РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 04.04.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №7120 по описа за 2016година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-Плевен против С.С.В., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в **** и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода 01.06.2013г.-31.05.2016г., която не е
заплатена и чиято цена възлиза на 2707,71лв.
Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода 02.08.2013г.-19.07.2016г.
в размер на 417,98лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените суми по ч.гр.д.№5687/16г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е
абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. П*,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. П* от 2007 и приложени по делото, публикувани
във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ ,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната
за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника,
е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№5687/2016г.Твърди
се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК
е предявил иск за съществуване на
вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи част от посочените в заповедта суми, както и да осъди
ответницата да заплати направените по делото разноски.
Ответницата е депозирала отговор в срока по чл.131 от ГПК.
За третото лице- помагач,
представител не се явява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№5687/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик
на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№3689/27.07.2016г. спрямо ответника, както следва: от 10715,88лв.
– главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.08.2004г. до 31.05.2016г.; 7354,80лв. – лихва върху главницата
за периода от 04.10.2004г. до 19.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 361,42лв.
– внесена държавна такса и 180лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена
топлинна енергия за имот в гр.Плевен, за
периода от 01.08.2004г. до 31.05.2016г.
В срок кредиторът е предявил иск
за част от сумите: от 2707,71лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.06.2013 г. до 31.05.2016г., лихва върху главницата в размер на 417,98лв.
за периода от 02.08.2013г. до 19.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата -26.07.2016г. до окончателното
изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответницата претендираните суми.
Въз основа на така събраните
доказателства, съдът приема, следното отправна страна:
Съдът споделя становището
на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ.
бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от
25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./,
съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. П*, които се изготвят от 'Топлофикация
Плевен" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила
от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се
намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма – „Холидей и Райзен“ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия
за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите
на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството
на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на
цялата сграда.
За изясняване на обстоятелствата дали са спазени
изискванията на Наредба 16-334/2007г., във връзка с възраженията на ответника,
съдът допусна до изслушване и назначи съдебно-техническа експертиза по въпроси
поставени от ответника. От експертизата се установява, че имотът на ответника
се намира в топлофицирана сграда, като отопляемия обем на сградата е 6758,42
куб.м., а на имота-197,51 куб.м.Отоплението в банята е посредством щранг- лира
и има монтирани два броя отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители. От
заключението се установява, че ответникът ползва топла вода. Тези констатации
кореспондират с представените от третото лице помагач справки.Вещото лице е
установило, че делът на отдадената топлоенергия от сградната инсталация е
определен съгласно т.6.6.6 от Методика, която е приложение към Наредба
16-334/07г. В заключението си вещото лице е изчислило в табличен вид дела на
имота от топлинна енергия за сградна инсталация за процесния период .В
заключение е направен извод, че разпределението на топлинната енергия е
извършено съгласно Методиката към Наредба 16-334 и ЗЕ.
Съгласно чл.78 от Наредба 16-334/2007г., когато топлинния товар на
отоплителните тела в сграда-етажна собственост, е намален с над 50 % от
проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена
от сградната инсталация е по-голямо от количеството на енергията за отопление
на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в
сградата и дружеството за дялово разпределение и да предприеме действия по
т.6.6 и т.6.6.1 от Методиката. В хода на производството, ответникът не доказа
кумулативното наличие на двете предпоставки, за да възникне задължението на
ищцовото дружество да предприеме
действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. От техническата еспретиза се
установява, че действително инсталираната мощност е повече от 50 процента от
проектния товар и не е изпълнено условието на чл.78.
Наличието само на едно от двете условия не е достатъчно, за да възникне за
ищцовото дружество задължение да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от
методиката
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по
задачата на ищеца, като е посочва, че дължимите суми са тези, посочени в ИМ. Заключението
е прието като обективно и компетентно.
С оглед на изложеното
съдът приема, че предявените искове следва да се уважат ,като основателни
доказани.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по
заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени
искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив.В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.- определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба
за заплащането на правната помощ–чл.26,
съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните
производства, е в размер от 50лв. - до 150лв. Следва да се определи 50лв.- юрк.
възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която
е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 71,24лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 465,80лв. По делото са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение от
ответника. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№6/2012г. от 06.11.2013г, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва
да е вписан начина на плащане. Ако е по банков път задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой – вписването на това обстоятелство в
договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има характер на разписка.
Поради това и предвид обстоятелството, че в договора за правна защита и
съдействие не е посочено по какъв начин е платена договореното сума, нито са
представени доказателства за внасянето й, то разноски за адвокатско възнаграждение
не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответницата С.С.В., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, ЕИК *********, следните суми: 2707,71лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. до 31.05.2016г.,
лихва върху главницата в размер на 417,98лв. за периода от 02.08.2013г. до 19.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -26.07.2016г.
до окончателното изплащане на същата,за които
суми е издадена заповед №3689/27.07.2016г.
по ч.гр.д.№5687/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, ЕИК
*********, сумата общо 465,80лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата общо от 71,24лв.- разноски
по ч.гр.д.№5687/2016г. по описа на ПлРС, съобразно предявените и уважени
искове.
Производството по делото е проведено при участието на- -„ Холидей и Райзен“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Македония“№129, ЕИК813141699като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :