№ 6224
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510417 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 12726/27.06.2024 г. по гр.д. № 12159/2024 г. по описа на
СРС, 168 състав са отхвърлени предявените от К. С. С. срещу „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225 от КТ за признаване уволнението на К. С.
С. със Заповед № ПТО24-РД 15-44/25.01.2024 г., подписана от директора на
ОП СПТО Н.С. за незаконно и отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
за възстановяване на К. С. С. на заеманата длъжност преди уволнението, както
и на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ да му бъде присъдено обезщетение за
времето, през което е останар без работа в размер на 21735 лева,
представляваща брутното трудово възнаграждение за 6 месеца за периода от
26.01.2024 г. до 26.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на иска до
окончателното заплащане на сумата. С решението К. С. С. е осъден да заплати
на „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 2000 лева – разноски в производството за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 244093/26.07.2024
1
г., подадена от К. С. С., в която се поддържат възражения за неговата
неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел,
че протоколите за самоотлъчка, посочени в процесната заповед не са
приложения на заповедта и не се препраща към тях. Цитирането в заповедта
означавало, че се препраща към тях и са му връчени заедно със самата заповед
за уволнение. Тези протоколи били изготвени именно за целите на
прекратяване на трудовото правоотношение и се намират в трудовото му
досие. Неправилно и житейски нелогично било протоколите за самоотлъчка
да са приложени към заповедта, а да не са част от мотивите й. Това водело до
неправилна квалификация на основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение от страна на работодателя. Освен това, неправилно съдът е
основал изводите си въз основа на трудовата книжка и удостоверението по чл.
62, ал. 5 от КТ, като по този начин е използвал информация, която е извън
заповедта. Неприложима и била цитираната съдебна практика, тъй като в
конкретния случай се касаело за разминаване между цитираното с цифра
основание и мотивите на заповедта. Поддържа, че съдът не е обсъдил част от
аргументите му, че работодателят е подготвил предварително прекратяването
на трудовото правоотношение като е съставил протоколите за самоотлъчка,
като основанието е било неспазване на трудовата дисциплина. Налице бил
спор относно основанието и законосъобразността на уволнението поради
наличие на противоречие в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и следвало да се изследват в детайли и предварителна
подготовка, извършена от работодателя е за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поддържа доводите си за незаконосъобразност на заповедта,
както и основателността на предявените кумулативно съединени искове.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
вх. № 277709/30.08.2024 г., подаден от въззиваемия ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъците“, с която поддържа доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно, като трудовото правоотношение е прекратено в срок за
изпитване, поради което и не било необходимо да се обсъждат мотивите,
поради които това е направено. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлен и
решението да бъде потвърнено. Претендира направените по делото разноски.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 12159/2024 г. по описа на СРС, 168 състав е
образувано по искова молба, подадена от К. С. С., с която са предявени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от
Кодекса на труда против ОП „Столично предприятие за третиране на
отпадъци“.
Ищецът твърди, че е сключил трудов договор на 28.07.2023 г. с ОП
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“, по силата на който е
назначен на длъжността „Инженер, механик“ („Подвижна механизация“),
считано от 31.07.2023 г. Уговорено било възнаграждение в размер на 3000
лева, изменено на 3450 лева. Твърди, че на 18.12.2023 г. претърпял злополука
и периода от 18.12.2023-22.02.2024 г. бил в отпуск поради временна
неработоспособност. На 26.01.2024 г. получил на електронната си поща
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която било посочено
като основание чл. 71 от Кодекса на труда и протоколи за самоотлъчка от
24.01.2024 г. и 25.01.2024 г. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно,
тъй като било налице несъответствие между цифровото основание и мотивите
на заповедта. Доколкото било посочено, че основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е самоотлъчка, то действителното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е дисциплинарно уволнение.
Твърди, че не се е самоотлъчил на посочените дати, тъй като е бил в болничен
поради временна неработоспособност. Не била спазена процедурата по чл. 193
от КТ и не са му били поискани обяснения. Моли уволнението да бъде
признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 21735 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение
за 6 месеца за периода от 26.01.2024 г. до 26.07.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на настоящия иск до окончателното заплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ОП
„Столично предприятие за третиране на отпадъците“, с който оспорва
предявените искове. Поддържа, че работодателят е упражнил правото да
3
прекрати трудовото правоотношение в уговорения с трудовия договор срок за
изпитване. Посочва, че в подкрепа на това, че основанието, на което трудовото
правоотношение е прекратено е записванията в трудовата книжка, както и
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Посочва, че правно ирелевантно е какви
са мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение,
включително дали има допуснати дисциплинарни нарушения. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз
основа на които районният съд е приел, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, като те са уговорили срок за изпитване и в този срок
работодателят е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовия
договор без предизвестие. Прието е, че не било установено, че трудовият
договор е прекратен на друго основание, като това, че били посочени
протоколи за самоолъчка не се отразявало на законосъобразността на
уволнението, като е съобразил и записванията в трудовата книжка и
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Въз основа на това съдът е приел, че
предявените искове са неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да
се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшества с договор със срок
за изпитване до 6 месеца. До изтичане на срока страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Установява се от
събраните по делото доказателства, че страните в настоящото производство са
уговорили срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
4
Срокът за изпитване е започнал да тече от 31.07.2023 г., когато ищецът е
постъпил на работа (обстоятелство, което не е спорно между страните).
Установява се, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя на 26.01.2024 г., когато на ищеца е връчена заповед, изходяща от
работодателя. Законосъобразността на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото в нея основание е поставена в
зависимост от това волеизявлението на работодателя да е направено в
уговорения срок, който не може да бъде по дълъг от 6 месеца.
Съдът намира, че работодателят е упражнил законосъобразно правото
си да прекрати трудовото правоотношение в срока за изпитване. Волята на
работодателя е ясна като е посочено, че трудовият договор се прекратява на
основание чл. 71 от Кодекса на труда, като при избор на това основание той
няма задължение да излага мотиви, а изложените мотиви не подлежат на
преценка относно тяхната законосъобразност. Достатъчно е работодателят да
е упражнил правото си в уговорения срок за изпитване. Без правно значение е
обстоятелството дали в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение се съдържат мотиви за наличието на факти, които насочват
към дисциплинарно нарушение – самоотлъчка на служителя. В конкретния
случай, не намират приложение правилата, предвидени в чл. 195 от Кодекса на
труда, които предвиждат в заповедта, с която се налага дисциплинарно
наказание, включително уволнение да бъде мотивирана и в нея да се посочват
нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
Предвид на изложеното, уволнението е законосъобразно и предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен. Доколкото
основателността на този иск е предпоставка за уважаване и на обективно
съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ – за възстановяване на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение, то те са неоснователени и правилно
първоинстанционният съд ги е отхвърлил.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
5
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника К. С. С. следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемия сумата от 2000 лева, представляващи направени
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 12726/27.06.2024 г. по гр.д. №
12159/2024 г. по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. С. С., ЕГН-**********,
от гр. София да заплати на ОП „Столично предприятие за третиране на
отпадъци“, БУЛСТАД *******, с. Яна, местност Садината сумата от 2000
лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в частта по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6