Р Е Ш
Е Н И Е
№
09.04.2021г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14745/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от В.Б.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, ЕИК *, с административен адрес гр.В., бул.“О. П.
П. “№43, представлявана от Кмета на Община В. – И. Н. П. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12624,46лева /след допуснато изменение
на исковата претенция на осн. чл.21 ГПК в о.с.з. на 10.03.2021г./ ,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с
премахнатите от ответника обекти в ПИ с идентрификатор *, с адрес: гр. В.,
ул.“Св. К. И М. “№***, а именно: масивна постройка, представляваща гараж от
22кв.м, подпорна стена и ограда.
Ищецът основава исковите си претенции
на следните фактически твърдения в исковата и уточняващата я молба:
Собственик
е на жилищна постройка, находяща се в гр. В., кв. А. , ул.“Св. К. И М. “№ **** според НА№ 8 т.5 от
2005г. Постройката била изградена от наследодателя на ищеца, негов баща – Ботю И.,
а през 1977г. ищецът извършил основен ремонт и преустройство. Дворното място
било държавна собственост, като след като Общината го обявила за общински,
прокарала път. Впоследствие с решение по адм. дело №811/2015г. АС - В.
възстановил държавната собственост върху имота, но незаконният път не бил
премахнат от Общината. Ищецът твърди, че през 1977г. със строително разрешение
№70/1976г. построил гараж от 22кв.м, а по предписание на Общината и подпорна
стена. Същите били отразени в Удостоверение на Областния управител № АО
0494006/15.04.2005г. и в НА. При прокарването на незаконен път от Общината били
съборени гаража, оградата и подпорната стена, като същият не бил обезщетен за
това. В имота ищецът живеел от своето раждане, а именно от 1949г. Искането е за
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който исковата претенция се оспорва, като неоснователна. На първо
място твърди, че с влязло в законна сила Решение №2144/25.05.2017г по гр.д.
№8408/2016г. по описа на ВРС, 43 състав е отхвърлен иска на ищеца и съпругата
му с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – срещу Община В. и Държавата, досежно
установяване правото на собственост върху ПИ с идентификатор * по КККР на гр. В..
Оспорва се твърдението на ищеца, да е прокарван незаконно път от Общината, тъй
като със Заповед 59/11.06.1984г. на Председателя на ИК на ОбНС- гр. В. е
одобрено изменение на застроителния и регулационен план на 29-ти подрайон на
кв. А. по плана на гр. В., където
попадал и процесния имот. Заповедта била издадена от компетентен адм. орган.
Твърди се, че актуваното като държавно дворно място е било заграбено и
застроено от наследодателя на ищеца. Впоследствие ищеца и съпругата му са
своили имота спрямо Държавата, но същите не са придобили имота по давност, тъй
като не бил изтекъл изискуемият 10годишен период от време. Това обстоятелство
било изследвано в пълна степен по гр. дело гр.д. №8408/2016г. по описа на ВРС,
43 състав. Не било налице незаконно изграден път, като за такива имоти не се
съставял АОС, а за гаража, оградата и подпорната стена липсвали книжа,
представени от ищеца. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ответникът поддържа отговора, като моли искът
да бъде отхвърлен, като неоснователен и също иска да му бъдат присъдени
разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а и от приложеното Удостоверение № О-94
В/25/01.03.1996г. от Община В. /л.23/ е видно, че ищецът е записан в регистрите
за население на гр. В., като живущ *** от рождението си – 1949г.
Видно от нот.акт № 8, том V, рег.№ 4304 дело № 828 от 16.05.2005г. е, че
ищецът и съпругата му са признати за собственици по давностно владение на
следния недвижим имот: жилище с площ от 85 кв.м. и гараж от 22 кв.м., построени
върху държавен недвижим имот с площ от 647 кв.м., находящ се в гр. В., ул.”К. И
М. ” № 87Б, съставляващ ПИ № 2266 по КП на 29 подрайон на гр. В. – местност „В.
”, при граници на имота – скат, ПИ № 2268, път и ПИ № 2265/л.47/.
Съставен е АДС/частна/ № 5518/01.02.2005г. /л.50 от делото/ с посочено
правно основание чл.68 ал.1 от ЗДС, чл.147 т.5 от ППЗДС, за имот – земя
поземлен имот 2266 с площ от 647 кв.м. по КП на 29 подрайон гр. В., на стойност
5280лв., като от отразеното в същия е видно, че правата върху имота са
предоставени на областен управител на Варненска област, съгласно чл.18 от ЗДС.
От приложения на л.116 от делото АДС № 8015/28.07.1965г. се установява, че
недвижимия имот, находящ се в гр. В., ул.”К. И М. ” № 87, представляващ
държавно дворно място от 400 кв.м. – неурегулиран парцел в кв.А. вляво от шосето за гр. Бургас, е одържавен, на
основание чл.6 от ЗС, както и че същият е бил заграбен и застроен от Ботю
Петков – баща на ищеца по делото.
От приложения на л.111 от делото АЧОС № 7985/10.10.2014г. се установява, че
ПИ с идентификатор * е частна общинска собственост на осн. §42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОС.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищеца установяване
на изграждането на процесните гараж, ограда и подпорна стена, в съответствие
със законните изисквания към момента на изграждането им и стойността на същите.
Съответно в тежест на ответника по
делото е да установи онези обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици: изграждане на път в съответствие със законните изисквания.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно
дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на всички доказателства
по делото, оглед на място на 22.11.2020г. и въз основа на Справочник на цените
в строителството кн.3 от 2020г. Видно от същото заключение е, че
стойността на подпорна стена вещото лице е определило, че възлиза на 9060лв.,
на изградената с метални колони и метална мрежа ограда на 258лв., а на гаража с
площ 22кв.м – 3306лева.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, експертът поясни
заключението си, във връзка със зададени от страните и от съда въпроси, като
заяви, че към момента на място подпорната стена и гараж не съществуват.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че ПИ с идентификатор №* е
ограден от източна, западна и южна страна с ограда и метални колове с мрежа.
Експертът не е констатирал наличие на документи за отстъпено право на строеж в
полза на ищеца или неговия праводател. Липсва разрешение за строеж относно
изградените в имота сграда 1 и 2, както и декларация - съгласие за тяхното
изграждане на собственика на съседния имот с идентификатор №10135.5506.178.
Единственият наличен документ е разрешение №70/03.09.1976г./л.139/ за
изграждане на клозет с размери 1,5/1,5м на уличната регулационна линия, в
северозападния ъгъл на имота. По отношение на удостоверение, издадено от Община
В. на 25.02.2005г. /л.13/, видно от което ищецът е съборил стара жилищна сграда
и е построил нова, с достроена стая и входно антре, с което е завишил размера
на сградата и му е било издадено НП, експертът не е констатирал заявления за
издаване на Акт за узаконяване. Вещото лице е установило още, че изграденият
път с идентификатор 10135.5506.197 не засяга ПИ с идентификатор № * и е
изграден в югоизточния откос на бул.“К. И М. “, успоредно на булеварда. За
първи път ПИ с идентификатор 10135.5506.197 е заснет и нанесен в кадастралната
карта на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК. В
предходните кадастрални планове, изработените през 1950г., 1968г. и 1984г.,
така изграденият път е нанесен, като пътека с различна широчина, преминаваща
покрай югоизточния откос на бул. „К. И М. “. От извършения оглед на място
експертът е констатирал, че в имота не е наличен гараж.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, експертът поясни още, че
към настоящия момент съществува подпорна стена, изградена на северната граница
на ПИ с идентификатор № * , служеща, като подпорна стена на съществуващия път
на север. Претенцията на ищеца била, че на северната граница под ската е имало
още една подпорна стена, като експертът не е констатирал останки от нещо
подобно на подпорна стена, която да е подпирала ската към пътя. Нямало и гараж
в самия имот 182, като претенцията на ищеца
е, че такъв е имало на самия път 197, попадащ извън обхвата на имота.
Имотът в сегашните си граници, както е заснет в кадастралната карта
представлява имот 182 и на комбинирана скица №1 този имот е очертан от
експертът с черни линии. По предходния КП, 68-ма година е бил в червените
граници и е представлявал имот №2566, т.е имотът е бил по кадастър 68-ма година
в по-голям обем от сегашния. Експертът е категоричен, че процесните гараж и
подпорната стена остават извън имота при всички положения.
В тежест на ищеца е било да установи изграждането на процесните гараж,
ограда и подпорна стена, в съответствие със законните изисквания към момента на
изграждането им.
Доказателства
в тази насока не са ангажирани, като следва да се има предвид и че
претендираното от ищцовата страна обезщетение е за изградените в имота обекти, който
към настоящият момент
е собственост
на Община В. и Държавата, чрез областна администрация. Ищецът не е собственик
на имота, а негов държател, ползващ имота въз основа на договор за наем. От
кредитираните експертизи се установи, че
сградите за които ищецът претендира
обезщетение не съществуват и са премахнати още преди 2006г., както и че са били
незаконно изградени. Единствено узаконеност има клозета, за който е издадено
строителното разрешение през 76-та година. Няма отстъпено право на строеж, а незаконните
строежи биха останали в имота, не собственост на ищеца, ако собственика на
имота е желаел да ги запази. Такива доказателства по делото не са събрани.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че предявения иск се явява неоснователнен
и като такъв следва да бъдат отхвърлен в цялост.
Поради горното
и формирания извод на съда за неоснователност на исковата претенция, съдът не
дължи произнасяне и по възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, макар и направено едва в хода на устните състезания.
Предвид изхода на спора разноски се следват в полза на ответника.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са – 300лева депозит за вещо лице и се претендира юк. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ответника в размер на 300лева
Така, общо в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 600лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***, ЕИК *, с административен адрес
гр. В., бул.“О. П. П. “ №43, представлявана от Кмета на Община В. – И. Н. П. иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 12624,46лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с
премахнатите от ответника обекти в ПИ с идентрификатор *, с адрес:гр. В.,
ул.“Св. К. И М. “№***, а именно: масивна постройка, представляваща гараж от
22кв.м, подпорна стена и ограда, на
основание чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********
***, ЕИК *, с административен адрес
гр. В., бул.“О. П. П. “ №***, представлявана от Кмета на Община В. – И. Н. П. сумата от 600лева,
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: