№ 1355
гр. С, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110209455 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. А. С., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) изх. № СОА22-РД11-680 на заместник кмет на Столична
община, с което на жалбоподателя на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА във
вр, с чл. 178е от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал. 3
от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен.
Посочва, че действително е спрял на тротоара пред собствения си двор и е
влязъл да отвори гаражната врата отвътре като преди това оставил детето на
жена си в дома им. Тази дейност му отнела известно време, праз което
служителите на ЦГМ му съставили фиш. Срещу последния, жалбоподателят
възразил, след което му бил съставен АУАН, а въз основа на него и
обжалваното НП. Иска от съда да отмени последното.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Ганева,
която оспорва жалбата. Изразява становище, че обжалваният акт е правилен и
законосъобразен и иска от съда да го потвърди. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят И. А. С., ЕГН: **********, има постоянен адрес в гр. С,
бул. „ПЕ“ № 4. Същият притежавал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Т“, с рег. № *****.
На 07.05.2022 г. жалбоподателят спрял собствения си лек автомобил
марка „Т“, с рег. № ***** пред тротоара пред гаражната врата на дома си на
адрес в гр. С, бул. „ПЕ“ № 4 и влязъл да отвори вратата. Тази действия били
възприети от св. М. П. М., който констатирал спрелия на тротоара автомобила
и отсъствието на водача и съставил фиш серия СО № 9083221/07.05.2022г. по
реда на чл. 186 вр. с чл. 178е от ЗДвП, а който на водача била наложена глоба
в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Последният не е връчен на водача.
След като узнал за фиша на 09.05.2022г., И. С. депозирал срещу него
жалба вх. № ВД-1118/09.05.2022г. по описа на ЦГМ. излагайки посочените и
в настоящата такава съображения и искане фишът да бъде анулиран.
В тази връзка и на основание чл. 186, ал. 2 ЗДвП, на 08.06.2022 г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия А,
бланков № 003851 от страна на свидетеля М. М. – инспектор при ЦГМ, с
който срещу И. С. било повдигнато административнонаказателно обвинение
за това, че на 07.05.2022 г. около 15:43 часа, паркирал в гр. С, на бул. „ПЕ“ №
4, собствени си лек автомобил марка „Т“, с рег. № *****. Върху тротоара на
място, неопределено за паркиране на ППС. Актът е съставен в присъствието
на нарушителя и му е връчен срещу подпис на същата дата. Същият възразил
на място.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП) изх. № СОА22-РД11-680 на заместник кмет
на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 22, ал. 5 от
ЗМСМА във вр, с чл. 178е от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложено
2
административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на отчасти
на показанията на свидетеля М. М., депозирани в хода на съдебното следствие
и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - фиш за
глоба, серия СО, № 9083221, АУАН серия А, № 003851/08.06.2022 година,
Наказателно постановление (НП) изх. № СОА22-РД11-680 на заместник кмет
на Столична община, заповед № РД09-69/01.06.2021 г. на кмета на Столична
община, Заповед СОА21-РД95-62/11.03.2021 г. на кмета на Столична община,
Трудов договор № РД12-111-39/14.12.2020 г., скица и пътни знаци на бул.
„ПЕ“.
Съдът се доверява на показанията на св. М. като отчете относително
добре запазения спомен за ситуацията. Съдът не възприема единствено
изложеното от свидетеля относно продължителността на периода от време,
през който е отсъствал нарушителят. От една страна, свидетелят твърди да е
възприел как нарушителят слиза от автомобила и се насочва към съседна на
адрес (според него) врата. От друга страна, твърди, че е липсвал около 15
мин., а когато се появил нищо не казал, дал си документите, съставили му акт
и си тръгнал. Видно е от представените писмени доказателства, на които
съдът дава пълно доверие, че посочените събития не са се осъществили в
един ден. Първо, на 07.05.2022г. е съставен фиш (който не е връчен), а АУАН
е съставен месец по-късно на 08.06.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съобразно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 в. чл. 167, ал. 2 ЗДвП и приложената
3
заповед за определяне на служби за контрол и длъжностни лица към същите,
респективно чл. 189, ал. 12 ЗДвП и приложената заповед на кмета на
Столична община за овластяване на точно определен неин заместник като
наказващ орган. Същите са изготвени в рамките на установените в чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН срокове, както и в рамките на общия давностен срок. При
съставянето на АУАН и НП, в частност при описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както и при формулиране на
нарушената разпоредба не са допуснати пропуски и неясноти, като същите
отговарят по форма и съдържание на минималните изисквания на ЗАНН.
Налице е съответствие между описаните факти, от една страна и посочената
като нарушена, както и санкционната норма, от друга страна.
При съставянето на АУАН обаче е допуснато нарушение на правилото на
чл. 40 ЗАНН, свързано с участието в процедурата на свидетели. От една
страна в титулната част на акта се сочи, че свидетелят по същия М. М., е
очевидец, т. е. лице присъствало при извършване, било най-малкото при
установяване на нарушението, а от друга, че актът е съставен при условията
на чл. 40, ал. 3 ЗАНН т. е. при липса на свидетели, от която и да е от
посочените категории. Това изискване на закона не е самоцелно, като същото
следва да гарантира както спазване на процедурата, така и да осигури
възможност за проверка на отразените в АУАН фактически твърдения, в
случай, че действително се касае за очевидец на нарушението.
Отделно от това, дори и при извод за обратното, отмяната на
наказателното постановление е наложена от недоказаността на повдигнатото
административно обвинение.
Съгласно нормата на чл. 178е от ЗДвП: „Наказва се с глоба от 50 до 200
лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места.“.
Според чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
4
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци. Ал. 1 на същата разпоредба сочи, кога пътно превозно средство е
в престой, а именно – когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи в присъствието на водача. Изложеното, наред с категоричните данни
за това, че жалбоподателят е спрял пред гаражната си врата и като се има
предвид изложеното от съда относно липсата на категорични доказателства за
какъв период от време е отсъствал водачът, налага извод, че процесният лек
автомобил е спрял за престой.
Отделно от това, от представената по делото схема на организация на
движението и знаковото стопанство на бул. „ПЕ“ е видно, че в частта пред и
след № 4 по продължение на тротоара са поставени анти-паркинг стълбчета.
Пред № 4 същите са прекъснати и има изрично обозначен вход (за
автомобили), към намиращия се на този номер имот. Последното е видно и от
представения към преписката снимков материал. Непосредствено преди
прекъсването има стълб, на който е сложен знак за наближаваща спирка на
градския транспорт.
Изложеното препятства категоричен извод за това, че в конкретния
случай е налице паркиране върху тротоарна площ на неразрешено за това
място. Наказващия орган, върху когото пада доказателствената тежест в
настоящото производство не е ангажирал достатъчно доказателства в
подкрепа на твърдението за извършено нарушение или дори за самоличността
на нарушителя (макар факта на собственост на ППС да не се оспорва от
жалбоподателя). По изложените съображения обжалваният акт, следва да
бъде отменен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски.
Такива не са поискани и не се установяват направени, поради което и не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и aл. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) изх. № СОА22-РД11-680 на
5
заместник кмет на Столична община, с което на И. А. С., ЕГН: ********** на
основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА във вр, с чл. 178е от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – С град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6