Р Е Ш
Е Н И Е № 260010
25.09.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание,
проведено на девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
С участието на секретаря:Галина
Кирилова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова т.д.№13/2018г. и,
за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по искова
молба,подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“№260 представлявано от
пълномощника М.А. съдебен адрес *** срещу В.Г.Г., ЕГН ********** с постоянен
адрес *** и Д.В.Г., ЕГН ********** ***.С исковата молба е предявен иск по
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430 ал.1 ТЗ за осъждането на ответниците солидарно да
заплатят на ищеца сумата 31 217.42 швейцарски франка, претендирани
частично, като част от дължима сума в размер на 61 185.13 швейцраски
франка, представляваща получена в заем, и невърната сума по договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 35744 от 16.04.2008г., включваща падежирали вноски
и предсрочно изискуеми,както и иск с правно основание чл.309а ТЗ за сумата 884.40 лева, сторени раноски за
нотариална покани, законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до погасяването й и деловодни разноски.С
исковата молба и допълнителните и уточнения ищецът заявява, че на 16.04.2008г.
е сключен посочения договор за кредит между страните, по силата на който Банката
е разрешила на ответниците банков кредит под формата на кредитен лимит за
покупка на недвижим имот, подробно описан в договора и за други разплащания, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 31 500 евро, с краен
срок на погасяване 372 месеца , считано от датата на усвояване -30.04.2008г.На
15.07.2008г. е подписан договор за цесия за прехвърляне на вземанията по
договори за кредит, между „Бългериен ритейл сървисиз“АД в качеството на
цесионер и „Юробанк и ЕФ Джи
България“АД, в качеството на цедент, по силата на който вземанията на
банката по договора за кредит са прехвърлени на цесионера, описани съгласно
приложения №1 и 2 към договора, заедно с всички обезпечени, привилегии и други
принадлежности, включително начислените лихви и правата на Банката спрямо
солидарните длъжници считано от 30.06.2008г.На 24.03.2009г. между цесионера и
ответниците е подписано допълнително споразумение, което
сочи, че те са били уведомени за цесията.На 20.05.2016г. между страните
по договор за цесия е подписан нов договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит, договор за т.нар обратна цесия.Прехвърлени са и вземанията
по процесния договор за кредит, посочен в позиции №9 и 10 на Приложение №7 към
договора за обратна цесия.Поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателите, като не е била платена дължима за 10.12.2012г. погасителна
вноска( вноска №56 от погасителния план към договора за кредит) в размер на
23,79 швейцарски франка, на основание чл.19 ал.1 пр.1 от договора банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, като за целта са били отправени
уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и уведомление за обратната цесия
,връчени им с нотариални покани чрез нотариус А.Р.– Т.с рег.№431 на НК до В.Г., връчена на 27.10.2017г. на основание
чл.47 ал.1 ГПК и чрез нотариус Г.Н.с рег.№607 на НК до Д.Г., връчена и на 19.10.2017г. на основание
чл.47, ал.1 ГПК.При тези обстоятелства са станали изискуеми всички неплатени
вноски по договора за кредит, дължими от ответниците, поели задължението при
условията на солидарност и е дължима посочената сума, като получена невърната
главница по договора.(сравни исковата молба и допълнителните и уточнения).
Преписи от исковата молба са връчени
на ответниците.Писмени отговори не са подадени.
Ответникът В.Г. прави изявление за
признание на иска.Искане за постановяване на решение при признание на иска от
ищеца не е заявено.
Съдът е уведомил страните за
съществуващата вероятност искът да се основава на неравноправни клаузи и е дал
указания за уточнения относно предоставената им информация във връзка със
сключване на договора във валута, която е различна от законното платежно
средства в държавата по местоживеене.Ответниците не са се противопоставили на
преценка за неравноправност на клаузи от договора.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 16.04.2008г. е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL35744 между ищеца от една страна, в
качеството на кредитор и ответниците от друга страна, в качеството на
кредитополучател.Съгласно чл.1 от договора Банката предоставя на
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 31 500 евро, по курс купува за
швейцарския франк към евро на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на
усвояване на кредита, както следва:равностойността в швейцарски франкове на
10 000 евро по курс купува на швейцарския франк към евро на „Юробанк и Еф
Джи България“АД в деня на усвояване на кредита за покупка на следния недвижим
имот: апартамент №4, находящ се в гр.Поморие, кв.“Свобода“, бл.16, вх.Б, ет.5,
ведно с прилежащото избено помещение №7 и съответните ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съгласно договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
01.10.1990г. както и равностойността в швейцарски франкове на 21 500 евро,
по курс купува за швейцарския франк към евро на „Юробанк и Еф Джи България“ АД
в деня на усвояване на кредита, за други разплащанията.Съгласно чл.1 от
договора кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.Съгласно чл.5, ал.1
крайният срок за погасяване на кредита е 372 месеца, считано от деня на
усвояване на кредита, като датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез
подписване на приложение по чл.1, ал.3 от договора –Приложение №1.Съгласно
чл.6, ал.1 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план(
Приложение 2) към договора, представляващ неразделна част от него, а според
чл.6, ал.2 погасяването се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главница и/ или лихва кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1 с посочен
номер, но има средства в лева или в евро по своите сметки в Банката,
погасяването на кредита да се извърши от банката освен във валутата на кредита
ив лева или в евро, след служебно превалутиране на тези средства по
курс“продава“ ,за което кредитополучателите дават своето съгласие.В чл.5,ал.3 е
договорено, че при промяна на базовия лихвен процент размерът на погасителните
вноски се променя автоматично, за което кредитополучателите дават своето
съгласие.Съгласно чл.7, ал.1 погасителните вноски се изплащат ежемесечно, като
падежът на всяка погасителна вноска е всяко 30-то число на месеца, следващ
датата на усвояване на кредита.Съгласно чл.1, ал.3 от договора е предвидено, че
в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение №1, представляващо
неразделна част от договора, в което се посочва приложимия към същата дата курс
купува за швейцарския франк, както и конкретно определения съобразно този курс
размер на кредита в швейцарски франкове.Съгласно чл.1 т.4 за връщане на кредита
и другите задължения, лицата подписали договора, като кредитополучатели
отговарят солидарно, а според т.5 курс купува на швейцарския франк към евро на
Банката се формира от официалния курс продава на евро към лева на Банката,
разделен на официалния курс купува на швейцарски франк в лева.Съгласно чл.2,
ал.1 от договора разрешенията кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя В.Г.Г. в банката и се ползва от
кредитополучателя при условията на ал.3 и ал.4., след представяне на посочени в
договора документи.Според чл.2 т.3 усвоеният кредит в швейцарски франкове се
превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс купува швейцарски
франк към евро на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се
превежда по открита в Банката сметка на кредитополучателя в евро, за което
превалутиране такси и комисиони не се дължат.В чл.3, ал.1 от договора е
постигнато съгласие за плащане на годишна лихва в размер на сбора от базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валидни за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5.15
пункта.Предвидено е, че дължимите лихви се начисляват от датата на първото
усвояване на суми по кредита, както и заплащане при просрочие и при предсрочна изискуемост на кредита,
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,договорена за съответния
период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта, както
и, че лихвата по кредита се изчислява, като месецът се приема за 30 дни, а
годината за 360 дни, договорено е плащането на такса за управление в началото
на всяка следваща година.Промяната на базовия лихвен процент е обвързана и с
автоматична промяна с размера на погасителните вноски.Посочено е, че курс
продава на швейцарския франк на Банката се формира от официалния курс „купува“
за евро към лева на Банката, разделен на официалния курс „продава“ за
швейцарския франк към лева на Банката за съответния ден.Посочено е, че падежът
на погасителните вноски е всяко 30 –то число на месеца, следващ датата на
усвояване на кредита.В чл.8 и чл.9 от договора са договорени правни последици
при предсрочно погасяване.Съгласно чл.10, ал.1 при усвояване на кредита или
част от него, извършено съгласно условията на договора, Банката предоставя на
кредитополучателя по сметката, сума в размер на 5% от усвоения кредит,
представляваща отстъпка на част от дължимите й по договора плащания за лихва,
за предоставения кредит, както и условия за връщане на Кеш бонуса.В чл.11,12 и
13 от договора са разписани задължения на кредитополучателя във връзка с
ползване на кредита, за застраховка на недвижимия имот, и възможност за Банката
за едностранна промяна на Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионите, прилагани при операциите й, както
и начин за уведомяване за промените в банковите салони..В чл.14 от
договора е постигнато съгласие за обезпечаване на договора чрез ипотека и други
свързани с това задължения.Съгласно чл.18 кредитополучателят е дал съгласие
Банката служебно да събира своите изискуеми вземания, произтичащи от договора,
по всички негови сметки или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на
кредитополучателя при посочена поредност.Съгласно чл.19, ал.1 от договора при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на
което и да е задължение от кредитополучателя, Банката може да направи кредита
изцяло или предсрочно изискуем.При неиздължаване на три последователни месечни
погасителин вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита с превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска,
без да е необходимо отправяне на волеизявление.В тези случаи е уговорено право
на банката да снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи
към принудително събиране на вземанията си чрез продажба на ипотекирания
недвижим имот и или удовлетворяване на вземането си от цялото имущество на
кредитополучателя.Съгласно чл.21, ал.1 от договора кредитополучателят има право
да превалутира предоставения му кредит в български лева или евро, като за
услугата се заплаща съответната комисиона, съгласно действащата към датата на
превалутиране тарифа.Страните са се съгласили, превалутирането да се извърши по
обявения курс купува на Банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането.Според
чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува или продава
на швейцарския франк към български лев или евра, както и превалутирането по
чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6,
ал.2 повишаване размер на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в
лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поема всички вреди,включително пропуснати
ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит.В чл.23, ал.2 от договора кредитополучателят
декларира, че е изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.21 – 23 от договора, както и, че е
съгласен с настъпването им.Съгласно чл.28, ал.1 от договора между страните е
постигнато съгласие за това, че във всеки момент Банката може да прехвърли
вземанията си произтичащи от договора на дружества, от групата на И Еф Джи
Юробанк.Съгласно чл.30 от договора всички уведомления и изявления във връзка с
договора трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат получени, ако по
факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или
с препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени
в началото на договора, както и, че при промяна на адреса, посочен в договора,
всяка страна е длъжна да уведоми писмено другата страна ,като посочи новия си
адрес, а да получаване на такова уведомление всички съобщения достигнали до
стария адрес се считат за получени.Договорът е подписан от Банката и двамата
ответници.Автентичността му не е оспорена.
В договора липсва обективирано съгласие за заплащане при забава на
разходи за събиране на вземането.Приложение №2 – погасителен план обективиращ
запознаването и съгласието на ответниците със същия чрез подписването му не е
представен.
Съгласно Приложение №1 към договора за банков кредит от 30.04.2008г.
подписано от страните по договора, неоспорено, датата на усвояване на кредита е
30.04.2008г., към тази дата приложимия курс купува за швейцарски франк към
евро е 1,6512177 , като размера на
предоставения и условен кредитен лимит в швейцарски франкове е 52 014
франка.Към датата на усвояване на кредита курсът на швейцарския франк обявен от
БНБ е 1.21127 т.е за закупуване на 52014 франка са били необходими
63 002.99 лева. Сумата е усвоена от ответниците и то в швейцарски франкове
видно от представеното заключение на в.л.И.Д. – т.е превалутиране в евро и
предоставяне на сумата в евро, както е предвидено в договора не е настъпило.
По делото са представени допълнителни споразумения към договора за
кредит между „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД и ответниците. В първото
споразумение от 24.03.2019г. е удостоверено съществуващи към датата на
споразумението задължения, както следва:138,14 шв.франка просрочена главница,
1338,41 шв.франка просрочена лихва, 51 787.60 шв.франка редовна главница и
417.03 шв.франка редовна лихва.Договорен
е обекчен ред за погасяване на съществуващите вземания, влизащо в
действие при внасяне на сума в размер на 500 франка, както и разликата между
тази сума и просрочените лихви и главница да бъде преоформена чрез натрупване
към основната главница.Договорен е 12 месечен период на облекчено погасяване,
както и, при неплащането на две вноски
загубване на правото за ползване на облекчение, промяна на условията на
погасяване на дълга и изготвянето на нов погасителен план, с който определя
размер на дължимите от кредитополучателя месечни погасителни
вноски.Споразумението е подписано и от двете страни.
На 31.03.2010г.е сключено друго споразумение, с което са констатирани
задължения както следва 57 781.54 шв.франка от които 95,92 шв.франка
просрочена главница, 2 482.93 шв.франка просрочена лихва, 55 129.21
шв.франка редовна главница, 71.02 шв.франка просрочени такси и 3.00 – лихви по
просрочия.Договорено е преоформяне чрез натрупване към главницата на просрочена
главница в размер на 95,92 и просрочена лихва в размер на 2482,39. Предвиден е
12 месечен период на облекчено погасяване, с погасителин вноски съгласно
погасителен план и лихва в размер на 5,60% и условия за погасяване след
изтичане на този срок, при годишна лихва в размер на БЛП на кредитора за
жилищни кредити плюс надбавка 4.70, на равни месечни анюитетни вноски, като
размерът им се определя с погасителен план. както и последици при неплащане на
две погасителни вноски, изразяващи се в загуба на облекчените условия и
изготвяне на погасителен план, с който се определя размер на дължимите от
кредитополучателя месечни погасителни вноски.Погасяването следва да се извършва
по схемата съгласно погасителния план, считано от месеца следващ месеца, в
който кредиторът е прекратил действието на предоставените по силата на
споразумението облекчени условия.Договорено е плащането на такса за
администриране на просрочен кредит, в размер съгласно действащата към момента
на забавата Тарифа.Споразумението е подписано от двамата ответници и посоченото
дружество.
Аналогични договорки са
обективирани в допълнителни споразумения от 31.05.2011г. и 29.12.2011г.,първото
от които подписано от само от Д.Г. а второто само от ответника В.Г. и „Бългерийн Ритейл Сървисиз“АД.Съгласно
отразеното в тези допълнителни споразумения погасяването на кредита след
изтичане на уговорените срокове за облекчено ползване следва да се извършва
съгласно погасителен план, с падеж на вноските 10-то число, обективирана е
декларация, че неполучаването на погасителен план не освобождава
кредитополучателя от задължението за плащане на погасителните вноски в
размерите и срокевете , определени в съответния погасителен план, договорено
прибавяне към дълга на начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва, и нов размер на възнаградителната лихва БЛП на кредитора за
жилищни кредити плюс надбавка в размер на 5.16 по първото споразумение и БЛП
плюс надбавка в размер на 5.77 по второто споразумение..
Представен е погасителен план по договора за кредит към 17.05.2012г.л.65
– л.75 подписан от представители на банката,неподписан от ответниците, както и лихвен лист ( л.15 от д), като на
отразеното в последния, предвид всички плащания по договора, ищецът основава
твърдението си за настъпило неизпълнение относно погасителна вноска с падеж
10.12.2012г. в размер на 23.79 шв.франка.На л.239 – 252 от делото е приложен
погасителен план с дата на изготвяне 24.07.2019г., който също е подписан от
Банката, но не и от ответниците.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
15.07.2008г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД прехвърля на „Бългерийн Ритейл
Сървисиз“ АД вземания по договори за кредит – жилрищни и потребителски,
обезпечени с ипотеки, изброени в Приложение №1 и Приложение №2 към договора за
цесия.Договорът за цесия е подписан от
двете страни, съгласно отразеното в Приложение №1 фигурират и ответницитес
процесиня договор за кредит в позиции 482 и 483.
На 20.05.2016г. пък е подписан договор за цесия, по силата на който „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ прехвърля на ищеца вземанията си произтичащи от ипотечни
кредити( жилищни и потребителски, които са обезпечени с ипотека), както и от
всички анекси към тези договори, които договори са изброени в Приложение №1-8,
като се прехвърлят и всички обезпечения, привилегии и друти принадлежности,
включително начислената до съответната дата на прехвърляне лихва, включително и
правата спрямо солидарните длъжници и поръчителите по кредитите,( л.85- л.93 от
д)..На л.101- л.106 от делото е подредено Приложение към договор за прехвърляне
на вземане, подписано от страните по договора за цесия, в което с №9 и №10 се четата имената на
ответниците, трудно се четат номера на договора за кредит, размер на главница
на лихва, общ размер на дълга.Съдът е указал на ищеца да представи четливо
копие на приложението, такова не е представено.
Ищецът е отправил нотариална покана до Д.Г. съдържаща уведомление, че
поради непогасяване на формирани просрочия ( главница, лихви и такси) възлизащи
на 43 488.30 шв.франка, и неизпълнение на условията по договора за кредит
Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, с размер на задължението
105 265.22 швейцарски франка, от които 61 346.69 швейцарски франка
просрочена главница и 41 780.21 швейцарски франка просрочени лихви.Поканена
е да погаси задължението си в 7- дневен срок.Нотариалната покана е с рег.№
5522, том ІІІ №135 на нотариус Г.Н.с рег.№607 на НК и удостоверяване от
нотариуса за връчването и по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 19.10.2017г.
Покана със същото съдържание е отправена и до В.Г., като съгласно констативен протокол рег.№4291, том ІІ, акт
№117/31.10.2017г. тази покана с
рег.№3625 по описа на същия Нотариус е връчена на ответника на 27.10.2017г., по
реда на чл.46 и чл.47 ГПК поради неявяването му в кантората на нотариуса за
получаване на книжата в 14 – дневен срок от залепване на уведомление.
Като приложение към нотариалните покани са описани намиращи се на л.111
от делото уведомление от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ Ад до Д.Г. за извършената
цесия в полза на Банката,и на л.120
аналогично уведомление до ответника В.Г., което също няма данни да е връчено
преди подаване на исковата молба в съда.
Видно от заключение с вх.№4324/10.06.2019г. изготвено от в.л. Д., което
не е оспорено от страните, е, че на 30.04.2008г. е усвоен кредит в размер на
52014.00 швейцарски франка, като сумата е усвоена в швейцарски франкове,
преведена е по сметката, която в договора се сочи като блокирана, и сумата е
била изтеглена в швейцарски франкове, без да е трансформирана в евро или в лева.Вещото
лице е определило като дължима главница към 19.10.2017г. – 61291.16 шв.франка,
формирана от усвоена главница 52014.00 шв.франка, на 3.04.2008г.,
271.10шв.франка капиталицзирана и отнесена като редовна главница просрочена главница, капитализирани и
отнесени като редовна главница просрочени възнаградителни лихви 9262.85
шв.франка, капитализирани и отнесени като редовна главница просрочени такси за
периода 165.30 шв.франка , въз основа на погасена главница от вноски на
кредитополучателя 150.99 шв.франка – падежирали и неплатени и предсрочно
изискуеми вноски съгласно обяснения в с.з.Размерът на непогасената главница за
периода от 01.03.2013г. до 28.02.2018г. е 60 711.98 шв.франка( от общо
дължимата главница е приспадната главницата за периода от 30.05.2008г. до
01.03.2013г).,Вещото лице е посочило в заключението размерът на начислените
лихви към 19.10.2017г. и размерът на дължимата към 06.03.2018г. възнаградителна
лихва в размер на 63 461.75
шв.франка, както и размерът на погасените възнаградителни лихви в размер на
17 565.24 шв.франка и е определил размер на дължима възнаградителна
лихва към 06.03.2018г. на 45 895.51 шв.франка.Вещото лице е посочило, че
кредитополучателят е в неизпълнение съгласно Договора за кредит от втората
вноска с падеж 30.06.2008г., която по размер е 22.57 лева и лихва 418.10 лева,
които са платени на главница на 03.07.2008г. и лихва 363.43 шв.франка на
01.07.2008г. и 54.37 шв.франка на 03.07.2008г.От допълнително заключение с
вх.№114/14.02.2020г. се установява, какви са били начислените суми за главница
за периода от 30.05.2008г. до 26.10.2017г., като е видно, период в които не е
била начислявана главница, както и, че начислената към 10.12.2012г. главница е
в размер на 23.79 шв.франка, която не е заплатена.Размерът на начислените за
периода от 01.03.2013г. до 26.10.2017г. главница по последния погасителен план е в размер на 1842.20 шв.франка.За изготвяне
на заключението вещото лице се позовава на договора, извлечения от ползвания
софтуер, хронология на приходни и разходни сметки и погасителен
план.Начислената главница за периода 30.05.2008г. до 01.03.2013г. е определена
на 10 338.43 шв.франка а погасената главница на 422.09 шв.франка.Към
27.10.2017г. сборът на падежиралите и предсрочно изискуеми суми за главница е
определил на 61 291.16 шв.франка.
По делото е представена информационна брошура – управление жилищно
кредитиране, за която се твърди, че е била предоставена на всички клиенти на
Банката, като върху същата е налице
отбелязване за утвърждаване към 11.06.2007г.,
съдържа информация за размера на възнаградителната лихва по ипотечни кредити, кредити за ремонт и
потребителски кредит срещу ипотека в швейцарски франкове, размер на такси,
обменен курс евро/ швейцарски франк за периода от 2005 до 2007г., таблица за
промяна на лихвите по кредити в швейцарски франкове с акцент върху факта, че са
по – ниски от лихвите в евро и сравнение на вноските по кредит на сума в размер
на 50 000 евро в швейцарски
франкове, евро и лева, с посочване на максималния размер на курса на
швейцарския франк към лева от 2006г., минималния и среден размер на курсовата
разлика.Твърди се, че към ответниците е било отправено предложение за
превалутиране на кредита, но съгласие не е постигнато поради влошени лични
отношения между ответниците.
С оглед на изложените обстоятелства съдът намира предявения иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430 ал.1 ТЗ
за неоснователен.Съображения:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на задължението кредиторът
може да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да претендира
неизпълнение.
При предявен иск за изпълнение в тежест на ищеца е да докаже
обстоятелствата на които основава иска си, наличието на валиден договор, по
който той е изправна страна , като при доказването на тези предпоставки в
тежест на ответника е да установи, че са погасили валидно възникнало и
изискуемо задължение.Доколкото ищецът се позозвава на цесия на вземания от
трето за спора лице по договор за банков кредит, то в тежест на същия е да
докаже съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД
наличието на съгласие между него и титулярът на вземанията по договор за
банков кредит, по силата на което на ищеца е прехвърлено процесното вземане
както и съобщаването на прехвърлянето на длъжника, доколкото съгласно чл.99,
ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие за третите лица и длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредит. С оглед разпоредбата на
чл.430 ал.1 и ал.3 ТЗ следва да бъде представен
писмен договор за банков кредит – постигнато от страните съгласие за предоставяне /отпускане на заемателя на парична сума за определена
цел, какви са условията за погасяване на кредита, какъв е срока в който заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне.
Поради твърдения за изискуемост на вземането при условията на предсрочна
изискуемост, на основание договореното между страните съгласно чл.19 от
договора за кредит, негова е
доказателствената тежест за установи обстоятелствата, на които основава
твърдението си за настъпила предсрочна изискуемост: неизпълнено задължение от
ответниците за плащане на вноска №56 по актуалния погасителен план в размер на
27.93 шв.франка, както и отправено от ищеца и получено от ответниците изявление
от кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Това следва
от разпоредбата на чл.432, ал.1 ТЗ,
допускаща уговарянето на условия за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита и чл.60, ал.2 ЗКИ допускаща обявяване
предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на една или повече
вноски.Съгласно установилата се съдебна практика и при предявени осъдителни
искове и приложимо даденото в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. разрешение, че
изискуемостта на вземането с неплащането или настъпването на обстоятелствата
съгласно предвиденото в договора, но след упражняването на правото за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем респ.отправяне и получаване на изявление за
това.С оглед разпоредбата на чл.99 ал.1 ЗЗД такава е и съдебната практика
(решение на ВКС по т.д.№2530/2017г.) с оглед прехвърлянето на вземането
цесионерът разполага с правото за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането.
В случая с оглед на представения писмен договор за кредит от
10.04.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ответниците, като
солидарни длъжници и заключението на в.л.И.Д., следва да се приеме за доказано
по делото наличието на постигнато съгласие между ответниците и кредитодателя по
силата на което на същите е предоставена реално сума в размер на 52 014
швейцарски франка плюс респ. доказано
наличието на договор за банков кредит в посочения размер.Съдът намира, че
поради липсваща Наредба на БНБ допускаща
олихвяване на изтекли лихви, то сума над този размер, представляваща прибавена
към главницата просрочена възнаградителна лихва не следва да се приема, като
усвоена по договора главница – арг. чл.10 ал.2 ЗЗД. Институтът на капитализация
на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в
периода 31.05.1993 г. - 11.04.2008 г.С Наредба № 9 от
19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за загуби от обезценка капитализиране на
лихвите е било разрешено при спазване на нормативно установените изисквания,
като на банките изрично е забранено да капитализират просрочени лихви (виж чл. 16, ал.2 от
Наредба № 9 от 19.12.2002 г.). В периода от
11.04.2008 г. до настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена
нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ.Отделно от това, дори и в
периода, в който капитализацията е била нормативно уредена възможност, тя е
била забранена за просрочените лихви, какъвто е процесния случай. Разпоредбата
на чл. 294, ал.2 ТЗ, предвиждаща възможност за начисляване на лихва върху лихва при наличие
на уговорка в този смисъл, се отнася само за двустранни търговски сделки.
Процесният договор е потребителски договор - страна по него са физически лица,
които ползват услуги, непредназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Ето защо процесният договор не е между търговци и
капитализирането на лихвата не е допустимо на основание чл. 294, ал.2 ТЗ. По тези съображения съдът приема, че уговорките за капитализиране на лихвата,
постигнати с допълнителни споразумения, доколкото представляват уговорка за
анатоцизъм, противоречат на закона и са нищожни.
С оглед на представения писмен
договор за цесия от 20.05.2016г. и отразеното в приложение, подписано от
„Бългерийн Ритейл Сървисиз“ АД, като цедент и ищеца, като цесионер, в което се
четата имената на ответниците, като страни по договор за кредит, всички
вземания по който са предмет на договора за цесия, доказана е активната
легитимация на ищеца, във връзка с претенции за изпълнение по договора за
кредит.С договора за цесия кредиторът прехвърля своето вземане, което преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено друго.Налице е и уведомяване
на длъжниците за извършената цесия от цедента в съответствие с предвиденото в
чл.99, ал.4 ЗЗД, като извода си за това съдът основава на факта, че уведомления
са описани, като приложение към нотариалните покани, което сочи на връчването
им.Освен това съгласно даденото в решение на ВКС в Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1711/2013 г., I т. о., разрешение, следва да се приеме надлежно съобщаване
на цесията, при представени с исковата
молба от цесионера, уведомления изходящи
от цедента и получаването им от ответниците.
С оглед съдържанието на договора и допълнителни споразумения, сключени
след първоначално прехвърляне на вземанията по същия погасяването на получената
в заем сума е следвало да се извърши по погасителен план и е дължима от ответниците
при условията на солидарност съгласно чл.1 т.4 от договора и чл.121 ЗЗД.Погасителен
план, който да е подписан от кредитополучателите, като неразделна част от
договора и допълнителните споразумения не е представен.Доколкото погасителния
план именно обективира волята на страните относно начина на погасяване на
кредита, то по аргумент от чл.432 ал.1 ТЗ съдът намира, че релевантен е
погасителния план който е подписан и от двете страни, представляващ неразделна
част от договора съгласно чл.6, ал.1 от първоначалния договор за кредит респ. и
допълнителното споразумения, предвид и договорените в допълнителните
споразумения промени в размера на дължимата възнаградителна лихва.
Поради непредставяне на погасителен план, подписан от ответниците
преценка относно изпълнението/ неизпълнението на задължението за плащане на
вноска №56 по погасителния план, което се сочи, като основание за обявявяване
на предсрочна изискуемост на кредита не може да се извърши.Предвид изложеното
не може да се приеме, че са налице условията на чл.19 пр.1 от договора за
кредит и вземането за непадежиралите суми не може да се приеме за дължимо,
независимо от факта, че с оглед на отправените и връчени по реда на чл.47 ГПК
на ответниците нотариални покани е налице изразена от кредитора воля - за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.Поради липса на оспорване на връчването съдът приема същото за
редовно, като има предвид, че се касае за действия извършени от Нотариус по
реда на чл.50 ал.2 ЗННД, т.е длъжностно лице, на което е възложено извършването
им, удостоверяването във връзка с което има значението на официален
свидетелстващ документ.Дори и да се приеме, че връчването не е надлежно, то
доколкото с исковата молба и уточненията й се претендират последици на
настъпила предсрочна изискуемост, а преписи от тях са получени от ответниците
по предвидения в ГПК начин за връчване на съобщения, на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да приеме доказано обявяването на предсрочна изискуемост.
Като има
предвид Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017
г., ОСГТК, според което е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск
за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като разграничението на
вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата
молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението, съдът следва да разгледа дължимостта на част от
сумата на посоченото основание.Независимо от заключението на в.л. сочещ размера
на дължимите суми до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, поради
това, че липсва погасителен план установяващ поето от ответниците задължение за
плащане на вноски именно в посочения размер искът не може да бъде уважен и за
посочените суми.
Ако все пак с оглед заключението на вещото лице от което се установява
неизпълнение към момента на отправяне на изявленията за обявяване на
предсрочната изискуемост, както и към
момента на подаване на исковата молба се приеме, че са доказани условията за
обявявяне на кредита за предсрочно изискуем, предвид и факта, че ответниците не
противопоставят никакви твърдения и доказателства за противното, то искът за
връщане на получен кредит в швейцарски франкове не може да бъде уважен поради
неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 от договора за кредит.
В първата от тях е предвидено, че
погасяването на кредита се извършва във валутата в която същият е разрешен и
усвоен – в швейцарски франкове а в чл.23
ал.1 от договора е налице декларация от кредитополучателите, че са запознати с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и / или
продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и
превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по
кредита изразени в лева и евро, като приемат напълно да носят за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и да поемат всички вреди,
включително пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
За да извърши проверка за неравноправност съдът взе предвид, че съгласно
чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят
становище по тези въпроси.
Доколкото предмет на договора е предоставяне на заем за закупуване на
недвижим имот от ответниците, като физически лица следва, че същите притежават
качеството на потребител по смисъла на т.1 от пар.13 към ЗЗП , според който "Потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите за
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а според чл.146, ал.2 не са
договорени индивидуално, които са били изготвени предварително и потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.Съгласно ал.3,4 и 5
обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва
прилагането на този раздел към останалата част от договора,когато търговецът
или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено, тежестта за доказването пада върху него,наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Съгласно чл.145
неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се
вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи,
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми.
Според чл.143, ал.1 от закона неравноправна е клауза в договор сключен с
потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и доставчика и потребителя, а в чл.143, ал.2 са
изброени отделни хипотези при които клауза е неравноправна.
Със ЗЗП е транспонирана Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА, от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори една от целите
на която е да осигури защита на потребителите от наравноправни клаузи в
договорите.
Във връзка с допустимостта на договаряне на кредити и погасяване на
кредити във валута, която се различава от редовното платежно средство по
местожителството на кредитополучателя и в което то реализира доходите си е налице произнасяне на Съда на европейския съюз,
чиито решения за задължителни за всички юрисдикции на територията на ЕС.Подобен
казус е разгледан в решение № 618/2016г. на Съда на европейския съюз, с което е
дадено тълкуване на чл.4 пар.2 от Директивата, относно съдържането на
понятието „основен предмет на договора" ( договорна клауза като
разглежданата в главното производство, включена в договор за кредит, изразен в
чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на
която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е
бил договорен, след като посочената клауза определя основна, характеризираща
този договор престация) и разяснения във връзка с изискването договорна клауза
да бъде изразена на ясен и разбираем език, като е посочено, че това е
обусловено при договорите за кредит с
финансовите институции от предоставянето на кредитополучателите, на достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие.В мотивите на
съдебния акт се сочи, че това изискване не може да бъде ограничено единствено
до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка,
а напротив, доколкото въведената с тази директива система на защита се основава
на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с
продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента му на
информираност, това изискване, въведено от същата директива, за изразяване на
ясен и разбираем език на договорните клаузи, а следователно и за прозрачност,
трябва да се тълкува разширително.При това положение изискването договорните
клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за
който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този
механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може
да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици, потребителят следва да е бил уведомен за всички
обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото
задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за
кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с
обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си.От друга страна, продавачът
или доставчикът, в случая банковата институция, трябва да представи възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не
получава доходите си в тази валута, цялата относима информация, която да им
позволява да преценят икономическите последици от клаузата предвиждаща
погасяване на дълга в швейцарски франкове.Изрично е посочено, че преценката
относно предоставянето на цялата относими информация се извършва от
националната юрисдикция, като следва да се отчете по-специално експертната
компетентност и познанията на продавача или доставчика на банката, относно
възможните промени в обменните
Във връзка с преценка на обстоятелствата изключващи проверката за
неравноправни клаузи съгласно чл.146, ал.2 ЗЗП съдът е дал указания на
ответника да ангажира доказателства за индивидуално договаряне.Доказателства за
това, че клаузите от процесния договор са следствие на изключително и изрично
договаряне между страните, след отправяне на оферта и нейното приемането по делото не са
представени, поради което съдът приема, че се касае за предварително изготвен
договор върху съдържанието на който потребителят не е имал възможност да влияе.По
приложението на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП е налице произнасяне на ВКС в решение № 98/17 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение № 23/07.07.2016 г.
по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, I т., оъгласно които не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им,като тежестта на доказване, че
определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца /
доставчика - чл. 146, ал. 4
от ЗЗП.Подписване на договора от потребителя не е свидетелство за индивидуално
договаряне.Противното означава изключване на защитата при всички потребителски
договори. /решение № 98 от
25.07.2017 г. по .д.№ 535 по описа за 2016г. на ВКС, първо т.о./. Допълнителните споразумения, имащи за
предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор са нищожни на основание чл. 366 ЗЗД – така решение № 43 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1177/2018 г., II т. о., ТК.
Несъмнено разглежданите клаузи на чл.6, ал.2 от договора и чл.23 от
договора, касаят основния предмет на договора, тъй като с тях се регламентира
начина на връщане на предоставената в заем сума т.е касае се за основната
престация по договора, до естеството на поетото задължение.Както следва от ЗЗП
тази клауза би била изключена от преценка за неравноправност, при условие че е
изразена на ясен и разбираем език, обусловено с оглед на посоченото решение на
Съда на Европейския съюз от доказване на факта, че финансовата институция е
предоставила на кредитополучателите достатъчна информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие,
въз основа на която да бъде установено не само възможното поскъпване или
обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и
да бъдат преценени потенциално значимите икономически последици от подобна
клауза върху финансовите му задължения, че са им предоставени възможните
промени в обменните курсове и рисковете свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута,като се отчита експертната компетентност на Банката в тази
посока.Кредитодателят следва да докаже, че договорът би бил сключен, ако бе
предоставил на длъжника цялата информация с която разполага във връзка с
очакваните промените в курса на лева спрямо швейцарския франк за целия срок на
договора или за част от него.
Ищецът не е представил доказателства за това, че във връзка с поетото
задължение за погасяване на кредита в швейцарски франкове, същият като притежаващ
специални знания, подготовка и професионалисти в сферата на кредитирането, е предоставил достатъчно информация във
връзка с рисковете, които кредитополучателя поема при сключване на договор във
валута която е различна от платежното средство валутата в която получава
доходите си респ.да му е разяснил, че
при такова кредитиране рискът е голям, да го е запознал с възможните промени в обменните курсове.Ето
защо посочените клаузи се явяват неравноправни, като неясни и неотговарящи на
изискването за добросъвестност.Необосновано е позоваването му на информационна
брошура, доколкото не са представени доказателства за запознаването на
ответниците с информацията в тази брошура.Освен това в представената
информационна брошура е представена информация за обменния курс на лева спрямо
швейцарския франк само за 1 година, преди сключване на договора, поради което
не може да се приеме, че дава сведения за очакваните промени в обменния курс;
за границите в които той е варирал за един по продължителен период от време 30,
20 и 10 години.Декларирането на съгласие с поетия риск при липса на
доказателства относно съществуващата у потребителя представа относно реалните
икономически последици за него не променя горния извод.При непредоставена
информация за възможните промени в обменния курс тази клауза също като
накърняваща изискването за добросъвестност се явява неравноправна.Факта на
сключване на договора в такава валута,сочи на очакване именно
Съгласно чл.146, ал.5 ТЗ наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит не води до неговата нищожност, ако той може да се прилага и без тези
клаузи.Според даденото в решение Решение
на Съда (трети състав) от 14 март 2019 година по дело C-118/17 разрешение обявената за неравноправна
договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала,
така че тя няма как да има последици за потребителя, поради което това трябва
да доведе до възстановяването на правното и фактическото положение, в което
потребителят би се намирал, ако тази клауза не съществуваше. Съдът на ЕС е постановил, че с оглед
прилагането на Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори -
допуска национална правна уредба, която не позволява на сезирания съд да уважи
искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се на неравноправния
характер на клауза относно курсовата разлика като разглежданата в главното
производство, стига установяването на неравноправния характер на такава клауза
да позволява да се възстановят правното и фактическото положение на
потребителя, каквито биха били без наличието на тази неравноправна клауза, и - не допуска национална правна уредба, която
при обстоятелства като тези, предмет на главното производство, не позволява на
сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се
на неравноправния характер на клауза относно валутния риск, когато се установи,
че тази клауза е неравноправна и договорът не може да съществува без тази
клауза.
Интересите на потребителите –
кредитополучатели се засягат именно от
прилагането на посочената неравноправна клауза предвиждаща погасяване на
договора във валута различна от валутата на доходите им, като в резултат на
курсови разлики при равностойност на получената в заем сума 52014.00 швейцарски
франка към датата на усвояване на сумата 30.04.2008г. в размер на 52014.00
шв.франка по 1,24 съгласно обявените от БНБ референтни валутни курсове, към
момента, за погасяването на задължение в швейцарски франкове съгласно обявения
референтен курс са дължими 52014.00 шв.франка по 1.80 лева, явява се разлика от около 30 000 лева,
като промяна на курса на лева спрямо еврото в същото време не е
налице.Ответниците не са изложили обстоятелства, но промяната в курсовата
разлика, вероятно е обусловила невъзможност за изпълнение на договора.Допълнителните
споразумения, имащи за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор са нищожни на
основание чл. 366 ЗЗД – така решение № 43 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1177/2018 г., II
т. о., ТК.
С оглед постановеното в цитирането решение на
СЕС по дело С-118/17 следва, че коментираните
клаузи за погасяване на задължението в швейцарски франкове и поемане на
валутния риск не следва да бъдат прилагани в отношенията между страните.Разглежданите
клаузи не отразяват императивни разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/13.Даденото в ТР № 4/20.04.2015г. по
т.д.№4/2014г. разрешение е неприложимо.
Липсва
законодателно решение което да осигури на потребителя адекватна потребителска
защита при тези обстоятелства, което да бъде приложено.Съдът счита, че
приемането на неравноправност на клауза предвиждаща погасяване на кредита в
швейцарски франкове изключва възможността да бъде присъдена в швейцарски
франкове сума съответстваща на равностойността в лева на усвоената сума
52014.00 швейцарски франкове( 64 497.36 лева или 35 831.86 шв.франка)
.
Ето защо съдът намира, че искът следва да се
отхвърли, като следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда.
Следва да се отбележи, че признанието на иска
от ответника В.Г. не е обвързващо за ответницата Д.Г. по аргумент от чл.216
ал.1 и ал.2 ГПК.Съгласно т.49 от решение С- 488/11 - националният съд трябва да изведе всички
последици, произтичащи съгласно националното право от заключението за
неравноправност на клаузата, за да гарантира, че тя не е обвързваща за
потребителя (Решение по дело Banco Español de Crédito, Решение по
дело Banif Plus Bank, ). Във връзка с това Съдът уточнява, че ако националният
съд приеме, че дадена договорна клауза е неравноправна, той е длъжен да не я прилага,
освен ако потребителят се противопостави на това (вж. Решение по дело Pannon
GSM).В случая след уведомяването на ответниците за възможността искът да се
основава на неравноправна клауза те на са се противопоставили на такава
преценка.
Признанието заявено от ответника В.Г. е
направено преди информиране на страните
за проверка за неравноправни клаузи, като противопоставяне за такава проверка
не е отправено, ето защо признаването на
иск основаващ се на нищожна, поради неравноправност, клауза съдът преценява на
основание чл.237 ал.3 т.1 ГПК не е обвързващо за съда.Въпреки признанието
ищецът не е заявил искане за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед отхвърлянето на иска за главницата,
неоснователен е и акцесорния иск за заплащане на сумата от 884.40 лева –
разноски за нотариални такси, квалифициран от съда като такъв с правно
основание чл.309а ТЗ, съгласно който когато кредиторът е изпълнил задълженията
си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено други, кредиторът има
право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и
на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по – малко
от 80 лева, без да е необходима покана, като може да търси обезщетение за действително
претърпените вреди и направени разноски за събиране в по – висок размер
съобразно общите правила.Освен поради неоснователност на главния иск, съдът
намира претенцията за заплащане на нотариални такси, за неоснователна и поради
това, че по делото не са представени доказателства за извършено от ищеца
плащане в посочения размер на посоченото основание – нотариални такси.
Предвид неоснователността на исковете
неоснователно е искането на ищеца за заплащане на деловодни
разноски.Ответниците не са представили доказателства за извършени разноски,
поради което такива не им се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“№260 срещу В.Г.Г., ЕГН **********
с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** и Д.В.Г., ЕГН ********** *** искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430 ал.1 ТЗ за осъждането на ответниците
солидарно да заплатят на ищеца сумата 31 217.42 швейцарски франка,
претендирани частично, като част от дължима сума в размер на 61 185.13
швейцарски франка, представляваща получена в заем, и невърната сума по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 35744 от 16.04.2008г., включваща падежирали
вноски и предсрочно изискуема сума, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2018г. до
окончателното изплащане както и с правно основание чл.309а от ТЗ за сумата
884.40 лева, сторени разноски за нотариална покани.
Решението подлежи на обжалване от страните с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Окръжен
съдия: