РЕШЕНИЕ
№
гр. Сливница,
27.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Ивана Петрова, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ гр. дело № 581 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на К.К.В., с която против „И.А.М.“
АД са предявени 1/ искове с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузите регламентиращи неустойка
и възнаградителна лихва в договор за паричен заем № 2677556 от 08.11.2016 г.,
договор за паричен заем № 2736685 от 27.01.2017 г., договор за паричен заем №
2814880 от 22.05.2017 г., договор за паричен заем № 2831401 от 15.06.2017 г.,
договор за паричен заем № 3042105 от 21.09.2017 г., договор за паричен заем №
3146859 ог 07.02.2018 г., договор за паричен заем № 3177426 от 15.03.2018 г.,
договор за паричен заем № 3221569 от 10.05.2018 г., договор за паричен заем №
3281941 от 25.07.2018 г., договор за паричен заем № 3411171 от 28.12.2018 г.,
договор за паричен заем от 3465344 от 28.02.2019 г., договор за паричен заем №
3518699 от 02.05.2019 г. сключени между страните; 2/ осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 3726,10 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до погасяването, представляваща получени от
ответника и платени от ищеца неустойки по процесните договори за паричен заем;
3/ осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 779,30 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването,
представляваща получена от ответника и платена от ищеца възнаградителна лихва
по процесните договори за паричен заем за периода 01.2017 г. – 12.2019 г.; 4/ осъдителен иск с правно основание чл. 49,
ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева,
представляваща претърпени от ищеца болки и страдания от противоправни действия
на служители на ищеца.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за паричен
заем. Твърди, че въз основа на нищожни като противоречащи на добрите нрави
клаузи по договорите ответникът е получил неустойки в размер на общо 3726,10
лева и възнаградителна лихва в размер на общо 779,30 лева при начална липса на
основание, поради което предявяват посочените по-горе искове. Счита, че
ответникът му е причинил неимуществени вреди, в резултат от противоправни
действия на негови служители, които са оказвали психически тормоз над ищеца.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
Според чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да са сключени
процесните договори за кредит; 2. в договорите да се съдържат клаузи, уговарящи
неустойка и възнаградителна лихва; 3. тези клаузи противоречат на добрите нрави.
Не се оспорва от ответника, а и от представените по делото договор за
паричен заем № 2677556 от 08.11.2016 г., договор за паричен заем № 2736685 от
27.01.2017 г., договор за паричен заем № 2814880 от 22.05.2017 г., договор за
паричен заем № 2831401 от 15.06.2017 г., договор за паричен заем № 3042105 от
21.09.2017 г., договор за паричен заем № 3146859 ог 07.02.2018 г., договор за
паричен заем № 3177426 от 15.03.2018 г., договор за паричен заем № 3221569 от
10.05.2018 г., договор за паричен заем № 3281941 от 25.07.2018 г., договор за
паричен заем № 3411171 от 28.12.2018 г., договор за паричен заем от 3465344 от
28.02.2019 г., договор за паричен заем № 3518699 от 02.05.2019 г., се
установява, че между ищеца К.К.В. като заемополучател и ответника „И.А.М.“ АД
като заемодател са сключени процесните договори за заем. По силата на тези
договори ответникът е предоставил на ищеца определени във всеки договор парични
суми, а ищецът се е задължил да ги върне в определен срок, заедно с
възнаградителна лихва. Следователно налице е първата предпоставка за уважаване
на иска.
На следващо място трябва да се установи дали тези договори съдържат клаузи
уговарящи неустойка и дали същите противоречат на добрите нрави. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора /така
т.3 на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС/. В случая в договорите се съдържа клауза за
неустойка дължима в случай, че заемополучателят не представи в три дневен срок
от подписване на договораза заем на заемодателя обезпечение – две физически
лица – поръчители или банкова гаранция. Неустойката е определена в сума в
конкретен размер.
Сключените между "И.А.М." АД и ищеца договори, представляват
договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което са приложими разпоредбите на този закон. Уговорената неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, представлява
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение /доколкото основното
задължение по договора за заем е връщането на заетите пари/, което не е
свързано пряко с претърпени вреди. Тя обезпечава едни евентуални вреди от
непредставянето на обезпечение. Съдът счита, че тази неустойка излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели само и
единствено да постигане неоснователното обогатяване на търговеца. Подобна
клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Задължение произтичащо от
такава неустойка е недължимо.
Отделно от това, в чл. 16, ал. 1 от ЗПК е регламентирано задължение за
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна
информация. Това задължение цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост
и неплатежоспособност. В случая, процесната клауза, която предвижда, че се
дължи неустойка при неосигуряване в срок от 3 дни след подписването на
договора, на поръчител, отговарящ на определени условия, е в пряко противоречие
с целта на закона. Тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от
законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на
потребителя-длъжник върху самия длъжник. Също така се вменява на длъжника
задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го
направи задължението му нараства, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост.
Това също е аргумент за противоречието на процесната клауза на добрите нрави,
което от своя страна още веднъж потвърждава извода за нейната нищожност. Не на
последно място съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗПК, кредиторът не
може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване
на запис на заповед или менителница. В по- широк смисъл, забраната следва да се
тълкува като отнасяща се и до други способи за обезпечаване на вземането. В
случая клаузата за осигуряване на поръчител има точно такъв характер.
Следователно, поемането на задължение за бъдещо осигуряване на обезпечение на
кредита под формата на поръчителство, както и предвиждане на санкция на
неизпълнението му, представлява забранено от закона задължаване на длъжника да
гарантира потребителския кредит, поради което тази клауза е нищожна и не
поражда целените с нея правни последици. По тези съображения предявените искове
следва да бъдат уважени по отношене на неустоечните клаузи.
Изложените аргументи обаче не се отнасят до уговорената възнаградителна
лихва, тъй като фиксирания годишен лихвен процент по договорите и годишния
процент на разходите не надвишават размерите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, а
именно в размер на 50 %.
По исковете с правно основание чл. 55, ал 1, пр. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Следователно за уважаване исковете следва да се установи 1.
обедняване на ищеца – заплащането на процесните суми; 2. обогатяване на ответника
– получаването на сумите; 3. изискуемост на вземането – моментът на
даването/получаването на сумата.
От представените по делото доказателства не се установява ищецът да е
заплатил на ответника сумите претендирани извънсъдебно от ответника и
представляващи неустойки по договорите за заем. Не е налице първата
предпоставка и затова предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Следователно ищецът следва да установи следните предпоставки,
които са необходими за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49
от ЗЗД: 1. правоотношение по възлагане
на работа; 2. осъществен фактически състав на непозволено увреждане от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние
– в случая бездействие, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3. вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
От представените по делото доказателства се установява, че служители на
ответника са отправяли извънсъдебни покани за доброволно плащане на
задълженията на ищеца по процесните договори за паричен заем. По делото не се
установи служители на ответника да са извършвали противоправни деяние по
отношение на ищеца. Не се установи и в резултата от поведението на служители на
ответника да са настъпили вреди за ищеца. Не се установи причинна вързка между
поведението на служители на ответника и здравословните проблеми и заболявания
на ищеца. Поради това предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ищецът има право на разноски с оглед уважената част от исковете, но
той не е представил доказателства за сторени разноски.
При този изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Той е бил представляван от
юрисконсулт на който съдът определя възнаграждение в размер на 50 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съобразно отхвърлената част от исковете му се
дължи възнаграждение в размер на 15 лева.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да заплати дължимата
държавна такса по исковете с
правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност на клаузите, регламентиращи неустойка в договорите за
заем.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД по иска на К.К.В., ЕГН:**********,
съдебен адрес ***, пл. „Съединение“№ 2, ет. 3, чрез адв. Л.А. срещу „И.А.М.“
АД, ЕИК: ***, адрес ****по чл. 4, ал. 2 в договор за паричен заем № 2677556 от 08.11.2016 г.,
договор за паричен заем № 2736685 от 27.01.2017 г., договор за паричен заем №
2814880 от 22.05.2017 г., договор за паричен заем № 2831401 от 15.06.2017 г.,
договор за паричен заем № 3042105 от 21.09.2017 г., договор за паричен заем №
3146859 ог 07.02.2018 г., договор за паричен заем № 3177426 от 15.03.2018 г.,
договор за паричен заем № 3221569 от 10.05.2018 г., договор за паричен заем №
3281941 от 25.07.2018 г., договор за паричен заем № 3411171 от 28.12.2018 г.,
договор за паричен заем от 3465344 от 28.02.2019 г., договор за паричен заем №
3518699 от 02.05.2019 г., уговарящи дължимостта от страна на заемателя на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора за заем в тридневен
срок от сключването му, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за прогласяване на нищожността на клаузите в посочените договори,
регламентиращи размера на възнаградителната лихва – чл. 1, т. 6 от договорите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.В., ЕГН:**********,
съдебен адрес ***, пл. „Съединение“№ 2, ет. 3, чрез адв. Л.А. срещу „И.А.М.“ АД,
ЕИК: ***, адрес********, осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
3726,10 лева – сбор от неустойки и сумата 779,10 лева – сбор от възнаградителни
лихви по договор за паричен заем № 2677556 от 08.11.2016 г., договор за паричен
заем № 2736685 от 27.01.2017 г., договор за паричен заем № 2814880 от
22.05.2017 г., договор за паричен заем № 2831401 от 15.06.2017 г., договор за
паричен заем № 3042105 от 21.09.2017 г., договор за паричен заем № 3146859 ог
07.02.2018 г., договор за паричен заем № 3177426 от 15.03.2018 г., договор за
паричен заем № 3221569 от 10.05.2018 г., договор за паричен заем № 3281941 от
25.07.2018 г., договор за паричен заем № 3411171 от 28.12.2018 г., договор за
паричен заем от 3465344 от 28.02.2019 г., договор за паричен заем № 3518699 от
02.05.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.В., ЕГН:**********,
съдебен адрес ***, пл. „Съединение“№ 2, ет. 3, чрез адв. Л.А. срещу „И.А.М.“
АД, ЕИК: ***, адрес *********, осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2000 лева – неимуществени вреди, причинени в резултат
от психически тормоз от страна на служители на ответника при извънсъдебно
събиране на вземанията по договори за заем, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.К.В., ЕГН:**********,
съдебен адрес ***, пл. „Съединение“№ 2, ет. 3, чрез адв. Л.А. да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 15 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК: ***** да
заплати по сметка на Районен съд – Сливница сумата от 149 лева – държавна такса
по исковета за прогласяване на нищожността на клаузи, регламентиращи неустойка
в договорите за заем.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: