№ 48
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600395 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда №260009 от
01.09.2021г. по НОХД № 99/2020г. по описа на ОС - Шумен. Образувано е по протест на
Окръжна прокуратура - Шумен и въззивна жалба от адв.К. - защитник на подсъдимия Б..
С атакуваната присъда подсъдимият Б. АНД. Б. бил признат за виновен за
престъпление по чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК 1 от НК, поради
което и на основание чл.54 ал.1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от шест месеца и наказание „Глоба“ в размер на 300лв. На основание чл.25 вр. чл.23
от НК съдът определил общо наказание по НОХД 99/2020г. на ОС – Шумен и по НОХД
27/2014г. на РС – Шумен, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години. Към общото
наказание присъединил наказанието „Глоба“ в размер на 300лв.
В протеста са наведени доводи за неправилност с аргументи, че наказанието
незаконосъобразно е отложено по реда на чл.66 от НК, поради липса на настъпила
реабилитация по предходните осъждания на подсъдимия. Моли се за изменяване на
присъдата с отмяна на приложението на института на условното осъждане. Изложени са
съображения.
С въззивната жалба присъдата се атакува като неправилна и незаконосъобразна. Иска
се нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда. Процесуалният
представител на подсъдимия пред ВАпС – адв.Г.В. допълва въззивната жалба с искане за
отмяна на присъдата и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда, поради
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство,
изразяващи се в липса на мотиви.
1
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява
становище, че протестът и жалбата са неоснователни, като пледира атакуваната присъда да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Б.Б. се явява лично и се представлява от адв.Г.В., който посредством
подробна аргументация мотивира становище за неоснователност на протеста.
Същевременно поддържа изцяло въззивната жалба като пледира на първо място за отмяна на
постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и
алтернатовно - за отмяна на присъдата и за постановяване на оправдателна такава.
В лична защита подс.Б. заявява, че е погасил всички свои задължения към
държавата. Твърди, че личната му сметка е била ползвана като фирмена от упълномощените
от него лица, поради което не се счита за виновен в извършване на престъплението, за което
е осъден. Твърди, че процесните приходи са били декларирани и данъците заплатени чрез
търговските му дружества.
В последната си дума заявява, че очаква справедливо решение.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото и становището на
страните, и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно
изискванията на чл.313 и следващите от НПК, намери за установено следното:
С атакуваната присъда ОС - Шумен е признал подсъдимия за виновен в извършване
на горепосоченото престъпление, като е постановил присъдата си в нарушение на
процесуалните правила, поради което същата следва да бъде отменена, а делото - върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда. Съображенията на съда за това са сходни с
изтъкнатите от защитата. Съдът намира, че мотивите към присъдата не отговарят на
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.
Окръжният съд в мотивите си изложил като установена фактическата обстановка,
копирана от обвинителния акт (страдащ от известна лаконичност, който обаче има различни
изискуеми от закона реквизити от тези, които процесуалния закон изисква спрямо
съдържанието на мотивите към една присъда). В контекста на разпоредбата на чл.305 ал.3 от
НПК съдът счита, че за да се постанови процесуално издържан акт, това не е достатъчно.
Необходимо е първостепенният съд да изложи фактическата обстановка, установена в хода
на съдебното дирене (която не винаги е напълно аналогична с изложеното в обвинителния
акт). Съдът също така, следва да посочи и доказателствените източници, от които извежда
възприетите от него факти. Процесуалният закон задължава съда да направи разграничение
между противоречивите факти и да изложи съображения защо приема едни, а отхвърлят
други. Задължително е също така освен фактическата обстановка, да се изложат и
юридически съображения за правната квалификация на деянието. Първоинстанционният съд
се задоволил само да посочи доказателствените източници, без обаче да направи анализ на
наличната по делото огромна доказателствена съвкупност. В мотивите семпло е посочено,
че фактическите изводи се основават на няколко поименно изброени свидетели,
заключенията на съдебно-счетоводните експертизи и писмените доказателства, но не е
посочено от кои точно доказателствени източници се извеждат обстоятелствата, които са
послужили на съда при вземане на неговото крайно решение по делото. Конституцията и
процесуалният закон задължават съдилищата да мотивират своите актове. Във всеки акт
следва да бъдат изложени приетите фактически обстоятелства, а също и аргументирани
правни съображения за взетото решение. Това е необходимо с оглед охраняване на
2
процесуалните права на страните в процеса и с оглед упражняването на ефективен
инстанционен контрол от по-горните съдебни инстанции. Най-общото посочване на
доказателствените източници ограничава процесуалните права на страните, а също
възпрепятства и инстанционния контрол. Този начин на изложение не дава възможност на
участниците в процеса и на съдебните инстанции да установят въз основа на какви
доказателствени източници съдът е приел фактологията по делото и какви са юридическите
му аргументи за взетото решение. В мотивите не е направен никакъв анализ на
доказателствените материали – налице е само формално позоваване на изброени такива. Не
е направен никакъв анализ и на възраженията на подсъдимия и неговата защита, така както
изисква чл.305 ал.3 изр.2 от НПК. В рамките на досъдебното производство и пред съда
подс.Б. е поддържал тезата, че част от паричния поток на неговите търговски дружества са
преминавали през личната му сметка и че твърдените като дължими в обвинителния акт
неплатени данъци върху доходи, са декларирани и платени като фирмени такива. Вместо
неговото твърдение да бъде проверено, след което - прието или отхвърлено, то е оставено
без никакъв коментар и анализ. За част от инкриминираните доходите подс.Б. е твърдял
необлагаемост към датата на инкриминираното деяние – обстоятелства, които нито са били
проверени, нито коментирани в мотивите към присъдата. Освен накратко изброените
свидетели, съдът изобщо не е коментирал експертизите по делото. Не става ясно какво е
отношението на съда към останалите разпитани по делото свидетели. В мотивите само е
спомената назначената от ОС – Шумен допълнителна ССчЕ в хода на съдебното
производство, чието заключение е изисквало подробен и съдържателен анализ, съответно –
приемане или не, конкретни доводи в едната или другата насока. По отношение на тази
допълнителна ССчЕ съдът се е задоволил да я спомене в едно изречение, наред с другите
експертизи, обобщавайки, че всички те вкупом подкрепят установената от него фактическа
обстановка.
Аргументите по правото също се характеризират с дефицит откъм обоснованост.
Липсва дори упоменаване на обективните и субективните признаци на престъплението,
както и съответна аргументация посредством конкретни доказателства от делото.
Първоинстанционният съд изобщо не анализирал доказателствената съвкупност. Изобщо не
е посочил кои съставомерни факти са изведени от нея, макар че задълженията му включват
посочване на всички съставомерни факти, които се отнасят до обективната и субективна
страна на престъплението. Записал е само и единствено, че счита, „че при така установената
фактическа обстановка подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК“.
Липсва каквато и да е аргументация за какъв по вид доход иде реч; облагаем ли е; ако да - по
какъв ред се облага; заплатен ли е дължимият данък или не. Този анализ би следвало да
засегне всеки един от инкриминираните доходи. След изписване формално на цитираната
горе констатация, съдът пристъпил направо към обсъждане на въпросите по наложеното
наказание.
Поради изложеното въззивният съд намира, че при постановяване на присъдата от
първата инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348
ал.3 т.1 и т.2 от НПК - нарушение, довело както до ограничаване правото на защита на
подсъдимия и липса на мотиви, което изцяло възпрепятства инстанционния контрол.
Лакончността на мотивите, според ВКС, сама по себе си не е порок, стига да са решени
всички важни за наказателното производство въпроси, очертани с оглед предмета на
доказване съобразно рамките на внесения обвинителен акт. В идентичен смисъл е и
3
становището на ЕСПЧ, според който „макар съдилищата да не са задължени да дават
подробен отговор на всеки довод (Van de Hurk v. the Netherlands, § 61), от решението следва
да става ясно, че основните въпроси по делото са били разгледани (вж. Boldea v. Romania, §
30).“ Мотивите към атакуваната присъда категорично не отговарят на посочените
стандарти. Същевременно констатираните съществени процесуални нарушения не могат да
бъдат отстранени от въззивната инстанция. Т.е. посочените пороци на съдебния акт
обуславят връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което
следва да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, коментирани горе.
Тези изводи на ВАпС изключват коментар по другите възражения във въззивните
жалба и протест.
По изложените съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.334 т.1 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №260009 от 01.09.2021г. по НОХД № 99/2020г. по описа на ОС –
Шумен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - Шумен от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4