Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260983
град Пловдив, 18.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №417 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани - Марица инвест“, ЕИК *********, представлявана
от председателя Р.Б., депозирана чрез адв. Н.Р. и мл. адв. Л. С., срещу
постановеното решение № 261889 от 29.12.2020 г. по гр.дело № 3791 от 2020 г. на РС-Пловдив, ІХ
гр. състав, с което е осъдена на
основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД П. С. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. Съединение, да заплати на Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК *********, със
седалище гр. Пловдив, следните суми: 1706.91 лв., представляваща незаплатена
главница по договор за заем №***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2020 г., до
окончателното заплащане, сумата от 64.95 лв. - незаплатена възнаградителна
лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г., сумата от 541.23 лв. –
неустойка за забава на основание чл.18, ал.1 от Договора, начислена върху
незаплатените просрочени вноски за главница за периода от 20.04.2017 г. до
05.03.2020 г., сумата от 18.35 лв. – неустойка за забава на основание
чл.18, ал.2 от Договора, начислена върху непогасените и просрочени
възнаградителни лихви за периода от 20.09.2018 г. до 05.03.2020 г. Със същото
решение е осъден на основание чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД и Г.К.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на
Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
– Марица инвест”, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, солидарно с П. С. Г.,
следните суми: 57.05 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
заем № ***г. по вноска с падеж на 20.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
06.03.2020 г. до окончателното заплащане, сумата от 0.73 лв. - незаплатена
възнаградителна лихва за 20.09.2019 г., сумата от 6.76 лв. – неустойка
за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договора, начислена върху незаплатените
просрочени вноски за главница за периода от 20.09.2019 г. до 05.03.2020 г.,
сумата от 0.09 лв. – неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от
Договора, начислена върху непогасените и просрочени възнаградителни лихви за
периода от 20.09.2019 г. до 05.03.2020 г., като предявените искове са
отхвърлени за разликата над 57.05 лв. до пълния предявен размер от 1 706.91
лв., представляваща задължение за главница, за разликата над 0.73 лв. до пълния
предявен размер от 64.95 лв., представляваща задължение за възнаградителна
лихва, за разликата над 6.76 лв. до пълния предявен размер от 541.23 лв., представляваща
задължение за неустойка за забава на основание чл.18, ал.1 от Договора,
начислена върху незаплатените просрочени вноски за главница, и за разликата над
0.09 лв. до пълния предявен размер от 18.35 лв., представляваща задължение за
неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от Договора, начислена върху
незаплатените просрочени вноски за възнаградителна лихва. П. С. Г. е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Kооперация “Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, сумата от 529.14
лв. – разноски по гр.д. № 3791/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, а Г.К.Ч. - да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Kооперация “Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, сумата 14.67 лв. – разноски по гр.д. №
3791/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
Решението се атакува в частта му, с която са отхвърлени
предявените искове на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани - Марица инвест“ срещу поръчителя Г.К.Ч., за
разликата над 57.05 лв. до пълния предявен размер от 1 706.91 лв., представляваща
задължение за главница, за разликата над 0.73 лв. до пълния предявен размер от
64.95 лв., представляваща задължение за възнаградителна лихва, за разликата над
6.76 лв. до пълния предявен размер от 541.23 лв., представляваща задължение за
неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договора, начислена върху
незаплатените просрочени вноски за главница, и за разликата над 0.09 лв. до
пълния предявен размер от 18.35 лв., представляваща задължение за неустойка за
забава на основание чл.18, ал.2 от Договора, начислена върху незаплатените
просрочени вноски за възнаградителна лихва.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като се излагат подробни
съображения в тази насока. Иска се осъждане на ответника да заплати всички суми
солидарно със заемополучателя, като се присъдят и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от Г.К.Ч. чрез пълномощника му адв. Ч., в който се излагат
съображения, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
а решението е правилно и законосъобразно, като се развиват съображения в тази
насока. Иска се и присъждане на разноските за въззивното производство.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Районният
съд е сезиран с предявени от Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест” против П. С. Г. и Г.К.Ч.
кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: сумата в размер от 1 706.91 лв., представляваща незаплатена
главница по договор за заем № ***г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
заплащане, сумата от 64.95 лв. незаплатена възнаградителна лихва, сумата от 541.23
лв. – неустойка за забава на основание чл.18, ал.1 от Договора, начислена върху
незаплатените просрочени вноски за главница за периода от 20.04.2017 г. до
05.03.2020 г., сумата от 18.35 лв. – неустойка за забава на основание чл. 18,
ал. 2 от Договора, начислена върху непогасените и просрочени възнаградителни
лихви за периода от 20.09.2018 г. до 05.03.2020 г.
Ищецът
е твърдял, че е юридическо лице, създадено по смисъла на Закона за
кооперациите, в качеството му на правоприемник на създадената през 1996 г.
Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна асоциация на частни стопани – Марица
инвест”, като съгласно §12 от Закона за кредитните институции кредитната
кооперация продължава дейността си като финансова институция по смисъла на
закона и по ред, установен от Министерския съвет. П. Г. е член на кооперацията.
В това си качество на 29.09.2016 г. е подала молба с искане за получаване на
заем от кооперацията в размер на сумата от 1050 евро за срок от 36 месеца с
предназначение – съпътстваща дейност, като на 12.10.2016 г. е сключен договор
за заем № 4227. С разпоредбата на чл.11, ал. 1 от Договора като обезпечение на
задължението по договора за заем е предоставено поръчителство от Г.К.Ч., както
и издаване на запис на заповед. Поръчителството е учредено по силата на договор
за поръчителство №***г., по силата на който поръчителят се е задължил да
отговаря солидарно за задълженията на заемополучателя, включително главница,
възнаградителна лихва, наказателни лихви – неустойки, комисионни такси и
разноски по кредита, както и за разходите по принудително събиране.
Заемополучателят се е възползвал от възможността, установена в разпоредбата на
чл.7, т.2 от Договора, като е депозирала молба за усвояване на валутния заем в
лева, както и да внася погасителните вноски в левовата равностойност на заема.
В чл.4, ал.1 от Договора са установени такси за сключване и обслужване на
заема, в общ размер от 56.07 лв., заплатени от ответната страна в касата на
кооперацията. Сумата по заема в нейната левова равностойност била усвоена в
касата на кооперацията, за което бил издаден разходен касов ордер №
531/12.10.2016 г. за сумата от 2 053. 62 лв. Договорено било заема да се
погаси на 36 вноски за периода от 20.10.2016 г. до 20.09.2019 г., платими на
20-то число на месеца. На основание чл. 3, ал. 1 от Договора се начислявала
договорна лихва за срока на действието му в размер на 15% годишно или 455.98
лв., начислявана на база 365 дни за 1 година. Договорната лихва била платима на
36 погасителни вноски. Заемополучателката погасила 4 вноски по кредита чрез
заплащане на сумата от 1077 лв., като изпаднала в забава на 20.04.2017 г. с
останала непогасена главница в размер на сумата от 1 706.91 лв. Ответната страна
заплатила вноските за възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016 г. до
20.08.2018 г., но със забава, и изпаднала в забава за 13 вноски за лихва за
периода от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г., като задължението за заплащане на
възнаградителни лихви е в размер от 64.95 лв.
След 04.09.2018 г. до крайната дата на договора не са постъпвали други
плащания от страна на длъжника, въпреки отправените покани за това. За
вземането за главница изпаднала в забава от 20.04.2017 г. до 20.09.2019 г.,
като по този начин е нарушила задължението си по чл.6, ал.1, чл. 8, т. 2 и чл.
18, ал. 1 от Договора. Посоченото нарушение представлявало основание по чл.18,
ал.1 от Договора за начисляване на неустойка, съгласно която разпоредба при
неплащане на погасителни вноски за главница заемодателят начислява неустойка в
размер на 25% годишна лихва върху дължимите, но неплатени вноски, считано от
датата на забавата за всяка вноска до нейното заплащане. За периода на забавата
от 20.04.2017 г. до 05.03.2020 г. била начислена неустойка от 541.23 лв. Сочи,
че на основание ал. 18, ал. 2 от договора, поради незаплащане на задължението
за възнаградителна лихва, е начислена неустойка за периода от 20.09.2018 г. до
05.03.2020 г. в размер на сумата от 18.35 лв., формирана като 25% годишна лихва
върху сумите за възнаградителна лихва до тяхното изплащане. Иска се уважаване
на предявените искове.
Ответната
страна П. С. Г. не е депозирала в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба. В първото по делото съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове. Излага съображения, че договора за кредит е
недействителен поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК; клаузата за
неустойка е недействителна, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност,
а клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за управление на
кредита – за установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а ЗПК; клаузата,
установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва, е неравноправна.
Релевира възражение за прихващане на претендираните вземания със сумата,
дължима на ответната страна за дължима членска вноска, прихваната от сумата по
кредита.
Ответникът
Г.К.Ч. не е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
С молба, депозирана за първото по делото съдебно заседание, релевира възражение
по чл. 147 ЗЗД, като счита, че исковата претенция не е предявена в установения
в посочената разпоредба шестмесечен срок. Твърди, че заемодателят не е
предоставил в полза на заемополучателя заемната сума, поради което между
страните не е възникнало валидно правоотношение. Договорът за кредит е
недействителен на основание чл.10, ал.1 ЗПК. В договора са установени
неравноправни клаузи, нарушена е разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 11, т. 12, т. 15 и т. 16 ЗПК. Счита клаузата на чл. 18,
ал. 2 от Договора за неравноправна. Оспорва предявените искове и по
размер.
Въз
основа на събраните по делото доказателства от състава на първоинстанционния
съд е прието за установено следното:
Ищецът Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест” има качеството на
небанкова финансова институция съгласно §12 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за кредитните институции, осъществяваща дейност по
предоставяне на кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове.
Между страните е безспорно
обстоятелството, че П. Г. е била член-кооператор към момента на сключване на
договора за заем №***г. По силата на същия, Kооперация “Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест” се е задължил
да предостави в заем на Г. сумата от 1050 евро с предназначение „съпътстваща
дейност“. Според чл.1, ал.2 от Договора, по писмено искане на заемополучателя и
съгласие на председателя на кооперацията заемната сума може да се изплати в
нейната левова равностойност, като за улеснение на длъжника е предвидено право
да погасява задълженията си по погасителния план в лева. По делото е приложено
искане от заемополучателя от 12.10.2016 г. за отпускане и погасяване на кредита
в неговата левова равностойност. Според чл.3, ал.1 от договора, заемната сума
се олихвява с договорна лихва от 15% годишно, която се начислява върху
главницата по заема за периода на действие на договора, определима при 365 дни
за една година. Установено е, че заемополучателят заплаща еднократна такса за
управление на заема от 2% върху размера на главницата в размер от 41.07 лв. и
такса за проучване, разглеждане и произнасяне по молбата от 15 лв. Заемополучателят
се задължава да погаси вноските по заема съгласно погасителния план с краен
срок до 20.09.2019 г. По делото е приложен погасителен план, според който
задълженията по договора следва да се погасят на 36 месечни вноски с падеж на
първата - 20.10.2016 г. и на последната - на 20.09.2019 г.
В договора за кредит е обективирано
изявление на ответника Г.К.Ч. за поемане на лично обезпечение на задълженията
на заемополучателя за главница, лихва, такси, неустойки и разноски, в
качеството му на поръчител – чл. 11, ал. 1 от Договора.
Според чл. 16, ал. 1 от Договора,
заемополучателят и поръчителят отговарят солидарно с цялото си имущество за
изпълнение на задълженията по договора и за пълния размер на щетите, причинени
на заемодателя от неизпълнение на договора, включително съдебните разноски, а
според чл.18, ал. 1 от Договора - при
частично или цялостно неплащане на погасителните вноски за главница и при
просрочие или забава на погасителните вноски за главница, заемодателят
начислява по партидата на заемополучателя, без предизвестие и предупреждение,
неустойки в размер на 25% годишна лихва върху дължимите суми на
неплатените/просрочени вноски, начиная от датата на забавата на всяка една
вноска с настъпил падеж до изплащането ѝ, за което заемополучателят и
поръчителят дават своето предварително съгласие и одобрение. С чл.18, ал.2 от
Договора е установено, че при частично или цялостно неплащане на погасителните
вноски за договорни лихви и при просрочие или забава на погасителните вноски за
договорни лихви, заемодателят начислява по партидата на заемополучателя, без
предизвестие и предупреждение, неустойки в размер на 25% годишна лихва върху
дължимите суми на неплатените/просрочени вноски за договорни лихви, начиная от
датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането, за
което заемополучателят и поръчителят дават своето предварително съгласие и
одобрение.
Според заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, сумата по договора за заем в нейната
левова равностойност от 2053.62 лв. е изплатена в полза на заемополучателя на
12.10.2016 г. с разходен касов ордер №531/12.10.2016 г. на касата на
кооперацията. Заемополучателят е заплатил сумата от общо 346.71 лв., с което са
погасени задълженията за главница по първите седем погасителни вноски и
частично - погасителната вноска с падеж на 20.04.2017 г. до размер на сумата от
4.59 лв., като е останало непогасено задължение за главница от 1 706.91
лв. Договорна лихва е начислена от датата на отпускане на заемната сума –
12.10.2016 г., като до датата на падежа на последната вноска – 20.09.2019 г.,
задължението за заплащане на договорна лихва е в размер на 455.98 лв., с падеж
на първата вноска съобразно погасителния план - 20.10.2016 г. За погасяване на
задължението за договорна лихва е заплатена сумата от 391.03 лв., като са
останали непогасени вноските с падеж от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г. - за
сумата от 64.95 лв. След датата на депозиране на исковата молба, в
счетоводството на ищеца не са отразени плащания по задължението за главница или
договорна лихва. Размерът на наказателната лихва за забава върху главницата,
считано от деня на забавата – 20.04.2017 г. до датата, предхождаща деня на
депозиране на исковата молба в съда – 05.03.2020 г., е 803.27 лв., от които е
погасено задължение в размер от 262.04 лв., и е останала непогасена неустойка
върху главницата в размер от 541.23 лв. за погасителни вноски с падеж от
20.09.2018 г. до 20.09.2019 г. Неустойката за забава за заплащане на договорната
лихва за периода от 20.01.2017 г. до 05.03.2020 г. е 95.97 лв., от която е
погасено задължение в размер от 77.22 лв., като е останала непогасена неустойка
върху договорната лихва в размер на 18.35 лв. за периода от 20.10.2018 г. до
20.09.2019 г. В счетоводството на ответника няма начислен дължим членски внос,
не е налице прихваната сума за погасяване на задължения от страна на
кооперацията – ищец от сумата по заема.
При така установените факти състава на
районния съд е приел, че в случая не намира приложение задължението на съда
служебно да се проследява неравноправността на договорни клаузи, защото това
задължение е относимо към потребителските кредити във връзка със Закона за
защита на потребителите, а този закон не е приложим тук, защото ищцовата
кредитна кооперация е небанкова финансова институция съгласно §12 от Преходните
и заключителни разпоредби на ЗКИ, а заемополучателката по договора е
член-кооператор в същата кооперация и в това си качество е кандидатствала за
заема по процесния договор, за което не се спори по делото. Следователно
ответните страни нямат качеството на "потребител" по смисъла на §13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а по процесния договор става въпрос за взаимоотношения между
кооперация и член-кооператор, не за такива между търговец и потребител, поради
което ЗЗП е неприложим спрямо този договор и съдът с оглед на това няма
задължението да преценява неравноправността на уговорени със същия договор
клаузи. Тези разсъждения са в пълно съответствие с нормата на чл.4, ал.1, т.13 от ЗПК, според която разпоредбите на
закона не се прилагат за договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни
каси и кооперации на техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от
преобладаващата на пазара.
За да отхвърли предявените искове срещу Ч.,
първоинстанционният съд е приел, че направеното от същия възражение по чл.147 ЗЗД не е преклудирано, тъй като посочения в нормата срок е преклузивен и за
него съдът следи служебно. Позовавайки се на трайната съдебна практика, съдът е
приел, че
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. С
изтичането на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.
Съобразени са разрешенията, дадени със задължителното за съдилищата Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 83/26.05.2017 г. по
търг.д. № 50394/2016 г., ГК, IV г.о. на ВКС. От
състава на районния съд са изложени подробни, обосновани и законосъобразни
съображения, като настоящата инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първата инстанция.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че съставът на районния
съд се е позовал само на едно от противоречивите становища, разгледани в
определение №225/17.07.2019 г. по т.д. №2625/2018 г. на ВКС, II т.о. Налице е
противоречива съдебна практика, като, за да мотивира съдебния си акт,
първостепенният съд следва да застъпи само едно от становищата, а не и двете. Правилно
съдът се е позовал на съображенията, изложени в посочените съдебни актове. В
тази насока е и решение №44/05.06.2017 г. по гр.д. №60073/2016 г. на ВКС, III
г.о.
Настоящият състав
също счита, че съгласно приетото в т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което,
за разлика от общия принцип в чл.20 б. “а”, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането (или друго уговорено обстоятелство) и упражненото от
кредитора право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до
длъжника. С достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и
ако обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната
изискуемост, изискуеми стават и вноските, чиито падежи все
още не са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства –
нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито
обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се
променя и шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на
настъпването на падежа ѝ. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния
длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД ще тече от датата на достигането на това волеизявление
до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази
дата; по отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата положението
отново остава непроменено и за тях срокът тече от съответната дата на падежа на
всяка една от тях. Настоящият състав възприе именно това виждане, тъй като се
касае за по – нова съдебна практика. Именно това е и мотивирало първостепенния съд да
отхвърли иска срещу поръчителя, тъй като е налице бездействие на кредитора,
като е изтекъл и 6- месечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното жалбата се явява
неоснователна, атакуваното решение - правилно, като следва да се потвърди в
обжалваната част.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя не
се присъждат разноски.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъди
сумата от 720 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,V граждански състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261889 от
29.12.2020 г. по гр.дело № 3791 от 2020
г. на РС-Пловдив, ІХ гр. състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените
искове на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани - Марица инвест“ срещу поръчителя Г.К.Ч., за разликата над
57.05 лв. до пълния предявен размер от 1 706.91 лв., представляваща
задължение за главница, за разликата над 0.73 лв. до пълния предявен размер от
64.95 лв., представляваща задължение за възнаградителна лихва, за разликата над
6.76 лв. до пълния предявен размер от 541.23 лв., представляваща задължение за
неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договора, начислена върху
незаплатените просрочени вноски за главница, и за разликата над 0.09 лв. до
пълния предявен размер от 18.35 лв., представляваща задължение за неустойка за
забава на основание чл.18, ал.2 от Договора, начислена върху незаплатените
просрочени вноски за възнаградителна лихва.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Кооперация „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица инвест“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Брезовска №8,
ет.1, да заплати на Г.К.Ч., ЕГН **********,***, направените по делото разноски
в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: