№ 413
гр. Перник, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720201024 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1158-004178 от
06.01.2022г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при
ОД на МВР Перник, с което на В. А. Б., ЕГН ********** за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
кумулативно предвидените в чл.175, ал.3, пр.1-во от същия закон
административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване
от право за управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателят В. А. Б., чрез пълномощника си адв. А. И. И. от САК,
моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, тъй като е
постановено в нарушение материалния закон, като излага аргументи за
несъставомерност на деянието. Алтернативно релевира съображения за
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното заседание, в
което не се явява и упълномощеният му защитник адв. А. И. И. от САК. От
последната са депозирани две молби с рег. №№ 22967 и 22969 от 16.10.2024,
които са с напълно идентично съдържание. С тях поддържа жалбата с
наведените в нея доводи, въз основа на които иска отмяна на оспореното НП.
Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото
1
разноски за което представя договор за правна защита и съдействие от
14.10.2024г.
Административнонаказващия орган (АНО) началник сектор „ПП” към
ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което административнонаказателната
преписка е изпратена в съда е изразена позиция, че издаденото НП е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл.59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за
обжалване, предвид изложените съображения в постановеното по делото
Разпореждане № 1396 от 10.07.2024г., поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 21.02.2021г. в 12:55 часа в гр. Перник управляваният от В. А. Б. лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****** бил спрян за проверка от полицейски
автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР Перник. В хода на проверката
контролният орган установил, след направена служебна справка, че лекия
автомобил е с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143, ал.15 от
ЗДвП.
В присъствието на жалбоподателя бил съставен срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 347422 от
21.02.2021г., с който отговорността на В. А. Б. била ангажирана за нарушение
на чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.
АНО счел, че деянието съставлява престъпление по чл.345, ал.2 от НК,
поради което с писмо с рег. № 16014 от 20.09.2021г. изпратил материалите на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, по компетентност на Районна прокуратура
Перник.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
14.12.2021г. по прокурорска преписка № 2569/2021г., прокурор от Районна
прокуратура Перник приел, че деянието следва да се третира като
административно, като изпратил препис от прокурорския акт на началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник, с оглед налагане на наказание за
административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
На 06.01.2022г. е издадено обжалваното НП, с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП е санкциониран жалбоподателя на основание чл.175, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 200 лв и
2
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца.
Процесното НП е връчено на Б. на 12.06.2024г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от
кредитираните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA
№ 347422 от 21.02.2021г., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи, писмените материали по прокурорска преписка №
2569/2021г. по описа на Районна прокуратура Перник, които кореспондират
със свидетелските показания на П. В. Д..
От правна страна:
При извършената цялостна проверка относно правилното приложение
на материалния и процесуален закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата, съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които обуславят отмяната на правораздавателния акт
на процесуално основание.
Видно от съдържанието на оспореното НП, при описание на нарушение
са възпроизведени фактическите констатации, които са посочени в АУАН
относно собствеността на управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
които се различават от приетите от прокурора в постановлението от
14.12.2021г. за отказ да образуване на досъдебно производство. Действително,
при произнасянето по процесната административнонаказателна преписка
АНО не е бил обвързан от изводите на прокурора относно релевантните факти
за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършеното
административно нарушение, но приетите факти на нарушението
предопределят преценката за законосъобразност и обоснованост на
издаденото НП, доколкото те очертават рамките, в които нарушителят
осъществява своята защита срещу вменената му деятелност.
В конкретния случай, от описанието на деянието в НП е видно, че част
от изложените в обстоятелствената част фактически обстоятелства, които са
относими към фактическия състав на вмененото административно нарушение,
са несъответни на събраните по административонаказателната преписка
доказателства. Ясно и категорично в НП е отразено твърдението, че
управлявания на 21.02.2021г. от жалбоподателя лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № ****** е собственост на Л.Е. А.а, ЕГН **********, както и че
регистрацията на същия е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от
ЗДвП. Това обстоятелство категорично не отговаря на отразено в
разпечатката от база данни на АИС „КАТ регистрация на МПС и
собственици“ по отношение на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****** и
договора за покупко-продажба от 25.11.2020г., с който моторното превозно
средство е придобито именно от жалбоподателя В. А. Б., за който е
възникнало задължението да подаде заявление за пререгистрирането му.
3
Вярно е, че субект на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1-во, вр. чл.140,
ал.1 от ЗДвП е водачът който управлява нерегистрирано моторно превозно
средство, т.е. законът предвижда наказване както на собственика, така и на
всяко друго лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил, но
независимо от това, при описание на нарушението в НП коректно и точно
следва да намери отражение обстоятелството чия собственост е процесния
автомобил, тъй като е пряко относимо към доказването на субективната
страна на състава на вмененото нарушение и съответно предполага
ангажирането на различен обем доказателства във връзка с конкретно
предявеното обвинение.
Предвид изложеното, АНО е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с императивното изискване на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Недопустимо е констатираното нарушение да бъде санирано в
хода на съдебното производство, тъй като същото е свързано с изменение на
обстоятелствата на нарушението – посочване на релевантните факти,
свързани със собствеността на процесния автомобил към датата на
установяване на нарушението и доказателствата, които ги установяват, за да
може съобразно тях жалбоподателят да организира защитата си в пълен обем.
По отношение на непосочването от коя дата е прекратена
регистрацията на процесния автомобил, съдът намира, че това е въпрос по
същество и е в доказателствената тежест на АНО, вследствие на което не е
допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Още повече, че изрично е
вписано при описание на нарушението на какво правно основание е
прекратена регистрацията на автомобила, поради което по никакъв начин не е
било ограничено правото на защита на наказаното лице.
На следващо място, съдът констатира, че в съдържанието на НП ясно и
недвусмислено е посочено, че същото е издадено въз основа на АУАН серия
GA № 347422 от 21.02.2021г. Липсва каквото и да е отбелязване, че по
отношение на същото деяние е било издадено постановление от 14.12.2021г.
за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка рег.
№ 2569/2021г. по описа на Районна прокуратура Перник. При това положение
следва извод, че е пропуснат 6-месечния давностен срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН за издаването на НП, тъй като началото поставя датата на съставянето
на вписания АУАН (21.02.2021г.), а НП е издадено на 06.01.2022г.
В случай, че се касае за техническа неточност в записа на акта въз
основа на който е издадено НП и в действителност същото е издадено въз
основа на постановлението от 14.12.2021г. за отказ да се образува досъдебно
производство по прокурорска преписка рег. № 2569/2021г. по описа на
Районна прокуратура Перник, то следва да се акцентира на факта, че
административнонаказателната преписка, образувана със съставения на
жалбоподателя АУАН, е била изпратена на Районна прокуратура Перник на
20.09.2021г. за преценка за наличието на престъпление по чл.345, ал.2 от НК,
т.е. това е станало след изтичане на 21.08.2021г. на срока по чл.34, ал.3 от
4
ЗАНН. Ето защо и след като към 21.08.2021г. не е било издадено НП, то
възможността да бъде реализирана отговорността на нарушителя е била
погасена. Обстоятелството, че АНО е предприел действия едва след изтичане
на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като с писмо с изх. № 16014 от 20.09.2021г.
на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник е изпратил материалите на
Районна прокуратура Перник с твърдение, че деянието за което е образувано
административнонаказателното производство съставлява престъпление, не
може да санира настъпилата давност, която е абсолютна, тъй като с изтичане
на определения в закона срок е била вече погасена възможността за
реализиране на отговорността на нарушителя.
Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила
водят до отмяна на НП на формално основание, тъй като е
незоаконосъобразно издадено.
За пълнота на решението, съдът извърши проверка и за материалната
законосъобразност на процесното НП, при която констатира, че вмененото на
жалбоподателя административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е
осъществено от обективна и субективна страна от жалбоподателя, като прие за
неоснователни наведените в жалбата възражения в обратна насока.
Не е спорно, че субект на административнонаказателната отговорност
по чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е водачът на моторно превозно средство,
който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от
нарушаване на императивно установеното изискване в чл.140, ал.1 от ЗДвП
относно задължителната регистрация на моторните превозни средства, които
се допускат по пътищата, отворени за обществено ползване.
От приобщените към доказателствената съвкупност разпечатка от база
данни на АИС „КАТ регистрация на МПС и собственици“ по отношение на
лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****** и договора за покупко-продажба от
25.11.2020г., е видно, че на процесната дата жалбоподателят е придобил
собствеността върху автомобила, поради което и за него е възниквало
задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Като водач и собственик на процесния
автомобил той е бил длъжен да знае реда за регистрация на придобитото от
него моторно превозно средство.
Неоснователно е релевираното възражение в жалбата, че деянието е
несъставомерно от субективна страна с твърдението, че не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията, тъй като регистрацията се
прекратява по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП по силата на закона – с изтичане
на срока, в който приобретателят е длъжен да регистрира автомобила.
Уведомяването от органите на КАТ, че моторното превозно средство е със
служебно прекратена регистрация, не е елемент от фактическия състав по
прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал.15 от ЗДвП и е неотносимо към
отговорността на жалбоподателят.
Задължението за извършване на регистрация в едномесечен срок от
придобиването на моторното превозно средство е вменено с разпоредбата на
5
чл.145, ал.2 от ЗДвП, като последствията от бездействието на приобретателят
на моторното превозно средство са регламентирани по ясен начин в чл.145,
ал.15 от ЗДвП и чл. 18б, ал.1, т.10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. След като
жалбоподателят не е изпълнил предвиденото задължение в посочените
разпоредби по отношение на собствения си автомобил, той не може да черпи
права от своето недобросъвестно поведение.
В подкрепа на горните съждения съдът счита за необходимо да
маркира, че за други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили
задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на
собственика, напр. при прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от
ЗДвП (когато не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и за това е
получено уведомление от Гаранциония фонд по чл. 574, ал.11 от КЗ), но за
процесното прекратяване по чл.143, ал.15 от ЗДвП с изтичането на 2-месечния
срок от прехвърлянето на собствеността и липсата на осъществено
регистриране, възниква основанието за служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на
новия собственик.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че АНО правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1-во от
ЗДвП, като наложените санкции – глоба в размер от 200 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца, са определени към минимално
предвидените размери в закона, поради което не подлежат на редукция.
За пълнота на решението, съдът дължи отговор и на наведеното в
жалбата оплакване за маловажност на случая, което не се споделя от съдебния
състав, тъй като разпоредбата на чл.189з от ЗДвП постановява, че за
нарушения по този закон не се прилагат нормите на чл.28 и чл.58г от ЗАНН.
Ето защо, изложените в жалбата доводи за наличието на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН не следва се обсъждат.
Изложените по-горе аргументи, във връзка с опорочаване на
административнонаказателното производство от коментираните съществени
процесуални нарушения, мотивират извода, че оспореното НП е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.79 договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024г. се установява, че
жалбоподателят В. А. Б. е възложил на адвокат А. И. И. от САК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по настоящото производство. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева и е заплатено изцяло в
6
брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено
под минимално предвидения размер в чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
който препраща разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
предвид наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, което няма материален израз.
Предвид изложеното искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от 400.00 лв, който
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, в чиято
структура се намира АНО, следва да заплати на В. А. Б..
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-
1158-004178 от 06.01.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Перник, с което на В. А. Б., ЕГН ********** за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата са наложени кумулативно
предвидените в чл.175, ал.3, пр.1-во от същия закон административни
наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от право за
управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на В. А. Б., ЕГН
********** сума в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат
по АНД № 20241720201024 по описа за 2024г. на Районен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7