 29лв лихва върху главницата за
топлинна енергия, сумата от 9.29.лв лихва върху главницата за дялово
разпределение от 01.10.2017г.-02.09.2020г. и изрично признал дължимостта
на останалата претендирана сума от 535.62лв.Твърди, че длъжникът бил
уведомен от заповедния съд за предявен от заявителя установителен иск за
цялата претендирана сума по заповедта.Твърди се още, че за ищеца не
съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск при липса на
възражение от длъжника и призната сума в общ размер на 535.62лв и
съответно в тази си част издадената заповед за изпълнение е влязла в законна
сила. Затова за посочената сума претенцията следвало да се остави без
уважение и делото се прекрати поради недопустимостта й и липса на интерес.
Поддържа още, че претенцията на ищеца за сумата от 535.62лв е безспорна и
не е оспорена от длъжника в заповедното производство и предвид връзката на
обусловеност между заповедното производство и производството по чл.422
от ГПК, то оспорването на заповедта представлява процесуална
предпоставка за допустимостта на установителния иск, а поради
неоспорването изцяло или частично на заповедта в неоспорената част искът
по чл.422 от ГПК се явява недопустим и исковата претенция за него следва
да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. Цитира се т.10
в и т.11.в от ТР №4/2013г. относно моментът на отпадане на интереса от
предявяване на иска за съществуване на вземането.Заключава, се исковият
съд е допуснал процесуално нарушение и е постановил недопустимо
решение, които следва да се отмени.Твърди, че издаването на изравнителна
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а
следователно и момента от който започва да тече погасителната давност за
тях. Коментира, че плащанията в полза на Топлофикация представляват
периодични плащания по смисъла на чл.111 буква“в“ от ЗЗД и че вземанията
на Топлофикация София към потребителите за заплащане на цената на
ползваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3г.
давностен срок,който в случая започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо-чл.114 ал.1 от ЗЗД и че издаването на
общи фактури не променя падежа на общото задължение и то не се дължи от
датата на издаване на общата фактура, а от изтичане на 30дневен срок от
публикуването й, съгласно чл.33 ал.2 от ОУ..Коментира, че съгласно ОУ от
2014г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен
3
период, след отчитане на средствата за дяловото разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, тоест при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя
респективно изваждане на сумите за връщане на потребителя. Навежда
извода, че падежът на месечните задължения за стойност потребена
топлинна енергия остава същия, посочен в нормата на чл.33 ал.1 от ОУ-в
тридесет дневен срок от датата на публикуването им,като въз основа на
общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено
би могло да възникне ново вземане на ищеца само за сумата надхвърляща
общия сбор на фактурираните през целия период задължения при резултат за
доплащане на потребителя или ново вземане за потребителя за сумата за
връщане при фактурирано количество надхвърлящо реално потребеното и
след отчет на уредите за дялово разпределение. В този смисъл се оспорва
като неоснователно твърдението на съда за задължението в общата фактура
да става изискуемо в цялост след издаването на общата фактура.По
отношение на претенцията за лихва върху дялово разпределение се поддържа
довод за недопустимост.Цитира се чл.140 от ЗЕ за правомощия на лицето
регистрирано да извършва дяловото разпределение, начина му на избиране,
сключването на договор.Коментира се въпроса за фирмата за дялово
разпределение, при липса на твърдение от ищеца, че вземането му
принадлежи,и от които следвало, че ищецът е предявил чуждо вземане
водещо до недопустимост на исковата молба.Твърди се, че договорите
произвеждат действие само между сключилите ги лица, поради което и дори
в общи условия на договора доставката на топлинна енергия между страните
да е уговорено,че възнаграждението за услугата дялово разпределение се
плаща от длъжника на ищеца то тази клауза не може да обвърже трети
неучастващи страни по договора и да може валидно да прехвърли на ищеца
вземането на фирма за дялово разпределение на възнаграждение за така
извършеното дялово разпределение. На следващо място в ОУ на ищцовото
дружество няма уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за
услугата дялово разпределение и че след като тези суми нямат уговорен
падеж, то лихви се начисляват след покана от кредитора към длъжник
съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД и че в случая доказателства за отправена покана от
кредитора към длъжника няма.Твърди се, че искът за лихва за забава за
плащане на претенциите за дялово разпределение е неоснователен защото
4
ответникът не е в забава в нито една от хипотезите на чл.84 от ЗЗД -по
вземане от договорен източник на установен падеж на задължението и не се
доказва същите да са били поканени да пратят преди образуване на
съдебното производство.Моли да се отмени решението и с отхвърлят
предявените срещу жалбоподателя искове.Претендира присъждане на
разноските за двете инстанции.
Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните по
спора страни.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
01.07.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5