Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр. Варна /………………2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
административен съд, ІІІ касационен състав, в публично заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ДАРИНА РАЧЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на
прокурора от ВОП С. С., като
разгледа докладваното от съдията Ганчева к.н.а.х. дело № 295 по описа на Административен
съд – Варна за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ – Варна срещу Решение № 2339/17.12.2019
г., постановено по н.а.х.д. № 4769/2019 г. по описа на Варненския районен съд
/ВРС/, V състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000394/22.07.2019
г. на началника на ОО „АА“ – Варна, с което на „Де Енд Ем Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна, за нарушение на чл. 6, ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба №11 от
31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на
основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00 лева.
В касационната жалба се поддържа, че оспореният съдебен акт
е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и неправилно
възприета от ВРС фактическата обстановка. Оспорват се изводите на ВРС за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН, доколкото неспазването на сроковете за доказване
на финансова стабилност се явява и неизпълнение на изискването на чл.7, ал.2,
т.3 от ЗАвтП, което е основание за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал.1, т.6, б „в“ от същия закон, в следствие на което се
прекратяват и правата, произтичащи от издадения лиценз на осн. чл.11, ал.1,
т.1, б. „б“ от същия закон. Твърди се, че настоящото нарушение се явява такова
не само по националното право, но и по законодателството на Европейския съюз
съгласно чл.3, §1, б. „в“, вр. чл.7 от Регламент №1071/2009г. на ЕПС. По
изложените съображения се иска отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „Де Енд Ем Транспорт“
ЕООД, чрез процесуален представител в депозирана писмена молба защита оспорва
касационната жалба. Настоява решението на ВРС, като правилно и законосъобразно,
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и
наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Де
Енд Ем Транспорт“ ЕООД против
Наказателно постановление № 23-0000394/22.07.2019 г. на началника на ОО „АА“ –
Варна. С обжалваното Решение № 2339/17.12.2019 г. на ВРС, постановено по
н.а.х.д. № 4769/2019 г., наказателното постановление е отменено. За да се
произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че във връзка
с изпратено писмо рег. №11-36-88/04.06.2019г. на и.д. главен директор на ИА
„АА“ до началниците на областните отдели „АА“ със справка за установени
административни нарушения от фирми, извършващи обществен превоз на пътници и
товари в страната и чужбина, в приложен към него списък фигурира и „ Де Енд Ем
Транспорт“ ЕООД с отбелязано нарушение „Не е подал в срок ФС“. Въз основа на
това главен инспектор Б. Г. Г. при ОО „АА“-гр. Варна на 06.06.2019 г. съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 261059, в който описал, че дружеството-превозвач „Де Енд Ем
Транспорт“ ЕООД притежава лиценз за извършване на международен превоз на
товари, но не е доказало ежегодна финансова стабилност преди изтичане на срока
08.01.2019 г., докогато е бил сключен договора за застраховка, с който е
доказал финансова стабилност за предходен период. Срокът на договора за
застраховка бил изтекъл в 24:00 часа на 08.01.2019 г. Г. квалифицирал извършеното
нарушение като такова по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба
№11/31.10.2002г. АУАН е предявен и копие от него е връчено на упълномощеното лице
Р.
Д.
Р..
При предявяването на акта Р. записал, че има възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не
били депозирани писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на съставения акт и
писмените доказателства по преписката, административнонаказващият орган издал
атакуваното НП № 23-0000394/22.07.2019 г. С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението
по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба №11 и за него на „Де Енд Ем
Транспорт“ ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП.
За да отмени обжалваното пред него наказателно
постановление, ВРС е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентни органи, в предвидените в ЗАНН срокове, както и че съдържат
реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. След анализ на относимата към
конкретния казус правна регламентация решаващият състав на първостепенния съд е
достигнал до извод, че в случая безспорно е
установено извършване на нарушение по чл.
6, ал. 7, т. 3, б. "б", пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. От приложените по
преписката писмени доказателства се установява, че срокът на договора за
застраховка е бил до 24:00 часа на 08.01.2019 г. и това е била датата, до която
превозвачът е дължал подаване на справка за финансова стабилност. В случая
обаче тази справка е била подадена със закъснение – на следващия ден 09.01.2019
г. с приложена застрахователна полица № 10000100017859/04.01.2019 г. за срок от 12 месеца считано от 00:00 часа на
09.01.2019 г. до 24:00 часа на 08.01.2020 г. Поради това съдът е приел, че описаното
в акта и постановлението нарушение безспорно е било извършено от страна на
санкционираното юридическо лице. Правилно е била определена и санкционната
норма - чл.105 ал.1 от ЗАвтП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за
нарушение на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на закона,
каквато се явява Наредба № 11/31.10.2002 г., която е издадена на основание чл.7
ал.3, чл.25 ал.2, чл.29 ал.2, чл.31 ал.2 и § 4а от Закона за автомобилните
превози. Законосъобразно наказващият орган е наложил на „Де Енд Ем Транспорт“
ЕООД наказание имуществена санкция в размер на 200 лева, тъй като това
императивно е предвидено в нормата на чл.105 ал.1 от ЗАвтП. Въпреки
гореописаното първостепенният съд е
приел, че независимо, че има нарушение, следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното деяние се отличава от масовите случаи на подобни
нарушения, както поради незначителното забавяне от няколко часа при подаването
на справката за доказване на финансова стабилност, така и поради обстоятелството,
че дружеството е сключило своевременно застраховка за новия период – още на
04.01.2019г.
След извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като
постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената
форма, съдържащо всички изискуеми реквизити.
При реализираната проверка за съответствие на решението с
материалния закон, настоящият състав намира, че въз основа на установената по
делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция.
Правилно решаващият състав на ВРС е съобразил, че макар
касационният ответник да е представил справката за доказване на финансова
стабилност след изтичане на срока, за който е сключен договора за застраховка, като
по този начин не е изпълнил вмененото му задължение по чл. 6, ал. 7, т. 3, б. "б", пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002
г. на МТС и деянието
е съставомерно, в конкретния случай приложение следва да намери институтът на
маловажния случай, уреден в чл. 28 от ЗАНН. Изложените в тази насока от
въззивната инстанция мотиви са достатъчно изчерпателни и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.
Касационният довод за липса на предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, аргументиран с класификацията на
нарушението като такова и по смисъла на Регламент №1071/2009г. на ЕПС, е
несъстоятелен, тъй като подобен подход (изначално отричане на маловажност,
основано единствено на факта за прилагане на законодателството на Европейския
съюз) би довел до изключване на приложението на обективирания в чл. 28 от ЗАНН
правен институт по отношение на всяко нарушение от този вид, а не това е
преследваната от законодателя цел. Видно от събраните доказателства, в случая
са налице данни, обуславящи маловажност на деянието – незначително закъснение
при подаването на справката, непрекъснат срок на застрахователното покритие
между двата периода, в резултат на своевременното сключване на застраховката за
новия период, липса на предходни нарушения. Вярно
е, че отношенията, свързани с
международния автомобилен превоз на пътници и товари, са с висока степен на
обществена значимост, но това не може да обоснове тезата на касатора, че е изключено обективното проявление на нарушение в посочената сфера
като "маловажен случай". Ето защо, като е приложил разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, първостепенният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като са били
налице предпоставките за субсумирането на установените факти под нейната
диспозиция.
От всичко гореизложено се налага извод за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила от административнонаказващия
орган, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар предпоставките
за това да са били налице, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Отменяйки последното, ВРС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 2339/17.12.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 4769/2019 г. по описа на Варненския районен съд, V
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: