Р Е Ш Е Н И Е
№ 1900
22.07.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд пети граждански състав
На четвърти юли
през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
При секретаря:
Анелия Такова,
като разгледа
докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3313 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 310 от ГПК и е образувано по повод искова молба от
С.В.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, против „ДИМИ ТРАНС“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Б., представлявано от П.Н.Д., за отмяна
като незаконно на уволнение, извършено със Заповед № 93 от 25.02.2019 година,
издадена от управителя на ответното дружество и за осъждане на ответника да
плати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, начислено за периода от
25.02.2019 година до предявяване на исковата молба в размер на 1100 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че има сключен трудов договор с ответното дружество, считано от
01.02.2016 година, по силата на който заема длъжността „****** ** ************
*********“ за неопределено време, с осемчасов работен ден и основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 550 лева. Посочва, че съобразно чл.155, ал.4
от КТ има право на 20 работни дни платен годишен отпуск, с допълнителни 5
работни дни отпуск за ненормиран работен ден. Ищецът твърди, че поради
естеството на работата било ясно, че работното време няма да бъде точно
регламентирано, но за целия период, през който работил при този работодател, не
е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. Ищецът твърди още, че на 08.02.2019
година предупредил административния сътрудник на ответното дружество, че иска
да почива на 14.02.2019 година. Отговорът бил, че ще го пусне в почивка, ако
направи курс в събота на 09.02.2019 година до град София, което той направил.
На
13.02.2019 година съдружник в ответното дружество го попитал защо е отказал да
направи курс на следващия ден. Посочва още, че той взел личните си вещи Д.
заключил камиона, ръкували се и той си тръгнал. При излизането му от гаража го
чул да разпорежда на охраната да не го пускат.
Ищецът
излага още, че тъй като не се чувствал добре на 15-ти посетил личния си лекар,
било установено, че е бронхит и тя му издала болничен за период от 10 дни и той
следвало да се яви на втори преглед на 23.02.2019 година. Още същия ден, след
връщането му от лекарския кабинет, представил болничния лист на счетоводителя
на ответното дружество. Ищецът излага още, че на 22.02.2019 година се
почувствал по-добре и посетил „Инспекция по труда“. Предвид предоставените
съвети ищецът изпратил заявление до работодателя, получено на 25.02.2019
година. На същата дата от името на ответното дружество била издадена Заповед №
93 от 25.02.2019 година, с която на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ бил
дисциплинарно уволнен и за която научил след проверката от „Инспекцията по
труда“.
Ищецът
излага, че на 22.03.2019 година бил посетен от куриер , който поискал от него
да подпише документи, но той не направил това, тъй като нямало препис за него.
На същата дата бил извикан в Икономическа полиция, където научил, че от името
на работодателя му е подадена жалба за липси и щети по камиона.
На
26.03.2019 година отново бил посетен от куриер, от който получил покана да се
яви на 29.03.2019 година в офиса на ответното дружество. На срещата му бил предоставен
протокол за липси , които настоявал да подпише, на което той категорично се
противопоставил, тъй като това не отговаряло на истината.
Ищецът
счита, че с действията си работодателят е нарушил процедурите за налагане на
дисциплинарно наказание, регламентиран в чл.193 и сл. от КТ, което счита, че
води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, а освен това в издадената заповед не са изложени мотиви за налагане
на наказанието.
Поради
изложеното ищецът предявява посочените искове.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез представляваща дава писмен отговор на предявения иск. Не
оспорва, че ищецът е работил по трудово правоотношение с представляваното от
нея дружество. По фактите излага, че на 13.02.2019 година отказал на
техническия секретар да приеме и изпълни наряд на 14.02.2019 година по лични
причини. След това напуснал гаража и отказал контакт. Това довело до
невъзможност да му бъде поискано писмено обяснение и евентуално да бъдат
изслушани възраженията му, за което бил съставен протокол. На следващо място е
посочено, че автомобилът бил произволно изоставен в гаража и при проверка са
установени липса на гориво, части и аксесоари, за което е уведомена Районна
прокуратура - Бургас. По вина на ищеца не е изпълнен наряда, който представлява
курс до град Пловдив и това станало причина дружеството - ответник да търпи
вреди. На следващо място в писмения отговор е посочено, че ищецът представил
съмнителен болничен за посочения в исковата молба период. На 20.02.2019 година
ищецът не се е явил в офиса да получи трудовото си възнаграждение за месец
януари 2019 година. На 24.02.2019 година и 25.02.109 година ищецът отново не се
явява на работа без основателна причина, за което е съставен протокол и на
25.02.2019 година е изготвена заповедта за дисциплинарното му наказание. На
същата дата, в 14,30 часа е получено уведомление за едностранно прекратяване на
трудовия договор от страна на ищеца. Била извършена проверка от „Инспекция по
труда“, която приключила със съставяне на констативен протокол и предписание да
му се изплати възнаграждение за месец февруари. Ответникът бил принуден да
изпрати сумата с пощенски запис.
По тези подробно изложени в писмения отговор съображения
ответникът, чрез представляващ счита, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът
е посочил доказателства.
Исковете
са с правно основание чл.344, т.1 и чл.344, т.3 от КТ за отмяна на уволнението
като незаконно и заплащане на обезщетение в резултат на незаконното уволнение.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове, сочи
доказателства. Моли съда да постанови
решение, с което да ги уважи. В писмени
бележки излага подробни фактически и правни доводи.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалните си представители, поддържа становището по исковете, дадено в
писмения отговор, сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове. В писмени бележки излага подробни доводи за
неоснователността им.
Исковете
са с правно основание чл.344, т.1 и чл.344, т.3 от КТ.
Страните не спорят за
наличие на сключен между тях трудов договор с посоченото в исковата молба
съдържание. Спорят относно основанието за прекратяване на договора. Спорът е и
за това дали наложеното дисциплинарно наказание „*********“ е законосъобразно.
По този иск /чл.344, т.1 от КТ/ ищецът следва да установи прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото от него основание. Ответникът следва да
установи прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото от него
основание, както и законосъобразността му, включително наличието на фактически
основания това да бъде направено. Страните могат да провеждат насрещно
доказване.
На страните е указано, че нормите на чл.194 и чл.195 от КТ са императивни за спазването им съдът следи служебно / в този смисъл е
Решение № 301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., IIIг. о., ГК, /. Съдът извършва преценка и за
спазване на разпоредбата на чл. 189 от КТ /в този смисъл Решение № 236 от
19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК/.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следната фактическа обстановка:
Страните
не спорят, че между ищцата от една страна, като работник, и ответника, от друга
– като работодател, е съществувало трудово правоотношение, възникнало на
01.02.2016 година /видно от приетия като писмено доказателство трудов договор
от същата дата/, по силата на което той е заемала длъжността „****** ** ************ *********“ за
неопределено време, с осемчасов работен ден и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 550 лева. Видно от приетите като писмени
доказателство по делото заповед и вътрешни правила на дружеството – работодател,
е въведено сумарно отчитане на работното време.
Страните
спорят относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
релевантно за изхода на спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание „*********“. По делото като писмени
доказателства са приети две заповеди на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „*********“.
В първата заповед № 93 от 25.02.2019
година е посочено, че работника е отказал да изпълни курс, пререкания с
управителя. Пояснено е, че на 14.02.2019
година отказва да се яви на работа, на 15.02.2019 година след обяд представя
пред работодателя съмнителен болничен лист от лична лекарка. Изложено е още, че
не издава камиона, не връща служебната карта за телефон. На 20.02.2019 година
не се е явил в офиса за получаване на заплата за месец януари 2019 година. На
25.02.2019 година не се явява на работа
след прекратяване на отпуска по болест. Към писмения отговор е приложена и
друга заповед, без номер, в която подробно е описана фактическата обстановка,
изложена и в писмения отговор и в заповед № 93 от 25.02.2019 година, както и
констатации за установени липси – гориво, липса на оборудване и увреждане на
ходовата част на поверения му влекач, с което са нанесени материални щети на
дружеството.
По
делото липсват доказателства за това, че някоя от посочените заповеди е връчена
на ищеца. Липсват писмени доказателства за установяване на твърдението, че са
изпращани с куриер, но ищеца на открит, което е посочено в свидетелските
показания на свидетеля Р.Д., който е съдружник в дружеството, ответник по
спора. Установено от свидетелските показания на
Е.А.Р., че ищеца не е отговарял на телефонни позвънявания, което тя знае
от колеги.
Ищецът
твърди, че правоотношението между страните с източник трудовия договор, е прекратено от негова страна на основание
чл.327, ал.1 т.2 от КТ поради факта, че
работодателят забавил заплащането на трудовото
възнаграждение за месец януари
2019 година преди издаване и връчване на заповедта за уволнение. Това заявление
от ищеца до ответника е връчено, чрез нотариална покана на 26.02.2019 година,
видно от приложеното към исковата молба копие от нея.
От
приложените към писмения отговор вътрешни правила, т.17 , се установява, че
трудовото възнаграждение и обезщетенията се изплащат на всяко 20-то число на
месеца, следващ полагането на труда. От показанията на свидетелката Р.,
работеща като технически сътрудник при ответното дружество, се установява, че
заплатите се изплащат на шофьорите, които са в офиса на 20-то число след обяд.
Посочва, че възнагражденията се заплащат от 20-то до 25-то число, тъй като
шофьорите се прибират по различно време. Не е спорно по делото, че трудовото
възнаграждение е платено след това, след подаден на 22.02.2019 година
сигнал от ищеца до Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“,,
Дирекция ИТ – Бургас. Съгласно чл.270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща
в предприятието, където се извършва работата В ал.3 е посочено, че трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
При
тази факти относно връчване на волеизявлението на ищеца за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, съдът приема следното:
Не
е спорно, че работодателят не е заплатил на ищцата трудовото възнаграждение към
датата, към която той е изпратил и е получено заявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение. Страните спорят относно това дали е налице забава на
кредитора, в случая на ищеца за получаване на трудовото възнаграждение, което
би освободило работодателя от отговорност. Не е спорно по делото, че ищецът не
е присъствал на плащане на заплатите за месец януари 2019 година на 20.02.2019
година. Обстоятелството дали е налице забава на кредитора /чл.95 от ЗЗД/ за
получаване на трудовото възнаграждение е релевантно за иска по чл.344, т.1 от КТ, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с факта на
получаване на изявлението на работника от работодателя съгласно чл.335, ал.2,
т.3 от КТ и е без значение дали са налице основанията за прекратяване към него
момент. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага
само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за
вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор,
но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово
правоотношение. В
този смисъл е Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. При това
положение настоящият състав приема, че трудовото правоотношение в конкретния
случай е настъпило на 26.02.2019 година с получаване на заявление от работника
до работодателя. След настъпване на този
факт ответникът по иска не е разполагал с потестативното право да наложи
дисциплинарно наказание уволнение, поради което и искът с правно основание чл. 344, т.1 от КТ е
основателен на това основание.
Следва да бъде
посочено, че по делото не се установява твърдението, че преди да постанови
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – ********* ответникът е поискал от работника
да даде обяснения. Липсват твърдения и доказателства в тази насока. Съгласно чл. 193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. В ал.2 е посочено, че когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество.
Изложеното е самостоятелно
основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно.
Предвид събраните по делото
доказателства е въведените като предмет на спора факти за това, че болничният
лист, представен от ищеца за периода от 14.02.2019 година до 23.02.2019 година,
е съмнителен както е посочено в писмения отговор, следва да бъде посочено, че
документа е официален свидетелстващ и обвързващата му доказателствена сила не
може да бъде опровергана със свидетелски показания относно лични възприятия за
здравословното състояние на ищеца, в каквато насока са показания на свидетеля
Д. Той излага, че е видял ищеца в добро здравословно състояние.
По изложените съображения следва
да бъде постановено решение, с което заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „*********“ да бъде отменена.
По иска с правно основание чл.225
вр.чл.344, ал.1, т. работникът има право
да иска обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението.
В чл.225 от КТ е посочено, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца. Съгласно чл.228 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по
този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая
обаче ищецът твърди и се установява от събраните по делото
доказателства, че правоотношението е прекратено не на основание налагане на
дисциплинарно наказание „*********“ а едностранно, със заявление на основание
чл.327, т.2 от КТ от работника. При това положение липсва причинно следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа от страна на ищеца.
По тези съображения искът с правно основание чл.344, т.3 от КТ следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от
ищцата по водене на делото, които видно от приетите по делото писмени
доказателства са в общ размер 500 лева и представляват платено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да внесе по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в
размер на 50 лева по правилото на
чл.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235
от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнение, извършено със Заповед № 93 от 25.02.2019 година на представляващ
работодателя „ДИМИ ТРАНС“ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., представлявано от
П.Н.Д., с която на С.В.Ч.
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено дисциплинарно наказание
„*********“.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.В.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „ДИМИ ТРАНС“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Б., представлявано от П.Н.Д.,
за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1100 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, извършено
със Заповед № 93 от 25.02.2019 година на представляващ работодателя „ДИМИ ТРАНС“ ООД ЕИК *********, за
периода от 25.02.2019 година до 25.04.2019 година.
ОСЪЖДА „ДИМИ ТРАНС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Б., представлявано от П.Н.Д., да плати на С.В.Ч. ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща
разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА „ДИМИ ТРАНС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., представлявано от П.Н.Д., да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.