Р Е Ш Е Н И Е
№2626
гр. Пловдив, 12
декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на трети декември, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №2880 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за
водите (ЗВ).
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември” №250, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Г.Г.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) №252 от 23.08.2019г., издаден от изпълняващ длъжността
(и.д.) директор на Басейнова дирекция за управление
на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при Министерството на
околната среда и водите (МОСВ), с който на дружеството жалбоподател е установена
такса за водовземане от подземни води по Разрешително
за водоползване №301125 от 11.11.2005г.,
издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г., в размер от 21 650,00 лв. и са начислени законни лихви
върху посочената сума в размер от 1 136,72 лв.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа
искане за изменение на акта, както и присъждане на направените по делото
разноски. Изрично в жалбата се посочва, че “в
АУПДВ е посочен като Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломерски район“ лицето М.И.М., което е в
противоречие с името на действащия директор“.
Ответникът- директор на
БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Н.Г.- пълномощник (лист 70а, 84), изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки с Вх.№20294
от 07.11.2019г. (листи 92-97) с подробно изложени съображения в тази връзка.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Иван Спиров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Оспореният АУПДВ (листи 8-12,
32-36, 66-70) е съобщен и предявен на жалбоподателя като приложение към нарочно
писмо с Изх.№ПО-02-679(2) от 04.09.2019г. (лист 13, 31, 65), получено на 04.09.2019г.,
според поставения Вх.№24-00-6153 в деловодството на жалбоподателя върху посоченото
писмо. От своя страна, жалбата (листи 4-7) е подадена чрез ответника на 12.09.2019г.
или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водоползване №301125 от 11.11.2005г. (листи 14-17, 49-51) за ползване на подземен воден
обект, представляващ Кватернерен водоносен хоризонт, чрез
водовземни съоръжения- два броя шахтови кладенци-
ШК-1 и ШК-2, от ПС (помпена станция) “Перущица-2“, разположени на територията
на имот №000201, собственост на МОСВ, местност “Малкочев
камък“, в землището на гр. Перущица, община Перущица, област Пловдив; с цел на водоползването- “питейно-битово водоснабдяване“ на гр. Перущица,
област Пловдив; с разрешено водно количество- до 2 466,00 м3/денонощно;
с лимит на ползваната вода- до 900 800,00 м3/год.; срок на действие
на разрешителното от 11.11.2005г. до 11.11.2030г.; категория на водите- І-ва
категория, съгласно чл.84 от Наредба №1 от 07.07.2000г. за проучването, ползването и опазването на подземните
води (Наредба №1/07.07.2000г., отм.).
Според условията на разрешителното, в срок до 1
месец от получаването му кладенците трябва да се оборудват с водомерни
устройства за измерване на добитите водни количества. Да се уведоми БДУВИБР- Пловдив,
отдел “Контрол“ за датата на монтиране на водомерните устройства. Да се поддържат
в изправност водомерите за целия срок на действие на разрешителното. В случай,
че се установи неизправност на водомер, се заплаща такса за водоползване
на базата на пропускателната способност на водопроводното отклонение, на което
е монтиран водомера, за периода на неизправност или ако този период не може да
бъде установен- от последната проверка на БДУВИБР- Пловдив, до момента на
възстановяване на изправността на водомера.
За правото на водоползване се заплаща такса по реда на Тарифа за таксите
за правото на водоползване и/или разрешено ползване
на воден обект (Тарифа-2000г., отм.) за ползваните водни количества за “питейно-битови
цели“, за “І-ва категория” подземни води, за периода
на действие на тарифата- 11.11.2005г. – 31.12.2011г. Съответно,
заплаща се такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2011г., отм.), за периода
на действие на тарифата- 01.01.2012г. – 31.12.2016г.;
както и такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2017г.) за времето след 01.01.2017г.
Процесното разрешително е
изпратено на жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№ПВ-238 от 15.11.2005г.
(лист 48), като по делото не са ангажирани доказателства за датата на
получаването му.
По делото обаче няма
формиран спор между страните, че процесното разрешително
е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради
което настоящият състав на съда приема за установено, че процесното
разрешително за водоползване (всъщност за водовземане, съгласно разпоредбата на §120, т.1 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИДЗВ-2006г., ДВ, бр.65
от 11.08.2006г., в сила от 11.08.2006г.), с която е установено, че навсякъде в
закона (ЗВ), думите “водоползване”, “водоползването” и “водоползванията”
се заменят съответно с “водовземане”, “водовземането” и “водовземанията”)
е влязло в сила.
По делото не са ангажирани доказателства, че през
периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. са налични
изправни водомерни съоръжения (водомери) на посочените в процесното
разрешително шахтови кладенци, противно на направеното в тази връзка възражение
от страна на жалбоподателя.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-04-1237 от 28.01.2019г. (Изх.№24-00-537 от
28.01.2019г.) от управителя на дружеството жалбоподател (лист 39, 107), към
което е приложено заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ (листи 39а-40,
107-108), според която декларация за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. е иззето количество вода за “питейно-битово водоснабдяване“ в
общ обем от 81 125 543,00 м3, съгласно списък по
водоизточници и разрешителни (листи 110-116, които всъщност се отнасят за
2017г.), за което общо количество иззета вода се дължи такса за водовземане от 0,02 лв./м3, съгласно чл.12 от
Тарифа-2017г., или сумата от общо 1 622 510,86 лв. (81 125 543,00
м3 х 0,02 лв./м3).
Като приложение към
писмо с Вх.№КД-04-1265(1) от 11.06.2019г. (Изх.№24-00-3378 от 11.06.2019г.) на
управителя на дружеството жалбоподател (лист 42, 117) са представени коригирани
списъци с водните количества (листи 43-47, 118-124). Според посочените
(коригирани) списъци (лист 46, 123), по процесното
разрешително са иззети от ПС “Перущица-2“ общо 1 082 500,00 м3
вода на обща стойност 21 650,00 лв. (1 082 500,00 м3 х
0,02 лв./м3).
На 19.06.2019г. е
съставен Констативен протокол №ПВ3-137 (лист 41) от служител на БДУВИБР- Пловдив,
според съдържанието на който протокол по процесното
разрешително се дължи такса за водовземане, по
декларирани от жалбоподателя данни за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г., в общ размер от 21 650,00 лв. (1 082 500,00 м3
х 0,02 лв./м3).
На 09.07.2019г.
е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-679 (лист 38) от
директора на БДУВИБР- Пловдив, с която жалбоподателят се поканва да заплати незаплатена
такса за водовземане по процесното
разрешително за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в
размер от 21 650,00 лв. и законните лихви върху посочената сума. На
жалбоподателя се указва, че следва да изпълни задължението си в 7-дневен срок
от получаване на поканата, като в случай на неизпълнение в указания срок ще
бъде открито административно производство по издаване на АУПДВ. Според ПДИ,
като приложение към същата на жалбоподателя се изпраща Констативен протокол №ПВ3-137/19.06.2019г.
А според поставения Вх.№24-00-4357 (лист 38), посочената ПДИ
е получена от жалбоподателя на 10.07.2019г.
По делото не са
ангажирани доказателства за направено заплащане на сумата от 21 650,00 лв.
и дължимата лихва върху нея в указания 7-дневен срок, нито пък дори се твърди
такова нещо от жалбоподателя.
Изготвено е Уведомление
с Изх.№ПО-02-679(1) от 26.07.2019г. (лист 37) от директора на БДУВИБР- Пловдив,
с което, на основание чл.26, ал.1 от АПК, се уведомява жалбоподателят, че
започва процедура по принудително събиране на незаплатени в срок от
жалбоподателя такси за водовземане от подземни води
за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по
разрешително №301125 от 11.11.2005г. Посочва се, на
основание чл.34 от АПК, че административният орган осигурява възможност за
запознаване с преписката, изразяване на становище, представяне на искания и
възражения. В случай, че в 3-дневен срок, считано от получаване на
уведомлението, жалбоподателят не се яви, то ответникът ще се произнесе по преписката,
като вземе предвид наличните доказателства. Според поставения
Вх.№24-00-5045 (лист 37), посоченото уведомление е получено от жалбоподателя на
29.07.2019г.
На
23.08.2019г. К.И.- мл. експерт в Дирекция “АФДП“ (административни, финансови и
правни дейности), според оспорения АУПДВ (лист 36), определя размер на
законната лихва върху сумата от 21 650,00 лв., посредством уеббазиран лихвен калкулатор, за периода 16.02.2019г. – 23.08.2019г.,
от 1 136,72 лв. (лист 52), след което е издаден оспореният в настоящето
производство АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбата на чл.194б, ал.4 от ЗВ, според която
норма, когато в декларацията по ал.1
се установят несъответствия с информацията по ал.3, които засягат основата и
размера на определената такса, директорът на басейновата
дирекция издава АУПДВ, с който се коригира декларацията; Актът се съобщава на
задълженото лице. Както и в съответствие с изискването на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставящо издаването на АУПДВ от наличието на писмени
доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно
изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ). Съответно, направеното възражение от
страна на жалбоподателя в противен смисъл е неоснователно.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.
Според чл.194, ал.2 от
ЗВ, таксата по ал.1, т.1, буква “б“ се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл.117а (Наредба за нормите за водопотребление,
неотносима към настоящия случай).
Според чл.194, ал.6 от
ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът за тяхното изчисляване и заплащане
се определя с тарифа на Министерския съвет, каквато в случая се явява посочената
вече Тарифа-2017г.
Според разпоредбите на
чл.194б от ЗВ, (1) Ежегодно към 31
януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на
комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната
среда (ЗООС), определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ. Образецът съдържа данните
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите;
(2) Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата
такса, се внася в срок до 15 февруари.
Според чл.11, ал.1 от
Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от подземни води се определя по следната
формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса
– в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем подземни води, в куб. м.
Според
чл.12, ал.2, т.2 от Тарифа-2017г., единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за “обществено питейно-битово
водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
Вярно е, че според чл.21,
ал.1 от Тарифа-2017г., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година, но в случая
следва да намери приложение нормата на чл.194б, ал.2 от ЗВ, тъй като същата е
от нормативен акт от по-висока степен, съгласно чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове (ЗНА). Съответно, жалбоподателят изпада в забава за
заплащане на дължимата такса за водовземане, считано
от 16.02.2019г.
Също така, според легалните определения на §1, т.1
от ДР на Тарифа-2017г., б.“а“ “питейно-битово
водоснабдяване“ е когато отнетата вода се използва за пиене, приготвяне на
храна и други битови цели или за производство на хранителни, лекарствени или
козметични продукти или вещества, предназначени за консумация от човека, в
случай че качеството на водата може да окаже влияние върху качеството на крайните
продукти; б.“з“ “обществено
водоснабдяване“ е когато отнетата
вода се ползва от оператор на водоснабдителна или напоителна система за
доставяне до различни потребители (абонати), какъвто безспорно е настоящият
случай.
За нуждите на съдебното производство бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), със задачи, подробно формулирани в жалбата
(листи 6-7) и вещо лице М.Р.Ш..
Според заключението на вещото лице Ш. (листи 85-89),
прието неоспорено от страните и което съдът кредитира напълно, като компетентно
изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, размерът на
годишната такса за водовземане по процесното
разрешително за водоползване (водовземане)
е правилно определен от страна на ответника, посредством приложимите норми Тарифа-2017г.
и въз основа на декларираните от жалбоподателя иззети водни количества за
съответния период. Също така, правилно е определен и размерът на следващата се
законна лихва за периода 16.02.2019г. – 30.08.2019г., за чието изчисляване
вещото лице ползва уеббазиран лихвен калкулатор в
интернет на адрес: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, респективно в портала
за електронни услуги на Националната агенция за приходите (НАП).
Тук е мястото да се
посочи, че съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. А размерът на
законната лихва се определя съгласно Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
Пак според заключението
на вещото лице, представените от страна на жалбоподателя общо 25 броя (листи 18-30)
преводно нареждане/вносна бележка удостоверяват направени заплащания на такси
за водоползване (водовземане)
от жалбоподателя по банкова сметка ***- Пловдив в общ размер от 3 842 237,10
лв., от които 1 575 347,02 лв. за 2011г.; 1 636 890,08 лв.
за 2012г. и 630 000,00 лв. за 2013г.
По делото обаче няма
доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя, че по процесното разрешително е заплатена дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г.
Предвид последно
изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният АУПДВ се явява
издаден при наличието на фактическо основание за целта- установено вземане за
такса за водовземане, която не е заплатена в размера
и в срока, установени от нормите на ЗВ и на приложимата в случая Тарифа-2017г.,
и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Оспореният в настоящето
производство акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на
административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от
ДР на ДОПК и чл.195б, ал.1 от ЗВ, тъй като е направено посочване в същия на
фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за
неговото оспорване. Съответно, направеното възражение от страна на жалбоподателя,
че актът не е мотивиран, е неоснователно.
Настоящият състав на
съда намира, че оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, а
именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на подземни
води за устойчиво, балансирано и справедливо възмездно водоползване.
Най-сетне по въпроса за компетентността на
издателя на акта, съдът констатира следното:
Според разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, вземанията за незаплатените
по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт за установяване
на публично държавно вземане от директорите на басейнови
дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
В случая, оспореният
АУПДВ (лист 12, 36) е издаден от М.М.За директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ (съгласно заповед № РД-03-250/12.07.2019г.
на Директора на БД ИБР).
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Заповед №РД-03-250 от 12.07.2019г. (лист 125)
на директора на БДУВИБР- Пловдив.
С посочената заповед, на
основание чл.2, ал.1, във връзка с чл.4, т.2 от Правилника за дейността, организацията
на работа и състав на басейновите дирекции (ПДОРСБД),
директорът на БДУВИБР- Пловдив (Цветелина Кънчева Кънева) нарежда:
В случай на отсъствие на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ по обективни причини /ползване на платен годишен отпуск, отпуск по болест, неплатен отпуск, командировки в страната
и чужбина/ М.И.М.- директор на дирекция
„Планове и разрешителни“ в Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ да изпълнява правомощията му в
пълен обем /с изключение на тези, които по закон не подлежат на делегиране/,
като има право включително да подписва документи, официална кореспонденция, да
издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и други
актове, произтичащи от дейността на Басейнова
дирекция или от административни актове на Министъра на околната среда и водите.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Заповед №103? от 12.08.2019г. (лист 127) на
Министъра на околната среда и водите (МинОСВ), с
която заповед, на основание чл.155, ал.1 от Кодекса на труда КТ), е разрешено
на Ц.К.К.да ползва 4 дни платен годишен отпуск в периода
20.08.2019г. – 23.08.2019г.
Според Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. на
ВАС по д. №ТР-4/2002г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение
Андрей Икономов, “Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за
определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценката на горестоящ административен орган, той да
предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи.
Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално
овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено
делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да
реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията
на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни
правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да
делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия,
които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът,
на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму“.
Пак според посоченото тълкувателно решение, “Заместването
се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена
заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему
лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания
в пълен обем, като върши това от името на замествания орган”.
Посочената по-горе норма на чл.195б, ал.1 от ЗВ не
допуска делегиране на правомощието на директора на басейнова
дирекция да издава АУПДВ на друго лице.
А според нормата на чл.5, ал.7 от ПДОРСБД, директорът на басейнова
дирекция може да делегира със заповед отделни свои правомощия на определено от
него длъжностно лице с изключение на тези правомощия, които по закон не
подлежат на делегиране.
Според настоящия състав на съда, със Заповед
№РД-03-250 от 12.07.2019г. на директора на БДУВИБР- Пловдив е разпоредено
същият да бъде заместван, в случай на отсъствие по обективни причини /ползване на платен
годишен отпуск, отпуск по болест, неплатен отпуск,
командировки в страната и чужбина/, от директора на Дирекция “Планове и
разрешителни“ в БДУВИБР- Пловдив, но изрично от пълния обем на правомощията на
директора на басейновата дирекция са изключени
правомощията, които по закон не подлежат на делегиране, каквото е правомощието
по чл.195б, ал.1 от ЗВ.
Казано с други думи,
директорът на БДУВИБР- Пловдив стеснява кръга от правомощия, с които неговият
заместник разполага за периода на заместване, като в стеснения кръг от
правомощия не попада правомощието за издаване АУПДВ, тъй като нормата на
чл.195б, ал.1 от ЗВ не допуска делегирането му.
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото АУПДВ е издаден от лице, което не притежава необходимата за целта
компетентност. Липсата на компетентност обуславя нищожността на акта, която
следва да бъде обявена, съгласно чл.168, ал.2 от АПК.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са
доказано направени или общо 253,95 лева (лист 56, 78). За разноските следва да се осъди юридическото лице
на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява Басейнова
дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив (чл.2, ал.1
от ПДОРСБД).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на
публично държавно вземане №252 от 23.08.2019г., издаден от изпълняващ длъжността
директор на Басейнова дирекция за управление на
водите Източнобеломорски район- Пловдив, при Министерството на околната среда и
водите, с който на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, ЕИК *********, е
установена такса за водовземане от подземни води по
Разрешително за водоползване №301125 от 11.11.2005г., издадено от директора на Басейнова
дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив, за периода
01.01.2018г. – 31.12.2018г., в размер от
21 650,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер
от 1 136,72 лв.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район, гр. Пловдив, ЕИК *********, да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември” №250, ЕИК *********, сумата от общо 253,95 (двеста петдесет и три
цяло и деветдесет и пет стотни) лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/