Решение по дело №131/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Г. – И.” Г. чрез представител по пълномощие, против разпореждане № 6203 от 18.10.2012 г. на Кърджалийския районен съд по гр.д.№ 2914/2012 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 2926/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд и е постановено връщане на искова молба, подадена от „Г. – И.” гр. К. против Й. Г. С. от Г. за признаване за установено, че договор от 22.10.2008 г., сключен между „Г. – И.” гр. К., като възложител и Й. Г. С., като изпълнител, е нищожен поради липса на съгласие, поради процесуална недопустимост на предявения иск. Счита, че обжалваното определение е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно п­иложил чл.133 от ГПК и неправилно приел, че в случая става въпрос за факт, по който била формирана сила на пресъдено нещо. Към момента на предявяване на иска, производството по който било прекратено с обжалваното определение, решение № 217 от 04.10.2012 г. по в.гр.д.№ 263/2012 г. на Окръжен съд – Кърджали не се ползвало със сила на пресъдено нещо – същото било въззивно осъдително, но обжалваемо решение, за което не бил изтекъл срокът за обжалване пред ВКС. Следователно, предметът на делото, по който е постановено това решение, не представлява „пресъдено нещо”. Ето защо счита, че изводът на съда, че в случая става въпрос за възражение, което било преклудирано от силата на пресъдено нещо на горецитираното решение, бил незаконосъобразен. Неправилно районният съд приел, че е налице факт, по който между страните е формирана сила на пресъдено нещо, като отделен бил и въпросът, че предметът на горецитираното висящо дело не включвал спор за действителност на процесния договор. Вярно било, че окръжният съд в мотивите на посоченото решение обсъдил по същество спор за нищожност на сделката, но на съвсем различни основания. Излагат се съображения, че правоизключващото по своя характер възражение за нищожност не е сред предвидените в закона изключения, по отношение на които се разпростира силата на пресъдено нещо. Възражението представлявало процесуално средство за защита на ответник по предявен срещу него иск, по което съдът не дължал произнасяне с диспозитива на решението, а мотивите на решението не се ползвали с обвързваща сила, респ. със сила на пресъдено нещо. Счита, че нищожността на сделка може да се предяви чрез самостоятелен отрицателен установителен иск. Освен това се поддържа, че оспореното определение е опорочено и поради противоречие между мотивите и диспозитива на същото – от една страна в определението се сочило, че било постановено по гр.д.№ 2914/2012 г. по описа на КРС, а в диспозитива било разпоредено прекратяване на производството по гр.д.№ 2926/2012 г. по описа на КРС. Моли съда да отмени атакуваното определение и да върне делото на Кърджалийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Гражданско дело № 396/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по искова молба, подадена от „Г. – И.” гр. К. против Й. Г. С. от Г. за признаване за установено, че договор от 22.10.2008 г., сключен между „Г. – И.” гр. К., като възложител и Й. Г. С., като изпълнител, е нищожен поради липса на съгласие.

При извършената проверка на исковата молба, Кърджалийският районен съд е констатирал недопустимост на така предявения иск, поради което с обжалваното разпореждане и на основание чл.130 от ГПК е прекратил производството по делото и е разпоредил връщане на подадената от „Г. – И.” гр. К. против Й. Г. С. искова молба, с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за признаване за установено, че договор от 22.10.2008 г., сключен между „Г. – И.” гр. К. и Й. Г. С. е нищожен поради липса на съгласие. За да констатира, че така предявения иск е недопустим, първоинстанциноният съд е приел, че установителния иск за обявяване нищожността на договор от 22.10.2008 г. по същността си представлява повторно заявено, но под формата на самостоятелен иск, възражение за нищожност поради липса на съгласие, по което съд се е произнесъл в производството по в.гр.д.№ 263/ 2012 г. Приел е, че се касае до спор между същите страни по същия договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008 г., на основание, което не е било разгледано в предходно производство, поради несвоевременното му заявяване и настъпила преклузия, респективно, приел е за недопустимо преклудираното правоизключващо възражение да бъде предмет на нов иск.

Така постановеното разпореждане е правилно.

От приложените от ищеца заверения копия от: решение № 35 от 09.05.2012 г. по гр.д.№ 2342/2011 г. на Кърджалийския районен съд и решение № 217 от 04.10. 2012 г. по в.гр.д.№ 263/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, се установява, че пред Кърджалийския районен съд е било образувано гр.д.№ 2342/2011 г. по предявен от Й. Г. С. против „Г. – И.” гр. К. иск за заплащане на възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008 г., чиято нищожност се иска да бъде обявена по настоящото гражданско дело № 396/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд. От цитираните съдебни решения се установява също така, че в хода на производството по гр.д.№ 2342/2011 г. на Кърджалийския районен съд, образувано по предявения от Й. Г.С. против „Г. – И.” гр. К. иск за заплащане на възнаграждение по договора от 22.10.2008 г., е било предявено възражение от страна на ответника по този иск – „Г. – И.” гр. К., за нищожност на договора за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008 г., поради липса на надлежно изразено съгласие за сключването му от ответника по това дело. Установява се също, че възражението за нищожност поради липса на валидно изразено съгласие не е било разгледано по същество както от районният съд, така и от окръжният съд, поради настъпила процесуална преклузия. Впрочем, тези обстоятелства се твърдят и от ищеца в исковата молба.

Във връзка с горното следва да се посочи, че в чл.131, ал.1 от ГПК е установено задължителното съдържание на писмения отговор на исковата молба, който следва да включва становище на ответника по допустимостта и основателността на иска и изложение на възраженията му и обстоятелствата, на които те се основават – т.5 от алинея втора на цитирания член. Вземането на становище по твърдяните в исковата молба обстоятелства е процесуално задължение на оспорващия иска ответник, като последица от неизпълнението на това задължение в установения от закона срок е установената в чл.133 от ГПК процесуална преклузия на неупражнените възражения срещу иска. Поради изложеното, съдебната практика приема, че всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си срещу основателността на иска, по силата на процесуалната преклузия изгубва качеството на правнорелевантен за конкретния спор факт, от което следва, че той не може да бъде предмет на инцидентен установителен или на отделен самостоятелен иск (какъвто е и настоящия случай) поради отпадане на преюдициалния му характер по отношения на висящия правен спор, чиято рамка е очертана от исковата молба и писмения й отговор. В този смисъл е определение № 663 от 04.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 582/2009 г., ІІ т.о., ТК. В този смисъл е и определение № 21 от 17.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 485/2010 г., І г.о., ГК, с което се приема, че не може непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното (в този случай) производство да се спира до приключването му, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичане на установения законов срок.

Налице е и задължителна съдебна практика – определение № 558 от 30.09.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 431/2011 г., ІV г.о., ГК, с което е прието, че възможността решението по установителния иск да бъде зачетено по преждеобразуваното дело е изключена, тъй като това би означавало фактически изключване на предвидената в чл.133 от ГПК преклузия на правото на оспорване. В този смисъл е и определение № 722 от 27.10.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 569/2011 г., І т.о., ТК.

В обобщение, настоящият състав счита, че след като в случая за страната – „Г. – И.” гр. К., е настъпила процесуална преклузия по отношение на възражението й за нищожност на договора от 22.10.2008 г. поради липса на съгласие, предвид незаявяването му в законоустановения срок по гр.д.№ 2342/2011 г. на Кърджалийския районен съд, това възражение, респективно – твърдяната нищожност на договора от 22.10.2008 г. поради липса на съгласие, не може да бъде предмет на отделен самостоятелен иск, какъвто е и настоящия случай по гр.д.№ 2914/2012 г. на Кърджалийския районен съд, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичане на установения законов срок.

Ето защо предявения иск от „Г. – И.” гр. К., с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожността на договора от 22.10.2008 г., е недопустим, поради което като е приел горното, прекратил е производството по делото и е разпоредил връщане на исковата молба, първоинстанционният съд е постановил едно ´равилно разпореждане.

Неоснователен е довода в частната жалба за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане предвид обстоятелството, че с диспозитива на съдебния акт е разпоредено прекратяване на производството по гр.д.№ 2926, различно от образуваното гр.д.№ 2914. Видно е, че разпореждането е издадено именно по образуваното гр.д.№ 2914/2012 г. на Кърджалийския районен съд и с него изрично се разпорежда връщане на исковата молба, подадена от „Г. – И.” гр. К. против Й. Г. С., за признаване за установено, че договор от 22.10.2008 г., сключен между „Г. – И.” гр. К., като възложител и Й. Г. С., като изпълнител, е нищожен поради липса на съгласие. Що се касае до диспозитива на посочения съдебен акт, то се касае до очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена както по инициатива на съда, така и по молба на страните и която не обуславя неправилност на постановения съдебен акт.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. – И.” със седалище и адрес на управление в Г. У.В. № , ЕИК, против разпореждане № 6203 от 18.10.2012 г. на Кърджалийския районен съд по гр.д.№ 2914/2012 г., с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.

Председател : Членове : 1. 2.