Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260060
гр. Севлиево, 23.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Х.
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Х. гр. д. № 1484 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.
Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
размер на законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението.
Постъпила е искова молба от А.М.М., с ЕГН **********,***""
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***,
представлявано от законните представители: С.С.П. и К.Д.К..
Ищеца твърди, че на 17.02.2018 г. около 19,00 часа пострадал при ПТП на път 6072 на км. 26+400 като пешеходец. Движел се в посока от с. ***към с. *** по банкета вдясно, когато бил ударен от лек автомобил „***" с peг. № ***, управляван от Б.К.К., който се движел в същата посока. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на лек автомобил „***" Б.К., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал лекия автомобил с несъобразена за конкретните пътни условия скорост, изгубил управлението, излязъл извън платното за движение и ударил ищеца. От ПТП ищеца получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в многофрагментна фрактура на дясна предмишница. Бил приет по спешност в болница, където на 23.02.2018 г. му било извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация-3 киршнерови игли. На 04.05.2018 г. ищеца бил приет отново в болница за екстракция на Киршнеровите игли. Била му проведена операция и му била извадена металната остеосинтеза. Поради настъпили усложнения, а именно невъзможни движения в областта на лакътната става, втрисане и гноевидна секреция, които били налице още след първата операция, отново се наложило ищеца да бъде хоспитализиран на 03.06.2018 г.. Поради тежкото му състояние и наличието на възпалителен гноен процес се наложило да бъда лекуван. На 15.06.2018 г. бил опериран. Установила се многофрагментна фрактура на улната с ъглова дислокация, бътерфлай фрагмент на границата средна-горна трета, значителна фиброза и сраствания и луксация на главичката на радиуса. Била извършена фасциотомия и дебриман на срастванията, остектомия на невиталните костни фрагменти, репозиция на улната, която се задържа с права 3,5 мм. LCP плака 10 отвора, фиксирана с 8 винта. Било невъзможно да се извърши репозиция на главичката на радиуса поради риск от инфектиране на ставата. Били поставени дренажи. Движенията на десен горен крайник били ограничени. Дясната ръка на ищеца била водеща и не можел да си служи с нея. Изпитвал силни болки и имал нужда от чужда помощ при обслужването. В резултат на операциите били налице големи оперативни белези, които представлявали трайни козметични дефекти. В резултат на ПТП ищеца претърпял значителни имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на остеосинтезен материал, разходи за заплащане на потребителска такса, разходи за заплащане на потребителска такса за болничен престой, закупуване на КЛ 222 - екстракция на метал. Общо имуществените вреди на ищеца били в размер на 2009,60 лв.. Имуществените му вреди - разходи за закупуване на остеосинтезен материал били в размер на 1480,00 лв. и бил закупен на 14.06.2018 г.. Имуществените му вреди - разходи за потребителска такса били в размер на 11,60 лв. и била заплатена на 04.05.2018 г.. Имуществените му вреди - разходи за потребителска такса за болничен престой били в размер на 58,00 лв. и била заплатена на 19.06.2018 г.. Имуществените му вреди - разходи за закупуване на КЛ 222 - екстракция на метал били в размер на 460,00 лв. и били заплатени на 04.05.2018 г.. Собственикът на лек автомобил „***" бил сключил своята задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, със застрахователна полица № BG/02/118000461239, валидна от 02.02.2018 г. до 01.02.2019 г.. Въз основа на нея, ответникът следвало да покрие изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер, т.е. до размера на действително причинените на ищеца неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000 лв.. Чл. 432, ал. 1 КЗ давал възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя. Ищеца претендира осъждане на ответника да му заплати исковата сума в размер на 2009,60 лева, застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 17.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, от които: имуществените му вреди - разходи за закупуване на остеосинтезен материал са в размер на 1480,00 лв., закупен на 14.06.2018 г.; имуществените му вреди - разходи за потребителска такса са в размер на 11,60 лв.; имуществените му вреди разходи за потребителска такса за болничен престой - в размер на 58,00 лв.; имуществените му вреди - разходи за закупуване на КП 222 - екстракция на метал, в размер на 460,00 лв., закупен на 04.05.2018 г.. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД е подал писмен отговор. Ответника заявява, че иска е неоснователен. Не оспорва, че между
собственика на лек автомобил марка "***", с peг. № *** и ответното
дружество е валидно сключена застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Не оспорва, че ПТП-то е настъпило в срока на действие на
застраховката. Не оспорва, че е водено производство между същите страни за
заплащане на неимуществени вреди. Твърди, че изложеният в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП, не е подкрепен с доказателства. Констативният
протокол не съдържал данни и не се ползвал с доказателствена стойност,
относно основни елементи
на вероятния механизъм на
настъпване на ПТП - вина за настъпване на ПТП, скорост и траектории на движение
на МПС-то и пешеходеца непосредствено преди удара и в момента на удара,
видимост на всеки от участниците към другия, налице ли са и какви действия са
предприели всеки един от двамата участници в ПТП, за избягване на ПТП,
технически дали е било възможно ПТП да бъде избегнато и при какви
обстоятелства. Счита, че е налице съпричиняване на ПТП от ищеца, тъй като
същият се е движил пеш по банкета, след употреба на значително количество
алкохол. С действията си ищеца сам се е поставил в завишен риск от претърпяване
на ПТП и настъпване на травматични увреди, респ. разходи за възстановяването му
след тези увреди. Счита, че съпричиняването от страна на ищеца е минимум 80%.
Разходите, чието заплащане се претендира, не били в пряка причинно - следствена
връзка с травматичните увреждания. Възразява срещу началния момент, от който се
претендира лихвата върху главния иск - 17.02.2018 г., тъй като към този момент
застрахователя не е бил сезиран от пострадалия с претенция за заплащане на
имуществени вреди. Такава била подадена едва на 09.08.2019 г.. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си
представител, в докладвана писмена молба и писмена защита поддържа предявеният иск, като излага съображения
за уважаването му.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа отговора, като излага съображения за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от констативен протокол за ПТП от 17.02.2018
г., изготвен от мл. автоконтрольор ПК – КАТ при РУ на МВР - Севлиево, че на 17.02.2018
г., около 19,00 часа на път 6072 на км. 26+400, е настъпило ПТП между МПС,
марка „***", с peг. № ***, със застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, с водач Б.К.К. и
пешеходеца А.М.М., употребил алкохол 1,28 промила. Посочено е че причините за
ПТП са в процес на установяване, пострадал е А.М.М., със счупена дясна ръка, счупени са иследните детайли по автомобила:
преден десен мигач, панорамно стъкло и
дясно странично огледало.
От претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ от 09.08.2019 г. и от писмо от ответника, се установява, че ищеца
е заявил в ответното дружество на 09.08.2019 г. претенция за заплащане имуществени
вреди, в размер на претендираните по делото суми, причинени от процесното ПТП, но
ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД е отаказал заплащане на обезщетение, предвид,
че счита виновността на водача за недоказана до представяне на влязъл в сила
акт, установяващ същата.
Установява се от преписи от съдебни решения, че по
гр. д. № 8613/2018 г. по описа на СГС, с решение от 05.03.19 г., е било осъдено
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД да заплати обезщетение за претърпените от
ищцата, вследствие процесното ПТП неимуществени вреди, в размер 30 000,00 лв., както
и още сумата 10 000,00 лева, представляваща
разликата до първоначално предявения размер на иска за обезщетение за
неимущеествени вреди, с решение от 17.01.20 г. по в. гр. д. № 3620/2019 г. по описа на САС, като в решенията са
изложени съображения, че в срока за отговор не е предявено възражение за
съпричиняване, поради което по - късно заявените такива са приети за
преклудирани.
Установяват се от заключението на
вещото лице по събраната съдебно – медицинска експертиза, и от изслушването на
същото в съдебно заседание съвкупно преценено с приложените епикризи, следните
обстоятелства: при процесното ПТП на 17.02.2018 г. ищецът А.М.М. е получил
охлузвания на дясна предмишница и многофрагментно счупване на лакътната кост
(улна) и изкълчване на главичката
на лъчевата кост (радиус) на дясната ръка, в областта на дясната лакътна става
(т.нар. фрактура на Monteggia); на ищеца е прилагано неколкократно болнично лечение, описано
детайлно в приложените по делото епикризи - първоначално лечение след
инцидента, с наместване (репозиция) на счупването и поставяне на метална остеосинтеза
- Киршнерови игли, за фиксация на фрактурираните костни фрагменти; последващо
лечение за екстракция (отстраняване) на металните елементи; лечение на
настъпилото усложнение - гнойно възпаление в областта на фрактурата с недобро
зарастване на същата медикаментозно и оперативно чрез почистване, отстраняване
на възпалените тъкани и костни фрагменти, наместване, поставяне на ЛЦП метална
плака с винтове (метална остеосинтеза); последващо отстраняване на металната
остеосинтеза и почистване на възпалителните промени; чрез лечението се постига
спиране на възпалителния процес и наместване на фрактурата до зарастването й с
добро възстановяване на обема на движение; закупуването на материал за
остеосинтеза е било необходимо за лечението и този разход не се включва в
заплащането на клинична пътека от НЗОК; потребителска такса се заплаща за
болничен престой при лечение, с изключение на случаите, когато
пациентът е освободен от такава, в конкретния случай е било необходимо
заплащането на таксата; необходимо е заплащане по КП 222 (клинична пътека № 222
- средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник),
включващо лечение с екстракция на метал (Киршнеровите игли от лакътната става
на ищец); заплащане на клинична пътека от пациент става в случаите, когато не е
здравно осигурен в Република България за периода на лечение, като има данни за
това в приложена епикриза; заплатената сума от 460 лева отговаря на точната
цена на клиничната пътека № 222 на НЗОК, съгласно националния рамков договор за
2018 г.
От заключението на вещото лице по
съдебно - автотехническата експертиза, и от изслушването на същото в съдебно
заседание се установяват следните обстоятелства: скоростта на движение на лекия
автомобил "***", с peг. № *** е в границите 59 - 64 км/ч, която
скорост е и в момента на удара; разрешената скорост за пътния участък където е
настъпило ПТП е максималната скорост за движение извън населено място от 90
км/ч; пострадалия пешеходец не е предприел никакви действия преди настъпването
на ПТП; водача на л.а. «***» е задействал спирачната система с цел намаляване
скоростта си на движение и последващо спиране; ищеца се е движил на разстояние
около 0,3 до 0,5 м. наляво от десния край на пътя в лентата за движение на л.а.
"***" в посока с. *** непосредствено преди и по време на удара със
средна скорост 4,4 км/ч; настъпването на ПТП, считано от момента, в който
възниква опасност от настъпване на ПТП е технически предотвратимо при движение
със скорост на лекия автомобил "***" до 74 - 77 км/ч при конкретната
ситуация и при своевременно възприемане и максимално задействане на спирачното
закъснение при което има възможност да спре; като причина за настъпване на ПТП
може да се посочи възприемане на опасността от водача на лекия автомобил "***"
в по - късен момент; ПТП е настъпило на разстояние около 0,3 до 0,5 м. наляво
от десния край на пътното платно спрямо посоката на движение на л.а. "***",
което е в лентата му на движение; на местопроизшествието има банкет, но е
ограничен, пострадалият е бил много близо до банкета, като съприкосновението е
станало на пътното платно, на около 0,3 до 0,5 м..
Установяват се от заключението на
вещото лице по събраната съдебно – счетоводна експертиза, и от изслушването на
същото в съдебно заседание съвкупно преценено с приложените фактури и фискални бонове, следните обстоятелства:
за лечението на ищеца от МБАЛ „Д-р Тота Венкова" гр. Габрово са издадени и
заплатени от ищеца следните фактури: 1. Фактура № **********/14.06.2018 г. за
закупено медицинско изделие плака за 1080,00 лв. и заплатена такса за избор на
лекар 400,00 лв., или общо за сумата 1480,00
лв.; 2. Фактура № **********/04.05.2018 г. за КП 222- екстракция на метал за
сумата 460,00 лв.; 3. Фактура № **********/04.05.2018 г. за заплатена
потребителска такса по КП за 11,60 лв.;
4.Фактура № **********/19.06.2018 г. за заплатена потребителска такса за
болничен престой на ищеца в ортопедично отделение за сумата 58,00 лв. или всичко: 2009,60 лв.; издадените фактури са заплатени
от ищеца и осчетоводени в счетоводството на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" гр.
Габрово. Фактура № **********/14.06.2018 г. и фактура № **********/19.06.2018
г. са заплатени по банков път, останалите две фактури са заплатени в брой.
Установяват се от показанията на
свидетеля Б.К., следните факти: катастрофата с пострадало лице била зимата, по тъмно,
около 19,00 часа, преди две години; свидетеля с жена си се прибирали от
работа; ПТП-то станало по пътя ***– ***;
пострадалият не бил трезвен и не бил с отразителна жилетка; не бил по банкета и
се движел на пътното платно, свидетеля го видял в последния момент на средата
на платното, бил пиян; спряла и друга кола, спрял и свидетеля; свидетеля видял
човек на два метра, в последния момент, карал със 70-80 км./ч. и нямало как да
спре; успял да избяга вляво, но в другото пътно платно нямало как, имало и
друга кола спряна; свидетеля видял спряна друга кола, намалил и в последния
момент видял пострадалия отпред и отбил вляво; свидетеля извикал полиция и
линейка, които дошли едновременно; на свидетеля му казали, че се установило по
воденото следствие, че постадалия е пиян,
с алкохол 1,20-1,30 промила;
на място не се видяли някакви наранявания, свидетеля слязъл да види
пострадалия, разбрал че ръката му е счупена,
говорел, адекватен бил; пострадалия бил навътре в платното минимум на
един метър, ако бил по – малко, свидетеля нямало да го удари; за да избегне
удара дал максимално вляво до осовата линия, но имало и друга спряна кола;
ударил пострадалия с дясното си огледало.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
За уважаване на предявения иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, е необходимо установяване от ищеца,
че е претърпял описаните в исковата молба имуществени вреди в причинна връзка с
ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника.
Установи се от събраните по делото доказателства, в частност от констативния протокол за ПТП от 17.02.2018 г.,
от заключението на вещото лице по съдебно -
автотехническата експертиза, от заключението на вещото лице по събраната
съдебно – медицинска експертиза, от изслушването на вещите лица в съдебно
заседание и от показанията на свидетеля, разпитан по делото, че на 17.02.2018
г., около 19,00 часа на път 6072 на
км. 26+400, свидетеля Б.К., като водач на лек автомобил марка „***", с
peг. № ***, е извършил виновно противоправно деяние – нарушил е правилата за
движение, установени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране скоростта на движението
си не се е съобразил с характера и
интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост, поради
което не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Б.К. не е
изпълнил задълженията си да съобрази своето поведение с посочените правила за
движение по пътищата. Пряка и непосредствена последица от деянието на Б.К. е
последвалият сблъсък между управлявяният от него автомобил и пешеходец - ищеца А.М.М.,
в резултат на който на ищеца били причинени увреждания. Констатациите в
протоколът за ПТП, относно конкретното деяние, авторството му и механизма на
същото, следва да се кредитират, тъй като в същият смисъл са и изводите на
вещото лице по съдебно - автотехническата експертиза, подкрепени
безпротиворечиво и от показанията на свидетеля, поради което следва да се
приеме, че именно поведението на Б.К. става причина за ПТП. Вината в гражданското право, се предполага до
доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе
доказателства обосновават извод за наличието й. Обсъдените по – горе
доказателствени материали категорично установяват извод за доказаност на
твърдения от ищеца механизъм на ПТП, деянието извършено от свидетеля Б.К.,
неговата противоправност и виновност.
Установи се, че при процесното ПТП от 17.02.2018
г. на ищеца са причинени: охлузвания на дясна предмишница и многофрагментно счупване на
лакътната кост и изкълчване на
главичката на лъчевата кост на дясната ръка, в областта на дясната лакътна
става. Установи се, че на ищеца е прилагано
неколкократно болнично лечение, описано детайлно в приложените по делото
епикризи - първоначално лечение след инцидента, с наместване (репозиция) на
счупването и поставяне на метална остеосинтеза - Киршнерови игли, за фиксация
на фрактурираните костни фрагменти. Прилагано е и последващо лечение за
екстракция (отстраняване) на металните елементи, а също и лечение на
настъпилото усложнение - гнойно възпаление в областта на фрактурата с недобро
зарастване на същата медикаментозно и оперативно чрез почистване, отстраняване
на възпалените тъкани и костни фрагменти, наместване, поставяне на ЛЦП метална
плака с винтове (метална остеосинтеза), последващо отстраняване на металната
остеосинтеза и почистване на възпалителните промени. Чрез лечението се постигало
спиране на възпалителния процес и наместване на фрактурата до зарастването й с
добро възстановяване на обема на движение. Закупуването на материал за
остеосинтеза било необходимо за лечението и този разход не се включвал в
заплащането на клинична пътека от НЗОК. Потребителската такса се заплащала за
болничен престой при лечение, с изключение на случаите, когато пациентът е
освободен от такава, като в конкретния случай е било необходимо заплащането на
таксата. Необходимо било заплащане по КП 222 (клинична пътека № 222 - средни
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник), включващо
лечение с екстракция на метал (Киршнеровите игли от лакътната става на ищеца).
Заплащането на клиничната пътека от пациент ставало в случаите, когато не е
здравно осигурен в Република България за периода на лечение, като конкретния
случай по делото е такъв. Заплатената сума от 460 лева отговаря на точната цена
на клиничната пътека № 222 на НЗОК, съгласно националния рамков договор за 2018
г..
Установи се по делото, че с действията си Б.К. е причинил, описаните по – горе увреждания на ищеца,
като по този начин същият е нарушил освен чл. 20, ал. 2 ЗДвП и общото
задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди другиму, поради което поведението
на К. е противоправно. По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината в най – леката й
форма се предполага, поради което деянието е извършено от К. и виновно. От заключението на вещото
лице по събраната съдебно – медицинска експертиза, е видно че описаните по –
горе и приети за причинени увреждания на ищеца са резултат от ПТП от 17.02.2018
г., поради което съдът приема наличие и на причинна връзка между уврежданията
на ищеца и деянието извършено от Б.К.. Причинната връзка е зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие
на конкретното действие, в конкретният случай причинено от деянието извършено
от Б.К.. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но това
не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието е
необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато ако при мисловното
му изключване, вреда не би
настъпила, т. е. ако при това изключване
неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен
резултат. Конкретно по делото, ако ПТП причинено от Б.К. не бе причинило,
описаните в медицинската документация и в заключението на вещото лице по
съдебно – медицинската експертиза травми на ищеца, не би се наложило на последният
да търпи всички физически увреждания, описани по – горе и да заплаща процесните суми за лечението им. Не се
установиха по делото да са налице други възможни причинители, на процесните
вреди у ищеца, поради което неоснователни са възраженията на ответника срещу
наличието на причинна връзка, които ответника следваше да установи, но за което
доказателства не се събраха.
Установи се по делото от вписването в констативния протокол за ПТП от 17.02.2018 г. и от липсата на спор между страните по този факт и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния автомобил, с рег. № *** А с ответника към
момента на застрахователното събитие.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото се установиха предпоставките
за уважаване на предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, в целия му заявен
размер.
По
възражението за съпричиняване, съдът намира, че може да се приеме, наличие на
такова единствено при пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Приносът може да се изрази в
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно
произшествие или в допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, като
и двата факта водят до приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Следва да се
разграничат две хипотези - първата допринасяне за настъпване на произшествието
и втората, когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за
увеличаване размера на вредата. В конкретният случай, от доказателствата по
делото не се установиха твърдени от ответника факти, които да обосновават
извод, че конкретно действие или бездействие на ищеца е противоправно, като
липсват и каквито и да било данни, които да сочат, че същият е допринесъл за
настъпване на произшествието или е спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване размера на причинените му вреди. В срока за отговор
ответника излага доводи за наличие на съпричиняване от ищеца, основани
единствено на твърдения, че същият се е движил пеш по банкета, след употреба на
значително количество алкохол. Установи се от заключението на вещото лице по
съдебно - автотехническата експертиза, че ищеца
се е движил на разстояние около 0,3 до 0,5 м. наляво от десния край на пътя в
лентата за движение на л.а. "***", същия непосредствено преди и по
време на удара се е движил със средна скорост 4,4 км/ч и не е предприел никакви
други действия преди настъпването на ПТП, на местопроизшествието има банкет, който
е ограничен, като пострадалият е бил много близо до банкета, но съприкосновението
е станало на пътното платно на около
0,3 до 0,5 м. от края му. С оглед изложеното установи се по делото, че обратно
на твърденията в отговора, ищеца не се е
движил по банкета, а отделно дори да бе сторил това, то същото не би било
неправомерно, напротив чл. 108, ал. 1 ЗДвП предвижда изрично задължение за пешеходците
да се движат именно по банкета или тротоара. Не се установи и с употребата на
алкохол - 1,28 промила, видно от констативния протокол за ПТП от 17.02.2018 г.,
пострадалият пешеходец да е допринесъл за настъпване на ПТП, като в резултат на употребата на алкохол да е имал
някакво неадекватно поведение, като участник в движението на пътя, да е
извършил някакви внезапни действия или да е проявил друго обусловено от
алкохола поведение, което да е спомогнало за увреждането му. Такива действия на
ищеца не са и твърдени в срока за отговор, извън гореобсъденото движение по
банкета, а сама по себе си употребата на алкохол от пешеходец, при съобразяване
на забраната съдът служебно да се произнася по невъведени от страните факти, в
преклузивните за това срокове, не е годна да обоснове извод за основателност на
възражението за съпричиняване. В изложения по – горе смисъл е и съдебната
практика - определение № 567 от
30.10.2020 г. по т. д. № 2938 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение; Определение № 336 от 08.04.2013 г. по търг. д. № 742/2012 г. на
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение; Решение
№ 40/27.03.2012 г. по т. д. № 113/2011 г. на ВКС,ТК, II т. о.; Решение № 127 от
16.05.2017 г. по гр. д. № 60387 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение; Определение № 310 от 11.05.2020 г. по т. д. № 1923 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение. По изложените съображения съдът
намира възражението за съпричиняване, за неоснователно.
По всички изложени съображения съдът
приема, че предявеният от ищеца иск за обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в размер на сумата 2009,60 лева, установен от заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, е доказан и поради това основателен, поради което следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на
законна лихва за забава върху присъдената главница, като следва да се присъди
законна лихва върху главницата, от датата на непозволеното увреждане - 17.02.2018
г., съобразно заявената претенция в исковата молба, до окончателното изплащане
на сумата. Възражението за присъждане
на сумата от по – късен момент е неоснователно. Изискуемостта
на вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното
увреждане, съответно от откриване на причинителя на увреждането. Аргументите
произтичат от принципното тълкуване, дадено в т. 2 на ППВС № 2/1981г., че
изискуемостта на вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на
непозволеното увреждане и от базисните разлики между договорната и деликтната
отговорност. Главното съдържание на последната е юридически факт, пораждащ
облигационни отношения със санкционни последици. Деликтната отговорност има първично
санкционно съдържание - увреденият става кредитор, а делинквента - длъжник
веднага след проявлението на деликта. Тази отговорност е по - тежка от
договорната и на поправяне подлежат всички преки и непосредствени вреди,
включително и непредвидимите, независимо от формата на вината. В изложения смъсъл е съдебната практика - решение № 121 от 06.11.2019 г. по т. д. № 2762 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение,
с която настоящият състав се солидаризира.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 970,38 лева,
представляваща разноски по делото за заплатени адвокатско възнаграждение, държавна
такса и депозити за възнаграждения на вещи лица.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***,
представлявано от законните представители: С.С.П. и К.Д.К., да заплати на А.М.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от
2009,60 лева, по предявен иск
за обезщетение за имуществени вреди
в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.02.2018 г., при управление от Б.К.К., на лек автомобил, с рег. № ***, със сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ведно със
законната лихва, считано от 17.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***, представлявано
от законните представители: С.С.П. и К.Д.К., да заплати на А.М.М., с ЕГН **********,***
сумата 970,38 лева, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: