Решение по дело №968/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260533
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20201100900968
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш    Е    Н    И    Е

Гр.София, 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:     

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ  д. № 968 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ, образувано по молба на „Е.“ ЕООД, ЕИК *****.

Молителят твърди, че дружеството е  с висока степен на задлъжнялост, съответно е неплатежоспособно и не притежава средства. Твърди, че има големи задължения, основно публични, като е преустановило всички плащания към своите кредитори. Твърди, че последното плащане е от 22.05.2020 година, като след тази дата дружеството не е в състояние да извърши каквото и да е друго плащане.

 Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства, които са подробно анализирани в експертизата от вещото лице, се установяват фактите твърдени в исковата молба. От постъпилата справка от АВ се установява, че дружеството няма регистрирани собствени недвижими имоти.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., дружеството не е извършвало дейност, тъй като същото започва дейността си през 2018 година. Според вещото лице през 2018 г. собственият капитал на дружеството е 351 хил. лева. Капиталовият ресурс на фирмата за същият период се състои от: 61,26 % собствен капитал и 38,74% привлечен капитал /задължения/. През 2018 г. преобладаваща роля в дружеството има собственият капитал. Нетният оборотен капитал, като разлика между краткотрайните активи и краткосрочните задължения за 2018 г. е положителна величина, което предполага стабилно финансово състояние, защото краткотрайните активи са повече от краткотрайните задължения. През 2019 г. и към 30.04.2020 г. собственият капитал е отрицателно число. Вещото лице сочи, че капиталовият ресурс на фирмата за периода се състои от привлечен капитал, представляващ краткосрочни задължения, като не е спазено едно от съществените условия за финансова стабилност- собственият капитал да не превишава дълговете. Според вещото лице нетният оборотен капитал, като разлика между краткотрайните активи и краткосрочните задължения е отрицателна величина, което също предполага финансова нестабилност на дружеството. Към 31.12.2018 г. текущите задължения /до 1 година/, съгласно баланса на „Е.” ЕООД са общо в размер на 222 хил. лева, в т. ч.: -задължения към доставчици /краткосрочни/- 119 хил. лева, -други задължения /до 1 год./- 103 хил. лева, представляващи данъчни задължения. Към 31.12.2019 г. текущите задължения /до 1 год./, съгласно баланса на „Е.” ЕООД са общо в размер на 72 хил. лева, в т. ч. други задължения /до 1 год./ - 72 хил. лева, представляващи данъчни задължения. Към 30.04.2020 г. текущите задължения /до 1 год./, съгласно баланса и оборотната ведомост на „Е.” ЕООД са общо в размер на 72 543 лева, представляващи други задължения - данъчни задължения. Към 28.05.2020 г., съгласно представена Справка за общите задължения към НАП и Справка за кредиторите представена от „Е.” ЕООД задълженията са общо в размер на 82 850,46 лв. в т. ч.: -задължения към НАП в размер на 82 022,34 лева представляващи: ДДС за м. 10.2018 г. и лихви за м. 08 и м. 10.2018 г. общо в размер на 17 650,09 лева; КД за 2018 г. и лихви общо 43 753,95 лева; Данък върху дивидентите за 2019г. и лихва общо 19 478,55 лева; задължения към собственика З.Р.- 828,12 лева. На дружеството са наложени обезпечителни мерки с Постановление изх. № С200022-022- 0030973/28.05.2020 г., като не са започнали действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Според вещото лице за периода 01.01.2018-30.04.2020 г. „Е.” ЕООД притежава краткосрочни вземания, а именно за 2018 г. общо в размер на 174 хил. лева. Това са вземания от клиенти и доставчици - 88 хил. лева и 86 хил. лева, други вземания. За 2019 г. не са отразени вземания, а за 2020 г. са в размер на 70 192 лева. Вещото лице приема, че за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2020 г. дружеството не притежава ДМА, НДА и ДФА. Според вещото лице към 31.12.2018 г., дружеството има положителен резултат от дейността /печалба/ и затова коефициентите на рентабилност са положителни числа. За периода 01.01.2019-30.04.2020 г. коефициентите за рентабилност са отрицателни величини и всеки от тях показва степента на декапитализация на дружеството. Вещото лице сочи, че наличните парични средства на „Е.” ЕООД към 30.04.2020 г., са в размер на 51 лева. Според вещото лице коефициентът на обща ликвидност за 2018 година е над единица, поради което фирмата е могла да покрива текущите си задължения с текущите активи, но за 2019 г. коефициентът за обща ликвидност е под единица, респ. дружеството не е могло да покрива текущите си задължения с краткотрайните активи. Коефициентът за бърза ликвидност за 2018 г. е над единица, поради което фирмата е могла да покрива бързи плащания на краткосрочните си задължения, но за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. коефициентът вече е под единица, респ. дружеството не е могло да покрие бързите плащания на краткосрочните си задължения. Коефициентът за незабавна ликвидност за 2018 г. е над единица, поради което дружеството е могло да покрие бързи плащания на краткосрочните си задължения, но за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. коефициентът вече е под единица, респ. дружеството не е могло да покрие бързите плащания на краткосрочните си задължения. Вещото лице приема, че коефициентът на абсолютна ликвидност е със същите стойности като коефициентът за незабавна ликвидност. Вещото лице приема, че дружеството прилага двустранна форма на счетоводна отчетност, която съответства на изискванията на ЗСч и действащите международни счетоводни стандарти.  В „Е.” ЕООД са осчетоводени задължения /текущи /, които са отразени в балансите за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2020 г., като към 31.12.2018 г. текущите задължения /до 1 год. /, са общо в размер на 222 хил. лева, в т. ч. -задължения към доставчици /краткосрочни/- 119 хил. лева; -други задължения /до 1 год./ -103 хил. лева. В размера на другите задължения са включени данъчни задължения - 103 хил. лева, като към 31.12.2019 г. текущите задължения /до 1 год. / са общо в размер на 72 хил. лева, в т. ч.: други задължения /до 1 год. /- 72 хил. лева, представляващи данъчни задължения. Към 30.04.2020г. текущите задължения /до 1 год./ са общо в размер на 72 543 лева, в т. ч.: други задължения /до 1 год./ -72 543 лева, представляващи данъчни задължения. Към 28.05.2020г., задълженията са общо в размер на 82 850,46 лева в т. ч.: -задължения към НАП в размер на 82 022,34 лева, представляващи: ДДС за м. 10.2018 г. и лихви за м. 08 и м. 10.2018 г. общо в размер на 17 650,09 лева; КД за 2018 г.и лихви общо в размер на 43 753,95 лева; данък върху дивидентите за 2019 г. и лихва общо 19 478,55 лева, както и задължения към собственика З.Р.828,12 лева. Вещото лице приема, че в счетоводството на „Е.“ ЕООД няма неосчетоводени вземания и задължения. Задълженията на дружеството към 28.05.2020 г. са общо 82 850.46 лева. Наличните парични средства на дружеството към 30.04.2020 г. са в размер на 51 лева, като дружеството няма вземане, което да е обезпечено, както и върху което да са начислени неустойки. Вещото лице приема, че притежаваното от дружеството имущество към 30.04.2020 г., общо в размер на 72 543 лева не е достатъчно да покрие задълженията му към кредиторите в размер на 72 543 лева, като фирмата няма налични парични и други финансови средства, с които да се покрият бързо задълженията. Вещото лице приема, че дружеството молител към 30.04.2020 г. притежава вземания в размер на 70 192 лева. Според вещото лице за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г., приходите на дружеството са от продажби на стоки: за 2018г. - 1 149 410 лв., за периода 01.01. 2019г,- 30.04.2020г. няма приходи. Разходите са : за 2018г. в размер на 759 021лв., за 2019г. - 1 828 лв. и за 2020г. - 531 лева. За периода 01.01.2019 г. - 30.04.2020 г. коефициентите за ефективност на разходите са с нулеви стойности. За този период дружеството няма приходи. Този коефициент намалява през годините, което е неблагоприятно за дружеството. За периода 01.01.2019 г. - 30.04.2020 г., коефициентите за ефективност на приходите са с нулеви стойности, тъй като за този период дружеството няма приходи. Според вещото лице „Е. “ ЕООД е спряло да погасява задълженията си към всички кредитори, като на 22.05.2020 г., е извършено последното плащане по фактура №**********/01.05.2020г. на фирма „М.ТМ“ ЕООД. В експертизата е посочено, че дружеството не притежава имущество за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, съобразно нормата на чл. 723 от ТЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуеми парични задължения чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.

По делото безспорно може да се направи извод, че дружеството не притежава материални и финансови средства за продължаване на своята дейност. Задълженията му, които са основно с публично-правен характер, а именно данъчни задължения на фона на липсващо имущество и финансови средства са значителни и продължаване на дейността само би създало затруднения за дружеството и невъзможност за погасяване на последващи натрупани задължения. Всички изследвани показатели, касаещи финансово състояние на дружеството показват, че същото е неплатежоспособно. При така установените факти съдът намира, че следва да се приеме, че са осъществени предпоставките на чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност . Не се установява дружеството да притежава материални, финансови дълготрайни или краткотрайни активи. Не се установява дружеството да има възможност да удовлетвори данъчните си задължения. Не се доказва неизплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения  или длъжникът да разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му. Влошеното финансово състояние на дружеството следва да се определи като трайно, предвид, че дружеството не реализира доходи от дейност.

Водим от горното съдът намира, че молбата с искане за обявяване неплатежоспособността на ответника и за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него се явява основателна и като такава подлежи на уважаване. От заключението на вещото лице по категоричен начин се установява неплатежоспособността на дружеството ответник.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2018 г., тъй като след тази дата дружеството реално е изпаднало в невъзможност да изпълнява текущите си финансови задължения.

По отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност: Не се установи дружеството да притежава финансови средства, нито пък се установи налично имущество към настоящия момент. Не се установява кредиторите да са привнесли разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. В този смисъл следва да се приеме, че имуществото се явява недостатъчно по смисълът на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.  Поради това съдът намира, че  следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ - т. е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност, като се определи началната й дата, да се открие производството по несъстоятелност, да се допуснат общи обезпечителни мерки, да се постанови прекратяване дейността на предприятието му, да се обяви длъжникът в несъстоятелност и да се спре производството по настоящото дело. В рамките на едногодишния срок и при откриване на достатъчно имущество или предвнасяне на средства за разноските от страна на кредиторите производството по несъстоятелност може да бъде възобновено.

 

На осн.чл.620,ал.1 от ТЗ молителя следва да заплати държавна такса в размер на 250 лв. см.СГС.

Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ Софийски градски съд

 

Р      Е      Ш        И      :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „*****.

ОПРЕДЕЛЯ  начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „*****.

ДОПУСКА обезпечение, чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „*****.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „*****.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „*****.

СПИРА  производството по т. д. № 968/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „***** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,гр.София, бул.Витоша № 2 сумата от 250 лева / двеста и петдесет / държавна такса на осн.чл.620,ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО ДА СЕ ВПИШЕ в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел при АВ, като се изпрати препис, на осн. чл. 622 ТЗ.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят  началните разноски . Ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, включително и от трети лица, съобразно предпоставките на чл. 613а, ал. 2 от ТЗ .

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :