РЕШЕНИЕ
№ 5300/28.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 5343 по описа
на съда за
2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на К.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Т.”
ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***-р
„Ан. Ж.” № *, с която са предявени обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т.2, чл. 261, чл. 262, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
следните суми:
- 2824,00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците от септември
2018 г. до февруари 2019
г., включително;
- 66,83 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода 01.10.2018 г. –
03.04.2019 г.;
- 202,50 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд
в периода 16.08.2018 г. до
18.02.2019 г.;
- 3269,84 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 16.08.2018 г. –
18.02.2019 г.;
- 280,00 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 8 дни за
2018 г. и 3 дни за 2019 г.;
- 560,00 лв., представлявща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
ведно със законната лихва
от датата на депозиране на
исковата молба – 03.04.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът К.Д.Д., чрез адв. Д. Д., поддържа, че по
силата на силата на трудов
договор № * г. със срок на изпитване
шест месеца, изпълнявал длъжността „охранител” в обект гр.В. - МОЛ „Г.”, гр. В. при 8 часа работно
време, с основно месечно трудово възнаграждение 510,00 лв., при уговорен платен
годишен отпуск - 20 работни дни. Излага,
че с увеличението на минималната работна заплата от 01.01.2019 г. възнаграждението
му се увеличило
до 560,00 лв. Въпреки уговореното работно време работодателят изпращал ищеца да работи само
12 часови смени от 19:00 ч. до 07:00 ч., през които полагал
и нощен труд, което обстоятелство той отразявал в книгата за дежурства
на охранителите за охранявания обект. Било уговорен
трудовото възнаграждение да се заплаща
до последния календарен ден на месеца следващ
този, за който е възникнало задължението. Работодателят платил на ищеца
единствено трудовото възнаграждение за месец август 2018 г. и на основание чл.
327, ал.1, т.2 от КТ трудовото
правоотношение между страните било прекратено
със Заповед № * г., считано от 18.02.2019 г. Поддържа, че в периода е 16.08.2018 г. до
18.02.2019 г. е полагал извънреден
и нощен труд със знанието и по разпореждане на работодателя, както следва: 1) извънреден труд - август 2018 г.- 52 часа; за месец септември
2018 г. - 112 часа; за месец октомври 2018 г. - 96 часа; за месец
ноември 2018 г. - 88 часа; за месец декември
2018 г. - 120 часа; за месец януари 2019 г. - 100 часа; за месец
февруари 2019 г.- 44 часа.,
2) нощен труд - август 2018 г. - 72 часа; месец септември 2018 г. - 135 часа; месец октомври
2018г. - 144 часа; месец ноември 2018 г. - 126 часа; месец декември 2018г. —135 часа; месец януари
2019г. – 135 часа; месец февруари 2019г. - 63 часа. Общият размер на
дължимото, но неизплатено възнаграждение за извънреден труд
и нощен труд за периода от
16.08.18 г. до 18.02.2019 г. възлиза
на 3269,84 лв., съответно 202,50 лв. Ответникът дължи и основно месечно трудово възнаграждение за месеците от
септември до февруари 2019 г. в общ размер на 2824,00 лв., както и начисленото
върху него обезщетение за забава за периода
от 01.11.2018 г. до
03.04.2019 г. от 66,83 лева.
Поддържа се, че ответникът не
е заплатил при прекратяване на трудовото правоотношение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 8 дни 2018г. и 3 дни за 2019г. пропорционално
на отработеното време от общо
280,00 лева. Поради прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал.1, т.2 от КТ, ответникът
дължи на ищеца и обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за периода
на предизвестието от 560,00 лв. Сочи,
че въпреки многократните покани ответникът не е платил дължимите суми. По изложените
съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът „Т.” ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание страните не се представляват.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на производството по исковете с правно основание чл. 128,
т.2, чл. 261, чл. 262, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ срещу работодателя,
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, 1)
че е бил в трудово правоотношение с ответника в процесния
период, 2) в който реално е положил твърдения обем от труд при ответника,
включително нощен и извънреден; 3) размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговореното по трудовия
договор; 4) падежа на задължението за плащане на дължимото трудово
възнаграждение и изпадането в забава за заплащането му; 5) факта на
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; 6) дните на
неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., както и размерите на претенциите
за обезщетения.
При установяване на горните факти по делото, за ответника възниква
задължението да докаже пълно и главно, че е изправна страна по сключения между
страните трудов договор, а именно, че е изпълнил задълженията си за заплащане
на уговореното трудово възнаграждение за процесния
период, включително за положен нощен и извънреден труд, както и за заплащане на
дължимото обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2018
г. и 2019 г. и за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.
Ако отнесем горното към представените по делото доказателства: Трудов
договор № * г., Заповед № * г. за прекратяване на трудово правоотношение, заявление
от К.Д. до „Т.“ ЕООД с вх. № * г., трудова книжка № * на К.Д. може да се
направи извод, че между страните по делото е съществувало между, трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответното дружество на
длъжност „охрана” в периода 16.08.2019 г. – 18.02.2019 г. Видно от реквизитите
на представения трудов договор уговореното месечно възнаграждение в размер на
МРЗ за 2018 г. от 510,00 лв. (от 01.01.2019 увеличена до 560,00 лв. с Постановление № * г.) е следвало да се
изплаща до края на месеца слеващ този, за който се
дължи. От приложените доказателства се установява по безпротиворечив
начин и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по негова инициатива
без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение на работника. Последното се установява
и от изричното извънсъдебно признание на работодателя в този смисъл, съдържащо
се в заповедта за прекратяване на ТПО. Респективно от изложеното следва, че по
делото е доказано по несъмнен за съда начин възникването на правопораждащите
факти разрепделени в тежест на доказване по условно
обособените по-горе т. 1, 4 и 5.
Съдът намира за доказани по делото и останалите възложени за доказване в
тежест на ищеца факти, по следните съображения:
Ответникът - работодател е запазил пълна процесуална пасивност по делото.
Не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, нито в по-късен
момент е изложил становище по предявените искове, било то в писмен вид или чрез
проц. представител в о.с.з. Така установената пълна
липса на процесуална активност на ответника за изясняване на фактите от
значение за спора съдът тълкува като конклудентното
им признание, а именно че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ответника са
се полагали общо 11 дни ПГО за 2018 г. и 2019 г., както и че служителят е полагал труд като охрана на смени от 19:00
ч. до 07:00 ч., включително нощен и извънреден такъв
в обемът посочен с уточняващата молба (810 ч. нощен и 612 ч. извънреден труд в
периода 16.08.2018 г. – 18.02.2019 г.). Последното се доказва и от
представенитр от ищеца извадки от
книгата за дежурствата (л. 66 - 86) относими към процесния период.
Предвид изложеното и на
обстоятелството, че по делото ответникът не е въвел твърдения, нито е
представил доказателства, за това че е заплащал дължимото трудово
възнаграждение от септември 2018 г. до прекратяване на ТПО през февруари 2019 г., съдът приема, че такова се дължи на ищеца за процесния период, ведно с обезщетение за забава за периода
01.10.2018 г. – 03.04.2019 г. начислено считано от падежа на
първото просрочено задължение – края на на месеца
следващ този, в който положен труда до датата на предявяване на исковата молба.
По делото липсват твърдения за плащане и
по останалите компоненти от задължението за трудово възнагражадение,
а именно по чл. 261 от КТ и чл. 262 от КТ за положен нощен и извънреден труд, както и за обезщетенията за неизползван ПГО и при прекратяване
на ТПО вхипотезата
на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
Следва да се посочи и че ответникът не е оспорил размерът на исковите
претенции.
В обобщение предявените по съдебен ред вземания на ищеца за трудово
възнаграждение и обезщетения свързани с прекратяванеот
на ТПО се явяват доказани по основание именно в претендираните
с исковата молба размери.
Ищецът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
ВРС държавна такса съобразно цената на уважените искове в размер на 443,75 лв.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***-р „Ан. Ж.” № * да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми:
сумата от 2824,00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците от
септември 2018 г. до февруари 2019 г., включително; сумата от 66,83 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения, за периода 01.10.2018 г. – 03.04.2019 г.; сумата от 202,50 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен
труд в периода 16.08.2018
г. до 18.02.2019 г.; сумата от 3269,84 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в периода 16.08.2018
г. – 18.02.2019 г.; сумата от 280,00 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 8 дни за
2018 г. и 3 дни за 2019 г.; сумата от 560,00 лв., представлявща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба
– 03.04.2019 г. до окончателното
им изплащане, на основание чл.
128, т.2, чл. 261, чл. 262,
чл. 224, ал.1 и чл. 221,
ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***-р „Ан. Ж.” № * да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 443,75 лв. съставляваща дължима по делото държавна такса,
на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: