Решение по дело №13864/2013 на Софийски градски съд

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 24.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:                                                           

             

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13864 по описа за 2013 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба на ОК срещу МРРБ са  предявени обективно съединени искове за заплащане на следните суми:  сумата от 43615.07 лв., представляваща отказана за верификация и плащане сума, дължима по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” /2007-2013/ № BG 161PO001/4.1-04/2010 от 01.06.2011 г. за извършени строително-монтажни работи по позиция 4 от КСС към договора – изкоп с багер речна баластра при едно утежнено условие на транспорт и позиция 5 от КСС – превоз на 5 км., които строително-монтажни работи са на обща стойност 45910.60 лв. с вкл. ДДС, но част от тази стойност, а именно сумата от 2295.53 лв. е задължителен собствен принос на общината; законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 16.10.2013 г., до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен по оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013 г. договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161P0001/4.1-04/2010 от 01.06.2010 г., по силата на който ответникът предоставя на ищеца безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта „Корекция на р. Пикла в с. К.” при договорена максимална стойност на финансовата помощ в размер на 901006.71 лв., съставляващи 95% от общите допустими разходи по проекта. Помощта следвало да се предоставя чрез авансово, междинно и окончателно плащане въз основа на искания по образец, придружени с изискуеми документи, посочени в чл. 4 от договора. Твърди се още, че ищецът възложил изпълнението на предвидените по проекта СМР след  проведен конкурс за възлагане на малка обществена поръчка на „Водстрой-Пловдив” АД, като изпълнените СМР възлизали на обща стойност 482120.78 лв. с ДДС. Твърди се също, че министерството изплатило съответни авансови и междинни суми, като била отказана верификация за сумата от 45978.79 лв. с включен в нея собствен принос от 2295.53 лв. и съответно било отхвърлено искането за окончателно плащане на сума в размер на 43615.07 лв., представляваща разликата между неверифицирания разход и задължителния собствен принос. Твърди се също, че посочените основания за отказа били липса на запис в акт - образец 2а за разрешително за извозване на излишна земна маса на разстояние 5 км. и липса на изкоп с дълбочина след 3-ия метър съгласно геоложки доклад и извършена проверка на място. Твърди се и че е бил изпълнен изкоп с актуваните параметри – 6462.64 куб. м., ценообразуването на работата било съответно на договорените единични цени и излишните земни маси били надлежно извозени на 5 км., като тези дейности били изпълнени съобразно предвиденото в проекта и съответствали на одобрените в договора за безвъзмездна финансова помощ разходи, както и че били приети без възражения с надлежните актове и протоколи от всички участници в строителството.

          Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. 

Ответникът оспорва исковете, твърди, че липсата на запис в съставения акт - образец 2а за издадено разрешително за извозване на излишната земна маса на разстояние от 5 км. е основание за отказ по позиция 5, твърди също, че при извършена проверка било констатирано изпълнение на изкопно-насипни работи с материал, различен от речна баластра, която е следвало да се открие при изкоп с дълбочина над 3 м. и това е основание за отказ за плащане на сумата по позиция 4.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и  доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни, поради което следва да бъдат уважени. Съображенията на съда са следните:

По главния иск:

Не се спори между страните по делото относно наличието на сключен между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” и относно условията на договора, както и относно размера на отказаната за верефициране сума, представляваща стойността на посочените в исковата молба СМР /тези обстоятелства не са отделени като безспорни в доклада на съда, но от изложените от страните фактически твърдения е видно, че не се спори относно тях, а и от ангажираните писмени доказателства те се установяват, като разликите в посочените от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора суми, представляващи  максимална стойност на финансовата помощ по договора, се дължи на това, че ищецът е посочил сумата без да включва в нея стойността на собствения си принос, а ответникът е включил същата/.

 

Спорно е /съобразно изложеното в отговора на исковата молба/ дали СМР по позиция 4 от количествено-стойностната сметка - изкоп с багер речна баластра при едно утежнено условие на транспорт, са изпълнени точно съобразно договора и проекта /и съответно дали се дължи плащане по договора за тяхната стойност/, както и дали за СМР по позиция 5 от количествено-стойностната сметка - превоз на 5 км., се дължи плащане по договора при липса на издадено разрешение за извозване на земни маси и запис за това в акт – образец 2а. 

По отношение на претенцията за стойността на СМР по позиция 4 от КСС съдът намира следното: ответникът е отказал плащането, заявено от ищеца, поради това, че липсва изкоп с дълбочина след 3-ия метър съгласно геоложки доклад и извършена проверка на място, като в отговора на исковата молба уточнява, че по тази позиция са изпълнени изкопно-насипни работи с материал, който е различен от речна баластра /който материал е предвиденият по КСС/, като това се установявало от фактите, че в строителната документация не била описана речна баластра,  същевременно според геоложко проучване за района от 2010 г. на дълбочина до 3 м. се срещали или почвен слой и насип, разнороден, неуплътнен от глинест чакъл, глина, строителни и главно битови отпадъци, или глина прахова кафява с варовити ядки, а съгласно становище /след извършена проверка на място/ на ръководителя на екип на ДЗЗД „О. Г. К.” /по отношение на което ЮЛ не е уточнено в какво качество е извършило проверката/ липсвал изкоп с дълбочина над 3 м., на която дълбочина би могла да се открие речна баластра.

От заключението на вещите лица по допуснатата СТЕ обаче се установява следното: за остойностяване на изкопните работи са използвани уедрени сметни норми от книга № 1 - земни работи, издадена през 1978 г.; в текстовата част на нормите в нея няма норма “изкоп на речна баластра”; в инженерно-геоложкото проучване за обекта всички установени геолого-литоложки разновидности са дадени като строителни почви от № 1 до № 5 и изрично е записано след описанието на всяка: категория при изкопни работи – земна, а съгласно геоложкото проучване строителна почва № 1, установена във всички сондажи и шурфове на дълбочина от 0,5 до 3 м., е описана като: почвен слой и насип, разнороден, неуплътнен от глинест чакъл, глина, строителни и главно битови отпадъци. А от обясненията на вещите лица, дадени в о. с. з  на 24.02.2015 г., се установява следното: земните работи в строителството са две категории: работи в земни почви и работи в скални почви; изкопите във всички видове почви, които не са скални, независимо от какъв вид са /пясък, чакъл, глина, смесени/, са обединени в една група - изкопи в земни почви и останалата група са изкопи в скални почви; относно изкопите в земни почви за строителството като технология на изпълнение и ценообразуване няма значение какъв е видът на почвата, дали е глинеста, чакълеста или пясък - категорията е земна почва според разходните норми, които са необходими за изпълнение на даден вид работа; речната баластра е смес от пясък и чакъл, но тя не е точно определено геоложко понятие, тъй като е в неуточнено състояние - може да има много пясък, малко чакъл, много чакъл, с различна едрина; речна баластра е прието да се нарича наносния пласт, който реките носят, когато има планински участък, образуван от това, което те изравят под формата на пясък, чакъл с различна големина и отлагат в равнинната част; понятието речна баластра е прието в строителството, но то не е точно определено геоложки, с точни характеристики, защото е много променливо, затова изкоп на речна баластра и изкоп на земни почви или изкоп на земни маси означава едно и също като понятие от инженерна гледна точка, но правилно е да се нарече изкоп в земни почви.

В същата насока са и показанията на свидетелите.   

Съобразно така обсъдените доказателства се установи, че изпълнените изкопно-насипни работи по позиция 4 не са изпълнени с материал, който е различен от речна баластра, поради което е без значение дълбочината на изкопа. Съответно се доказа, че СМР по позиция 4 от количествено-стойностната сметка - изкоп с багер речна баластра при едно утежнено условие на транспорт, са изпълнени точно съобразно договора и проекта, при което се дължи плащане по договора за тяхната стойност.

По отношение на претенцията за стойността на СМР по позиция 5 от КСС съдът намира следното: за преценката относно основателността на иска в тази част е от значение дали това СМР е извършено и извършено ли е съобразно уговореното и проекта. Ако същото е извършено и то в съответствие с уговореното и проектираното,                 за него се дължи плащане от ответника. Следва съответно с оглед изложеното от ответника да се прецени дали липсата на издадено разрешение за извозване на земна маса и съответно вписването му в акт - образец 2а представлява неизпълнение на договорни задължения или не. Съдът намира, че с оглед съдържанието на договора, сключен между страните по делото, очертаващо задълженията на страните, този порок при съставянето на строителната документация не представлява неизпълнение на договорното задължение на ищеца за извозване на земната маса на съответното разстояние. Доколкото този порок касае редовността на строителната документация, той има отношение към  договора за изпълнение на СМР, сключен от ищеца с изпълнителя, спечелил конкурса за обществена поръчка /в който договор наистина е предвидено задължение на възложителя да осигури всички съгласувания и разрешения, необходими за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, ако такива се изискват от нормативна уредба, съответно неизпълнението на това задължение засяга отношенията между страните по този договор и евентуално може да доведе до административно-наказателни последици за извършване на съответната дейност без изискуемо по закон разрешение/, но няма отношение към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ищеца и ответника, като се има предвид, че сам по себе си този порок нито е довел до невъзможност за изпълнение на задълженията по договора за предоставяне на финансова помощ, нито се е отразил на крайния резултат, настъпил след изпълнението  на договора, доколкото не е налице нарушение на строителните правила, което е толкова съществено, че да налага възстановяване на съществуващото преди извършването на съответното СМР фактическо положение. Следва също да се отбележи, че самият ответник не твърди, че не е изпълнено договорно задължение, а излага доводи за неизпълнение на задължение за извършване на административна услуга по издаване на разрешение за извозване, същевременно приема това за основание да се откаже плащане на дължимата сума.

По делото се установи от представените доказателства /СТЕ, свидетели, писмени доказателства, а и самият ответник не оспорва факта на извозване на материала/, че това СМР е изпълнено в съответствие с уговореното и проектираното, съответно за неговата стойност също се дължи плащане.  

По акцесорния иск:

С оглед изводите за основателност на главния иск основателен е и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на предявяване на  исковата молба до окончателното плащане. 

С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Ищецът е направил разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в общ размер на 5125 лв. - за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещи лица /доказателства за направени разходи за транспорт не са представени/, съответно тази сума следва да се присъди на ищеца. 

Воден от горното, съдът

 

   Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА МРРБ да заплати на ОК сумата от 43615.07 лв. /четиридесет и три хиляди шестстотин и петнадесет лева и седем стотинки/, представляваща отказана за верификация и плащане сума, дължима по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” /2007-2013/ № BG 161PO001/4.1-04/2010 от 01.06.2011 г. за извършени строително-монтажни работи съобразно количествено-стойностната сметка – неразделна част от договора, отразени в позиция 4  – изкоп с багер речна баластра при едно утежнено условие на транспорт и позиция 5 – превоз на 5 км., която сума е дължима след приспадане от   общата стойност на горепосочените СМР, а именно сумата от 45910.60 лв. с вкл. ДДС, на сумата от 2295.53 лв., представляваща задължителен собствен принос на ОК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 16.10.2013 г., до окончателното плащане.

 ОСЪЖДА МРРБ да заплати на ОК сумата от 5125 /пет хиляди сто двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.            

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: