Р Е Ш
Е Н И Е
№ 612 /04.05.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на седми април две
хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели С.
при секретар Вяра С. и прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 256/2022 година
Производството е по глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 ал. 1 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба от И.Ю.А. с ЕГН **********
и адрес – затворническо общежитие (ЗО) „Дебелт“ към Бургаски затвор, със съдебен адрес ***,
чрез адвокат К.С.А., БАК, срещу решение № 1987/14.12.2021 година постановено по
адм. дело № 2371/2021 година на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас).
С решението е отхвърлена искова молба на А. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София (ГДИН) за заплащане на обезщетение
в размер на 15 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши
битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в ЗО „Дебелт“
за периода от 07.06.2020 година до 05.10.2021 година, заедно със законната
лихва за забава върху тази сума от предявяване на иска до окончателното ѝ
изплащане.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
поставено при съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита,
че съдът не е взел предвид дадените от свидетеля показания и не е обсъдил значителна
част от твърденията на ищеца. Според него, съдът е кредитирал единствено
представените от ответника писмени
доказателства и изложените от същия твърдения, като по този начин е достигнал
до неправилен и необоснован краен извод за отхвърляне на исковата молба.
Прокурорът пледира
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството пред АдмС - Бургас се е развило по искова
молба на А., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затворническо общежитие
„Дебелт“ към Бургаски затвора, против ГДИН, с която е поискал да му се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 15 000 лева, причинени от
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора –
лоши битови и социални условия, изразяващи се в ограничен достъп до района на
общежитието, престой в непригодени съгласно изискванията на чл.71а от ППЗИНЗС
помещения, третирането му при условия на строг режим, неосновано отказване да
бъде назначен на работа, предоставяне на развалена храна, наличие на хлебарки и
дървеници, ограничени по продължителност свиждания, престой в малки по площ
помещения, ограничен достъп до двора само за 45 минути веднъж сутрин и веднъж
следобед на ден на открито - на чист въздух.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска като е
обосновал извод за липса на една от предпоставките за уважаването му – доказано
незаконосъобразно действие/бездействие на длъжностни лица от ответната
администрация. Съдът е приел, че кумулативното въздействие на посочените
обстоятелства, не сочи за процесния период
ищецът да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение по смисъла
на чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС, в какъвто смисъл са неговите твърдения, за да се
приеме, че за него са настъпили неимуществени вреди. Прието е, че неудобствата
не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и не
водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 285 ал.
1 от ЗИНЗС, решението на административния съд подлежи на касационно оспорване
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред
тричленен състав на същия съд.
Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при
съобразяване с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е обосновал изводи, които
се споделят от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност.
Правилен
е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периода предмет на исковата молба.
Неоснователни
са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд е кредитирал
едностранно представените от ответника доказателства. Същите са официални и
частни диспозитивни писмени документи и доколкото са останали неоспорени от
ищеца в първоинстанционното производство, същите се ползват с обвързваща за
съда материална доказателствена сила.
По
делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че
помещенията, в които е бил настаняван касатора са с квадратура, която отговаря
на стандарта от 4 м² площ на човек, с осигурена възможност за
проветряване, отопление, приток на дневна светлина, неограничен достъп до
санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за хигиенизиране.
Обосновано
съдът е приела, че е недоказано твърдението за ограничен достъп до двора и
лавката на общежитието, както и за ограничено свиждане с близки, чието естество
на провеждане е било съобразено с епидемиологичната обстановка в страната.
Престоят на открито на лишените от свобода е бил обезпечен съгласно почасов
график за разпределение на времето им, като регламентираният престой на открито
съответства на законовия норматив по чл. 86 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС, както и е била
обезпечена възможността за посещение на лавката всеки ден от 12:30 часа до 13:30
часа.
Исковият
период съвпада с обявената пандемия от разпространение на заразяване с корона -
вирус, поради което неоснователни са оплакванията на ищеца за невъзможност от
провеждане на контактни свиждания, които във връзка спазване на
противоепидемичните мерки и с цел запазване на здравето на лишените от свобода
и техните близки, са били заменени с безконтактни чрез поставяне на стъклени
прегради и ползване на видоеконферентна връзка. Така наложените мерки имат
временен характер и са във връзка с извънредно събитие, поради което основателно
съдът е приел, че не е налице твърдяната незаконосъобразност в действията на
затворническата администрация.
Правилно
от първоинстанционният съд са приети за неоснователни и оплакванията на
касатора относно липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните
помещения в затворническото общежитие. В първоинстанционното производство е доказано,
че тази дейност се осъществява не от администрацията, а от нает от нея външен
доставчик, поради което не е налице твърдяното от ищеца бездействие. Отделно от
това, законосъобразно е прието от РС, че не е доказано твърдението на ищеца, че
непълното решаване на този проблем е довело до особено влошаване на условията
спрямо А., поради което не може да се приеме, че спрямо него е осъществено
нечовешко, унизително отношение, по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от
ЕКЗПЧОС, в чиито резултат са настъпили сочените неимуществени вреди.
До
извод за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС не могат да доведат и твърденията на
касатора за недопускането му на работа, тъй като от събраните доказателства се
установява, че са му предоставяни възможности за полагане на труд, а случаите,
в които трудовата дейност е била прекъсвана, са поради извършвани от касатора
нарушения.
Недоказани
са останали и твърденията на касатора за предоставяне на развалена и мухлясала
храна. От първоинстанционният съд са обсъдени показанията на свидетеля Иванов в
тази насока и правилно е достигнато до извод, че не може да се обоснове
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Не е налице каквато и да е необоснованост на
обжалваното решение – в тази насока, а още по – малко твърдяното от касатора
едностранчиво тълкуване на фактите по спира. Напротив, съдът е съпоставил
показанията на свидетеля с останалите доказателства по делото и е направил
обоснован извод, защо те не следва да бъдат кредитирани.
Касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1987/14.12.2021 година по адм. дело
№ 2371/2021 година на Административен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: