Решение по дело №66/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на П. М. Г. против Заповед №24-2084-000019/10.01.2024г, издадена от младши автоконтрольор в РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора с наложена на жалбоподателката принудителна административна мярка по чл.171 т.2а буква „а“ от ЗДвП „прекратяване регистрацията на ППС“ Мицубиши Линсерс рег. №[рег. номер], за срок от шест месеца, считано от 10.01.2024г за това, че на 10.01.2024г в град Казанлък, по улица Христо Ботев до номер 7 в посока юг-север управлява собствения си лек автомобил без да е изпълнила задължението си да подмени чуждестранно СУМПС №GARK095125126IP99EJ I6, издадено от Кралство Великобритания след като е пребивавала повече от три месеца на територията на Република България, считано то 25.03.2023г, съгласно справка в РСОД и ОДЧ Казанлък, с което виновно е нарушена чл.162 ал.1 от ЗДвП, съгласно АУАН серия GA №1148275 от 10.01.2024г.

Заповед №24-2084-000019/10.01.2024г издадена от мл. автоконтрольор в РУ Казанлък е връчена на адресата на 10.01.2024г с указания за срока, реда и компетентния съд, пред който може да бъде обжалвана. Жалбата е подадена на 22.01.2024г и от лице, което е адресат на принудителната административна мярка, същото и собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена временно, поради което е допустима – правото на оспорване е упражнено в срок и от лице с правен интерес.

Жалбоподателя твърди, че свидетелството му правоуправление е в срок на валидност до 15.06.2026г и е издадено на 22.07.2022г от държава, която макар към настоящия момент да не е член на ЕС, то към момента, в който е придобита правоспособността е Кралство Великобритания е държава-член на ЕС. Водачът е правоспособен и предвид придобитата правоспособност преди БРЕКЗИТ, то следва да се счита за свидетелство за управление на МПС по чл. 161 т.5 от ЗДвП, за които не се отнася задължението по чл.162 ал.1 от същия закон. Свидетелството доказва правоспособност за управление на МПС от категориите А, В1,В и ВЕ, поради което не е налице главния елемент от състава на приложената принудителна мярка, а именно водачът да е неправоспособен. Валидността на издадените преди 31.12.2020г СУМПС от Кралство Великобритания не е отречена от националното законодателство в съответствие с известие относно пътуването между ЕС и Кралството след края на преходния период. На интернет страницата си ответния орган е публикувал информация, че тези свидетелства ще се третират като издадени от държава, която е страна по Конвенцията за пътното движение от 1968г, когато отговарят на изискванията на приложение №6 от нея, какъвто е настоящия случай. Следователно не е налице основание по чл.171 т.2а буква „а“ от ЗДвП за налагане на принудителната мярка.

Ответника –Младши автоконтрольор в РУ Казанлък не се явява ,не се представлява, не представя писмено становище по жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателката е придобила правоспособност за управление на МПС от категорията на управлявания на 10.01.2024г в град Казанлък – „В“ на 20.02.2009г, съгласно представеното заверено за вярност копие на валидно СУМПС, издадено на 22.07.2022г с валидност до 15.06.2026г. Следователно вярно е фактическото твърдение, че СУМПС, с което водачът е управлявал МПС от категория В на 10.01.2024г в град Казанлък е подновено на 22.07.2022г, в срок на валидност към 10.01.2024г, както и че правоспособността е придобита преди 31.12.2020г, когато изтича срокът за излизане на Кралство Великобритания от ЕС. Издадените след 31.12.2020г от Кралство Великобритания свидетелства за управление на МПС попадат под категорията по чл.161 т.1 от ЗДвП, които могат да се използват на територията на Република България за срок до 3 месеца, считано от датата на влизане в страната. Правно значение има датата на издаване на СМУПС, а не датата на придобиване на правоспособност, защото удостоверителните документи не са безсрочни, а не са поради това, че правоспособността може да бъде изгубена, включително и по причина на психическа, психологическа или физическа не пригодност, а не само поради наложени административни или углавни наказания. Всички свидетелства за управление на МПС имат срок на валидност, след изтичане на който се издават нови – свидетелства за управление на МПС се издава и когато изтече срока на валидност на издаденото, съгласно чл. 12 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. СУМПС, с което водачът е управлявал е издадено след 31.12.2020г, а именно на 22.07.2022г, когато Кралството вече не е страна член на ЕС, нито важат правилата на Споразумението Брекзит. Издаденото след 31.12.2020г СУМПС е издадено от страна по Конвенцията за пътното движение от 1968г, поради което в рамките на три месечния срок, считано от влизане на територията на Република България същото се използва при условие, че е придружено с легализиран превод на български език, а до изтичане на този срок следва да се издаде българско СУМПС, а признаването валидността на чуждестранното ще отрече условието за полагане на изпит за придобиване на правоспособност. Следователно на територията на Република България свидетелствата за управление, издадени от държави, които са страни по Конвенцията за пътното движение от 1968г могат да се използват само в рамките на три месеца, считано от началото на престоя, в който срок те следва да бъдат подменени с български свидетелства. Съгласно чл.162 ал.1 от ЗДвП СУМПС, които попадат под разпоредбата на чл.160 т.1 от същия закон се подменят с български в срок от три месеца, ако притежателите им желаят да упражняват придобитата и удостоверена от чуждестранните свидетелства правоспособност, при това при облекчен режим – без изпит за проверка на правоспособността. Издадените СУМПС от държави, които са подписали Конвенцията, при условие да отговарят на Приложение №6 от нея и които са в срок на валидност се признават за валидни – удостоверяващи придобита правоспособност, като този извод за съдържанието на правната норма, регулираща отношенията по използване на чуждестранни СУМПС, които не са издадени от държави членки на ЕС, на ЕИП или от Швейцария, следва от чл.161 т.1 и т.3 вр. с чл.162 ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗДвП. Тези текстове съдържат една правна норма с хипотеза, описана в чл.161 т.1 от ЗДвП, диспозиция в чл.162 ал.1, ал.4 и последица при отклонение в чл.162 ал.5 от същия закон – СУМПС, издадени от държава по Конвенцията за движението по пътищата, когато отговарят на приложение №6 се считат за документ, удостоверяващ придобита правоспособност от водачите за вписаната категория, но могат да се използват в рамките на 3 месечен срок, считано от влизане на територията на страната, придружени с легализиран превод. В същия срок се подменят с българско свидетелство за управление на МПС от същата категория, а след изтичането му водачът се счита не правоспособен. Ето защо е налице основанието по чл.171 т.2а буква А от ЗДвП предложение първо – с изтичане на срока на валидност на документа водачът се счита неправоспособен, независимо от това дали за издаване отново на същия документ е необходимо, или не да премине успешно през изпит за придобиване/проверка на правоспособността, защото признатите умения за управление и спазване на правилата за движение са само едно от няколко кумулативни условия, сред които годността на водача, а тя се проверява при издаване на българско СУМПС на основание необходимост от подмяна на чуждестранно СУМПС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. М. Г. против Заповед №24-0284-000019/10.01.2024г издадена от младши автоконтрольор при РУ Казанлък, ОД МВР Стара Загора.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.