Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ``` 16.01.2020 година гр.Т.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На шестнадесети декември 2019 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Милка Тончева
като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА
В.гр.д. № 331 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.28 от Закона за закрила
на детето.
Образувано е по въззивна жалба на въззивна жалба на Б.М.Н.,
чрез адв. П.Н.,***, против решение № 545/04.10.2019
г. по гр. дело № 810/2019 г. на РС-Т.,
с което детето Н.Б.М., е НАСТАНЕНО в професионално приемно
семейство на Ф.Д.М. и С.М.М. *** - на осн. чл. 26 във вр. с чл. 25, т. 2 и т. 3
от Закона за закрила на детето, за срок от една година, считано от влизане на
решението в сила и е определен режим на
лични контакти на майката Б.М.Н. с детето - всяка сряда от месеца от 10.30 ч.
до 11.30 ч. в сградата на КСУДС - гр. Т., в присъствието на социален работник.
Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно и
моли за неговата отмяна, като основното оплакване, изложено в жалбата е, че в
мотивите към решението съдът е възприел и обсъдил фактическа обстановка, която
не кореспондира с материалите и доказателствата, събрани по делото, и моли
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение, претендира разноски. Оплакванията
в жалбата са в следните няколко насоки:
-установено
е по делото, че майката Б.Н. е претърпяла на 27.04.2019 г. раждане със секцио,
в същия период тя е ремонтирала общинското жилище в гр. Т. и това е наложило
престой на другите й деца за известно време при майка й. Социалните работници
са свидетелствали, че майката никога не е изоставяла децата си, те
имат личен лекар, ходят на училище. В отглеждането им майката основно е
подпомагана от бабата по майчина линия;
-изводите
на съда, че е „работено“ с майката не почиват на конкретни доказателства,
не е доказано майката да е подкрепяна от общността и държавата, да са й били
предоставени социални услуги, да е получавала материална помощ за отглеждане на
големия брой деца. Проверките, които са извършвани, са били с други адресати от
кръга на роднините на майката.Освен това МБАЛ-Т. е подала
сигнал до ДСП-Т. за несъществуващ риск
от изоставяне на новородено дете, а в същото време адресат на проверките и
мерките са други деца на майката, като се издава немотивирана заповед от
Директора на ДСП Т.;
-административният
орган би следвало да спази чл. 27, ал. 3 от закона, а ДСП - Т. не е издирвало кръг от близки и
роднини, в които да настани детето, не е изисквало тяхното съгласие или отказ,
не е проучвало семейния кръг, въпреки че Б. има пълнолетна сестра, както става
ясно от делото и пълнолетни племенници; мярката
за настаняване на деца извън семейството е крайна и се прилага само ако са
изчерпани всички други възможности предвидени в ЗЗДетето като мерки за закрила
в семейната среда и извън нея, което не е съобразено от ТРС;
-заповедта
на ДСП не съдържа мотиви към посочените правни основания, а в показанията си
соц.служители сочели други правни основания - опасност
за живота и здравето на децата, което според жалбоподателката не отговаря на
истината;
-не са
обсъдени в съвкупност и показанията на личния лекар на детето, констатациите в
представения социален доклад и останалите свидетелски показания; при
приета от ТРС фактическа обстановка, базирана на недоказани и голословни
твърдения, съдът е формирал неправилен извод, че за детето не се полагат
„трайно грижи“ и че е „застрашено здравето му“.
-искането
на ДСП - Т. е издадено на общо основание, бланкетно препращайки към чл. 25 ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДетето; решението не е
съобразено и с разпоредбите на §1 т.7 ЗЗДт, с чл. 9 от Конвенцията за правата
на детето, с установените критерии и препоръки в Резолюция 2049 (2015) на
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка 2068 (2015).
В
постъпилия в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от
назначения на малолетното дете процесуален представител –адв. Д., ТАК,
се заявява становище за неоснователност на жалбата, тъй като правилна и обоснована е преценката на съда относно приетата фактическа
обстановка, доказано е основното обстоятелство, че майката и бабата по майчина
линия, която е помагала при отглеждането на децата, не притежават нужния родителски капацитет и не могат да полагат
всестранни адекватни грижи за детето. Към настоящия момент майката има нужда от
подкрепа, още повече че има шест деца, а де факто се грижи само за едното,
което е новородено, и не може да се справи с отглеждането на Н., неведнъж
детето е било в риск за здравето, дори в риск за живота.
ДСП –Т. не е депозирала отговор по жалбата.
В с.з. процесуалният представител на въззивницата поддържа жалбата, в
условията на евентуалност моли за намаляване на срока на настаняване в
приемното семейство. Процесуалният представител на ДСП Т. счита жалбата за
неоснователна. Особеният представител на детето-също.
По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл в определението си по чл.
267 ГПК.
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество в.жалба е частично основателна.
За да се произнесе по същество по въззива, съдът съобрази следното:
В молбата, депозирана от ДСП-Т. пред РС-Т. се твърди, че домът на майката
на Н. е посетен по повод на постъпил сигнал от родилно отделение на МБАЛ- Т.. В
началото на м.април 2019 г. са посетили дома където детето живее, като
социалните работници са установили, че децата Н. на четири години и Л. на
година и шест месеца, са оставени сами в дома. Децата са оставени на грижите на
бабата, а майката с новороденото си дете, живее в друго жилище. Бабата на Н.
през деня напускала дома, тъй като полагала грижи за възрастна жена в квартала,
в който живее. Излизала сутрин и се прибирала в късния следобед, като през това
време Н. и Л. били оставяни сами. Майката полага грижи за новороденото си дете,
а други две нейни деца, живеят с Н. и Л. в дома на тяхната баба по майчина
линия. Семейството е било обект на проверки и преди време, когато са били
консултирани, че не следва да оставят малките деца сами. В началото на месец
април, когато за пореден път децата били оставени сами, екипът социални
работници, които са ги намерили, издирили баба им, която заявила, че през деня
полага грижи за възрастна жена и не може да се грижи за децата. При посещението
установили, че хигиената в дома е много лоша, стаите не са обезопасени и
съществува риск от нараняване на децата. Отоплението в жилището е на твърдо
гориво, но в стаята не е имало отопление. В стаята са били разхвърляни мръсни
чинии и домакински уреди. Децата били оставени сами на своите грижи, като
по-голямото Н. полагало грижи за по-малкото Л.. Поради това екипът потърсил
бабата на децата, извел ги от жилището и те са настанени в професионално
приемно семейство.
Искането е обосновано с невъзможност на биологичния родител-майката (доколкото
бащата е неизвестен) да полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето в
семейна среда; новородено дете в семейството,което затруднява отглеждането на
останалите деца в семейна среда; изключително лоши хигиенно-битови условия в жилището,
обитавано от биологичното семейство; липса на роднини и близки, които имат
родителски капацитет, желание и финансова възможност да отглеждат детето в
семейна среда. Приемните родители полагат адекватни и пълноценни грижи
за детето. Поради това молят съда да постанови решение, с което да бъде
предприета мярка за закрила по отношение на Н.- настаняване в професионалното
приемно семейство на Ф. и С.М., за срок от една година.
В писмена молба майката е оспорила искането, с доводи че е добър родител,
има възможностите и капацитета да се грижи за детето си, като е възразила, че
не са налице изложените в молбата на ДСП обстоятелства.
Назначеният особен представител на малолетното дете е дал становище за
основателност на искането.
Видно от представеното по делото у-ние за раждане (л. 4) детето Никоол Б.М.
е род. на *** г. - от майка Б.М.Н. и баща- неизвестен. Освен Н., майката има родени още 6 деца, като две от тях
не са при нея (едното е осиновено, другото се отглежда от биологичния си баща),
Д., род. 2006г. живее при баба си в кв. Въбел, М., род.2009г. и Б., род. 2019г. – понастоящем живеят с Б. и бащата на Б. в гр.
Т..
Установява се от приложените по делото социални доклади от 15.04.2019г. ,
02.05.2019 и от 20.06.2019 г., че домът, в който са отглеждани децата Л. и Н. ***,
на 08.04.2019 г. е посетен от социални работници, незабавно, по повод на
постъпил в ОЗД - ДСП - Т. сигнал от РО на МБАЛ-АД гр. Т., че съществува риск от
изоставяне на детето Б., род. на ***г. от Б.М.Н.. Домът в кв. Въбел е
жилището/къща/ на бабата по майчина линия- св. Н., където е и постоянният адрес
на Б. . По време на тази проверка е установено, че Н. и другото по-малко дете Л.,
за пореден път са оставени сами. Хигиената в дома е била много лоша, децата не са имали оставена храна, стаята не
била отоплена. По-голямата Н. се е грижила за по-малкото дете Л., като я е
хранела с шише с кисело мляко, а Л. е била сгушена в ъгъла на детската кушетка.
Уведомен е бил кметският наместник на населеното място за извеждането на двете
деца от дома им, както и бабата на децата. Тя от своя страна е уведомила
майката. Ранният следобед майката на децата посетила ОЗД - ДСП – Т., като
искала да прибере децата си. Бабата и майката на Н. са й вменявали родителски
задължения, като са и възлагали грижите за по -малката Л.. Момиченцето е
споделило пред приемния родител, че когато са ги оставяли сами, баба му е
връзвала Н. с въже за крака, а другият край - за леглото на Л.. Когато майката
и бабата са били в дома си, ги биели й са настоявали да спят, за да не мърдат и
да са кротки. Н. е била с много лоша лична хигиена, имала е следи от ухапвания
от насекоми и бълхи. В жилището където Н.
е била отглеждана-това на баба и, се състои от четири стаи. Има електричество и
вода, с външен санитарен възел. Няма баня. Жилището е с много лоши хигиенно
битови условия. Стаите са с натрупани камари с дрехи, контактите не са
обезопасени. Стаите и коридора също не са обезопасени и съществува опасност от
нараняване на малките деца. Отоплението е на твърдо гориво. Имало е разхвърляни
мръсни чинии и домакински електроуреди, миризмата е била остра. Двора на
жилището е ограден с телена мрежа. Входната врата на двора на къщата при
всичките посещения не е била заключена и винаги отворена. Вратата на основната
къщата също не е заключена. Поради това, екипът е извел децата. Бабата, на
която децата са били оставени от майка им, въпреки възрастта си е с много нисък
родителски капацитет. Храненето на Н. не е било здравословно и разнообразно
предимно се е хранила с хляб праз и лук,
тъй като не е имало друга храна. По-малката Л. също е била хранена основно с
хляб предимно в кревата, тъй като тя през цялото време е стояла там.
В показанията си св. М. В. и св. В. В.- социалните работници, посетили
дома, установяват, че екипът работел от няколко години със семейството, тъй
като майката често е изоставяла децата си, включително и Н. на грижите на своята
майка. От раждането на Н. първоначално за нея грижи е полагала майката Б., след
което грижите са поети от нейната майка. Б. периодично се е завръщала в дома на
майка си, под предтекст че осигурява издръжката на децата. След раждането на
най-малкото дете - момченце, майката и бащата на това момченце живеят в
предоставено на Б. общинско жилище, което се нуждаело от ремонт. От показанията
на св. Л. М., св. Н. и св. Е., се установява, че от около година и Л. (тогава
на около 1 г. и половина), и сестра й Н.
(на четири годинки и половина) основно се отглеждали от бабата, като
майката често ги посещавала.
За въпросния ден - 08.04.2019г. свидетелите М. В. и В. В. установяват, че
са заварили двете деца съвсем сами в къщата, при абсолютно свободен достъп
както до къщата, така и до стаята, в която са били децата. Малкото дете било в
кошарката, а голямото (Н.) го хранело с шише кисело мляко. И двете деца били
леко облечени за времето, в стаята не било отоплено, имало остатици от супа в
тенджера. По-голямото дете казало на свидетелите, че са сами в къщата. Въпреки,
че почукали на една от заключените врати в дома, а и викнали името на майката Б.,
никой не излязъл от къщата, нито констатирали присъствието на възрастен човет. И двамата сведетели са
категорични, че, макар и по друг повод (относно син на сестрата на Б.),
социални работници са посетили къщата и отново са били заварени двете деца
съвсем сами, когато бабата била при възрастна жена, за която се грижела
(тези техни показания се потвърждават и
от показанията на св. Н.). Състоянието на децата, обстановката в стаята и
къщата – недобре почистено („жилището беше мръсно, „хигиената беше под всякаква
критика“), разхвърляно по коридорите, опасности от спъване и от удар, и
свободният достъп до жилището, оставянето им сами, обусловило по-нататъшните им
действия – а именно да вземат децата, след като уведомят кметския наместник и
бабата, поради липса на връзка с майката.
Със заповед № ЗД/Д-Т-031/08.04.2019 г. на директора на ДСП-Т. детето е
настанено по административен ред в професионално приемно семейство, до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДетето. В самата заповед като
основания за издаването й е посочено, че са налице основанията по чл. 25 ал. 1
т. 1 и т. 2 от ЗЗДет. и съгласно чл. 33 ал. 1 от ППЗДДет. и чл. 4 ал. 1 т. 4 от
ЗЗДет. и във вр. с чл. 27 ал. 1 от ЗДДетето. Доколкото не тази заповед е
предмет на инстанционен контрол (който е по административен ред), съдът намира,
че не следва да се обсъждат оплакванията в жалбата по отношение на липсата на
мотиви и несъответствие на установените обстоятелства с посочените в заповедта
законови разпоредби.
В показанията си св. Н. (баба на децата) и св. Л. М. (техен братовчед)
твърдят, че бабата е излязла, за да си вземе пенсията, за около половин
час, а децата били оставени на грижите на братовчед им, който обаче в този ден
не се чувствал добре, бил заспал в съседна стая, но не чул кога са дошли
социалните работници. Свидетелите установяват също, че през последната година
детето Н., заедно с други две деца на Б., е живяло в къщата на бабата, както и
че имало предходен случай, когато макар и по друг повод, бабата и майката били
предупредени от социалните работници да не оставят Л. и Н. сами в къщата. Св. Е. установява, че е с Б. от около една година,
предоставили са й общинско жилище, което се нуждае от ремонт, за което и при
извършените от социалните служби проверки им били дадени указания. Детето М. и
малкият Б. живеели с тях в общинското жилищев гр. Т., а останалите три деца (Д.,
Н. и Л.) - при бабата в кв. Въбел.
От показанията на св. В.Б. (личен лекар на детето) се установява, че е
личен лекар на детето от м. юли 2016г. (преди това детето е живеля с майката в
гр. София, където повечето имунизации са му били редовно поставени и били
завършени. Основно детето е водено от бабата на прегледи, тъй като майката
отсъствала (по думи на бабата). Не е виждала детето за един период от м.юли
2018г. до м. април 2019г. Развитието му съответства на възрастта му, както
физическото, така и нервно-психическото, детето е хиперактивно. Макар рядко да
са идвали децата, лекарката не ги е виждала опаразитени. При прегледа на Н. на
17.04.2019т., доведена от приемния родител (заедно с детето Л.) децата са имали
обриви по ръцете и по краката. Много често тези обриви са от хранене, от нахапване
от насекоми, бълхи, лоши хигиенни условия. Свидетелката е заявила, че не си
спомня при това посещение да е имало оплакване от подсичане, когато дошли
децата не били опаразитени, но са били вече 10 дни при приемния родител. По
припцип детето е водено, макар и рядко, но при нужда, като имало един пропуснат
профилактичен преглед, през м.януари. И преди децата били водени при нея с
обриви, само по крайниците и са били лекувани, може да са имали ухапвания от
бълхи, но не й казвали да са имали въшки или да са били хапани от бълхи. Детето
е в добро състояние.
В първото по делото заседание г-жа М., в чието професионално приемно
семейство са настанени и двете деца е заявила, че може и желае да се грижи за
двете деца, които са при нея.
По делото са представени и протоколи
от наблюденията на ДСП и проверките, които е извършвало по отношение на
грижите, предоставяни от приемното семейство, в които са отразени констатациите
от разговорите между приемния родител и децата.
Видно от приложената преписка, след извеждането на децата и настаняването
им в професионалното приемно семейство, екипът е продължил работа с тяхната
майка, която е била винаги агресивно настроена и отказвала всякакво
съдействие за работа и справяне с проблемите.
Тя не допускала социалните работници в жилището, в което живее в гр.Т., за да
извършат проверка на условията, които е осигурила. Това наложило да се търси
съдействие от органите на полицията, за да могат социалните работници да влязат
и да извършат проверка. При това посещение са установили, че Б.М. поддържа
добра хигиена в дома, в жилището няма баня, но в стаята където се отглежда
най-малкото дете, родителите пушат и не почистват останките от цигарите,
пепелникът е бил пълен с фасове.
Представени са и заверени от молителя писмени доказателства, удостоверяващи
предоставянето на Н. на социална услуга „психологическа подкрепа“, предвид
констатациите и съмненията в специализирана оценка на КСУДС-Т. за данни за
физическо насилие над детето. Видно от приложената на л.176 от делото
специализирана оценка, изготвена от психолог към Комплекс за социални услуги за
деца и семейства гр.Т., емоционалните потребности на детето не са били
задоволени. Детето е изградило негативна представа за образа на майката. Има изградени
представи за добро и лошо, като е споделило, че „леля е добра /приемната
майка/, а майка ми е лоша“. Често в разговорите е отклонявало темата за
неговата майка. Според психолога отношението на детето към неговата майка по
време на техните срещи, е по-скоро формален. Детето прегръщало и целувало майка
си, но прави това, защото знае, че от него се очаква точно такова поведение, а
не защото това е нейна вътрешна емоция и потребност. Детето има познания, които
са несвойствени и нередни за неговата възраст. Според оценката на психолога,
детето е било обект на физическо насилие от страна на неговата майка и баба по
майчина линия.
От извършената от ТРС справка в
деловодната система на съда, се установява, че през 2008-2009г. ДСП-Т. е
предприемала действия за настаняване на двете по-големи момчета- Д. и Е. в дом,
децата са били настанени, впоследствие - настаняването е било прекратено,
поради изтичане на срока за едното дете, съответно поради отпадане причините за
настаняването –за другото дете.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза, изготвена от специалисти-психиатър и
психолог, за установяване на относимите към делото факти и обстоятелства:
страда ли майката от някакво психично заболяване, с поведението си застрашава
ли живота и здравето на детето, каква е връзката дете – майка, познава ли добре
Б.Н. детето си Л. М. и неговите потребности, има ли данни майката да е
изоставила детето си и да се дезинтересирала от него, да не иска да се грижи за
него и да го отглежда, какъв е родителския капацитет, с който майката
разполага. Съгласно експертизата майката не страда от психично заболяване,
имала е трудно детство, съсипало, според специалистите, нейната чувствителност,
липсват й основни социални умения. Вътрешният й свят е изпълнен с яростна
агресия. Преживяното я оформило като човек с високо ниво на егоцентричност,
поставящ собствените си нужди пред тези на децата и това се е отразило на
социалните й умения и отношение към децата. Когато е застрашен личния й свят,
прави опити да изпълнява дадените й препоръки и да отглежда децата си, но това
не е нейна вътрешна потребност и разбиране, а е наложена норма, която тя
осъзнава, че е необходимо да изпълнява. Когато попада в трудна ситуация очаква
някой друг да се справи, да й помогне, а когато това не стане, лесно се
отказва. Когато детето Н. е било в много ниска възраст, често е било оставяно
на грижите на неговата баба, през този период не е изградена и не е имало
стабилна връзка майка-дете. Добрата майка е „достатъчната майка“, което
означава че има умението да разбира детското поведение като апел за помощ. Според
експертите Б.М. не е „достатъчна майка“, съответно добра, тъй като тя
егоистично поставя собствените си нужди пред нуждите на детето. В случая дори
и базисните потребности на детето не са
задоволени -сама е оставяна в стаята, сама се храни без надзор, сама задоволява
потребностите от игра и сън и др, в този смисъл майката се е дезинтерисирала
спрямо детето Н.. Б.М. с поведението си и разбирането си за начина, по който
следва да се отглежда едно дете, застрашава Н., тъй като тя проектира своите
преживявания върху децата си и очаква те бързо да пораснат и сами да се грижат
както за себе си, така и за по-малките, нещо, което едно дете на 4 години не би
се досетило, освен в играта. Майката не си дава сметка, че децата й
самостоятелно на този етап от развитието си не могат да се справят. Това прави
детето Н. да бъде в опасна среда, поради липсата на емпатия и отговорност
спрямо нея. Отчетено е в експертизата, че майката желае да полага грижи за
детето си Н., но не ги реализира на практика и има декларативен характер в
поведението й. Тя възприема децата като големи, а не като малки деца, което
всъщност е неприсъщо и опасно за деца на такава ниска възраст.
Пред въззивната инстанция представителят на ДСП-Т. заяви, че майката е
подала молба за реинтеграция на детето, работи се с него, подобрени са
условията в предоставеното на майката общинско жилище. През м. декември 2019г.
майката и партньорът й са закупили за общ.жилище пералня (за което е представен
писмен документ). Видно е от представените социални доклади по делото, че
майката и бабата заедно посещават срещите с децата, в присъствието на социален
работник, отношенията между майката и децата не са прекъснати. На срещите са
водени и другите деца, отглеждани от майката, които също не са прекъснали
връзката си с децата, настанени в приемното семейство. Има и промяна в поведението
на майката – от агресивно, към поведение на съдействие на социалните служби,
които , за разлика отпреди, вече са допускани до новото й жилище (за достъп до
което преди им е бил необходимо съдействие от полицията); по отношение на
майката, с нейно съгласие, са предприети/предоставени са й социални услуги. ДСП
работи с майката и друго нейно дете, което пребивава в разширеното семейство,
при бабата, да заживее в жилището при майката, за което има създадени
условия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Производството е по чл. 28 от ЗЗДетето.
Образувано по искане на ДСП Т. за предприемане на мярка за закрила по реда
на чл. 25 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗЗД.
Цялото законодателство в областтта
на закрила на децата, дава приоритет на интереса на детето и съответно, както в
административното производство, така и в съдебното производство, социалните
служби, съответно съдът, са тези, които следва да изхождат именно от този висш
интерес „най-добър интерес на детето" съгласно §1 т. 5 от ДП на ЗЗДет.
(преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или
има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето). На другата
страна на преценката е поведението на родителя, неговия родителски капацитет и
адекватното му родителско поведение за дължимост на грижи, съпричастност,
емоционалност и отговорност към отглеждането и възпитанието на детето.
Безспорно в настоящия случай се установява, че както преди, така и към
момента на предприемане на административните мерки, и впоследствие, майката е
проявила безотговорност и недостатъчна загриженост за своето дете Н.. За
последната една година детето е оставено основно на грижите на бабата на
майчина линия, заедно с по-малката й сестричка Л.. Поведението на майката,
наблюдавано от ДСП- Т., констатациите в докладите, водените производства по
реда на Закона за закрила на детето по отношение и на другите две деца (които
са били на около 2-3 години, когато са настанени извън семейството), дават
основание да се сподели основният извод, обоснован и в съдебната експертиза, че
майката необосновано „изисква“ от своите деца твърде бързо да пораснат и им
възлага отговорности, непосилни за тяхната възраст. Израз на това поведение е оставянето на
детето за отглеждане на нейната майка, в дома в кв. Въбел, при положение че
самата Б. е знаела, че бабата се грижи
за възрастна жена, и в това време оставя и двете деца (Л. и Н.), въпреки
ниската им възраст – самички. Няма спор, че майката обича детето си, че въпреки
трудностите и лишенията по отношение на битовите условия, които може да им
осигури, въпреки ниските доходи (макар изрични доказателства за размера на тези
доходи да не се установиха – майката получава пенсия, получава детски, по
показания на мъжа до нея, неговата майка им изпраща по 200-300 евро на месец,
безспорно обаче те не могат да осигурят един добър живот на нея и децата й),
майката не е изоставила децата си, не се е „оттървала“ от тях, води за тях
своите битки (съдебни дела), но това не е достатъчно. В показанията си св. Н. и
св. М. са достатъчно ясни, че основно бабата се грижи за децата, че те често
биват оставени от майката в дома на бабата, на практика те живеят и се
отглеждат от бабата. Майката е тази, която избирателно се грижи за тях, когато
има възможност и когато не отсъства от града. Положението на майката се
утежнява и от факта, че на нейните грижи по принцип са пет, от общо родените от
нея 7 деца – като в момента тя живее на семейни начала с бащата на последното
дете. Майката е предоставила твърде високи изисквания към своята четиригодишна
дъщеря, знаеки, че поверявайки й иЗа отношението на майката Установе
При така установеното съдът намира, че действително, в състоянието в което децата са намерени от
социалните служители, предприетата от тях мярка е адекватна. Съдът намира за
неотносимо възражението във въззивната жалба, относно липсата на мотиви в
заповедта за настаняване на детето по административен ред, тази проверка съдът
би дължал в едно евентуално производство по обжалване на тази заповед, но не и
в настоящото производство.
Действително, съгласно относимите разпоредби на ЗЗДет. и ППЗЗД,
настаняването на дете извън семейството,
е крайна мярка, след изчерпване на всички възможности, освен в случаите, когато
се налага спешното му извеждане. В този смисъл са и цитираните във въззивната
жалба международни норми.
Предвид установената фактическа
обстановка, според съда, са били налице
предпоставките за спешното настаняване на детето (предвид и посочената в
заповедта и молбата до ТРС разпоредба на чл. 33 ал. 1 от ППЗЗДет.) извън
семейството – оставянето на двете деца на тази ниска възраст сами, при недобро
отопление, в необезопасен дом, при свободен достъп до къщата и стаите в къщата,
без грижа от възрастен човек. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
св. М. и св. Н., че децата са оставени на грижата на братовчед си, тъй като от
една страна е невъзможно същият да не е разбрал и да не е реагирал на опитите
на социалните работници да установяват присътствие на възрастен човек в дома, а
и от друга страна очевидната заинтересованост, предвид родствените отношения с
майката и останалите свидетелски показания. Вярно е, че в този момент майката е
била в гр. Т., и то твърде скоро време след раждането на най-малкото си дете.
От една година двете деца- Л. и Н. живеят при бабата, майката ходи да ги вижда
(св. Е.). Очевидно е обаче, че за детето не са могли да бъдат осигурени
адекватни на неговата възраст и потребности грижи, след като въпреки предишни
предупреждения от страна на социалните служби, бабата отново е оставила двете
деца сами.
Въпреки усилията на социалните работници от различни институции и честите
им посещения на дома на детето (макар в някои случаи, както се установи, а
такива са и твърденията в жалбата – посещенията са били по повод на други деца
от разширеното семейство) за него не са полагали необходимите грижи, същото е
отглеждано в лоши хигиенно-битови условия, без необходимата родителска грижа,
често оставено на грижите на по-големите деца в семейството, а в някои случаи –
само на грижите на четиригодишната си сестричка. Налице са били системни указания, както към
майката, така и към бабата, при която
детето основно е гледано, по отношение изграждане в тях на умения да отглеждат
и възпитават детето в негов интерес.
Въпреки горното, поради отказ да съдейства от страна на майката, не са
постигнати нужните резултати, така, че тя сама да може към момента да полага
адекватни грижи към детето си. Б.М. с поведението си и разбирането си за
начина, по който следва да се отглежда едно дете, застрашава Н., тъй като тя
проектира своите преживявания върху децата си и очаква те бързо да пораснат и
сами да се грижат както за себе си, така и за по-малките, нещо, което едно дете
на 4 години не би се досетило, освен в играта. Не веднъж тя е изоставяла децата,
в това число и детето Н. на грижите на нейната майка и е поемала с поредния си
партньор. Нормално е да търси помощ, когато не може сама да се справи с
отглеждането на детето си именно от своята майка, но когато и тя не полага
адекватни грижи за него и това ти е известно, то помощ следва да потърси на
друго място. Неведнъж Б.М. и нейната майка са оставяли детето Н. само на
собствените си грижи, като в същото време са му вменявали и задължение да се
грижи да другото по-малко дете, което е на година и шест месеца. И както се
установява от показанията на свидетелите (в това число и тези, водени от
майката) това не е единичен случай, а очевидно се възприема както от майката, така
и от бабата, за нормално.
Действително важно и правилно е децата да се възпитават на грижи и
отговорности, но съобразени с тяхната възраст, потребност и възможности. Дете
на четири години не може да носи отговорност за себе си, нито може само да
задоволява елементарните си нужди от храна, топлина дрехи, още по-малко да носи такава отговорност за
друго по-малко дете, ненавършило и две годинки. Майката, без основателна
причина, трайно, от около година, не полага грижи за детето Н., изоставяйки го
в дома на своята майка. Периодичните й посещения, особено след раждането на
най-малкото й дете, не опровергават този извод. Разбира се, че има нужда от
помощ и подкрепа за отглеждането на всичките деца, но тук не става въпрос за
само за подкрепа.
В професионалното приемно семейство,
детето е прието много добре, създават му се възможности за развитие на
социалните му умения, добре обгрижвано е, детето се адаптира към това
семейство, което се установява и от приложените към делото протоколи от
проверките и срещите на социалните работници с приемното семейство. Детето се
чувства добре, чувства се обичано, спокойно е. Приемните родители осигуряват
нужната с оглед възрастта, медицинска грижа на детето. Приемните родители имат
нужните умения и полагат адекватна, съобразена с нуждите на детето грижа.
Заключението на приетата по делото психолого-психиатрична експертиза се
възприема от съда като обосновано и компетентно, то очертава един по-занижен
родителски капацитет на майката и специфични оценъчни стойности и възприятия от
нейна страна, но в същото време дава основание да се приеме, че при осъществена
помощ от социалните служби, предвид обичта и привързаността на майката към
детето (както и към останалите й деца) – които чувства (независимо от
очертаните от вещите лица проблеми), са
налице, този родителски капацитет би препърпял развитие. И именно в
такива случаи е налице необходимостта от подкрепа на родителя (в случая
единствен), не само от неговото разширено семейство, а и от държавата –
подкрепа и помощ, както социална възпитателна, така и материална. Всъщност
именно това се установява и от протоколите за осъществяваните срещи между
майката, Н. и Л., и останалите три деца-
Д., М. и малкия Б..
Неоснователно е оплакването в жалбата, че не било съобразено
обстоятелството, че майката наскоро е родила и затова детето е в дома на
бабата. Това обстоятелство е отчетено от съда, но тук не става въпрос за
единичен случай. В случая по-важното, което е констатирал и районният съд, и се
е позовал на него е, че от около една година двете деца Л. и Н. са оставени на
грижите на бабата, тъй като майката често е отсъствала. Не се установи по
делото причината за тези й отсъствия. Очевиден е и фактът, че поради своите
ангажименти, бабата е оставяла децата сами да се грижат за себе си, в жилището
не са осигурени и необходимите хигиенно-битови условия, констатирано и при
посещенията на социалните работници.
Неоснователно е и оплакването, че въпреки, че сигналът е подаден за друго
дете, се предприемат мерки по отношение на детето Л.. Съгласно разпоредбите на
ЗЗДетето мерките за закрила следва да бъдат предприети при всяка една
констатация от страна на социалните служби за нуждата от тяхното прилагане, а
не са само по повод конкретно отправен сигнал.
Неоснователно е и оплакването, че директно е пристъпено към тази крайна
мярка, без приложението на мерките по чл. 23 от ЗЗДетето. С поведението си майката е осуетила възможността за
предприемането на тези мерки. Не се оспорва от нея и процесуалния й
представител факта, че въпреки опитите на ДСП
ОЗД за предоставяне на социални услуги същата е отказвала да подписва
каквито и да било домументи за предоставянето им, отказала е да подаде молба за
реинтеграция на децата, отказвала е достъп до жилището си в гр. Т., и такъв е
бил осъществен със съдействието на полицията. През м. февруари 2019 г. , както
и през м. март 2019 г., при посещение на социалните работници, в дома на бабата
отново са били дадени указания да не оставят децата сами.
Изоставянето на децата на грижите бабата в рамките на близо година, само по
себе си е трайно неполагане на грижа от
страна на родителя и то без основателна причина, доколкото не става въпрос само
за съпътстваща помощ при отглеждане на детето.
Ето защо и правилна е била
преценката на районния съд, че са налице основанията на чл. 28 във вр. с чл. 25
ал. 1 т. 2 от ЗЗДетето.
Видно е обаче от установеното в с.з. пред въззивната инстанция от
обясненията и на процесуалния представител на ДСП, че към настоящия момент майката е променила
отношението си към своите родителски отговорности и е осъзнала в определена
степен необходимостта от предоставянето й на социални услуги и помощ при
отглеждането на децата й; подала е молба за реинтеграция на децата, че
социалните служби са предприели необходимите действия и е налице промяна в
отношението на майката към поведението й спрямо не само това дете, но и по
отношение на останалите й деца. Срещите на майката с децата са абсолютна
индиция за запазената емоционална връзка, която в този момент от живота на
детето е много ценна и необходима, както и от общуването с другите деца в
семейството.В момента в общинското жилище, заедно с майката и приятелят й, баща
на най-малкото дете, живеят две от децата – Б. и М.; Д., макар да има
приготвена стая и за него, живее при бабата по майчина линия. Съжителят на
майката (бащата на най-малкото й дете) също изявява желание и готовност да се
грижат заедно с Б. за децата. Социалните служби признават, че е налице
подобрение в социално-битовите условия при майката (вследствие на извършените
ремонти, закупуване на пералня и т.н.), както и че е налице промяна и в нейното
отношение и поведение спрямо децата, и спрямо необходимостта за съдествие от
нейна страна за предоставянето й на социални услуги- за нея и децата, даващо
възможност за предприемането на съответните мерки за закрила на децата по
смисъла на чл. 23 и сл. ЗЗДетето.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът взема предвид така
установената промяна в относимите към делото обстоятелства, като намира, че
макар и правилно определена мярката за закрила към него момент, то определеният
от първоинстанционния съд срок за настаняване на детето в приемното семейство е
твърде дълъг. Става въпрос за крайна мярка, която е изиграла в голяма/основна
степен своята първоначална роля - за закрила на децата и даване възможност на родителя да осъзнае
своите отговорности, да направи преоценка на своите приоритети. Очевидно е, че
предприетата спрямо двете деца (Л. и Н.) закрила е била необходима, но предвид
промяната в обстоятелствата, съдът намира, че срокът следва да бъде намален „от
една година, считано от влизане на решението в сила“, на „единадесет месеца,
считано от настаняването по административен ред – 08.04.2019 г.“ Този извод се
обосновава и от законовата уредба, която предвижда, че административната мярка
е временна, а решението на районния съд подлежи на незабавно изпълнение. В случая, въпреки уредената бързина в
производството по реда на чл. 28 от ЗЗДетето, продължилото за по-дълъг период пред
ТРС производство е обусловено и от задълженията на съда сам да събира
необходимите доказателства ( чл. 28 ал. 2 ЗЗДетето) – разпит на свидетели,
изготвяне и изслушване на назначената съдебна експертиза, но с това на практика
се е оказало, че от предприемане на административната мярка - -8.04.2019г. и
настаняване на децата в приемното семейство на 09.04.2019г. до постановяване на
съдебното решение е изтекъл един период от 6 месеца, който не може да не бъде
зачетен.
Предвид изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
изменено само в частта относно определения срок на допуснатата мярка за
закрила.
В настоящото производство, имащо характер на спорна администрация разноски
не се присъждат, поради което и въпреки частичната основателност на жалбата (относно срока)
разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 545/04.10.2019 г. по гр. дело № 810/2019 г. на РС-Т., САМО В
ЧАСТТА относно срока, за който
детето Н.Б.М., ЕГН **********, е НАСТАНЕНО в професионално приемно семейство на
Ф.Д.М. и С.М.М.,*** - на осн. чл. 28 вр. с чл. 26 във вр. с чл. 25, т. 2 от
Закона за закрила на детето, като го намалява
от „една година, считано от влизане на решението в сила“ на „единадесет месеца,
считано от настаняването по административен ред – 08.04.2019г.“
Потвърждава решението в останалата му част.
Оставя без уважение искането на адв. Н. за присъждане на разноски-
адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.