Р Е Ш Е Н И Е
№ 1211
гр. Пловдив, 10 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори юни, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1249 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Х.М.Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан, ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, представляван от адвокат С.Х.- пълномощник, обжалва Решение №947 от 28.02.2020г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което, на основание чл.75, ал.1, т.т.2 и 4 от ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност, изпращане преписката на ответника за постановяване на законосъобразен акт, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- председател на ДАБ, чрез юрисконсулт М.П.Х.- пълномощник (лист 20), изразява становище за неоснователност на жалбата. Изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Мария Тодорова, изразява становище за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Първоначално по жалбата на Х.Ф. е образувано административно дело №212 по описа на Административен съд- Сливен за 2020г. С Определение №147 от 03.06.2020г. производството по дело №212/2020г. на Административен съд- Сливен е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив, за което е образувано настоящето производство.
Оспореното решение (листи 7-16, дело №212/2020г.) е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 14.05.2020г., според нарочна разписка, обективирана в решението (лист 16, дело №212/2020г.). От своя страна, жалбата (листи 4-5, дело №212/2020г.) е подадена чрез ответника, като същата постъпва в ДАБ на 27.05.2020г., или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщената по
делото административна преписка се установява, че жалбоподателят подава молба
за закрила до ДАБ при МС, чрез Регистрационно-приемателен
център (РПЦ) - с.Баня с Вх.№3/03.04.2019г. (лист 71, дело №212/2020г.).
На жалбоподателя са предоставени, срещу подпис, в присъствие на преводача М.Д.Е.,
Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в
Република България (листи 72-74, дело №212/2020г.). Молбата и указанията са
подписани лично от чужденеца в присъствие на преводач, на език, който разбира
(дари), за което е налице съответно отбелязване.
Съгласно
приложения Регистрационен лист на ДАБ №УП2618/03.04.2019г.
(лист 70, дело №212/2020г.) жалбоподателят заявява и е записан с имената Х.М. Ф.
(поправено Ф.), мъж, гражданство- Афганистан, дата и място на раждане- ***г.,
Афганистан, провинция Фаряб, постоянен адрес- Афганистан,
гр. Анхой, с. Балахана,
религия- мюсюлманин - сунит, професия- готвач, без образование, женен. Посочено
е, че владее езици дари, пащу и урду. Посочен е адрес
в Република България, а именно гр. Пловдив, *****, както и данните за съпруга,
деца и други роднини, всички с местонахождение в Афганистан. Посочен е и
документ за самоличност: национален паспорт №01610923 (листи 59-61, дело
№212/2020г.), издаден от Германия на 18.05.2017г., валиден до 18.05.2022г.
Регистрационният лист е подписан от чужденеца в присъствие на преводач, текстът
му е преведен на език дари, за което е налице съответно отбелязване. Отново на 03.04.2019г.
жалбоподателят подава молба-декларация Рег.№УП2618/03.04.2019г.
(лист 67, дело №212/2020г.) до директора на РПЦ- с. Баня да му бъде разрешено по
време на производството по ЗУБ да пребивава за негова сметка на адрес в
гр.Пловдив.
Пак на 03.04.2019г. на жалбоподателя е връчена Покана за провеждане на интервю
Рег.№УП2618 (лист 68, дело №212/2020г.), подписана от него още на същата дата.
На 03.04.2019г. е
проведено интервю с жалбоподателя от интервюиращ орган на ДАБ при МС- Г.Т., в
присъствие на преводач, по време на което интервю Х.Ф. излага своята бежанска история. По делото е приложен протокол от проведено
интервю (листи 53-55, дело №212/2020г.), в който Ф. посочва, че е напуснал
Афганистан легално с паспорт на 18.11.2013г. от Кабул със самолет за
гр.Истанбул, където останал 2-3 дни, а в Република България влязъл легално с
кола и виза. Сочи, че няма виза за други страни и не е подавал молба за закрила
другаде. Твърди, че не е бил арестуван и осъждан в Афганистан или друга
държава. Разказва, че баща му е бил полковник в армията, като на 15.09.2012г.,
движейки се с кола по служебно задължение, колата е попаднала на мина и той
загинал. Посочва, че след това отишъл в гарнизона, където служел баща му, за да
попита какво се е случило с него и след 20 дни получил предупреждение от талибаните, които му казали да отиде в конкретна местност и
да вземе със себе си 5 000 долара и му казали, че ако не плати ще го убият,
така както убили баща му. Х.Ф. сочи, че отишъл на тази среща и дал тези пари,
като след един месец човек от неговия район на име Х. му казал, че хора го
търсят и трябва да отиде на определен адрес, на който адрес той отишъл (същият
като първата среща) и му казали, че трябва да даде още пари. Той отрекъл пред
тях, че има още пари и те го задържали два три дни в местността Даще Ляйли (където талибаните имали щаб) и го ползвали за готвач. Като го
пуснали на свобода (края на 2012г.), му наредили като обслужва клиентите в ресторанта
си да се оглежда за влиятелни хора и да подслушва за какво си говорят. Когато
отишъл в гр. Анхой, провинция Феряб,
където е ресторантът му, оставил ресторанта на сътрудника си и отишъл в град
Кабул. В интервюто Ф. разказва, че се страхува от талибаните
за живота си и че оставил семейството си във Феряб,
тъй като нямал възможност да ги вземе в Кабул. Сочи, че една седмица е търсел
квартира и работа и получил телефонно обаждане от талибаните,
които му казали, че са изпратили човек в ресторанта, но него го нямало там и го
попитали къде е. Той им казал, че е за продукти за ресторанта и че е болен, а
те му казали, че ако не се прибере, ще навредят на семейството му. Посочва, че
се е изплашил за семейството си и се е върнал и отишъл на среща с талибаните, които му казали, че ще го вземат по някое време
и ще го заведат на адрес (Шакер Каргар)
да готви на влиятелни хора и да сложи отрова в храната им, която отрова те ще
му дадат. Ф. се съгласил, а като споделил на съпругата си, тя му казала, че
това е много опасно и решили да заминат за Кабул, като наели кола и още същата
вечер заминали и се настанили в къща под наем. Търсил си работа и случайно
видял негов познат, който му препоръчал да отиде в ресторант EFC, където
търсели персонал. Ф. посочва, че бил на интервю, харесали го как готви и го
наели на работа. Макар, че бил с нови номера, след един месец талибаните пак му звъннали по телефона и му казали, че се
отметнал от думите си и ако го хванат няма да го оставят жив, него и семейството
му. Пак си сменил номера, продължил да работи в ресторанта, като тръгвал за
работа по тъмно и се прибирал по тъмно. Споделил със собственика на ресторанта
проблемите си и той му предложил да се свърже с приятеля му в България (който
държал ресторант и имал нужда от готвач) и да му издейства покана и да работи
при него. През следващите 6 месеца успял да се сдобие с покана от България,
издали му виза и заминал за България през 2013г. Ф. посочва, че през тези 6
месеца няколко пъти е сменял квартирата и училищата на децата си. Не взел
семейството със себе си, защото поканата била само за него. Посочва, че е имал
проблем с имената на децата си и не е могъл да им изпрати покани да дойдат в
България. Върнал се да оправи тези неща в Афганистан и отново се прибрал в
Република България. Набавил документи, оправил и грешката на детето му в личната
карта, но му казали, че ако документите му за престой са за шест месеца, не може
да започне процедура да вика семейството си, а му трябвало документ за една
година. Започнал процедура за издаване на такъв документ, но му трябвали и
документи от фирмата, за която се оказало, че дължи на държавата данъци. Шефът
на фирмата не успял да плати данъците и не могъл да представи документ, че
фирмата е без данъчни задължения. В интервюто Ф. посочва още, че семейството му
е в гр. Кабул и не е имало проблеми с талибаните, но
се страхували. Не е търсил закрила от официалните власти, тъй като талибаните го предупредили, че са техни хора и ако отиде и
се оплаче, те ще разберат. Не е имал проблеми заради религията си или етноса си
(като той е узбек) и върху него не е оказвано насилие, а го карали да готви. Не
е участвал в политически партии. Изрично Ф. посочва, че в Кабул и Феряд не е имало мащабна война, а е имало атентати, като
във Феряд и до момента е много опасно. Имало
присъствие на талибаните. Ф. заявява на интервюиращия,
че не би се завърнал в Афганистан и че от доста време живее в България. Моли за
помощ да се събере със семейството си, за което ще се грижи и плаща.
На 05.04.2019г. е изпратено и писмо до Началника на Четвърто РУ“Полиция“- гр. Пловдив, за извършване на
проверка на посочения от лицето Х. Ф. (Ф.) адрес за пребиваване (лист 51, дело
№212/2020г.).
По реда на чл.58,
ал.9 от ЗУБ, с писмо Рег.№УП2618 от
05.04.2019г. (лист 52, дело №212/2020г.) директорът на РПЦ- с. Баня изисква писмено
становище от Държавна агенция “Национална сигурност“ (ДА“НС“), в отговор
на което по преписката постъпва писмо с Рег.№УП2618/20.06.2019г.
(лист 50, дело №212/2020г.) от директора на Специализирана дирекция “М“ – ДА“НС“,
според което писмо, към настоящия момент ДА“НС“ не възразява да бъде предоставена
закрила в Р България на лицето регистрирано като Х.М.Ф. в Афганистан, в случай
че отговаря на условията по ЗУБ.
На 02.08.2019г. на жалбоподателя е връчена Покана
за провеждане на интервю Рег.№УП2618 (лист 49, дело №212/2020г.), подписана от
него още на същата дата.
Отново на 02.08.2019г. е проведено самото интервю от интервюиращ орган на ДАБ
при МС - Г.Т., в присъствие на преводач, за което е съставен Протокол от
проведено интервю (листи 44-48, дело №212/2020г.). В рамките на интервюто жалбоподателят излага своята
бежанска история, която по същество преповтаря
историята, описана в първото интервю, но допълнително говори за своята съпруга,
за майка си, за децата си и за другите си роднини в Афганистан. Посочва, че
изпраща пари на майка си и съпругата си и ги издържа. На въпрос дали може да
живее при своите роднини на друго място в страната Х. Ф. сочи, че се страхува
от талибаните, които са го заплашвали няколко пъти и
са искали от него да доносничи. Относно принадлежността си към етническа група
в това интервю Ф. посочва, че е пащун, но по паспорт
са го писали узбек. Във второто интервю заявява, че е напуснал Афганистан на
16.11.2013г., а в Република България пристига на 21.11.2013г. По отношение на
втората среща с талибаните, в това интервю Ф.
посочва, че след като им казал, че няма пари, те се ядосали и започнали да му
удрят шамари, като мисли че и зъб са му избили, а след това му казали че след
4-5 месеца един министър щял да има делегация и ще го пратят да им готви, като
поискали да сложи отрова в храната. Подробно разказва за подготовката на документи
за пристигането в България. Посочва, че два пъти си е сменял квартирата в
Кабул, единият път за по-добро жилище и друг път заради заплахата от талибаните. Ф. посочва, че от както е в България, жена му и
майка му са били заплашвани от талибаните, като
съпругата му е сменяла квартирата 8 пъти. Допълнително посочва, че в Афганистан
имало атентат скоро и дъщеря му била близо до него и е можело да загине. В
интервюто Ф. иска закрила, и заявява, че ако получи такава ще покани
семейството си, за което се притеснява.
По делото е
приложено Становище Рег.№УП2618/02.08.2019г. (лист 43, дело
№212/2020г.) на Г.Т.- младши експерт в РПЦ- с. Баня, в което предлага на
чужденеца да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут. А с Докладна записка
Рег.№УП2618/18.09.2019г. до директора на РПЦ– с. Баня (лист 42, дело
№212/2020г.) Г.Т. посочва, че трябва да бъде направена корекция на името на
регистрирания чужденец Х.М. Ф., тъй като е получен документ за самоличност-
разрешение за пребиваване в Р България, където е записан Ф. и се иска
разрешение и съдействие за извършване на промяна в АИС “Бежанци“, личния картон
и личното дело на чужденеца.
По реда на чл.58,
ал.9 от ЗУБ, с писмо от 18.09.2019г., директорът на РПЦ- с. Баня отново изисква
писмено становище от ДА“НС“ (лист 41, дело №212/2020г.), в отговор на
което с писмо Рег.№УП2618/23.10.2019 г. (лист 39, дело
№212/2020г.) директорът на Специализирана дирекция “М“ – ДА“НС“ посочва, че ДА“НС“
не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето регистрирано
като Х.М.Ф. в Афганистан, в случай че отговаря на условията по ЗУБ.
От РПЦ– с. Баня е изготвена Докладна записка Рег.№УП2618/07.10.2019г.
(лист 40, дело №212/2020г.) до Председателя на ДАБ при МС за продължаване на
срока на производството за предоставяне
на международна закрила с един месец, считано от 03.10.2019г. В тази връзка от
ДАБ е изпратено съобщение Рег.№УП2618/11.11.2019г.
(лист 34, дело №212/2020г.) до Х.М.Ф. относно продължаване на срока на
производството до 1 месец, считано от 03.10.2019г.
На 01.11.2019г. жалбоподателят
Ф. подава в ДАБ обяснение (листи 37-38, дело №212/2020г.) относно заплахите и
действията на талибаните спрямо неговото семейство. По
делото е приложен и превод от езика пащу на посоченото
обяснение с Рег.№УП2618 от 05.11.2019г. (листи 35-36, дело №212/2020г.).
На 12.11.2019г. на Ф. отново е връчена Покана за провеждане на интервю Рег.№УП2618
(лист 33, дело №212/2020г.), като на същата дата е проведено и самото
интервю от интервюиращ орган на ДАБ при МС – М.П., в присъствие на преводач, за
което е съставен Протокол от проведено интервю (листи 29-32, дело №212/2020г.).
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на разписка за получени вещи от чужденеца (лист
27, дело №212/2020г.), според която разписка Ф. представя писмо заплашително от
талибаните в оригинал (лист 26, дело №212/2020г.) и в превод (лист 25, дело №212/2020г.).
В Становище Рег.№УП2618/11.12.2019г.
(лист 24, дело №212/2020г.), адресирано до ответника в настоящето производство,
старши експерт М.П.в РПЦ- с. Баня, предлага на Х.М.Ф. да се откаже предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С оспореното по делото решение, на основание чл.75, ал.1, т.т.2 и 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. В решението е обсъдена подробно бежанската история на жалбоподателя от проведените три интервюта, като в мотивите е прието, че заявената бежанска история от кандидата е недостоверна и като такава не следва да бъде кредитирана. Допълнително е посочено, че дори и да се приеме за достоверна, анализирайки заявените обстоятелства на афганистанския гражданин и материалите по преписката се установява, че молбата е извън предметния характер на ЗУБ. Според ответника проблемите на чужденеца в страната му на произход не са свързани с никое от визирани в чл.8, ал.1 от ЗУБ основания за предоставяне на бежански статут. Направен е извод, че Ф. не е бил принуден да напусне Афганистан и за него не е съществувала и не съществува реална опасност от преследване, основани на визираните в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Не е прието за установено, че жалбоподателят е бил обект на репресии и спрямо него не е било упражнявано физическо или психическо насилие. Според ответника, ако действително жалбоподателят се е чувствал застрашен, той е имал възможност да потърси защита от властите в своята държава, което той не е направил, като по този начин той доброволно се е отказал от закрилата на своята страна. Изтъкнато е, че дори в действителност да е имал проблеми в гр. Андхой, той го е напуснал и се е преместил да живее в гр. Кабул заедно със своето семейство, където е живял около година и където срещу него или семейството му не са били предприети мерки от страна на талибаните. Ответникът се позовава на справки на Дирекция “Международна дейност“ на ДАБ (листи 18-21, 22-24, дело №212/2020г.). Също така в оспореното по делото решението е подчертан и фактът, че молителят е подал молба за закрила в Република България няколко години след влизането си в Република България, както и че ако той в действителност е пристигнал с цел да подаде молба за закрила и да получи такава, следва да направи това още с пристигането си в Република България, при първата отдала му се възможност или в разумен срок от влизането в страната, а не шест години по-късно. Направен е извод, че не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на статут на бежанец, както и че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т.1, т.2 и 3 от ЗУБ. В заключение, в оспореното решение се посочва, че изложените от жалбоподателя лични мотиви за желанието му да живее тук, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на хуманитарен статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.
Освен
това, като доказателства по делото са приети: Дактилоскопна карта Рeг.№УП2618/03.04.2019г. (лист 66, дело №212/2020г.);
Договор за наем Рeг.№УП2618/03.04.2019г. (листи 63-65,
дело №212/2020г.); Разписка за получени вещи Рег.№УП2618/03.04.2019г., а именно
национален паспорт (лист 69, дело №212/2020г.); заверено фотокопие на документи
с превод Рег.№УП2618/03.04.2019г. (листи 57-62, дело №212/2020г.); Декларация
за съгласие Рег.№УП2618/03.04.2019г. (лист
56, дело №212/2020г.); Справка на дирекция “Международна дейност“ в ДАБ Вх.№МД-564/17.10.2019г. (листи 18-21,
дело №212/2020г.) относно Ислямска Република Афганистан, в която е изложено
общото положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка към
17.10.2019г.; Справка на дирекция “Международна дейност“ в ДАБ Вх.№МД-592/29.10.2019г.
(листи 22-23, дело №212/2020г.) относно Ислямска Република Афганистан –
дейността на Ислямски имарат и дали изпращат
заплашителни писма, положението на религиозните малцинства в Афганистан и отношението
на властите към лицата, сменили своята религия (към 29.10.2019г.).
Приети са: справка от Дирекция “Международна дейност“ в ДАБ при МС Вх.№МД-264
от 15.05.2020г. (листи 21-23) относно актуалното общо положение в Ислямска Република
Афганистан; писмо с Вх.№КП-763 от 20.04.2018г. на заместник-председател на ДА“НС“
(лист 24); писмо с Вх.№КП-656 от 02.04.2018г. на директора на Главна дирекция
“Гранична полиция“ в МВР (лист 25).
При така установената фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Оспореното в настоящото производство решение
изхожда от компетентен орган- председател на ДАБ, който, съобразно нормата на
чл.48, ал.1, т.1, предл.2 от ЗУБ, има законоустановено правомощие да отказва международна закрила
в Република България.
Решение
е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание на
административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, доколкото в същото за посочени
фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за
оспорването му. Ответникът подробно и поотделно излага съображения защо приема,
че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут, като обсъжда, както бежанската история на жалбоподателя, така и
обстановката в страната му на произход – Афганистан.
Настоящият състав
на съда не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
В хода на производството пред административния орган чужденецът е
запознат с правата, които има в производството, връчени са му писмени Указания
относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се
следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в
Република България, като текстът на указанията са преведени на чужденеца на
разбираем от него език - дари. В хода на
административното производство по общия ред с чужденеца са проведени три интервюта,
отразени в нарочни протоколи, като интервютата са проведени в присъствието на
преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не
се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. Съща така, ответникът е изискал
писмено становище от ДА“НС“ по молбата на Х.Ф. за предоставяне на международна
закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа и с
което не се възразява от страна на ДА“НС“ по предоставяне на статут при наличие
на обстоятелствата за това.
Административната
преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът
е постановил решението си.
На следващо място,
административният акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като
са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай.
Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като
последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка
относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, при
произнасянето по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с
личното положение на молителя и с държавата му по произход.
Решението е постановено след обстоен анализ на
бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания
по чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и съответстват на
събраните в хода на административното производство доказателства. При издаване
на оспореното решение, административният орган е анализирал подробно и
задълбочено бежанската история на чужденеца, както и справките
на Дирекция “Международна дейност“ на ДАБ относно Ислямска Република
Афганистан, с отчитане на общото положение в
страната, както и актуалната политическа и икономическа обстановка.
Причините, които
българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на
бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради
своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по
произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ “преследване“
е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повтаряемост.
Изследвайки бежанската история на жалбоподателя и приобщените доказателства към административната преписка, настоящият състав на съда напълно споделя изводите на ответния административен орган за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Правилни и обосновани са изводите на административния орган, че бежанската история на чужденеца, която той представя в проведените интервюта, е изпълнена с противоречия, нелогичност и непоследователност. Противоречията са изчерпателно посочени в обжалваното решение, сред които: първоначално Ф. твърди, че отишъл в гарнизона, където служил неговия баща, за да разбере какво се било случило с него, а впоследствие казва, че освен местоработата му, посещавал и други служби; несъответствия относно времето и броя на обажданията от талибаните, които получил след смъртта на баща му; разминаване в твърдението за времето на среща с Х.; кога и как талибаните са му казали да даде още пари; противоречие относно предложението да сложи отрова в храната на министъра; разминаване в обясненията, които Ф. дал на талибаните, когато го попитали, защо не е на работа в ресторанта; разминаване в причините и това колко пъти е сменял квартира в гр. Кабул; разминаване относно това имало ли е заплахи за семейството му откакто Ф. е в България- първоначално заявява, че семейството му не е имало проблеми с талибаните, докато на второто интервю твърди, че съпругата му и неговата майка получавали заплахи, а на третото интервю посочва, че заплашителни писма са хвърляни в неговия дом, в дома на майка му, както и в дома на родителите на съпругата му; разминаване в твърденията относно инцидента с родителите на съпругата му. Всички тези противоречия са съществени и поставят под съмнение достоверността на бежанската история на жалбоподателя.
Извън случая със заплахи от страна на талибаните, в своята бежанска история жалбоподателят не твърди наличие на други заплахи, дори изрично в проведените интервюта заявява, че не е подлаган на преследване в страната си на произход на основание етническа принадлежност, изповядвана религия или националност. Същият не е членувал в политически партии и организации, не е членувал във въоръжени групировки, не е задържан и осъждан, и не му е оказвано насилие от страна на официалните власти. Ето защо, изложената от Х. Ф. бежанска история не може да обуслови извод за наличие на възможност от каквото и да е преследване, което според легалното определение на чл.8, ал.4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. С оглед на това, по отношение на лицето не са налице предпоставките по чл.8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец.
На следващо място, настоящият състав
на съда счита, че обжалваното решение е законосъобразно и в частта си, с която
на жалбоподателя е отказан хуманитарен статут. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане
извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция;
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични
заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ възпроизвежда разпоредбата на чл.15, б.“в“
от Директива 2004/83/ ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни,
или лицата без гражданство като бежанци, или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената
закрила. А съгласно §1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2004/83/ЕО, като в текста на чл.15, б.“в“ от директивата, като тежки
посегателства са посочени: “тежки и лични заплахи срещу живота или личността на
цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или
международен конфликт“. Предвид изложеното по-горе, че бежанската история на жалбоподателя
се приема за недостоверна, не може да се приеме, че Х.Ф. е напуснал страната си
на произход - Афганистан, поради реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, нито че е заплашен от изтезание или нечовешко
унизително отнасяне. Извън заявените от жалбоподателя заплахи от талибаните, същият не твърди да е бил обект на преследване
от страна на официалните власти или други групировки, поради което за него не
съществува риск от посегателство по смисъла на чл.9, ал.1, т.т.1 и 2 от ЗУБ. Съдът споделя приетото от ответника, че не
са налице и предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като в тази насока в
обжалваното решение е направен задълбочен анализ на обстановката в Афганистан,
на база актуална справка с Вх.№МД-564/17.10.2019г.
на Дирекция “Международна дейност“ на ДАБ, в съответствие и с Решение
на Съда (голям състав) на ЕО от 17.02.2009г. по дело №С-465/07.
От страна на ответника е
съобразена актуалната обстановка в Афганистан, като е отчетено, че през последната седмица на септември
насилствените събития са нараснали значително в Афганистан, особено в деня на
изборите (28 септември 2019г.), като талибаните са
предприели серия от атаки срещу избирателни центрове, за да прекъснат изборите
и да не позволят на гражданите да гласуват. Въз основа на направения анализ на
информацията е прието за установено, че на територията на Афганистан все още
съществува известен риск от извършване на терористични атентати, но те представляват
случайни актове на насилие, и като такива не могат да бъдат оценени като въоръжен
конфликт и освен това те не са на територията на цялата страна. В тази насока
съдът споделя извода на ответника, че предвид посоченото по-горе Решение на
Съда (голям състав) на ЕО от 17.02.2009г. по дело №С-465/07, това означава, че
за да са налице предпоставките за хуманитарен статут, тъй като кандидатът има
минимални лични причини да се страхува, нивото на общото насилие в Афганистан
трябва да е изключително, а съгласно информацията от справката, то не е.
Видно от приетата по делото справка от Дирекция “Международна
дейност“ в ДАБ при МС с Вх.№МД-264 от 15.05.2020г. (листи 21-23), касаеща общото положение в Афганистан, въоръжени бунтовнически
групи продължават да извършват сериозни атаки срещу цивилни и целенасочени убийства
на лица, свързани с правителството, но е отбелязано и че на 29 февруари 2020г.
световните информационни агенции оповестяват, че САЩ и талибаните
подписват “споразумение за установяване на мир“ в Афганистан, като талибаните поемат ангажимент да не позволяват на “Ал Кайда“ или на други екстремистки групи да действат в
областите под техен контрол. Според справката, това споразумение само по себе
си е исторически момент, който трябва да доведе до практически край на
продължаващия 19 години конфликт воден от талибаните.
Съдът споделя изводите на ответника
по отношение на представеното от Х.Ф. заплашително писмо, като в тази връзка ответникът
правилно отчита е и посоченото в справка
с Вх.№МД-592/29.10.2019г. на Дирекция “Международна дейност“ на ДАБ (листи
22-23, дело №212/2020г.), от която е видно, че “Афганистанските мигранти използват фалшиви “заплахи за смърт, издадени от талибаните“ в опит да търсят убежище в Европа.
Най-сетне следва да се има
предвид и обстоятелството, че жалбоподателят Х.Ф. пристига в Република България
на 21.11.2013г. и едва на 03.04.2019г. (повече от 5 години след това) подава молба за закрила в Република
България. Ако той в действителност е изпитвал постоянен страх от талибаните от заплашителните им писма и ако той и
семейството му са били подложени на физическо и психическо насилие (така, както
посочва в жалбата), логично би поискал закрила още при пристигането си в
Република България, за което по делото няма данни. От друга страна, от
изявленията на жалбоподателя в процесните интервюта
става ясно, че той желае да покани семейството си в България и да се събере със
съпругата и децата си, което съдът разбира и счита за напълно нормално и
житейски обосновано човешко желание, но това не е причина и основание на жалбоподателя
да бъде предоставена закрила по реда на ЗУБ.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан, ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, против Решение №947 от 28.02.2020г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което, на основание чл.75, ал.1, т.т.2 и 4 от ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/