Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Мария Методиева и прокурора Агнел Попколев като разгледа
докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНОХД №3050 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 18.12.2018 г. по НОХД №6721/2016 г., СРС,
НО, 115 състав е признал подсъдимите И.Л.Л., Г.К.Л. и А.А.С. за виновни по
повдигнатото им обвинение за извършено от тях престъпление по чл.325, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като е наложил на подс.Л. наказание от 8 месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване; на подс.Л.-
наказание от 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда
на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в
сила, а на подс.С.- наказание от 4 месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим на изтърпяване.
С присъдата тримата подсъдими са осъдени да заплатят и
направените по делото разноски в размер на по 281,75 лв. всеки един от тях.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалби от защитниците на тримата подсъдими, а именно: жалба от адв.Ю.С.-
защитник на подс.Г.Л.; жалба от адв.Р.Ц.- защитник на подс.А.С., както и жалба
от адв.П.К.- защитник на подс.И.Л..
И в трите жалби
се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на ДП и на
съдебното следствие пред първата инстанция.
В жалбата на адв.С.
се сочи още, че по делото не са събрани каквито и да е било доказателства за
авторството на инкриминираното деяние от страна на подс.Л.. Твърди, че
присъдата е постановена от предубеден съдебен състав в нарушение и ограничение
правото на защита на подсъдимите и при липса на доказателства за вината им.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да
постанови нова, с която да признае подс.Л. за невиновна по повдигнатото й
обвинение. В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В жалбата на адв.Ц.
се сочи още, че и наложеното наказание е явно несправедливо. Иска от въззивния
съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае
подсъдимата за невиновна, алтернативно да върне делото на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
В жалбата на адв.К.
се подчертава, че е налице пълна липса на доказателства установяващи извършване
на инкриминираното деяние от подс.Л., като се твърди и че съдът не е съобразил
многобройните противоречия в показанията на разпитаните свидетели. Твърди, че
от показанията на свидетелите е видно, че същите са силно заинтересовани и
предубедени, което не е било отчетено от първостепенния съд. Отделно пледира,
че и наложеното на подс.Л. наказание е явно несправедливо, като твърди, че
съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и да опреедели
наказание пробация, ако е счел, че подс.Л. е извършил деянието, за което е
предаден на съд.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да
постанови нова, с която да признае подс.Л. за невиновен, алтернативно да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, както и алтернативно да
измени присъдата относно наложеното наказание, като отложи изпълнението на
същото по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Постъпи са и допълнителни
жалби от адв.К. и адв.Ц., в които подробно развиват своите доводи във
връзка с незаконосъобразността на постановената присъда, анализирайки и
събрания по делото доказателствен материал, както и мотивите на първостепенния
съд по този въпрос.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, на
свидетели и вещи лица, както и събирането на нови писмени и/или веществени
доказателства по делото.а следва да бъде допуснат разпит на подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимата Г.Л.- адв.С. поддържа жалбата като развива подробни съображения
в насока незаконосъобразността на постановената присъда. Набляга на допуснатите
от първостепенния съд според него процесуални нарушения, свързани с провеждане
на съдебното следствие, както и с нередовност на ОА, а така също и при
изготвяне на мотивите към присъдата. Коментира и противоречия в
доказателствения материал, които счита, че не са били обсъдени от съда в
мотивите, както и основни доводи на защитата, по които съдът не е взел
становище в мотивите си. Подчертава, че съдът е отказал на страните да допусне
редица направени от защитата доказателствени искания като по този начин е лишил
подсъдимите от адекватна защита по делото. Коментира събраните гласни
доказателства и по същество като счита, че липсват такива, които да установяват
извършване на инкриминираното деяние от страна на подс.Л.. В тази връзка моли
въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да върне делото за ново разглеждане
от друг състав на съда,като алтернативно пледира съдът да отмени присъдата и да
постанови нова, с която да признае подсъдимата Л. за невиновна по повдигнатото
й обвинение.
Подсъдимата Л. поддържа казаното от своя защитник и заявява, че
няма какво да добави.
Защитникът
на подсъдимия И. Л.- адв.К. заявява, че поддържа подадената жалба и допълнението към нея срещу
присъдата на СРС, като подробно анализира събраните по делото пред СРС гласни
доказателства, въз основа на които счита, че по делото не може да се направи
категоричен и несъмнен извод за осъществяване на инкриминираното деяние от
страна на подс.Л., поддържайки в тази връзка и казаното от адв.С.. Коментира,
че в мотивите към първоинстанционната присъда няма изложени съображения от
първостепенния съд по какви съображения кредитира показанията на пострадалите
лица, а не тези на другите свидетели, явяващи се незаинтересовани от крайния
изход на делото. Поддържа също така, че в хода на производството пред СРС са
допуснати редица съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на подс.Л., в резултат на което са останали неизяснени редица
факти и обстоятелства относими към правната квалификация на инкриминираното
деяние. Твърди, че е абсурдно от правна гледна точка обвинението спрямо тримата
подсъдими да е формулирано в съучастие като съизвършител с лице, спрямо което
наказателното производство е било прекратено.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и
да постанови нова, с която да признае подс.Л. за невиновен по повдигнатото му
обвинение, като алтернативно моли делото да бъде върнато на СРС за разглеждане
от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Като
алтернативно искане моли съда да измени присъдата на СРС относно наложеното на
подс.Л. наказание, като сочи, че той е неосъждан, семеен, трудово ангажиран, с
добросъвестно поведение, поради което не са налице основание за ефективно
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. В тази връзка моли
същото да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Л. заявява, че поддържа изцяло казаното от своя
защитник.
Защитникът
на подс.А.С. – адв.Ц. поддържа жалбата и допълнението
към нея, които е депозирал срещу присъдата на СРС, като заявява, че поддържа
изцяло и казаното от своите колеги защитници. Твърди, че между показанията на
свидетелите съществуват съществени противоречия, които първостепенният съд не е
коментирал ни не е положил нужните усИ., за да изясни в цялост и обективно
фактическата обстановка по делото, а се
е задоволил единствено да приеме безкритично и в цялост показанията на
пострадалата Д.А.. Поддържа становището за допуснати множество процесуални
нарушения от първостепенния съд, като сочи още, че при обявяване на присъдата в
съдебно заседание съдът е прочел, че осъжда подсъдимата С. като й налага наказание
от 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отлага по реда на чл.66, ал.1
от НК. Твърди обаче, че когато е получил съобщение за изготвяне на мотивите на
съда, след като се е запознал с тях е установил, че в същност подс.С. има
наложено ефективно наказание лишаване от свобода. Твърди, че „в кориците“ на
делото няма данни за това, като не желае да коментира този факт повече, но
обръща внимание на въззивния съд относно начина, по който е било водено делото
в СРС. Твърди, че няма никаква представа защо съдът е изненадал и подсъдимата и
него с това ефективно наказание, още повече и като се има предвид, че подс.С. е
майка на 2 деца, за които се грижи, трудово ангажирана е и поради това не
намира каквото и да е било основание за подобно ефективно изтърпяване на
наложеното й наказание от нейна страна.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС,
като приложи спрямо подс.С. условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК,
алтернативно пледира делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане, поради
множество груби процесуални нарушения.
Подсъдимата С. заявява, че изцяло поддържа казаното от защитника
си, като твърди, че заявеното от него
досежно наложеното й наказание е вярно и всички са го чули.
Прокурорът при СГП счита, че в хода на съдебното
производство пред СРС е установена по безспорен и несъмнен начин фактическата
обстановка по делото, както и извършването на инкриминираното деяние от страна
на тримата подсъдими. Твърди, че по категоричен начин се установява, че тримата
са проникнали ма територията на 17-то училище без разрешение и са нарушили
учебния час на 11 „А“ клас, като се учудва, че никой от тях не намира това свое
поведение за ненормално, а се търсят пострадали от това поведение, макар и
законът да не изисква наличието на такива.
Намира, че на база събрания доказателствен материал е постановена
законосъобразна, справедлива и обоснована присъда , а посочването на А.К.в ОА
не съставлява съществено процесуално нарушение, а техническа грешка, която не
влияе по никакъв начин на съдържанието на ОА и не ограничава правата на
подсъдимите. Иска от въззивния съд да потвърди присъдата на СРС.
Частните обвинители Л.Б.
и Д.А., редовно уведомени не се явяват и не взимат становище по
делото.
В последната
си дума подсъдимата Л. заявява, че
иска да се преразгледа делото, тъй като присъдата е нереална.
Подсъдимият Л. заявява, че иска делото да се върне за
преразглеждане, защото е нереално да отидеш в училище с цел да видиш защо синът
ти е тормозен близо 2 години и да търсиш отговорност, а след това да бъдеш
осъден.
Подсъдимата С. заявява, че поддържа казаното от другите, като
твърди, че нищо от това, за което са
обвинени не е вярно, като сочи, че имат и доказателства- журналист от вестник 24
часа, който е взел веднага интервю от директорката на училището, според което
не е имало побой и всичко се преувеличава.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбите и допълнението към тях, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са
налице основания за нейното отменяване и за връщане на делото на СРС за повторно разглеждане от друг състав на
съда. Мотивите на въззивния съд за това са, че в хода на съдебното производство
пред СРС са допуснати редица съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на тримата подсъдими и които са неотстраними от
въззивната инстанция, респ не позволяват на въззивния съд да прецени на база на
какво- на кои конкретно доказателства първостепенният съд е установил приетата
от него в мотивите му фактическа обстановка, респ. на база на кои конкретно
доказателства е преценил, че по делото по несъмнен и категоричен начин се
установява авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимите.
На първо място делото е внесено в съда за престъпление по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно- за хулиганство извършено
в съучастие между тримата подсъдими отличаващо се с изключителна дързост. Видно
е също така, че твърденията на прокурора са, че част от хулиганските действия
на подсъдимите са се проявили, чрез засягане телесната неприкосновеност на други
физически лица- свидетелите П.Л., В.Х., О.Х., Д.А. и Л.Б.. Въпреки това обаче
деянията са квалифицирани като хулиганство, а не като телесни повреди,
причинени по хулигански подбуди. Въпреки това обаче първостепенният съд е
приел, че тези лица се явяват пострадали
от инкриминираното деяние, за което подсъдимите са предадени на съд, като им е
разяснил правото да участват по делото в качеството на ГИ и ЧО и нещо повече-
конституирал е две от тези лица- Л.Б. и Д.А. като ЧО по делото. Разбирането на
настоящия въззивен състав е, че от престъплението хулиганство няма пострадали
лица /предвид мястото на това престъпление в рамките на особената част на НК/,
както и, че ако чрез хулиганските действия се засяга и телесната
неприкосновеност на други лица, то се касае за отделни, различни престъпления
извършени при условията на идеална съвкупност или става въпрос за друг вид
престъпление, а именно- причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди,
като квалификацията на деянието зависи най- вече от субективната страна на
същото и в частност към какво са били насочени действията на дееца- т.е. какво
е целял с тях.
Предвид това и първостепенният съд не е следвало да
конституира като ЧО по делото лицата, респ. част от тях, на които според ОА са
били причинени телесни повреди, чрез хулиганските според прокурора действия на
подсъдимите. Правейки това и конституирайки Л.Б. и Д.А. като страна по делото-
ЧО, съдът е „снабдил“ подсъдимите не само с още една страна, но страна, която по
дефиниция поддържа обвинението спрямо подсъдимите лица- т.е. по този начин е
утежнил правното им положение. Отделно от това двете ЧО са били доста активни
по време на производството пред първата инстанция до един определен момент от
производството- присъствали са на съдебните заседания, имали са възможност да
чуят какво говорят другите свидетели, като самите те са били разпитани едва в
третото поред съдебно заседание, без да е имало основателна причина за това,
едва след разпита на редица други ключови свидетели по делото. Видно е също
така от протоколите, изготвени по делото, че по време на съдебните заседания,
на които са присъствали двете свидетелки, конституирани като ЧО по делото,
същите са създавали напрежение в залата, отправяни са им многократно
предупреждения да спазват реда в залата, което изключително много е нагнетило
отношенията между страните в хода на процеса. Наложило се е дори прекъсване на
съдебното заседание, проведено на 02.04.2018
г. с оглед успокояване на обстановката и напрежението между страните. В
това именно заседание е бил проведен и разпита на Л.Б. и Д.А., като по неясни
причини в протокола е отбелязано, че след разпита на Л.Б. като свидетел, тя е
напуснала залата, макар малко след това отново да фигурира в протокола в
качеството си на ЧО, претендираща да бъде направена забележка на подсъдимите,
тъй като говорели постоянно в залата, без да става ясно кога и как се е появила
същата отново в съдебно заседание и без да става ясно какво действително се е
случило в това съдебно заседание. Именно това заседание, видно от протокола е
било изключително „наситено“ с напрежение и изострени отношения между страните
и с активно процесуално поведение на двете частни обвинителки, включително и
чрез задаване на въпроси към свидетелите, чрез репликиране на свидетелите, чрез
нарушаване на реда в залата, довело и до прекъсване на съдебното заседание.
Напрежението между страните по делото и най- вече между
двете ЧО от една страна и подсъдимите и техните защитници от друга, свързано с
поведението на двете ЧО в съдебните заседания е започнало още от първото
такова, проведено на 20.03.2017 г.,
като е ескалирало и до напрежение между защитниците на подсъдимите и
председателя на състава на съда, особено видно от протокола от съдебно
заседание, проведено на 29.11.2017 г.,
когато и във връзка с разпита на св.Т. А., се е стигнало до възражения за
недопустимо поведение на двете ЧО, за отправяне на обиди от тяхна страна към
подсъдимия Л., както и до искане за отвод от страна на адв.С. към председателя
на съдебния състав, провокирано от твърдения за некоректно отразяване на
случващото се в съдебната зала, както и до предубеденост на председателя на
съдебния състав при разпита на свидетелката и отразяването на казаното от нея в
протокола. Оттам насетне съдът е започнал да проявява нетърпимост към защитата
и да не допуска поставените въпроси от тяхна страна с аргумента, че свидетелката
вече е отговорила на поставения въпрос, независимо, че защитниците и най- вече
адв.С.- защитник на подс.Л., е пояснявал в каква връзка задава същите и
независимо, че въпросите са били като цяло допустими. Нещо повече- в един
момент, съдът е прекъснал адв.С. и не му е позволил да задава повече въпроси
към свидетелката, въпреки заявеното от него, че има още въпроси и че ако бъде
прекъснат ще забрави същите. Предоставил е тази възможност на другите
защитници, а след това е прекъснал разпита на св.Т. А. въпреки отново изрично
заявеното от страна на адв.С., че има още въпроси към нея. Каква е била
причината за това не става ясно, но очевидно е, че е била засегната
възможността на защитника да зададе всички въпроси, които има към свидетелката
като по този начин упражни и защити в пълнота правото на защита на подсъдимата,
която е представлявал- подс.Л.. Съдът абсолютно безмотивно е обявил, че ще
продължи разпита на свидетелката в друго съдебно заседание, като е освободил
същата от по- нататъшно участие по делото, а след това не я е призовал отново
за да продължи разпита й.
В един момент от производството двете ЧО са се
дезинтересирали от воденото наказателно дело и са заявили, че не желаят да
участват повече като ЧО по делото, като съдът само е протоколирал това тяхно
изявление без да вземе отношение по него и без да се произнесе по искането като
по този начин и неотменяйки определението си, с което е допуснал същите като
страна в производството, те са продължили да имат това качество, респ.
възможност дори и да обжалват постановената по делото присъда спрямо
подсъдимите, макар и реално да не са се възползвали от това свое право. Като
цяло обаче и доколкото участието им като ЧО по делото е било изначално
недопустимо, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение конституирайки
ги като такива, тъй като е утежнил правното положение на подсъдимите, още
повече и предвид проявената от двете свидетелки процесуална активност в
съдебните заседания, както и с оглед създаденото чрез поведението им напрежение
между страните в процеса.
Още по- недопустимо е било поведението на съда по време
на провеждане на съдебното следствие по делото, който не е предоставил
възможност на защитниците на подсъдимите да зададат всички въпроси, които са
имали към свидетелите, включително и прекъсвайки разпита на същите без
основателна причина, отнемайки на защитата правото да задава въпроси и да
охранява по този начин интересите на техните подзащитни- подсъдимите по делото.
Разбира се, съдът е този, който в рамките на съдебното следствие има не само
правото, но и задължението да прецени кои въпроси са допустими и кои- не, на
кои въпроси свидетелят вече е отговорил и не следва пак да отговаря, както и
кои въпроси са неотносими към предмета на доказване по делото. Когато обаче
съдът отнема възможността на страните да зададат всички въпроси, които имат и
прекъсва разпита на свидетелите преди изчерпване на всички въпроси към тях от
всички страни по делото, той ограничава и нарушава правата на страните,
свързани с участието им при събирането и проверката на доказателства по делото,
като по този начин нарушава и правото на подсъдимите на пълноценна защита,
доколкото същите няма как да защитят позицията си по делото след като им е
отнета възможността да изяснят всички въпроси, които според тях са значими за
правилното решаване на делото. Всяка страна има право да направи своите
доказателслтвени искания, респ. да задава въпроси към свидетелите и вещите
лица, като необоснованото отнемане на тази възможност, какъвто е и настоящият
случай с разпита на св.Т. А., води до ограничаване правата на тази страна във
връзка със събиране и проверка на доказателствата по делото, респ. нарушава
възможността за защита на позицията на страната по делото. Освен това следва да
се има предвид, че това е и ключов свидетел по делото, във връзка с когото
защитата излага редица доводи и съображения, респ. пледира да се явява един от
най- незаинтересованите свидетели по делото, поради което и логично е, чрез
разпита на същата всяка една страна и най- вече подсъдимите и техните защитници
да искат да установят по възможно най- обективен начин фактическата обстановка
по делото, от която възможност в конкретния случай са били лишени.
Съдът е ограничил правото на защита на подсъдимите и като
ги е лишил от възможността да дават обяснения по делото, за което те изрично са
заявили желание. Това е видно от протокола от съдебно заседание, проведено на
17.10.2018 г., когато и тримата подсъдими са заявили, че искат да дадат
обяснения по делото в следващо съдебно заседание след като се запознаят с
изготвения по делото протокол за същото. Разбира се отново в правомощията на
съда е да предприеме необходимите действия, за да не позволи на която и да е
било страна по делото да шиканира и отлага безпричинно процеса, но в конкретния
случай не се установява който и да е било от подсъдимите да е имал такова поведение по време на воденото съдебно
производство пред първата съдебна инстанция. Отделно от това, видно от
протокола от съдебно заседание от 17.10.2018 г. в това съдебно заседание е бил
разпитан още един свидетел- св.М.Г., а освен това и страните в лицето на
защитниците са имали и други доказателствени искания в това съдебно заседание,
които са били отхвърлени от съда, поради което и логично е и напълно нормално
подсъдимите да имат желание да дадат обяснения след като се запознаят с
протокола от това съдебно заседание. Разбира се съдът не дължи да предоставя възможност
на подсъдимите лица да „подготвят“ и „нагаждат“, своите обяснения по делото, в
зависимост от показанията на разпитаните свидетели. Но от друга страна той и не
разполага с възможност да направи нищо по този въпрос, тъй като подсъдимите
лица имат право да присъстват по време на разпита на всички свидетели и винаги
могат да съобразят своите обяснения с дадените от свидетелите показания. Ето
защо и ако съдът е целял да предотврати тази възможност, то очевидно не е имало
как да постигне това. От друга страна и доколкото по делото е била приета Видео
техническа експертиза на запис от камерите в училището във връзка с
инкриминираното деяние, който запис подсъдимите и защитниците са поискали да им
бъде предявен чрез гледане на същия в съдебно заседание- искане, което съдът е
отхвърлил отново безмотивно и напълно неоснователно, то напълно логично е било
направеното от страна на подс.С. искане в това съдебно заседание, да й се
предостави възможност тя да се запознае със записа от тези камери и да даде
обяснения по делото след това. Този видео запис и СД- т.е. материалният
носител, на който е бил записан видео записа, са ВД по делото и като такива,
всяка една страна има право да иска и да получи възможност да се запознае лично
с този видео запис. Отказвайки записът да бъде изгледан от страните в публично
съдебно заседание- т.е. да им бъде предявено ВД по делото, респ. отказвайки да
предостави тази възможност на
подсъдимите по делото, съдът е лишил същите от достъп до налични по
делото доказателства, като по този начин отново е нарушил правото им на защита.
Освен това абсолютно невярно съдът е записал след това в мотивите към своето
определение, че подсъдимите сами са се
отказали от правото си да дават обяснения по делото до приключване на съдебното
следствие, тъй като точно в обратния смисъл е било искането и на тримата
подсъдими. Те просто са настоявали да не бъде приключвано съдебното следствие в
това съдебно заседание, тъй като и преди да дадат обяснения по делото са искали
да се запознаят със събрания до този момент доказателствен материал по делото,
включително с видеозаписа, който съдът абсолютно необосновано е отказал да им
предяви в съдебно заседание. Това тяхно желание очевидно също така не е било
израз на опит на същите да отлагат безпричинно процеса и да го шиканират,
доколкото в нито едно съдебно заседание не е имало дори и индиция за подобно
поведение от страна на подсъдимите и техните защитници. Вярно е, че разпитът на
свидетелката М.Г.е бил проведен в тяхно присъствие и те са били напълно наясно
какво е казала свидетелката по време на този разпит, но логично и нормално е
подсъдимите да искат да преценят тези показания дадени от нея, както и
показанията на другите свидетели след като се запознаят и с видеозаписа от
камерите в училището, което им е било отказано от съда. От друга страна и
въпреки заявената в това съдебно заседание позиция на съда, че следва да
приключи съдебното следствие, той е отложил делото за друга дата по настояване
на защитата, за да могат страните да се подготвят за пледоарии, което означава,
че не е имало никаква пречка след като делото ще бъде отлагано, да бъде
предоставена възможност на подсъдимите да дадат обяснения в следващо съдебно
заседание, когато съдът отново е обявил, че приключва съдебното следствие, а
именно- в съдебното заседание проведено на 05.12.2018 г., което обаче съдът не
е сторил.
Цялото това поведение на първостепенния съд разкрива
сериозни нарушения при воденето на първоинстанционното съдебно производство по
делото, в резултат на които се е стигнало до ограничаване правото на защита на
подсъдимите лица, респ. до ограничаване правото на подсъдимите и техните
защитници да участват активно в събирането и проверката на доказателствата по
делото, необходими за разкриване на обективната истина по делото, респ. за
развитие в пълнота на тяхната защитна позиция по това дело.
Нарушения, които са били допускани по време на цялото
съдебно производство пред СРС и които
според въззивния съд са довели до нарушаване на основен принцип в
наказателния процес, а именно равнопоставеността на страните в процеса, поради
което и на практика лишавайки подсъдимите и техните защитници от възможността
за пълноценно участие при събирането и проверката на доказателствата,респ. за
разкриване на обективната истина по делото, първостепенният съд на практика е
лишил същите от една инстанция по същество. Нарушение, което не може да бъде
санирано в рамките на въззивното производство и се явява самостоятелно
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС.
Отделно от това следва да се посочи, че и протоколът от
съдебното заседание, проведено на 20.03.2017 г., когато е даден ход на делото
по същество, разпитани са редица свидетели и са конституирани и страни по
делото, не е подписан от съдебен секретар и в този смисъл се явява недовършен,
респ. негоден да удостовери с достоверност отразените в него показания на
разпитаните свидетели. Този пропуск би
могъл да бъде по принцип саниран от въззивния съд, но имайки предвид другите
допуснати от първостепенния такъв съществени процесуални нарушения, въззивният
съд прецени, че в случая това се явява безпредметно.
За да застъпи това становище въззивният съд взе предвид и
другите допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, които намира
също намира за съществени такива и то абсолютни, проявили се при изготвянето на
мотивите към постановената присъда и довели на практика до липса на мотиви-
обстоятелство, което винаги се явява съществено процесуално нарушение, водещо
до отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Макар и на пръв поглед в мотивите на съда да се съдържа
коментар на събраните по делото доказателства, то и след по- обстоен прочит е
видно, че съдът всъщност е преразкзал кой от свидетелите какво е казал по време
на разпита си пред съда и съответно на ДП. Коментарът на събраните по делото
най- вече гласни доказателства- показанията на различните свидетели е
повърхностен, схематичен и незадълбочен, като е отдаден приоритет на преразказ
на казаното пред коментар на тези показания, респ. пред задължението на съда да
обсъди обстойно и задълбочено липсата или наличието на противоречия между
показанията на различните свидетели, както и да изложи съображения при това
положение кои от тях кредитира, в коя част и по какви съображения. Тази
констатация важи особено силно досежно показанията на свидетелите Т. А. и М.Н.,
на които защитата е акцентирала в своите пледоарии и за които е твърдяла, че са
единствените незаинтересовани свидетели по делото, на база на чийто показания
се установява, че твърденията в ОА за нанесени удари са неверни,
противопоставяйки ги на показанията на другите разпитани свидетели и преди
всички учениците, които са били в класната стая по време на инкриминирания
случай. Първостепенният съд обаче се е задоволил да цитира показанията на тези
две свидетелки, заявявайки че те подкрепят показанията на св.П.Л., М.Г., Л.Б., Д.А.,
Г. Х., В.Х., О.Х., С.С.и Л.И.. В мотивите си обаче съдът изобщо не е коментирал
твърденията на защитата за наличието на противоречия между показанията на св.Т.
А. и М.Н. от една страна и тези на другите посочени свидетели, респ.
твърденията на защитата, че именно показанията на св.Т.А. и М.Н.опровергават
показанията на другата група свидетели по въпроса имало ли е нанасяне на удари
от страна на обвиняемите лица спрямо някого или не. Нещо на което защитата е
акцентирала и в пледоариите пред първата инстанция и в жалбите си до въззивния
съд, но което изобщо не е било подложено на обсъждане и коментар от
първостепенния съд, от мотивите на когото не става ясно какво приема той-
налице ли са така твърдяните от защитата противоречия или не.
Не става ясно също така защо съдът не е кредитирал
показанията на друга група от свидетели, на които защитата също се позовава в
своите пледоарии, а именно тези на св.А.К.и К.Л.. Единственият коментар в
мотивите към присъдата е, че техните показания са в противоречие с показанията
на другата група свидетели, които съдът е кредитирал, поради това не кредитира
тези на К. и Л.. Аргумент, който е най- малкото несериозен и логически
неиздържан, тъй като с пълна сила може да се каже и обратното, а именно че
показанията на първата група свидетели противоречат на тези на свидетелите К. и
Л., поради което и не става ясно по какви съображения първостепенният съд е
приел да кредитира показанията на първата група, а не тези на втората. Още
повече, че и в двете групи са налице свидетели, които са заинтересовани от крайния
изход на делото. На практика липсва същински коментар и анализ на гласните
доказателства, които видно от протоколите за разпит на свидетелите са
действително силно противоречиви, особено тези на св.К. и Л. съпоставени с
показанията на т.н. пострадали, както и с показанията на другата част от
свидетелите- ученици, присъствали в класната стая по време на инкриминирания
случай. Да не се кредитират показанията на едни свидетели само защото
противоречат на показанията на други, а правен и житейски абсурд, доколкото
обратното също е вярно. Ето защо съдът дължи да изложи мотиви по какви
съображения кредитира показанията на едните за сметка на другите, съпоставяйки
ги както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен
материал, а така също и преценявайки тяхната обективност, житейска логичност,
преценявайки липсата или наличието на заинтересованост на свидетелите и
връзката им със страните по делото, като на база всичко това посочи кои от
показанията на кои свидетели и в коя част намира за достоверни и кои не. Нещо, което в случая не е сторено
от първостепенния съд.
В този смисъл липсва цялостен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, поради което и не става ясно как и въз основа
на какво съдът е приел за установена фактическата обстановка по делото, така
както я е описал в мотивите към присъдата си.
На следващо място мотивите на съда страдат от още един
изключително съществен порок, свързан с правния анализ на инкриминираните
деяния и преди всичко с основното възражение, направено от всички защитници по
делото, касаещо несъставомерност на деянията по реда на чл.325 от НК, поради
наличието на личен мотив в поведението на подсъдимите, изключващо хулиганския
мотив, явяващ се основен елемент от субективната страна на това престъпление. Видно,
както от пледоариите пред първата инстанция, така и от доводите, наведени в
жалбите срещу присъдата на СРС, респ. застъпени пред въззивната инстанция
защитата освен недоказаност на деянията на подсъдимите, през цялото време е
твърдяла, че същите са и несъставомерни по реда на чл.325 от НК (било по
основния, било по квалифицирания състав на това престъпление), поради липса на
субективна страна на деянията, която се изключва от личния мотив в поведението
на подсъдимите. По този въпрос първостепенният съд не е взел никакво становище
в мотивите към присъдата, не е отговорил на доводите и възраженията на защитата,
като дори и не го е споменал като довод, наведен от страна на защитата. Напълно
декларативно и шаблонно е посочил
признаците на хулиганството от обективна и субективна стана, без да вземе отношение по въпроса дали при наличие
на личен мотив в поведението на дееца, деянието му по принцип може да
осъществява състава на престъплението хулиганство, респ. дали в конкретния
случай се установява наличието на такъв мотив и ако да- как той влияе на
поведението на подсъдимите лица и води ли до несъставомерност на деянията им
във връзка с конкретно повдигнатите на същите обвинения.
Въззивният съд отказа събирането на доказателствата,
поискани от защитата, макар и да счита същите за принципно основателни и
необходими за изясняване на обективната истина по делото, тъй като прие, че ако
стори това и при тези мотиви на първата инстанция при евентуално потвърждаване
на осъдителната присъда спрямо подсъдимите на практика би лишил същите от една
инстанция по същество, доколкото първата такава е лишила на практика
подсъдимите и защитата от възможността да участват при събирането и проверката
на доказателствата по делото, като от друга страна не е отговорила на основен довод
и възражение на защитата на подсъдимите, на който те се позовават, твърдейки,
че деянията и на тримата подсъдими се явяват несъставомерни по реда на чл.325
от НК от субективна страна, поради наличието на личен мотив в поведението им. А
липсата на отговор на такива съществени възражения на която и да е било страна
по делото в мотивите на съда, всякога се приравнява на липса на мотиви, тъй като не позволява на контролиращата инстанция
да установи на база на какво първостепенният съд е направил свои собствени
фактически и правни изводи, респ. защо е възприел едни доказателства, а е
отхвърлил други, както и по какви съображения не е взел предвид възраженията на
страните. Това се явява и абсолютно, съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, водещо от отмяна на постановения
съдебен акт, без да бъде обсъждан спора по същество о въззивната инстанция и
налагащо връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния
съд.
За да се правят изводи в посока виновност или невиновност
на подсъдимите, необходимо е преди всичко да са налице годни мотиви, които да
могат да бъдат контролирани и проверявани от въззивния съд, каквито в случая
липсват. Необходимо е също така, да е била предоставена равна възможност на
страните да вземат участие в събирането и проверката на доказателствата по
делото, което в случая не е сторено, по съображенията изложени по- горе.
Необходимо е също така да не са допуснати и други процесуални нарушения, които
водят до необосновано и незаконосъобразно утежняване правното положение на
подсъдимите лица, както и да не са били на практика същите лишени от
възможността да упражнят в пълнота правото си на защитата, което в настоящия
случай не е сторено. Ето защо въззивният съд намира, че в рамките на настоящето
решение не следва да бъде обсъждано изобщо обвинението по същество. Присъдата
на СРС следва да бъде отменена на формално основание, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС на фаза съдия – докладчик, който от своя
страна следва да внесе делото в открито разпоредително заседание, където да
бъдат обсъдени въпросите, визирани в разпоредбата на чл.248 от НПК, включително
и тези относно събирането на нови доказателства, поискани от защитата пред
въззивния съд. В това именно съдебно заседание следва да бъде обсъден и въпроса
за наличието или не на неяснота и противоречие във внесения в съда ОА по повод
възражението на защитниците, че формулирането на обвинението спрямо тримата
подсъдими с твърдения за съучастие в деянието и на четвърто лице, явяващо се
свидетел по делото, е правен абсурд. За пълнота настоящият съдебен състав
следва да отбележи, че не споделя това възражение на защитата и не намира да са
налице допуснати каквито и да е било процесуални нарушения, още по- малко
съществени такива при изготвянето на ОА, респ. при повдигане на обвинението
спрямо тримата подсъдими. Вярно е, че те са предадени на съд с обвинение да са
извършили деянията включително и в съучастие със свидетеля А.К., спрямо когото
видно от материалите от ДП и от описаното в ОА наказателното производство по
делото е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.8 от НПК вр. чл.61, ал.1 от НК- т.е. на основание, че деянието е извършено от него
поради лекомислие и увлечение. След това той е
разпитан като свидетел, като какъвто е бил призоваван и пред първата
съдебна инстанция.
Въззивният съд счита, че няма никаква пречка едно лице да
бъде предадено на съд с обвинение да е извършило инкриминираното престъпление в
съучастие с друго лице спрямо което наказателното производство е било
прекратено. Такива са случаите при починал деец- съучастник, както и при
споразумял се на ДП съучастник- съизвършител в инкриминираното деяние, като
константна е практиката, че в последния случай този споразумял се съучастник
няма пречка да бъде разпитван като свидетел по делото. В конкретния случай
наказателното производство спрямо А.К.е било прекратено не поради това, че не
се доказва той да е взел участие в инкриминираното деяние, а поради това, че е
извършил същото в състояние, което изключван неговата лична отговорност- т.е.
поради особености на личността му, свързани с физическо и психическо развитие
на лицето. Нещо, което изрично е отбелязано и в самия ОА. При това положение
няма никаква пречка обвинението спрямо другите трима подсъдими да бъде
формулирано по начина, по който е сторено това в конкретния случай, което не
води до каквато и да е било неяснота на обвинението.
Разбира се по този въпрос, първостепенният съд ще следва
да вземе самостоятелно становище в хода
на разпоредителното заседание, което следва да проведе по делото, но въззивният
съд категорично не споделя становището на защитата в тази връзка.
Що се отнася до другото възражение, направено от защитата
на подсъдимата С. относно наложеното й наказание и твърденията за разминаване
на обявеното в съдебно заседание при прочитане на присъдата и отразеното реално
в нея във връзка с това да бъде ли изтърпявано наказанието лишаване от свобода
ефективно или да бъде отложено, въззивният съд намира следното: по делото не са
налице каквито и да е било данни, освен твърденията на адв.Ц. за подмяна на
съдебния акт- т.е. между обявения такъв в съдебно заседание и приложения на
материален носител. Не са налице също така противоречия по този въпрос между
присъдата и мотивите към нея. Същевременно липсва подобно твърдение и в
първоначално подадената от адв.Ц. бланкетна жалба срещу присъдата на СРС,
поради което и няма как това негов твърдение да бъде проверено. Същевременно
обаче и доколкото делото се връща за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд по други съображения, то и дори да е било налице такова
противоречие, то ще може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото от
друг състав на СРС, поради което и по никакъв начин правата на подсъдимата С.
не могат да се считат за нарушени в тази връзка.
Така мотивиран и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр.
чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 18.12.2018 г.
по НОХД №6721/2016 г., СРС, НО, 115 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав от фазата на съдия- докладчик.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.