РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 18.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 226 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 318 ТЗ вр. чл. 195, ал.1, пр. 3 вр. чл. 194 ЗЗД
Предявен е от
„Т-ОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, п.к. 1618, район Витоша, бул. „Цар Борис III" № 215, ет. 10,
ап. 12, представлявано от Т.П.Т., ЕГН ********** – управител, против „ВЕЛИ АВТО" ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя А.Т. В., със седалище и адрес на
управление: област Пазарджик, община Велинград, град Велинград, п.к. 4600, ул.
„Гоце Делчев" № 5, иск с правно основание чл. 318 ТЗ вр. чл. 195, ал.1,
пр. 3 ЗЗД, с който ищцовото дружество иска ответното дружество да бъде осъдено
да му заплати сума в размер на 2751,67 (две хиляди седемстотин петдесет и един
лева и шестдесет и седем стотинки) лева с ДДС, представляваща средства за
отстраняване на недостатъци в продадената вещ по договор за продажба на МПС от
13.08.2019 г., съгласно издадена Фактура № ********** от 07.10.2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба- 19.03.2020 г. до окончателното й заплащане,
В исковата молба
ищцовото дружество, твърди, че между
страните е сключен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
(МПС) от 13.08.2019 г., по силата на който ответното дружество е продало на
ищцовото влекач с марка „Мерцедес 18 45", рама № WDB9364031L626168, г. за
сума в размер на 46800 с ДДС, която цена е платена изцяло и в срок от купувача,
за което е издадена Фактура № ********** от 12.08.2019 г.. Твърди се, че
съгласно уговорките между страните продаденото МПС е следвало да бъде специално
оборудвано за превоз на опасни товари, тъй като същото е било закупено за
целите на извършваната от ищеца търговска дейност, а именно: търговия на едро,
превоз и доставка па горива. Сочи се, че транспортирането на горивата, които по
своята същност представляват опасни товари, се осъществява от специално
оборудвани и обозначени моторни превозни средства съгласно изискванията па
европейското и националното законодателство за превоз на опасни товари. В тази
връзка се твърди, че закупеното МПС е следвало да отговаря на всички изисквания
и да бъде снабдено с необходимите ADR инсталации, за които продавачът е бил
уведомен при сключването на договора за покупко-продажба и се е задължил да
осигури. Поддържа се, че ответното дружество е продало гореописания влекач без
работещи ADR инсталации, макар и това изискване да е било уговорено между
страните. Излага, че към датата на подписване на Договора за продажба ищцовото
дружество не е било уведомено за това, че ADR оборудването на закупеното МПС не
функционира. Твърди се, че при първоначалния преглед на влекача, в деня на
подписване на Договора и при предаването па превозното средство, този
недостатък не е могъл да бъде установен, а в първия възможен момент, в който е
бил забелязан, незабавно е уведомен ответника, с което са изпълнени
изискванията на чл. 324 от ТЗ и чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Излага, че по
предложение на ответното дружество ищцовото е предприело действия по
отстраняване на констатираните недостатъци за сметка па продавача, като за
целта е използвал услугите па трето лице - „Силвър Стар Ритейл" ЕАД. За
възстановяване и параметриране на нефункциопиращите ADR инсталации, от страна
на „Силвър Стар Ритейл" ЕАД са издадени Фактура N2 ********** и Фактура N2
**********, които са заплатени изцяло от ищцовото дружество. Съгласно уговорките с ответника ищеца е
получил Фактура № ********** от 07.10.2019 г. на стойност 2751,67 лева с ДДС,
която е изплатена изцяло, но въпреки това ответното дружество не е изпълнило
задължението си за възстановяване на понесените разходи за възстановяване и
параметриране на нефункциопиращите ADR инсталации. Поддържа се, че ищцовото
дружество е направило многократни опити да събере вземането си извънсъдебно,
като е изпратил и покана за доброволно изпълнение, но до настоящия момент
плащане не е получено. Начисленият съгласно посочените фактури ДДС е включен в
Дневника за продажбите на ищеца и е внесен в държавния бюджет. Предвид
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Моли да им бъдат присъдени и направените в образуваното от името на
доверителя ми срещу „ВЕЛИ АВТО" ООД, ЕИК *********, производство по
обезпечение на бъдещ иск (ч.гр.дело № 8886/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 61 състав), разноски, които са в общ размер на
499,30 (четиристотин деветдесет и девет лева и тридесет стотинки) лева, от
които: сума в размер на 40 (четиридесет) лева, представляваща държавна такса за
образуване на обезпечение па бъдещ иск срещу ответника; сума в размер на 384
(триста осемдесет и четири) лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за
образуване на производство по обезпечение на бъдещ иск и сума в размер на 75,30 (седемдесет и пет
лева и тридесет стотинки) лева с ДДС, заплатени такси към ЧСИ Георги
Тарльовски, per. № 882, за образуване на изпълнително дело и налагане па
запори. Ангажират се доказателства.
Извън срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника "ВЕЛИ АВТО" ООД, ЕИК, с
който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва изцяло твърденията на ищеца. Поддържа, че искът е погасен с изтичане на
шест месечния срок от предаването на вещта. Излага, че договорът с ищеца е
сключен на13.08.2019 г., на която датата процесната вещ е предадена, а исковата
молба депозирана едва на 20.03.2020 г.,
поради което заявеното от ищеца потестативно право е преклудирано.
Признава, че между страните е сключен
договор за продажба от 13.08.2019 г. на МПС, като твърди, че към момента на
предаването на автомобила, същият е отговарял на техническите характеристики на
ищеца, бил е в движение и не е имал недостатъци. Излага, че е предал процесния
автомобил на купувача на 13.08.2019 г., а т.н. дефект, изразяващ се в
неработеща ADR инсталация е възникнал вследствие на използването и неправилното
му експлоатиране. Твърди, че купувачът не е изпълнил вмененото му в закона
задължение да уведоми продавача незабавно за него, поради което правото му е
преклудирано. Поддържа, че ищцовото дружество по никакъв начин не е уведомило
за открития недостатък, а за последния е разбирал едва с връчването на препис
от исковата молба на 15.07.2020 г.. Алтернативно твърди, че купувачът не е
поемал задължение продадения автомобил да е бил снабден със система ADR, като
видно от съдържанието на договора, че купувачът купува автомобила в
състоянието, в което се намира в момента на продажбата, като ответното дружество не е поемало
задължение автомобила да бъде снабден със система ADR. Поради гореизложеното
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
За
основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че по силата на
валидно правоотношение по договор за продажба с ответника е придобило правото
на собственост върху описаната вещ (МПС); в автомобила са открити недостатъци,
които са съществували към датата на сключване на сделката, като не са могли да
бъдат забелязани при обикновен преглед на вещта при приемането й от купувача
(скрити); че е уведомил ответника за констатираните дефекти веднага след
откриването им (освен ако продавачът е знаел за тях); че стойността на ремонта
за отстраняването им се равнява на претендираната сума.
Между страните
не е спорно, че между тях е сключен валиден договор за покупко-продажба на
превозно средство- влекач с марка „Мерцедес 18 45", рама №
WDB9364031L626168, на 13.08.2019 г., за сума в размер на 46800 лв. с ДДС, която
цена е платена изцяло и в срок от купувача- ищцовото дружество, за което е
издадена Фактура № ********** от 12.08.2019 г.. Изложеното се установява и от
представените по делото писмени доказателства договор за покупко-продажба на
превозно средство, Фактура № ********** от 12.08.2019 г.., преводно нареждане
от 13.08.2019 г..
В настоящия
случай не се спори, че недостатъкът на веща- липсващи ADR инсталации не е бил
констатиран при предаването на вещта, а в по – късен момент.
От събраните
гласни доказателства, чрез разпита на св. С.а.я.става ясно, че същият работи в
ищцовото дружество на длъжност „отчетник счетоводство“, дружество се занимава с
внос и търговия с горива, като горивата се внасят от чужбина, закупени от
рафинерии, а превозът им се извършва със собствен на фирмата транспорт.
Свидетелят излага, че преди процесната сделка не са били в търговски отношения
с ответното дружество. От разпита му се установява, че преди процесната
покупко- продажба управителят на ищцовото дружество се свързал по телефона с
ответното във връзка с процесния автомобил, като обяснил, че търси автомобил,
който е оборудван с ADR инсталации, а те му отговорили, че процесният разполага
с такава. След телефонния разговор отишли на място в автокъщата, където им
представили документи за процесния влекач, сред които имало и удостоверение за
ADR, което за тях било достатъчно да сключат сделката. Така на 13.08.2019 г.
подписали договора за покупко- продажба и влекачът им бил докаран в КАТ за
регистрация. След регистрацията на влекача и при обстойна проверка на
документите му установили, че удостоверението за ADR, касае друг влекач. Затова
провели разговор с представител на ответното дружество /Сашо/, с който
преговаряли и преди сключване на сделката и го уведомили, че удостоверението,
което е предадено не отговаря за МПС- то, което закупено. Ответникът им обещал
да изпрати вярното удостоверение, но това не се е случило и към настоящия
момент. Това принудило ищеца да вкара влекача в сервиз – „Силвър Стар Ритейл“, където
се обслужват всичките им влекачи, за да се извърши обстоен преглед и обслужване
на процесното МПС. Там установили, че самия влекач изобщо не е оборудван
фабрично с ADR и допълнително не му е слаган такъв. След тези констатации
отново се свързали по телефона с ответното и се уговорили да бъде монтиран
въпросният ADR, като разходите за това ще се поемат от ответника. Във връзка с
проведените разговори на процесния влекач била поставена система ADR, за което
била издадена фактура, която била
изплатена изцяло от ищцовото дружество. Въпреки уговорките, обаче ответното
дружество не погасило задълженията по нея на ищцовото. Съдът кредитира изцяло
свидетелски показания, при съобразяване евентуалната заинтересованост на
свидетеля, като ги намира за първични, пълни и кореспондиращи си с
доказателствената съвкупност- писмени доказателства /удостоверение от „Силвър
Стар Ритейл“/ и изслушаната съдебно- счетоводна експертиза.
От приетите като
писмени доказателства Фактура № ********** от 02.10.2019 г., касов бон и справка
за плащане, чрез банкова карта и копие на Фактура № ********** от 07.10.2019 г.
безспорно се установява, че във връзка с оборудване на процесния влекач с ADR
инсталации ищцовото дружество е извършило разходи в размер на 2751,67 лева с
ДДС, за което е издало Фактура № ********** от 07.10.2019 г. на стойност
2751,67 лева с ДДС, по която задължено лице е ответното дружество.
От приетата без
възражения от страните по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло като пълна и компетентно изготвена, се установява, че Фактура
№ ********** от 07.10.2019 г. на стойност 2751,67 лева с ДДС е осчетоводена в
счетоводствата на страните по делото, като вземанията при ответника са по
сметка „Доставчици“ по партида на ищцовото дружество. Вещото лице е посочило,
че задължението в размер на 2751,67 лева, представлява кредитно салдо по
сметката при ответника ще бъде закрито при извършване на плащане от
разплащателната сметка или в брой от касата на ответното дружество. Фактурата е
включена в Дневника за покупките на ЗДДС на ответното дружество и е ползван
данъчен кредит в размер на начисленият във фактурата ДДС.
Недостатъци, за
които отговаря продавача, са тези, които съществено намаляват цената на вещта
или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление
(чл. 193, ал. 1 ЗЗД), като знанието
на продавача е без значение за ангажирането на отговорността му за недостатъци
(чл. 193, ал. 3 ЗЗД). Въпросът за
правата на купувача за недостатъците, които е открил след приемането на вещта и
които недостатъци не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед на
купената вещ, т. е. за скритите недостатъци, се урежда в чл. 194 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД задължение на
купувача е да прегледа стоката и при всички случаи след откриване на
недостатъци - явни или скрити, незабавно да уведоми продавача за тях. Няма
значение кога са открити недостатъците - веднага, тъй като са явни, или
по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага.
Същественото в разпоредбата е задължението за незабавно уведомяване, тъй като в
противен случай правата на купувача по чл. 195 ЗЗД се преклудират.
От събраните по
делото гласни доказателства безспорно се установи, че продавачът съзнателно е
премълчал процесния недостатък. Отделно неоснователно е възражението на
ответника, че не е бил уведомен незабавно от купувача- ищцовото дружество за
процесния недостатък. Това се опровергава както от събраните гласни и писмени
доказателства, така и от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. След като
сам ответникът е осчетоводил и ползвал данъчен кредит по процесната фактура,
касаеща отстраняване на недостатъка, той недвусмислено е признал, че за него е
възникнало това задължение, именно във връзка с липсата на предварително
уговореното като налично ADR оборудване на процесния влекач от една страна, а
от друга след уведомяването, което е сторило ищцовото дружество незабавно след
откриване недостатъка.
Съобразно
разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗЗД уведомяване на продавача не е необходимо,
ако той е знаел недостатъка, така че в случая моментът, в който ответникът е
бил уведомен за скрития недостатък е ирелевантен. По делото не се установи
ищцовото дружество да е било наясно с процесния недостатък към момента на
сключване на покупко- продажбата.
Съгласно т.3 от
ТР № 54/1986 г. ОСГК на ВС, исковете за обезщетение от недостатъци на вещта на
договорно основание се погасяват с изтичането на сроковете по чл. 197 ЗЗД. Срокът започва
да тече от предаването на вещта и изтича в определения от закона момент.
Съгласно чл. 197, ал. 1 ЗЗД предявяването
на исковете по чл. 195 ЗЗД е обвързано с
давностен срок, като при продажба на движима вещ срокът е шест месеца от предаването
на вещта. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е
тригодишен. Продавачът- ответното дружество не е упражнил в срока за отговор на исковата молба
възражение, че уведомяването за недостатъците на продаденото не е станало
веднага след откриване на недостатъка, поради което съдът не дължи произнасяне.
За пълнота следва да се посочи, че възраженията на ответника, че правата на
ищеца са преклудирани, като погасени по давност са неоснователни, тъй като е
видно, че искът е предявен в тригодишен срок от сключване на процесната сделка-
13.08.2019 г., исковата молба е депозирана в съда на 08.04.2020 г., тъй като се
касае за съзнателно премълчан от продавачът недостатък. Отделно от това с
осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на ответното дружество
би могло да се приме, че то фактически е признало, че влекачът има недостатък,
от където следва и приложението на разпоредбата на чл. 116, б. "а" ЗЗД за прекъсването на давността, след което
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече нова давност. Установява се безспорно, че
това призванае е породило своето правно действие, тъй
като към момента на извършването му задължението за отстраняване на недостатъка е съществувало и признаването е направено до изтичане на давностния срок.
Отговорността на
продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача са уредени в чл. 193 и сл. ЗЗД. При продажба
на вещи с недостатъци съгласно чл. 195, ал.1 и 3 ЗЗД, купувачът
разполага с няколко възможности, между които има право на избор: да иска
разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска
намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на
продавача или да иска друга стока без недостатъци. Едновременно с това
разполага с възможността да иска обезщетение за вредите, обхващащи претърпени
загуби и пропуснати ползи (чл. 195, ал.2 и чл. 82 ЗЗД).
В настоящия
случай ищцовото дружество претендира да бъдат отстранени недостатъците по
процесния влекач за сметка на продавача- ответното дружество, съобразно
представената по делото фактура. Тъй като са налице всички предпоставки за
осъществяване на фактическия състав, от който произтича претендираното от ищеца
вземане, то исковата му претенцията следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер на 790,07лв., представляващи възнаграждение
за един адвокат, вещо лице и държавна такса в настоящото производство, съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. По претендираните разноски,
сторени от ищцовото дружество в образувано пред СРС производство по обезпечение
на бъдещ иск, макар отговорността за тях да следва да се реши именно в
настоящото производство, съдът счита, че не следва да ги присъжда, тъй като по
делото не са ангажирани никакви доказателства, такова производство да е
протекло между страните по делото, а още по- малко да е било допуснато
/бъдещо/обезпечение на настоящия иск.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ВЕЛИ АВТО" ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя А.Т. В., със седалище и адрес на управление:
област Пазарджик, община Велинград, град Велинград, п.к. 4600, ул. „Гоце
Делчев" № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Т-ОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1618, район Витоша, бул. „Цар
Борис III" № 215, ет. 10, ап. 12, представлявано от Т.П.Т., ЕГН **********
– управител, на основание чл. 318 ТЗ вр. чл. 195, ал.1, пр. 3 вр. чл.
194 ЗЗД, сумата от 2751,67 (две хиляди седемстотин петдесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки) лева с ДДС, представляваща средства за отстраняване
на недостатъци в продадената вещ по договор за продажба на МПС от 13.08.2019
г., съгласно издадена Фактура № ********** от 07.10.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба- 19.03.2020 г. до окончателното й заплащане, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 790,07 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може
да се обжалва, с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА