Решение по дело №8221/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3457
Дата: 18 юли 2023 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110208221
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3457
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110208221 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР с № Серия К №
7171524/25.02.2023г., с което за административно нарушение по състава на
чл.21, ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. В. К.,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание парична „глоба“ в
размер на 100.00 лева.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесния ЕФ се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалвания ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални
нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адвокат, който поддържа въззивната жалба. Мотивират се допълнителни
съображения. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се представлява от
процесуален представител, който да вземе становище по жалбата.
Претендират се разноски във връзка с депозирана писмена защита.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок
1
(виж становище на л.10 СП – 4-ти абзац) на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН
вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на обжалване в административно-наказателното производство
пред СРС, НО, 9-ти състав е издадения Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с №
Серия К № 7171524/25.02.2023г., с което за административно нарушение по
състава на чл.21, ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на
Р. В. К., ЕГН: ********** е наложено административно наказание парична
„глоба“ в размер на 100.00 лева.
В издадения Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с № Серия К №
7171524/25.02.2023г. е отразено, че на 25.02.2023г. в 10:46 часа в гр.София,
по бул. „Тодор Александров“ срещу номер 64 в посока от улица „Вардар“ към
„бул. „Константин В.“ при ограничение на скоростта от 50.00 км/ч за
населено място, с АТСС MD1192, след приспадане на 3% толеранс е измерена
скорост на движение на л.а. „В. ХЦ 90“ с рег. № *********** от 67.00 км/ч
при превишена стойността на скоростта от 17.00 км/ч.
Установява се, че за същите факти за същото нарушение и за същия
нарушител Р. В. К. е издаден друг Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с №
Серия К № 7171517/25.02.2023г., с което за административно нарушение по
състава на чл.21, ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на
Р. В. К., ЕГН: ********** е наложено административно наказание парична
„глоба“ в размер на 100.00 лева. И в този Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с
№ Серия К № 7171517/25.02.2023г. е отразено, че на 25.02.2023г. в 10:46
часа в гр.София, по бул. „Тодор Александров“ срещу номер 64 в посока от
улица „Вардар“ към „бул. „Константин В.“ при ограничение на скоростта от
50.00 км/ч за населено място, с АТСС MD1192, след приспадане на 3%
толеранс е измерена скорост на движение на л.а. „В. ХЦ 90“ с рег. №
*********** от 67.00 км/ч при превишена стойността на скоростта от 17.00
км/ч.
Административно-наказващият орган е връчил на жалбоподателя Р.
В. К. и двата електронни фиша, с което за едно и също нарушение два
пъти е ангажирал при едни и същи факти административно-
наказателната му отговорност.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният ЕФ, които
съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на
2
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща
процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от
законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на
процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко
законодателни промени. Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
създадена нова разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се
осъществява контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани
технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни
знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет
страницата на МВР. Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена
нова разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да
определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Трето, с
§ 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите "техническо средство" са
заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".
Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за
"електронен фиш" е добавен изразът "и системи". С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са "уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. " По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ,
бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях се издават електронни фишове с използване
на автоматизирана информационна система.
Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и
стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са
регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.
3
Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение.
Административно-наказващият орган е нарушил принципът “non bis in
idem”, като е издал за едно и също нарушение спрямо един и същ нарушител
два санкционни акта с две наложени му административни наказания. За едно
нарушение два пъти е ангажирана юридическата отговорност на
жалбоподателя. За първия Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с № Серия К №
7171517/25.02.2023г. липсват надлежни доказателства да е анулиран от
административно-наказващия орган. Анулирането на електронния фиш от
административно-наказващия орган се извършва с писмен акт. С връчването
му на жалбоподателя К. административно-наказващия орган е приел, че
липсва основания да го анулира. При това положение съдът приема, че са
издадени два валидни санкционни акта Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с №
Серия К № 7171517/25.02.2023г. и Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с №
Серия К № 7171524/25.02.2023г. за едно и също нарушение при едни и същи
факти спрямо един и същ наказан субект. Административното нарушение е
само едно, характеризиращо се с дата, място и обстоятелства, които попълват
елементите от фактическия състав. Административно-наказващият орган
неправилно е образувал две административно-наказателни процедури срещу
едно и също лице за едно и също нарушение – порок, който не може да бъде
отстранен във въззивното производство. Съставянето на два електронни фиша
за едно и също административно нарушение нарушава правото на защита на
наказаното лице, тъй като го поставя в положение да организира защитата си
по две административно-наказателни производства за едно нарушение.
Административно-наказателният процес е строго формален. „Не е допустимо
във въззивната инстанция да се уточнява изпълнителното деяние и да се
индивидуализира наказанието, като по преценка на съда се остави едно от
трите наказателни постановления в сила“. В тази насока е Решение № 7176
от 10.12.2020г. на АССГ по КНАХД № 7236/2020 г., Решение № 7491 от
22.12.2020 г. по КНАХД № 5881/2020 г., Решение № 4844 от 14.07.2022 г. на
АССГ по КНАХД № 3011/2022 г. и др.
По идентичен казус съдът се позова и на Решение № 1553/09.03.2023г.
на АССГ по КНАХД № 11258/2022г., според което съгласно разпоредбата на
чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложима в производството по дирене на
отговорност по административно-наказателен ред, не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за
същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип
се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно
наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното
нарушение и нарушителя, се очертава от АУАН (в случая от ЕФ).
В случая е налице противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от
НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и
4
също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в
административно-наказателния процес. (по аргумент и от разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН.
При наличието на висящо производство или надлежно прекратено
такова, второ производство поначало не следва да се образува, а ако все пак е
образувано, следва да се прекрати, като на наказващия орган не е
предоставена възможност за избор в това отношение.
При това положение образуването на ново административно-
наказателно производство срещу същото лице, на същото основание е
недопустимо.
Предвид изложеното, незаконосъобразно е било самото съставянето на
втория (по реда на номерацията им) електронен фиш (ЕФ) на СДВР с №
Серия К № 7171524/25.02.2023г., за вече установено деяние, като развилата
се въз основа на него процедура по санкционирането на същото, представлява
едно изначално опорочено производство, проведено при съществено
нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност
на издадения електронен фиш. е един от правните принципи, които изрично
са закрепени в правната норма. Неспазването на принципа „non bis in idem”
винаги води до неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за
законоустановеност. Наказването на едно лице за едно и също деяние повече
от един път също нарушава и принципа на справедливостта.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваният ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАН, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договор за правна помощ в
размер на 475.00 лева. Според тази процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В тази връзка, съдът кредитира приложените от жалбоподателя
доказателства на л.43 и л.42 от СП, при което съдът следва да му присъди
сумата от 475.00 лева за дължим адвокатски хонорар в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР с № Серия К № 7171524/25.02.2023г.,
с което за административно нарушение по състава на чл.21, ал.1 вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. В. К., ЕГН: ********** е
наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00
лева.

ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I“ № 5 да заплати на въззивника Р. В. К., ЕГН:
********** на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК
сумата от 475.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6