РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110156441 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 788,24 лв., представляваща цена
на потребена вода за периода от 22.10.2021 г. до 21.09.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2023 г. до окончателното плащане,
както и 29,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.11.2021 г. до 21.09.2022
г., за които суми по ч. гр. дело № 274/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г.
Ищецът *** твърди, че между него и ответника П. Д. П. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия, които са общодостъпни на посочената
интернет-страница. Поддържа, че за периода от 22.10.2021 г. до 21.09.2022 г. е предоставил
на ответника такива до обект, находящ се в **** с договорна (съдебна) сметка №
********** и клиентски № *****, чиято стойност не е била заплатена. Сочи, че качеството
потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ произтича от
факта, че ответникът П. е собственика на процесния имот, позовавайки се на справка от
Служба по вписванията. Допълва, че съгласно общите условия за предоставяне на В и К
услуги /в сила от 28.08.2016 г./, които са общодостъпни на интернет-страницата на
дружеството, потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат цената на доставените
такива в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, което ответникът не е сторил,
поради което претендира същата заедно с обезщетение за забава. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Д. П., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител – адв. Р. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, оспорва общите
1
условия, на които се позовава ищецът, да го обвързват, оспорва процесните вземания да са
доказани по основание и размер, оспорва изправността на уредите за отчет, тъй като
липсват данни за извършване на метрологични проверки. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от
дадени от заповедния съд указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в производството по ч.
гр. дело № 274/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, имащо за предмет същите вземания.
Исковата молба е и редовна, доколкото заявените искови претенции са надлежно
формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи
произнасяне по същество на правния спор.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите.
Основателността на иска за цена на потребена вода се обуславя от осъществяване на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството
потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение;
2. за процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради
– етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това. В случая, с
отговора на исковата молба е направено изрично оспорване относно наличието на
облигационно правоотношение с ищеца, като с доклада по делото съдът е указал на
последния, че негова е доказателствената тежест да установи качеството потребител на В и
К услуги по отношение на П. Д. П.. В тази връзка от негова страна е представена справка от
Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида
на ответника /гърба на л. 4 и л. 5 от делото/, от която се установява, че по силата на договор
за покупко-продажба, вписан на 17.10.2008 г., той е придобил недвижим имот,
представляващ апартамент № 83, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда“, бл. 324, вх. В, ет.
6, а впоследствие върху същия на два пъти са били вписвани и възбрани – съответно на
16.06.2016 г. и на 06.08.2021 г. с посочен длъжник – отново П.. В справката не са отразени
вписвания в регистъра за последващо прехвърляне на правото на собственост или
2
учредяване на право на ползване в полза на други лица. В същото време по делото липсва
оспорване относно верността на вписаните в справката обстоятелства, като наведените
възражения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК съдържат единствено общо оспорване относно
липсата на облигационно правоотношение с ищеца. В случая, страната не е представила
доказателства за оборване на отразените в посочената справка обстоятелства, поради което
съдът намира, че доказателствената стойност на документа не е оборена по делото и същият
представлява достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост,
което в случая е релевантно. За пълнота следва да се отбележи, че вписаните в регистъра
данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от
21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър последният е система от
данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и
други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава
възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и
вписаните актове. В случая, по делото не са ангажирани никакви доказателства,
опровергаващи отразените в справката обстоятелства, очертани по-горе. Нещо повече,
според приетата по делото без оспорване от страните комплексна технико-счетоводна
експертиза в нейната счетоводна част ищцовото дружество е начислявало на името на П. Д.
П. суми за предоставени В и К услуги именно до обект, находящ се в гр. София, ж. к.
„Надежда“, бл. 324, вх. В, ет. 6, ап. 83, а на основание чл. 182 ГПК вписванията в
счетоводните книги на *** също служат като доказателство в процеса, доколкото данните,
които се извличат от тях, са в подкрепа на обсъдената по-горе справка от Служба по
вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания.
Ето защо, съдът приема, че в качеството му на титуляр на вещно право на собственост
по отношение на процесния недвижим имот в рамките на исковия период ответникът П. Д.
П. е имал качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая, ответникът П. П. не
твърди, а и не доказва да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането
на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за
него и същите са го обвързали /в този смисъл решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. №
683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС,
ГК, ІІІ ГО/. По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че П. Д. П. е
имал качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния
имот през исковия период, като същият е бил обвързан от облигационна връзка, възникнала
по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган, респ. именно той се явява задължено лице за заплащане на доставените и
потребени В и К услуги за периода от 22.10.2021 г. до 21.09.2022 г.
На следващо място за установяване на факта на предоставяне на твърдяните В и К
услуги и тяхната стойност по делото е изслушано и прието заключение на вещите лица по
3
комплексната съдебно технико-счетоводна експертиза, според което обемът на ползваните
такива за исковия период е 246,750 куб. м, като същите са изчислявани от ищеца „служебно“
на база двама живущи в рамките на целия процесен период и в съответствие с нормативните
изисквания, както и с утвърдените от КЕВР цени. Експертите изясняват, че фактурираните
задължения съответстват на предоставените количества В и К услуги, като не се установява
да са извършени плащания от ответника, относими към погасяване на задължения, които са
част от начислените за процесния период, поради което стойността на потребените такива за
периода от 22.10.2021 г. до 21.09.2022 г. възлиза на сумата от общо 748,35 лв., от която:
724,34 лв. – главница и 24,01 лв. – лихва. Заключението по комплексната съдебно технико-
счетоводна експертиза е компетентно и обективно изготвено, като вещите лица са
отговорили изцяло на поставените задачи, поради което съдът го кредитира. Съдът
възприема заключението по изслушаната експертиза, доколкото вещите лица са отговорили
на поставените задачи след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводните
записвания на ищеца, както и други изследвани от тях документи – фактури, кредитни
известия и др. В случая, не следва да бъдат възприети оспорванията на особения
представител на ответника, че заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като
вещите лица са работили по документи, които се намират извън тези, приобщени към
делото. В действителност вещите лица са изготвили процесното заключение
преимуществено въз основата на счетоводни данни на ищеца, удостоверяващи изгодни за
него факти, които са част от счетоводния масив на ищцовото дружество и не биха могли да
бъдат приложени в цялост по настоящото дело, но това е така, тъй като именно по този
начин са били поставени задачите към експертизата, а освен това принципно няма правно
установена пречка вещите лица, за да обосноват заключенията си, да ползват предоставени
от някоя от страните счетоводни данни – арг. чл. 182 ГПК. Отделно от посоченото, няма
правно установена пречка вещите лица, за да обосноват заключенията си, да ползват данни
от други източници, включително и странични за делото материали. Обратно, по този начин
/съпоставяйки установеното от документите по делото с проверените от тях от други
източници/ техните изводи придобиват по-висока степен на точност и сигурност. Нещо
повече, ако някоя от страните или съдът имат възражения или съмнения в правилността и
обосноваността съобразно тези изводи, това следва да бъде изрично заявено (с
процесуалното действие по оспорване правилността на заключението) и съответно към
назначаване на повторна експертиза - арг. чл. 201 ГПК. В случая, видно от протоколите за
проведени на 14.11.2024 г. и на 21.11.2024 г. открити съдебни заседания съдът е приел
заключението като доказателство по делото, като същото не е било изрично оспорено от
името на ответника, а освен това не е заявено и изрично искане за приобщаване по делото
по съответния процесуален ред на документи, за които се твърди да не са част от него, но да
са били изследвани от вещите лица. Ето защо, при така установените количества
предоставени В и К услуги, правилното начисляване на същите за имота на ответника П. и
заключението по комплексната съдебно технико-счетоводна експертиза, че същите са
начислени в съответствие с нормативните изисквания, то ищецът е доказал количеството на
доставената и потребена в имота вода, което възлиза на посочената по-горе стойност от
724,34 лв.
Предвид обстоятелството, че според приетото заключение по допуснатата комплексна
съдебно технико-счетоводна експертиза количеството на потребените от ответника В и К
услуги е изчислено служебно – на база, съдът намира за необходимо да посочи, че в общия
случай съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи услугите
В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата Наредба показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия
4
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно, в Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само въз
основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са
предвидени и изключения. В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е
посочено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един
потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери
след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на
сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на
потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след
общия водомер или в общите части. Съгласно чл. 11, ал. 5 от същата Наредба, доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се
извършват през 10 години. Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
индивидуалните водомери в сгради - етажна собственост, се проверяват за метрологична
годност по искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата Наредба.
Нормата на чл. 34а, ал. 5 предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал.
5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател,
като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател (в този смисъл и Решение № 5664 от 31.10.2024
г. по в. гр. д. № 4098/2022 г. на СГС, Решение № 5665 от 25.10.2024 г. по в. гр. д. №
11237/2022 г. на СГС, Решение № 5362 от 02.10.2024 г. по в. гр. д. № 10809/2022 г. на СГС,
Решение № 5361 от 02.10.2024 г. по в. гр. д. № 3744/2023 г. на СГС, Решение № 4436 от
23.07.2024 г. по в. гр. д. № 10261/2023 г. на СГС, Решение № 3948 от 02.07.2024 г. по в. гр. д.
№ 4220/2023 г. на СГС, Решение № 260854 от 09.03.2022 г. по в. гр. д. № 1823/2021 г. на СГС
и др.).
В случая, по време на изслушването си в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г.
вещо лице В. е уточнила, че основание за начисляване на процесните суми „на база“ е
фактът, че намиращото се в процесния водоснабден имот средство за търговско измерване –
водомер, е с изтекла метрологична проверка и липсващи пломби от 2017 г., позовавайки се
на изследвано от нея уведомително писмо. Така посоченото обстоятелство не е оспорено от
ответника в хода на на процеса, нито от негова страна са били ангажирани доказателства, от
които да се установява, че поставеният в имота водомер е бил в изправност, при липса на
нарушена цялост на пломбите и в условията на преминати метрологични проверки. Нещо
повече, още в отговора на исковата молба той излага твърдения, че уредите за отчитане са
неизправни и не се установява да са преминали необходимите метрологични проверки, с
което страната признава неизгодния за нея факт, че не е положила дължимата грижа,
съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от процесната Наредба, според която доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Следователно, касае се за неизпълнение на свое нормативно
задължение, от което потребителят не следва да черпи изгодни за себе си правни последици.
5
Ето защо, съдът намира, че предявеният главен иск е доказан по основание.
Между страните не е налице спор, а и от приетото по делото заключение по
допуснатата комплексна съдебно технико-счетоводна експертиза се установява, че в рамките
на процесния период количеството потребени В и К услуги е начислявано „служебно“ за
двама обитатели. Следва да се отбележи обаче, че от страна на ищеца, чиято е и
доказателствената тежест за това, не е проведено надлежно доказване в посока, че
процесният недвижим имот се обитава от повече от едно лице. Ето защо, няма основание да
се приеме, че през исковия период процесният апартамент № 83 е бил обитаван от повече от
едно лице, различно от ответника П. Д. П., поради което съдът намира, че начисляването на
сумите за предоставени В и К услуги е следвало да се извърши на база 1 брой обитатели, а
не на база 2 броя такива. Оттук и при съобразяване на критериите по чл. 39, ал. 5 от
Наредбата и на база на 1 брой обитател на процесния имот съдът приема, че стойността на
общо фактурираното количество предоставени В и К услуги за целия исков период (от
22.10.2021 г. до 21.09.2022 г.) следва да възлиза на 362,17 лв. (1/2 от 724,34 лв.).
Следователно, след извършеното от съда преизчисляване на сумите за предоставени В и К
услуги (на база 1 брой обитатели) за целия исков период, изчислен по реда на чл. 162 ГПК
общият размер на фактурираното количество В и К услуги за периода от 22.10.2021 г. до
21.09.2022 г. се равнява на сумата от 362,17 лв., като по делото не се твърди и не се доказва
посочената тя да е била заплатена от ответника.
Изложеното обосновава извод, че стойността на задължението за предоставени, респ.
потребени от ответника В и К услуги, отнасящо се за периода от 22.10.2021 г. до 21.09.2022
г., възлиза в размер на 362,17 лв., до който предявеният главен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 788,24
лв., или за размера от 426,07 лв.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2023 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за лихва за забава се обусловя от осъществяване на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главен дълг; 2. изпадане на
ответника в забава; 3. размерът на обезщетението за забава.
Предвид извода на съда относно съществуването на главното вземане в размер на
362,17 лв., в правната сфера на ищеца е възникнало и акцесорното такова за обезщетението
поради неточно изпълнение в темпорално отношение на процесното парично задължение от
ответника. Вземанията на водоснабдителните дружества се дължат в тридесет дневен срок
от датата на издаване на фактура за съответния период – арг. чл. 31, ал. 2 от Общите условия.
В случая, според данните по таблицата на стр. 3 от експертизата най-ранното месечно
задължение, отнасящо се за периода от 23.10.2021 г. до 22.11.2021 г., е начислено с фактура
№ *********/22.11.2021 г., поради което считано от 23.12.2021 г. ответникът е изпаднал в
забава по отношение на него. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от 23.12.2021 г. до 21.09.2022 г.
възлиза на 12,13 лв., до който предявеният акцесорен иск за лихва за забава се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 29,93 лв., или за размера от 17,80 лв., и за периода от 22.11.2021 г. до 22.12.2021 г.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноските в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
6
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч.
гр. дело № 274/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 34,31 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 446,05 лв. – платена държавна
такса, депозит за особен представител на ответника, депозит за комплексната СТСчЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размера юрисконсултското
възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, тъй като той не претендира, а и не доказва извършването на
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ****** срещу П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ******,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Д. П. дължи на
*** сумата от 362,17 лв., представляваща неплатена цена за потребена вода по отношение
на обект, находящ се в **** с клиентски № *****, за периода от 22.10.2021 г. до 21.09.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.01.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 12,13 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 23.12.2021 г. до 21.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 274/2023
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
11.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на потребена вода за разликата над уважения
размер от 362,17 лв. до пълния предявен размер от 788,24 лв., или за размера от 426,07 лв.,
както и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 12,13 лв. до пълния
предявен размер от 29,93 лв., или за размера от 17,80 лв., и за периода от 22.11.2021 г. до
22.12.2021 г.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на ***, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: ***** „*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
34,31 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 274/2023 г. по описа
на СРС, 79 състав, както и сумата от 446,05 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7