№ 208
гр. С.З., 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500087 по описа за 2022 година
Производството е на основание на чл.410- 413, ал.2, пр.2 от ГПК.
В законния 1-седмичен срок по чл.413, ал.2 във връзка с чл.279 и във вр.
с чл.275, ал.2 от ГПК е постъпила частна жалба от заявителя “Т.Б.”- ЕАД, гр.
С. против Разпореждане № 4268/16.12.2021г. по ч.гр.д. № 5618/2021г. по
описа на РС- С.З., с което на основание чл.410 от ГПК е било отхвърлено
Заявлението му за издаване на заповед да изпълнение против длъжника ЮС.
СМ. ОСМ. от с.Х.А., общ.С.З., обл.С. в частта за сумата от 213, 04 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, като неоснователно. Счита, че длъжникът е запознат изцяло с
Общите условия на договора между тях и е приел клаузите му безусловно,
задължил се е да ги спазва и е изразил съгласие чрез подписа си. Твърди, че
претендираните неустойки били в пълно съгласие със сключената между него
и КЗП- С. спогодба, че претендирането на неустойка, представляваща 3-
кратен размер на абонаментните такси е удовлетворяваща страните, а именно
заявителя и потребителите на тези услуги, тъй като КЗП представлява
потребителите, каквото качество има и длъжникът по настоящото
производство, но РС не бил разграничил два напълно различни по своето
естество института по ЗЗД, като излага подробни фактически и правни
аргументи в своя защита. Моли да се отмени отказа на РС, и да се уважи
искането в Заявлението му и в тази му част, като неправилно и
противоречащо на свободата на договаряне между страните, и да постанови
да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочената
сума, със законните последици от това.
Настоящият въззивен съд след като обсъди направените в частната жалба
оплаквания, обсъди мотивите на атакуваното първоинстанционно
Разпореждане, доказателствата по делото на РС и приложимите
1
материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Първоинстанционното производство по делото е било образувано пред
РС- С.З. въз основа на Заявление от “Т.Б.”- ЕАД, гр.С. от 10.02.2021г. за
издаване на заповед за изпълнение срещу задълженото лице- пълнолетния
български гражданин ЮС. СМ. ОСМ. от с.Х.А., общ.С.З., обл.С. в частта за
сумата от 213, 04 лв., представляваща 114, 03 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 08.11.2019г., и 98, 91 лв. неустойка
за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена
съгласно т.7 от Договора за мобилни услуги от 15.04.2019г. Претендира и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението/10.12.2021г./ до изплащането й, както и направените разноски в
производството в размер на 25 лв. за Държавна такса и адвокатски хонорар в
размер на 180 лв.
С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта, с
която “ Т.Б.”- ЕАД, гр. С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за сумата общо 213, 04 лв., като е приел, че не са налице
законовите предпоставки за уважаването на искането, понеже клаузата от
общите условия на договора за лизинг била неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Р.България
съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния процесен случай въззивният съд приема, че действително
са налице законовите пречки по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като
искането за присъждането на част от претендираните суми противоречи на
клаузите на договора за предоставяне на мобилни услуги между страните.
Въззивната инстанция изцяло споделя в тази им част от кратките
съображения на РС, тъй като едностранното прекратяване на действието на
договор, поради виновното му неизпълнение от страна на длъжника, преди
изтичане на срока му на действие, представлява разваляне на същия договор.
Следователно с оглед характера на уговорените в него насрещни престации за
продължително изпълнение на заявителя по предоставяне на мобилни услуги
и за периодично изпълнение на длъжника за ежемесечно заплащане на
същите услуги с абонаментни такси, това разваляне има действие единствено
и само занапред/екс нунг/ предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД. Поради
което е допустимо уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
2
функция, и в противен случай клаузата за неустойка се явява изцяло нищожна
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът е длъжен да следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора. Уговорката за неустойка при предсрочно разваляне по вина на
абоната на договор за мобилни услуги от мобилния оператор, в размер на
всички или някои неплатени по договора месечни абонаментни такси до края
на срока му на действие, за няколко месеца след развалянето му, излиза извън
посочените функции на неустойката, защото мобилният оператор по вече
разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил и ако договорът не беше развален, без обаче да
реално да предоставя мобилни услуги, което води до неоснователното му
обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното
въззивният съд намира, че претендираната неустойка излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като към момента на
сключване на процесния договор за мобилни услуги създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и
обуславящо нищожността й на това основание по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3
и ал.4 от ЗЗД. Поради това искането за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за неустойка в размер на претендираните 98, 91 лв. за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 15.04.2019г. мотивирано и
законосъобразно е било отхвърлено в тази й част от РС на това основание
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба, че съгласно клаузите на договорите
за мобилни услуги в т.11 предвидената неустойка е в размер на всички
стандартни месечни абонаменти абонамента за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава
3- кратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, а не
както е приел РС, въззивния съд намира за основателни, тъй като
претендираната договорна неустойка в размер на 3 стандартни месечни
вноски не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като още към момента на сключване на процесния
договор за мобилни услуги не са се създали възможности за несправедливо
обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави. Поради това искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за неустойка в
размер на 3 месечни вноски по договора за мобилни услуги не е следвало да
бъде отхвърлено на това основание по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, а е
следвало да бъде уважено за претендираните суми в размер на 114, 13 лв., със
законните последици.
По отношение отказа да се издаде заповед относно разликите в цените на
устройство без абонамент и с абонамент- видно от т.7 от договора, мобилният
оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като
клаузата за разлика и претендираната сума на основание тази клауза целят да
обезщетят мобилният оператор за направените ценови отстъпки с оглед
3
очакваното изпълнение на задълженията от страна на потребителя за
договорния срок. В случая очевидно лизингополучателят е получил от
оператора устройството на по- ниска цена, спряно е изпълнението на
договора си с него и не е върнато на лизингодателя предоставеното
устройство в магазин на мобилния оператор. Поради което лизингодателят
има право да поиска от лизингополучателя връщане на самото устройство,
което държи и ползва, и чиято пълна цена не е заплатил, а не заплащане на
разликата в цените с и без договор. Като в случая е без фактически и правно
значение дали претендираната сума, явяваща се разлика между
преференциална и редовна цена, представлява необосновано високо
обезщетение, което води до неравноправност на клаузата, тъй като тя е
свободно договорена и е в по- малък размер от действително направената
отстъпка от мобилния оператор.
Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то се
развива без участието на длъжника по аргумента на чл.413, ал.2 във вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК.
Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи
на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и ал.2 от ГПК,
въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4268/16.12.2021г. по ч.гр.д. № 5618/2021г. по
описа на РС- С.З., в частта му, с което на основание чл.410 от ГПК е било
отхвърлено Заявлението на „Т.Б.“- ЕАД, гр.С., ЕИК *****, гр.С., район
„**********., Сграда 6 по чл.410 от ГПК за издаване на заповед да
изпълнение против длъжника ЮС. СМ. ОСМ. от с.Х.А., общ.С.З., обл.С. за
сумата 114, 13 лв./сто и четиринадесет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 08.11.2019г. за мобилен номер 3598969**** в размер на 3
месечни вноски по договора за мобилни услуги, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по заявлението на „Т.Б.“- ЕАД,
гр.С., ЕИК *****, гр.С., район „**********., Сграда 6 по чл.410 от ГПК
срещу ЮС. СМ. ОСМ.- ЕГН ********** от с.Х.А., общ.С.З., обл.С., ул.“*****
за сумата 114, 13 лв./сто и четиринадесет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 08.11.2019г. за мобилен номер 3598969**** в размер на 3
месечни вноски по договора за мобилни услуги.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4268/16.12.2021г. по ч.гр.д. №
5618/2021г. по описа на РС- С.З., в частта му, с което на основание чл.410 от
ГПК е било отхвърлено Заявлението му за издаване на заповед да изпълнение
4
против длъжника ЮС. СМ. ОСМ. от с.Х.А., общ.С.З., обл.С. за неустойка в
размер на претендираните 98, 91 лв. за предоставено за ползване устройство с
отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от
15.04.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5