Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 7 458 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за
сумата 26 030 лв.
В исковата молба на Н.П.П. се твърди, че на 04.05.2017
г., около 22.20. часа, в гр. Поморие, на път Е 87, посока гр. Бургас е
настъпило ПТП между лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег. №*****, управляван от
Н.М.Я. и лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № *****, управляван от ищеца. Твърди
се, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“, който поради
движение с несъобразена скорост загубил управление над автомобила, навлязъл в
лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с попътно движещия се автомобил,
управляван от ищеца. Твърди се, че от ПТП-то ищецът получил контузия на
главата, мозъчно сътресение, оток по главата, охлузване на ляв лакът, които увреждания
му причинили болки и страдания. Сторил и имуществени разходи от 30 лв. за
извършен медицински преглед.
Предвид тези фактически твърдения е мотивирал правен интерес от предявяване
на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Алфа
Ромео”, да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания и сумата
от 30 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени
разноски.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК, в който са наведени твърдения за
неоснователност на предявените искове.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен
отговор такъв не е заявен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 28.12.2017 г., предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице инж. В.К.Д. по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира
като обективно и компетентно изготвена, в която е посочено, че причина за
ПТП са субективните
действия на водача на лек автомобил
«Алфа Ромео» с органите за
управление довели до навлизане на този
автомобил в траекторията за
движение на лек автомобил «Фиат Брава» на разстояние, по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на лек автомобил «Фиат». Причината за настъпване на ПТП е установена и с оглед констатациите на протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №
320р-5395/22.06.2017 г. на ОД на МВР – Бургас, както
и разпита на свидетеля Н.Я. в съдебно
заседание от 25.11.2019 г.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, д-р П.С.П. е обосновал извод,
че при ПТП-то ищецът е получил черепно –мозъчна травма, състояща се от мозъчно
сътресение и контузия с травматичен оток
и болка при опипване в предната теменна област на главата, както и травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в контузия и охлузване в областта на
левия лакът. В заключението е посочено, че възстановителния период настъпва за
срок от 3-5 седмици. Понесените вреди от ищеца се установяват и от
свидетелските показания на свидетелката М.П., които съдът кредитира при
съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период / 3-5 седмици/ справедливо би било да се присъди сума от 6 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед изводите на СМЕ, претенцията за обезвреда
на имуществените вреди е изцяло основателна.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване, което с оглед ангажираните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 29.03.2018 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 25.11.2019 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Такова основание се сочи в пълномощното,
представено по делото /стр. 104/, поради което настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение
по посочения ред. Съобразно фактическата и правна сложност на делото,
извършените по него процесуални действия, размера на заявения иск и размерите
на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен
състав намира, че същото възлиза на сума в размер на 1 310 лв., а неговата
припадаща се част, съобразно уважената част на иска възлиза на сумата от 302,
31 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца. Върху сумата
следва да бъде начислен и ДДС с оглед доказателствата по делото, че
процесуалният представител е лице регистрирано по ЗДДС т.е. същото възлиза на
сума в размер на 362, 78 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 1 138,
46 лв. – припадащата се част от разноските за депозити за експертиза и разпит
на свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно списъка по чл. 80
от ГПК /стр. 131 в делото/. Заявеното възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК
от страна на процесуалния представител на ищеца е неоснователно, доколкото
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е в размер, по-нисък от тези,
посочени в Наредба 1/2004 г.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 382, 31 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.В. сумата от 6
000 /шест хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 04.05.2017 г. в гр. Поморие, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2018 год. до окончателното й
изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен размер от 26 000
лв. като неоснователен, както и сумата от 30 лв. – обезщетение за имуществени
вреди за сторен медицински преглед, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ
да заплати на АД „В. и Б.“ на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 362, 78
лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13,
офис 5 – адв. Ц.В. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 1 138, 46 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата от 382, 31 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: